Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.08.2022 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 13.07. 2022 г.
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: АНТОНИНА
НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията
ТАНЕВА
т.дело № 1332
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са искове с правно основание чл.432, ал.1,
вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба
се твърди, че на 17.05.2020 г. около 18:50 ч., на ПП **, км. **се е движил л.а.
„М.П.“ с peг. № ***, управляван от М.Н.Л., който
нарушава правилата за движение по пътищата и реализира ПТП с л.а. „Ф.М.“ с peг. № ***, управляван от С.Н.С.. В резултат на
катастрофата е загинал водачът на л.а. „Ф.М.“ с peг.
№ ***, а возещите се в същия автомобил П. Б.С., Н.С.С.
и Б.С.С.са получили телесни повреди.
Ищците Н.С.Й. и К.Б.Й.
са родители на загиналия вследствие на ПТП С.Н.С., на 47 г.
По случая е
образувано ДП № 2843М573/ 2020 г. по описа на РУ - ***, производството по което
към момента не е приключило. Твърди се, че причина за настъпилото произшествие
са допуснатите от водача на л.а. „М.П.“ с peг. № ***
нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретния случай за него били
налице определени, фиксирани в закона задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното в случая съществува пряка
причинна връзка между деянието на М.Н.Л. и настъпилите обществено опасни
последици - причинената смърт на С.Н.С..
Посочва се, че
за увреждащия л.а. „М.П.“ с peг. № ***, управляван от
М.Н.Л., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. №
BG/30/119002102233/ 29.07.2019 г., със срок на валидност една година, считано
от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г. със ЗАД ,***“ АД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗАД „***“ АД, като са представили всички
документи, с които разполагат. По случая били образувани щети № 0801-002803/
2020-03 и № 0801-002803/ 2020-04. По заведените претенции застрахователят не
изплатил обезщетения, поради което ищците предявяват настоящите осъдителни
искове с оглед ангажиране отговорността на ЗАД „***“ АД за причинените им
неимуществени вреди.
В резултат на процесното ПТП загинал С.Н.С., който е получил тежки
несъвместими с живота телесни увреждания. Починалият бил обичан син в разцвета
на силите си и в отлично здравословно състояние. Бил е много деен и активен за
възрастта си, като винаги се е занимавал с нещо. Отличавал се сред своите
роднини и приятели със своята трудолюбивост и любознателност. С. е бил опора за
своето семейство, грижел се всеотдайно за него. Загиналият винаги се отзовавал
в нужда да помага на своите близки, независимо дали са били роднини, приятели
или колеги. Същият в продължение на 13 години работил за един и същи
работодател и за този период работил винаги добросъвестно и професионално. Бил
е дисциплиниран и отговорен към работата си и е изпълнявал в срок всичките си
задължения. Перфектната му работа и лоялност били възнаграждавани с редица
повишения, а за целия период на работа няма нито едно наказания.
Н.С.Й. и К.Б.Й.
изключително тежко преживявали смъртта на своя син. Тя е била неочаквана и
съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с
чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги си помагали и подкрепяли.
Ищците отгледали и възпитали своя син с много любов и внимание. Изпитвали
гордост от неговата реализация в личен и професионален план, от прекрасното
семейство, което е създал и внуците, с които ги дарил. Трагичният инцидент
сложил край на отношенията им в момент, когато Н. и К. Йорданови имали
най-голяма нужда от своя син, тъй като вече са в напреднала възраст и са
разчитали на него да им помага на старини. В резултат на трагичния инцидент те
загубили моралната и физическата подкрепа на С., която винаги са имали и на
която са разчитали. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на С.Н.С.
било особено трагично обстоятелство, което завинаги променило живота на
семейството.
С оглед на
изложеното с исковата молба е направено искане да бъде осъден ответника ЗАД „***“
АД, да заплати на ищците Н.С.Й. и К.Б.Й. сумата от по 26 000 лв. - частичен иск
от сумата от 180 000 лв. за всеки от тях като обезщетения за причинените им
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на техния син С.Н.С..
Претендира се
законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 24.05.2020 г. до
окончателното им изплащане.
Направено е
искане за присъждане на разноските по делото и адвокатски хонорар, като моли
исковата молба да се счита за списък на разноски.
В съдебно заседание
от 13.07.2022 г. съдът е допуснал увеличение на исковете, предявени от ищците Н.С.Й.
и К.Б.Й., като същите вместо за по 26 000 лв. за всеки от ищците,
предявени като частични от 180 000 лв., да се считат предявени за пълния
размер – по 180 000 лв. за всеки от ищците, представляващи обезщетение за
причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на техния син С.Н.С..
В срок е постъпил отговор на исковата молба. Признава за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването на
валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна
полица сключена със „ЗАД ***” АД относно лек автомобил М.П., с peг. № ***. Не възразява това обстоятелство да бъде
отделено от съда като безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Направено е
възражение за нередовност на исковата молба, изразяваща се в непосочване на
банкови сметки на ищците съобразно изискването на чл. 127, ал.4 ГПК.
Оспорва се
активната материално-правна легитимация на ищците като родители на загиналия и
като правоимащи за обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта му, тъй като приложеният с исковата молба препис-извлечение от акт
за смърт удостоверявал единствено факта на смъртта на С.Н.С., но не и
роднинската връзка на ищците с него.
По
основателността на исковете:
Оспорва
предявената от двамата ищци искова молба за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на сина им С.Н.С. при ПТП от 17.05.2020 г. като
неоснователна и недоказана, включително оспорва същата в частта за
претендиралата законна лихва от датата на ПТП - 24.05.2020 г.
Евентуално, ако
съдът намери исковете за основателни, моли да размера на обезщетенията да бъде
намален най-малко със 75% поради изключителното съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на загиналия син на ищците С.Н.С., изразяващо се:
- в непоставяне на обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137 а ЗДвП;
- в управление на МПС след употреба на
алкохол над допустимите по закон норми и/или след употреба на наркотични
вещества;
- в управление на МПС с
превишена/несъобразена скорост;
- в изпреварване на забранено място и/или
в нарушение на правилата за движение по пътищата за извършване на изпреварване,
установени в чл. 41, чл. 42 и чл. 43 ЗДвП;
На самостоятелно
основание в случай на уважаване на исковите претенции, моли размерите на
претендиралите обезщетения да бъдат намалени поради прекомерност. Твърди се, че
цената на исковете е завишена, защото не отчита всички релевантните критерии,
изпълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД,
както и на съдебната и застрахователна практика по аналогични случаи за
процесния период.
Ответното
дружество оспорва изцяло исковите претенциите по основание и размер.
Счита, че
предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като твърди, че водачът на
л. а. „М.П.” с per. № *** няма вина за настъпване на
процесното ПТП. Посочва, че по случая, както се твърди и в исковата молба, се
води разследване, в хода на което ще се установят причините и обстоятелствата
за настъпване на ПТП, неговия механизъм и отговорността на кой от двамата
водачи принадлежи. Твърди се, че водачът на лекия автомобил, застрахован по
ЗЗГОА в ответното дружеството е спазил всички законови изисквания за движение
по пътищата и няма абсолютно никаква вина за настъпване на ПТП. Напротив,
счита, че изключителна и преимуществена вина за настъпване на ПТП има сина на
ищците като водач н л. а. „Ф.М.“ с per. № ***, като
твърди, че загиналият С.Н.С.:
- е управлявал
автомобила с превишена или несъобразена с конкретните пътни условия, видимост и
интензивност на движението скорост, което не му е позволило да спре, да намали
скоростта или по друг начин да предотврати ПТП с л. а. „М.П.“.
- е изпреварвал
на забранено за целта място - твърди, че: разстоянието на видимост е било
ограничено поради характера на пътя и/или поради влошени метеорологични условия
- силен дъжд, и е било по-малко от необходимото за изпреварването при избраната
скорост на движение; използвал е пътната лента за насрещно движение, без да
може да се върне безпрепятствено в собствената си лента за движение.
- е извършвал
маневрата изпреварване в нарушение на правилата на чл. 41 до чл. 43, вкл. от ЗДвП за извършването й, като не е изпреварвал изпреварваното МПС от лявата му
страна; не е подал светлинен сигнал за намерението си да изпреварва, не се е
убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намали скоростта или да изменя посоката си на
движение; създал е опасност или пречка за превозните средства, движещи се в
лентата, предназначена за насрещно движение; не се е убедил, че се движи с
безопасна скорост и може да извърши изпреварването за кратко време.
Заявява, че
конкретни доводи ще изложи след събиране на достатъчно данни за механизма на
ПТП - КСМАТЕ, разпити на свидетели - очевидци, приобщаване на материалите от ДП
и т. н.
Към настоящия
момент и с оглед наличните данни по делото ответното дружество твърди виновно и
противоправно поведение от страна на ищеца и липса на такова от страна на
водача на лекия автомобил, поради което и исковите претенции на родителите на С.Н.С.
се явяват неоснователни.
Претендиралото
застрахователно обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от
ПТП от 17.05.2020 г. се оспорва като прекомерно завишено, като същото не
представлява справедлив еквивалент на понесените от тях болки и страдания в
резултат на причинената смърт на сина им. В този смисъл и при условие, че
предявените искове бъдат приети от съда за основателни, прави възражение за
прекомерност на претендиралите обезщетения като несъответстващи на реално
претърпените от ищците болки и страдания, от една страна, а от друга страна, на
практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.
Оспорва
описаните в исковата молба болки и страдания да са реално преживени от ищците.
Твърди, че приживе С.Н.С. не е бил в близки и топли отношения с родителите си,
поради което и смъртта му не е причинила твърдените в исковата молба болки и
страдания на ищците.
Оспорва
твърдението ищците да са преживяли стрес, потиснатост и безпокойство след
смъртта му, че са загубили неговото емоционално присъствие и опора в живота си,
надеждата за сигурност в бъдещето.
Твърди се, че
претендиралите обезщетения също така не са съобразени и с приноса на загиналия
за настъпване на ПТП, поради което прави и възражение за съпричиняване на ПТП
от страна на С.Н.С., изразяващо се в редица нарушения на изискванията на Закона
за движение по пътищата, а именно:
Непоставянето на
обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137 а от ЗДвП, което
нарушение твърди, че се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
съставомерен резултат от ПТП - смъртта на същия; твърди, че поради
непоставянето на предпазен колан, с който процесният автомобил е бил фабрично
оборудван, е допринесло за настъпване на смъртоносните увреждания; твърдим, че
ако същият беше с предпазен колан, щеше да остане здраво прикрепен към
седалката на автомобила, тялото му нямаше да се движи свободно из купето и
главата и тялото му да контактува с различни твърди повърхности от автомобила,
довело до смъртоносното му нараняване;
В управление на
МПС след употреба на алкохол над допустимите по закон норми и/или след употреба
на наркотични вещества, което е повлияло на концентрацията, координацията и способността
му да управлява МПС адекватно и в съответствие с правилата за движение по
пътищата; видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с
пострадали лица на загиналия е взета кръвна проба и няма отбелязване за наличие
или не на наркотични вещества, поради което и с оглед въведените преклузии по ГПК правим настоящото възражение;
В управление на
автомобила с превишена или несъобразена с конкретните пътни условия, видимост и
интензивност на движението скорост, което не му е позволило да спре, да намали
скоростта или по друг начин да предотврати ПТП с л. а. „М.П.“;
В извършване на
маневрата „изпреварване“ в нарушение на правилата на чл. 41 до чл. 43, вкл. от ЗДвП за извършването й, като не е изпреварвал изпреварваното МПС от лявата му
страна; не е подал светлинен сигнал за намерението си да изпреварва, не се е
убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване
и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно
средство, без да го принуждава да намали скоростта или да изменя посоката си на
движение; създал е опасност или пречка за превозните средства, движещи се в
лентата, предназначена за насрещно движение; не се е убедил, че се движи с
безопасна скорост и може да извърши изпреварването за кратко време;
В извършване на
маневрата „изпреварване“ на забранено за целта място - твърдим, че:
разстоянието на видимост е било ограничено поради характера на пътя и/или
поради влошени метеорологични условия - силен дъжд, и е било по-малко от
необходимото за изпреварването при избраната скорост на движение; използвал е
пътната лента за насрещно движение, без да може да се върне безпрепятствено в
собствената си лента за движение.
Оспорва и
твърдението в исковата молба за претърпени неимуществени вреди. Твърди, че нито
един от ищците не е претърпял описаните по вид, степен и интензитет болки и
страдания. Оспорва загиналият и ищците да са били в изключително добри
взаимоотношения приживе, да са имали силна духовна и емоционална връзка, както
и че смъртта му е предизвикала изключителна тъга, безнадеждност и страдание у
всеки един от тях. Наличието само на определена роднинска връзка между
загиналия и ищците не предполагала непременно близки топли чувства и
привързаност приживе, респективно неимоверни болки и страдания след смъртта му.
Оспорва размера
на претенциите като прекомерно завишени и несъответстващи на: 1) съдебната и
застрахователна практика по аналогични случаи за процесния период; 2) на реално
претърпените от ищците болки и страдания като степен и интензитет; 3) на
приноса на загиналия за настъпване на ПТП и на вредоносните последици от ПТП;
4) на обективните икономически критерии за справедливост - стандарта на живот в
страната към датата на ПТП, в конкретното населено място, кьдето
живеят ищците; стандарта на живот и доходи на загиналия и ищците, доколкото
обезщетението за неимуществени вреди безспорно е прието в съдебната практика не
може да служи като средство за забогатяване и неоснователно обогатяване.
Оспорва
началната датата на лихвата за забава, претендирана в исковата молба при
доказаност и основателност на исковите претенции. С оглед разпоредбата на чл.
497, ал.1 КЗ това е по-ранната от двете дати: изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства или изтичането на 3-месечния срок по чл.
496, ал.1 КЗ освен ако увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя. В конкретния случай извънсъдебната застрахователна претенция
от ищците К.Б.Й. и Н.С.Й. били депозирани на 23.06.2020 г., като към
претенциите бил приложен само констативен протокол за ПТП с пострадали лица и
абсолютно никакви документи относно механизма на събитието, вината на застрахования водач,
роднинската връзка на претендиращите с починалия, данни за банковите им сметки
и т. н. На 14.07.2020 г. ответното дружество ги уведомило, че е необходимо да
представят допълнително документи, но до изтичане на 3-месечния краен срок за
произнасяне по претенциите от страна на ЗАД „***“ АД не е представен нито един
от подробно описаните в писмото на дружеството ни документи. Затова с писмо,
изх. 3726/23.09.2020 г. застрахователят отказал изплащане на застрахователни
обезщетения в полза на ищците.
Твърди се, че в
настоящия случай дружеството е уведомено за ПТП и за причинените на ищеца
телесни увреждания за пръв път с получаването на застрахователната претенция на
23.06.2020 г. (копие от която с поставен входящ № и дата представя като
доказателство с отговора). Категорично заявява, че до получаване на
извънсъдебната застрахователна претенция от страна на ищеца застрахователят не
е бил уведомяван нито от ищеца, нито от застрахования водач, нито от трето
лице.
Същевременно чл.
497, ал.1 КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички изискани доказателства по чл. 106, ал.З КЗ или
изтичането на 3-месечния срок за окончателно произнасяне на застрахователя по
чл. 496, ал.1 КЗ освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.2 КЗ.
Предвид
изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.2 КЗ и поради
непредставянето на изискани документи за доказване на претенцията по основание
и размер ответникът счита, че не следва да бъде осъждан за лихва за забава, тъй
като не е изпадал в забава. Напротив – бил е поставен във фактическа
невъзможност да се произнесе по основателността на претенцията поради липса на
доказателства за това.
Посочва се, че
разпоредбата на чл. 380, ал.1 КЗ изисква от ползвателите на застрахователни
услуги да посочват пълни и точни данни за банковата сметка, по която желаят да
им бъде изплатено застрахователното обезщетение в писмената си претенция до
застрахователя. Непредставянето на банкова сметка ***. 380, ал.З КЗ освобождава
застрахователя от последиците на забавата. В настоящия случай видно от представената
писмена застрахователна претенция и двата отговора на застрахователя до ищеца
по повод на нея, същият не посочил
банкова сметка ***, нито в отговор на направеното изрично искане и указване от
страна на дружеството, че такава банкова сметка ***. В нарушение на чл. 127,
ал.4 ГПК в исковата молба също не е посочена банкова сметка, ***т не следва да
бъде осъждан на лихва за забава при доказаност на главните искови претенции за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
С допълнителната искова молба, ищецът поддържа изцяло подадената искова молба. С оглед оспорванията в
отговора заявява, че исковата молба е редовна и подлежи на разглеждане.
Посочва, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на банкова сметка
***, законът не свързва неизпълнението на това изискване с никакви последици,
вкл. и с нередовност на исковата молба, каквато твърди ответника. Освен това,
ответникът не предлага никакво плащане, за да бъде нужно да бъде представена
банкова сметка ***.
Представя
удостоверение за раждане на С.Н.С..
Оспорва всички
възражения на ответното дружество като незаконосъобразни, неоснователни и недоказани.
Посочва, че Констативния протокол за ПТП, представлява официален свидетелстващ
документ и се ползва е материална доказателствена сила относно
удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са
участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли
пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в
произшествието. Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията
след оглед на местопроизшествието, твърди, че същият се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице
факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП -
мястото на инцидента, посоката на движение на автомобила.
Моли съда да има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, вината на деликвента се
предполага до доказване на противното.
Възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия счита
за неоснователни. Посочва, че от представените писмени доказателства няма
данни, от които да се направи извода, че починалият, е извършил нарушения,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат. По делото няма данни починалия да е употребил алкохол и още повече, в
кръвта му да е установено такова количество алкохол, което да е превишава
законоустановения минимум от 0,5 %. С оглед на това, се противопоставя да бъде
назначавана по делото исканата от ответника СХЕ, която да работи въз основа на предположения.
За неоснователни
счита оспорванията от страна на ответника относно причинените на ищците болки и
страдания, както и настъпилите за тях неимуществени вреди следствие смъртта на
техния син при процесното ПТП.
Посочва, че
размерите на предявените искове са съобразени от една страна с принципа за
справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на ищците, а от друга
страна, с лимита на отговорност на ответника за 2020 г. и съдебната практика
при компенсиране на вреди от този вид.
По отношение
оспорването дължимостта на претендираните лихви за забава посочва, че при
деликт лихви за забава се дължат от датата на непозволеното увреждане. В тази
връзка следва да се има предвид, че задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Приложимата правна норма е чл. 429,
ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на застрахователя за лихви от датата на
уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице. Тъй като за делинквента е
установено задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай застрахователят
не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за застрахователя възниква
задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден, така, както е
посочено в исковата молба - 24.05.2020 г.
Посочва, че най
- късният момент, от който възниква задължение за лихви е 23.06.2020 г., за
която дата са представени доказателства, че от ищците е постъпило уведомление
до застрахователя за настъпилото събитие.
Оспорва
изложеното от ответника във връзка с дължимостта на лихвите за забава,
С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички оспорвания и искания, направени с първоначалния
отговор.
Ответното
дружество не възразява да се отдели като безспорно и обстоятелството, че ищците
са депозирали застрахователни претенции на 23.06.2020 г.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
Безспорно е установено, че на 17.05.2020 г. около 18:50 ч., на ПП **, км. **е настъпило ПТП между л.а. „М.П.“
с peг. № ***, управляван от М.Н.Л. и л.а. „Ф.М.“ с peг. № ***, управляван от С.Н.С.. В резултат на ПТП – то е
загинал водачът на л.а. „Ф.М.“ с peг. № ***, а
возещите се в същия автомобил П. Б.С., Н.С.С. и Б.С.С.са получили телесни повреди.
За увреждащия
л.а. „М.П.“ с peг. № ***, управляван от М.Н.Л., има
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/30/119002102233/
29.07.2019 г., със срок на валидност една година, считано от 01.08.2019 г. до
31.07.2020 г. със ЗАД ,***“ АД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗАД „***“ АД на 23.06.2020 г., като са
представили всички документи, с които разполагат. По случая били образувани
щети № 0801-002803/ 2020-03 и № 0801-002803/ 2020-04. По заведените претенции
застрахователят не изплатил обезщетения, поради което ищците предявяват
настоящите осъдителни искове с оглед ангажиране отговорността на ЗАД „***“ АД
за причинените им неимуществени вреди.
От заключението
на комплексната съдебна автотехническа и
медицинска експертиза се установява следното:
Лек автомобил Ф.М. с peг. № *** е фабрично оборудван с предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи разстоянието на спирането му. Изследванията доказват, че са изключително полезни при произшествия, настъпили при скорости до 60 км/ч, - когато вътрешната част на купето на автомобила не се деформира. Видно от снимковия материал, приложен към делото, в резултат на ПТП л.а. Ф. е получил значителни деформации предна челна лява част. Дълбочината на хлътванията навътре в купето на автомобила в областта на мястото на мястото на водача са около 1,00 м - виж сн. № 1, сн. № 2, сн. № 3 и сн. № 4.
При огледа и аутопсията върху трупа на С.Н.С. са установени следните травматични увреждания:
Черепно-мозъчна травма - Кръвоизлив под паяжинената обвивка на мозъка. Оток на мозъка. Повърхностни рани по лицето.
Гръдна травма - контузия на сърцето; контузия и разкъсване на белите дробове; кръвоизлив 800 мл в гръдната кухина; счупване на ребра вляво по две линии от II до V и вдясно от IV до VI ребра по няколко линии с кръвонасядане на меките тъкани около тях. Масивно косо охлузване и кръвонасядане по предната повърхност на гръдния кош с ход отляво надясно и отгоре надолу. Въпреки липсата на проба за пневмоторакс, според описанието може да се приеме, че е наличен свободен въздух в гръдната кухина.
Травма на опорно-двигателния апарат - Разкъсно-контузни рани и кръвонасядане по левия лакът и лявата предмишница. Оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лявата ръка Охлузвания, кръвонасядания и рани по двата долни крайника.
Всички травматични увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия по механизма на травма вътре в автомобила.
Тялото на
пострадалия е получило удари от детайли от купето — волан и е било притиснато
от силно деформираното купе - предна лява колонка, бордно табло.
При извършената
съдебномедицинска експертиза на трупа е установено травматично изменение,
специфично за въздействието от предпазен колан при челен удар. По предната
повърхност са намерини масивно червеникаво охлузване
и кръвонасядане с кос ход отгоре надолу и от ляво надясно. Тези увреждания
започват от долната трета на шията над лява ключична ямка и завършват във
външно страничната дясна повърхност на ребрената дъга. Дължината е 42 см. и в
по-голямата си част е с ширина 4-4,5 см...”
Механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На
17.05.2020г., около 18:50 ч., по ПП ** в посока от запад на изток, със скорост
на движение около 90 км/ч и опасна зона за спиране от около 76 м се е движил
л.а. Ф.М. с per. № *** и водач С.Н.С.. В същото време, в същата посока пред него се е
движил л.а. Д.М.с водач П.М.Г.. Било е в светлата част на денонощието, времето
е било ясно. Участъкът от пътя е прав, без неравности. Пътната настилка е
асфалтово покритие, което към момента на настъпване на ПТП е било сухо. В
същото време, от крайпътна отбивка, намираща се южно от платното за движение,
водачът на л.а. М. с peг. № *** - М.Н.Л. е предприел маневрата „Завиване наляво“ с
намерението да напусне платното за движение на север. Водачът на л.а. Д. е
възприел движещия се с бавна скорост и с включени аварийни светлини л.а. М.,
който е започнал да навлиза в пътната му лента като опасност. Предприел е
намаляване на скоростта си на движение. В същото време водачът на л.а. Ф. е
предприел изпреварване на л.а. Д. и се е движил в северната пътна лента.
Водачът на л.а. М. е преминал южната пътна лента пред л.а. Д. и е навлязъл в
северната пътна лента, когато л.а. Ф. е бил на разстояние 16,75 м от мястото на
удара. На около 0,50 м - 1,00 м източно от т. О и на около 1,00 м - 1,20 м южно от северната граница на
платното за движение е настъпил удар между двете МПС. За л.а.Ф. ударът е бил в
предна дясна странична част, в областта на предна дясна колонка, а за л.а. М. в
предна лява част, в областта на предната част на преден ляв калник и преден ляв
фар. В резултат на удара л.а. Ф. се е отклонил на ляво по посока на движението
си и е напуснал е платното за движение на север. Поради денивелация на пътната
настилка с отводнителната канавка, автомобилът е „пропаднал” и предна челна лява
част се е ударил в бетонна шахта на отводнителната тръба, която се намира в
бетонната канавка - сн. № 10 от заключението. След удара
автомобилът е продължил движението си напред и се е установил в покой там,
където е описан в протокола за оглед и е нанесен в мащабната скица. След удара
л.а. „М.П.“ се е установил на мястото и в положението отразени в протокола за
оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.
Непосредствено
преди настъпване на ПТП л.а. Ф.М. с per. № *** се е движил
в посока от запад на изток по ПП**.
Непосредствено
преди настъпване на ПТП, водачът на л.а. М.П. с peг. №
*** е извършвал маневрата „Завиване наляво” от запад на север - от ПП ** към
път, който води до крайпътна чешма.
Скоростта на движение л.а. Ф. преди ПТП и към момента на удара е била около 90 км/ч.
Скоростта на движение на л.а М. във всеки един момент преди
удара е била променлива величина от 0 км/ч до около 21 км/ч. Скоростта на
движение на л.а М. към момента на удара е била около 21 км/ч.
ПТП - то е възникнало извън населено място. Максимално
допустимата скорост в района на ПТП е 90 км/ч.
Интензивността на движението в района на ПТП непосредствено преди настъпването му е била слаба.
Нямало е други
МПС/ППС на мястото на инцидента при настъпването му, които с поведението си да
са били предпоставка /първопричина за настъпване на процесното ПТП.
ПТП - то е
възникнало на първокласен път **, км 302+500. Пътното платно е
ориентирано в посока изток запад, представлява прав и равнинен пътен участък,
покрит с гладък асфалт без неравности. Движението е двупосочно. Състои се от
две пътни ленти, по една за всяка посока, разделени с единична прекъсната линия
M3. Северната лента е широка 3,7 м, южната 3,9 м. В северната част се наблюдава
банкет с неправилна форма - покрит с валирана земна маса с ширина 2 м. Северно
от него се намира крайпътен отводнителен канал изграден от бетонни плочки, като
дъното на същия се намира на ниво 1,1 м под нивото на
банкета. Широк е в горната си част 1,5 м долната 0,7 м. На север от пътното
платно се намира локален, частично асфалтиран път, който представлява вход към
крайпътна чешма. Чешмата се намира извън пътното платно - сн.
№ 11. Към момента на ПТП е имало буйна растителност на север от пътното платно,
в района на крайпътната канавка. Няма еластични огради - мантинели в района на
ПТП. Южно от платното за движение, успоредно на него е налично асфалтово
уширение с дължина 54 м.
Настъпването му е единична прекъсната линия, разделяща пътните ленти.
Вертикална маркировка в района на ПТП към момента на настъпването му:
1. На кил. 302+250 е поставен пътен знак В-34 „Край на забраната въведена с пътни знаци”.
2. На кил. 302+643 е поставен пътен знак А26 „Кръстовище с път без предимство”.
В района на ПТП
към датата на инцидента не е имало пътни знаци за ограничаване на максимално
разрешената скорост и пътни знаци за забрана за изпреварването.
В момента на
възникване на ПТП времето е било ясно, видимостта е била нормална.
С оглед
характеристиките на пътя, релефа на местността, където е настъпило ПТП,
атмосферните условия и видимостта, водачът на л.а. М. е имал техническата
възможност да възприеме движещите се от запад на изток автомобили.
Водачът на л.а. Ф.
е имал техническата възможност да възприеме движещите се пред него автомобили.
Непосредствено
преди ПТП водачът на л.а. Ф. е извършвал маневрата „Изпреварване”. В
материалите по делото няма данни, дали автомобилът е бил с включен
пътепоказател по време на изпълнението й.
Непосредствено
преди ПТП водачът на л.а. М. се е включил в движението от крайпътна отбивка,
южно от платното за движение. Преминал е в южната пътна лента пред л.а. Д. и
предприел завиване наляво на север към локален път, водещ до крайпътна чешма.
В материалите по
делото има данни, че преди да потегли от крайпътната отбивка, водачът на л.а. М.
е бил с включени аварийни светлини, а преди да предприеме маневрата „Завиване
наляво” е бил с включен ляв пътепоказател.
Водачът на л.а. Ф. е нямал техническата
възможност в конкретната пътна обстановка да предотврати ПТП като намали
скоростта, като спре преди мястото на ПТП, като заобиколи или по какъвто и да
било друг начин.
ПТП не би възникнало и водачът на л.а. Ф. би
имал техническата възможност да спре преди мястото на удара, ако се е движел
със скорост 31 км/ч или по-малка от нея.
По дължина на пътното платно - на около 0,50 м - 1,00 м източно от т. О;
По
ширина на пътното платно - на около 1,00 м - 1,20 м южно от северната граница
на платното за движение.
За л.а.Ф. първоначалният удар е настъпил в предна дясна странична част, в областта на предна дясна колонка, а за л.а. М. в предна лява част, в областта на предната част на преден ляв калник и преден ляв фар.
Техническите причини за възникване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. М., който преди да предприеме маневрата „Завиване наляво” към локалния път и да навлезе в северната пътна лента не се е съобразил със скоростта и разстоянието на движещия се в нея л.а. Ф..
Водачът на л.а. М. е навлязъл в северната пътна лента, когато л.а. Ф. се е движил вече по нея и е бил на 16,75 м до мястото на удара.
Водачът
на л.а. М.П. е имал техническата възможност да не допусне ПТП, като преди да
навлезе в северната пътна лента се убеди, че няма да създаде опасност за
движението на л.а. Ф., който се е движил
по нея и да извърши маневрата, като се съобрази с неговото положение, посока и
скорост на движение.
От
заключението на съдебно –
токсикологичната експертиза се установява следното:
В
организма на водача на лек автомобил Ф.М.
с peг. № *** - С.Н.С. към датата и часа на ПТП е
установено наличие на алкохол в количество 0.38%о.
Приемът
на алкохол в каквато и да е доза повлиява на организма на приемащия и
въздейства увреждащо като интоксикант. В ниските степени на алкохолно
въздействие най-общо се наблюдава възбуда, при средните - потискане, при
тежките - общо значимо увреждане до кома и възможен смъртен изход. Състоянието
е съпроводено с множество нарушения на биохимизма на организма и повлияване
различните системи, осигуряващи живота.
Поради
липса на конкретни данни (свидетелски показания, медицинска документация и
антропологични характеристики) може да се приложи средностатистическия стандарт
за физиологично повлияване при алкохолна консумация и установена по делото
алкохолна концентрация с 0.38%о.
Съобразено
с представеното на табл.1 се касае за предклинична/субклинична степен на
интоксикация/повлияване.
Външни
белези на повлияване обикновено не се установяват. Лицето може и да не
установява неблагоприятна промяна в състоянието си. Способността да шофира не е
видимо увредена. Наличните дискретни промени са: минимално отслабване на
координацията на малките и точни движения, дълбочината на вниманието и
възприятията, установява се намаляване на задръжките, увеличено самочувствие,
намалено внимание, промени в преценките.
При
субклинична фаза на алкохолно опиване (0.20%о-0.5-%о) се променят точните координативни движения, намалява
вниманието и възприятията, може да има смущения и във вестибуларния апарат.
Кръвната
проба е взета по време на извършваната аутопсия, в началото, обикновено през
първите 10 мин. от началото (по наблюдения на вещо лице).
В
приложеното копие на протокол е записано, че пробите отговарят на Наредба 1.
Същото е преценено от специалиста-химик.
Към точния час на ПТП - то на 17.05.2020
г. в 18.50 ч.,преморбидно, в кръвта на С.
е имало малко количество алкохол, определено по газ- хроматографски метод 0.38%о.
При вземане на пробата съдебният медик не е имал възможност лично да
определи наличие на алкохол с апаратен тест, не е отразил алкохолен мирис от
трупа, което е груб белег, но наличен при други случаи на алкохолна
интоксикация, напр. с остатъчно количество не резорбиран алкохол в стомаха.
За установяване механизма на процесното ПТП и във връзка с направеното
от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат са събрани
гласни доказателства.
Свидетелят П.М.Г., който е управлявал л.а. Д.М.и е пътувал в посока ***,
посочва, че пътят бил сух, топло време, светло, инцидентът се е случил след
разклона за Дунавци. Движил се е с ниска скорост, тъй като колата била
натоварена, а и жена му е била бременна. Видял спрял автомобил М. на аварийна
сигнализация в пътния банкет в неговата посока за движение. Платното за
движение е било с две ленти - по една лента за посока. В района нямало
мантинели и спрели автомобили, но е имало буйна растителност в противоположната
посока за движение. Там винаги е имало изключително много растителност, като
свидетелят заявява, че дори не е подозирал, че там има канавка. Не е имало други
автомобили по пътя.Видял спрения автомобил от около 60 м, като според него той
е бил в покой с включени аварийни светлини, видял го е и е продължил да шофира,
тъй като не е видял сигнализация за определена маневра. Като се е приближил,
видял леко изнасяне към платното за движение, като първоначалната му мисъл
била, че водачът иска да се присъедини в посоката на движение. С аварийни
светлини започнал да се изнася бавно.
Станало ясно, че ще влиза в платното, но не и че ще продължи направо.
Свидетелят помислил, че ще прави обратен завой. Сигнализирал с клаксона на
водача, който извършвал маневрата, тъй като той правел маневрата много бавно.
Той бил перпендикулярно на неговото платно. В момента, в който тръгнал да влиза
от неговото платно за движение, свидетелят започнал да намалява скоростта. Не
видял дали има други автомобили зад него, не видял и дали Ф.ът
бил зад него. Ф.ът минал покрай него и се ударил в
преден ляв крайник на М.та. Според свидетеля, ПТП – то е станало в насрещната
лента за движение, тъй като Ф.ът го изпреварвал. На свидетеля
му се е сторило, че М.та се движи много бавно, тъй като по принцип, когато
човек прави такова нарушение го прави бързо. След инцидента свидетелят спрял и
е отишъл да види какво се случва. Ф.ът бил изчезнал,
реално излязъл от пътя и отишъл в
банкета, който бил обрасъл с растителност. Първото нещо, което му направило
впечатление били писъците на шофьора на Ф.а, искал да види дали всичко е наред,
но писъците му го сепнали. Започнали да идват хора. Според свидетеля,
пътничката до водача вероятно била в безсъзнание, тъй като не се чувала. Ф.ът лежал надясно, не бил обърнат, но бил наклонен в
канавката. С усилие отворили лявата врата, но свидетелят не си спомня дали
предна или задна. Според него шофьорът е бил с колан, тъй като търсели режещ
инструмент, но човек бил затиснат с кормилната част на волана и не могли да го
извадят. Дошла пожарната и извадили
хората, като се наложила да режат колата. На шофьора въздушната възглавницата
била отворена. Отзад имало деца, които са слезли сами, но за водача трябвало
техника.
Според свидетеля в района на ПТП
пътната маркировка била прекъсната. В неговата посока не е имало ограничение на
скоростта. Не може да каже със сигурност с каква скорост се е движил, но може
би около 50-60 км/ч, а Ф.ът се движил малко по-бързо
от него. М.та била спряла в страни, като десните й гуми били в банкета, а
левите били стъпили на платното. Наблюдавал маневрата на автомобила, за да види
каква маневра ще прави и разбрал след като намалил, маневрите ги е правил с
една и съща скорост, като свидетелят се е изненадал, че не е ускорил, за да
направи маневрата по-бързо. Водачът на М.та не е направил перпендикулярен завой
от покоя, а е навлязъл в пътната лента на свидетеля и е направил ляв завой. М.та
постепенно е навлязла на пътното платно. Тялото на водача на Ф.а е било на седалката
и затиснато. Канавката била бетонна и доста дълбок. Дясната страна на колата е
била опряна на бетона.
Свидетелят М.Н.Л., който е управлявал л.а. М., посочва, че като наближил
местността, където се намира чешмата решил да отбие и да си налее вода. Отбил в
дясно, пропуснал 5-6 коли, подал е мигач и когато е бил почти на насрещната
страна почувствал удара. Бил спрял отдясно на отбивката, като целта му била да
премине от лявата страна, за да си напълни вода. Изчакал няколко коли да минат
и бил дал ляв мигач. Правел маневрата, влязъл в отбивката, където е чешмата и
почувствал удара. Бил е в лявата лента и щял да влиза в отбивката за чешмата и
почувствал удара. Там имало ограничение на скоростта на главния път до завоя до
60 км/ч, като след ограничението линията е прекъсната. Според него бил тръгнал
от нулева скорост и веднага влязъл в отбивката за чешмата, но бил ударен в
лявата насрещна лента. След удара слязъл и отишъл до автомобила и видял, че Ф.а
е обърнат на лявата врата, лявата врата била затисната. Цялата му лява половина
е била деформирана. Спрямо там където е бил спрял пресечката за чешмата е била
пред него по отношение на отбивката отдясно, където е бил спрял. Може би
пресечката за чешмата е била на 15 метра вляво и пред него. Според свидетеля в
момента на удара неговата скорост е била 2-3 км/ч, а платното според него преди
да се включи в отбивката било към 5 метра. От мястото в отбивката до мястото на
удара не бил изминал повече от 5 метра. Не успял да възприеме водача на другия
автомобил. Много често пътувал по този път и му било известно, че е главен път
и друг път няма.
На въпроси на вещото лице инж. П.
свидетелят отговоря, че след спирането бил потеглил плавно, бил решил да спре, за
да пропусне колите зад него. На въпроса на вещото лице, какво е наложило,
движейки се в дясната пътна лента, да не завие наляво към чешмата, защото в
този случай би следвало да изчака само насрещно движещите се автомобили, а като
спре в отбивката, освен насрещно движещите се автомобили, се налага да пропусне
и движещите се в същата посока зад него автомобили - свидетелят заявява, че
чакал да се изчисти платното, дясното платно, което е зад него, тъй като зад
него в неговата лента имало 5-6 автомобила и те му пречели на видимостта и
спрял, за да ги пропусне да минат.
По делото е разпитан свидетеля Г. Велков Г., чиито показания съдът не
кредитира, той като противоречат на събрани по делото доказателства и са
напълно оборени изводите на вещото лице инж. П.. В съдебно заседание,
вещото лице подробно е обяснило, че от мястото на което твърди, че е бил
свидетелят, не е имало възможност да види движението на автомобилите преди
удара, т.е. не е видял дали и кой от автомобилите е подал сигнал, кой къде, как
и с каква скорост се е движил.
За
установяване на претърпените неимуществени вреди са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят Тончо Г. Тончев, който е женен за сестрата на С. С. посочва, че след случилото се със сина им, К. и Н. вече били други
хора. Загубата на техния син била много тежка за тях. Почти всяка събота и
неделя ходили на гроба на техния син, постоянно плачели и чувствали голяма мъка
и скръб. Към момента на смъртта, С. бил на 47 години, завършил математическата
гимназия, след това завършил магистър по математика в *. До 2000 г. бил кмет в
с. *. Живеели заедно с неговите родители, след което му се родило второ дете и
той отказал да бъде преизбран за кмет. Живял е около 10 години в селото и след
като му се родили децата, отишли да живеят в *. С. бил главна опора за своите
родители, всичко от каквото имали нужда се изпълнявало и покривало от С.. След
като С. починал по-голямата част от тези грижи, поел свидетеля - за закупуване
на лекарства на Н. и К., за закупуване на храна, защото имало неща, които не можели
да бъдат купени от селото, плащане на сметки. Преди инцидента всичко това е
правил С.. В деня на инцидента С. бил при родителите си и си е тръгнал за *.
Според свидетеля, почти всеки ден в обедната почивка, С. бил при родителите си,
след работа също е ходил. Ежедневно ги е посещавал. Откакто е станал инцидента
родителите му били на успокоителни, вече
били други хора и били много тъжни. Според свидетеля не са преживели загубата -
всяка събота и неделя ходят на гробищата, имало негови снимки в къщата. В ***
имали един декар двор, който са използвали за производство на селскостопанска
продукция, а в задната част имало животни. Правели консерви - зимнина. Имало е
закупен земеделски инвентар. В последните години С. се занимавал с обработката на този декар и
животните.
Видно от показанията на
свидетелката А.Г.С., която познава ищците
от 2018 г., когато си купила къща в с. ***, и от тогава живеели врата срещу
врата. Познавала и С.. Той бил усмихнат и лъчезарен, отзивчив, когато имали
нужда от съдействие винаги помагал и се е отзовавал. Знае, че е живеел в ***.
Живеел заедно с родителите му в ***, но няколко години след като се е родило
дете му, те са се преместили в ***. Редовно посещавал родителите си, събота и
неделя, свидетелката го е виждала и в обедната си почивка да идва в работни
дни. Грижел се за къщата, за градината, пазарувал им е хранителни продукти от ***,
лекарства също. Плащал и сметките. Според свидетелката били семейство за
подражание. Работили заедно, празнували
заедно. Били весело и задружно семейство. На погребението имало много хора.
Родителите му били неадекватни, плачели, говорели несвързано. И към момента не било
по-различно. Свидетелката посочва, че се случвало да поздрави Н. на улицата, а
той дори да не я види. Затворили се, не разговаряли с никой. Мъката им не била
преминала. С. бил погребан в ***. Свидетелката често виждала К. и си личало, че
е плакала. Всяко събота и неделя, понякога и през седмицата ходели на
гробищата. Промяната в тях била много голяма, били сломени. Дъщеря им живеела в * и си идвала по-рядко. Атмосферата
в семейството била тягостна. Ищците се
опитали да обработват двора, но сами не са можели, тъй като преди това С. го е
орял, имал машина. Свидетелката не е чувала да има кавги и разправии в
семейството. Трагедията била голяма. Всички в селото казвала, че това е задружно
семейство и че той бил най-добрия човек, когото познават.
Свидетелят Х.К.Х. посочва, че познава С. и семейството му, тъй като били едно
село. Н. и К. живеели заедно в тяхната къща, а С. е живеел в ***, но много често,
почти всяка събота и неделя, понякога и в обедната почивка ходил да им помага.
Бил добре възпитан син, винаги в помощ
на своите родители. Според свидетеля може да се завижда в някои отношения на
семейството. К. и Н. имали и дъщеря, която живее в Пловдив и си идвала
по-рядко. С. бил много загрижен и много е помагал на баща си и майка си. Със
труд им е помагал, със сигурност, тъй като пенсиите не са им стигали. Работил във
фирма за хидропомпи. Бил много трудолюбиво момче,
гледал семейството си, с отговорност се отнасял към родителите и децата си. Не
е имало неразбирателство между него и родителите му. Бил кмет на с. *** от 1999
г. до 2003 г. Въпреки, че бил млад, цялото село гласувало за него. Не се е
случвало да не се отнесе с разбиране и да не помогне. Той бил такъв, помагал на човека, с каквото може.
След смъртта на С., Н. се променил много. Преди това винаги бил лъчезарен и
засмян, винаги щял да поговори, сега бил като сянка. Загубата им била голяма.
Сега дори нямали възможност да си изкарат нещо допълнително в двора, защото
нямали помощ от С. и останали само на двете си пенсии.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП – 17.05.2020
г. се установява от справка в електронния сайт на Гаранционен фонд, от която е
видно, че към датата на ПТП за л.а. „М.П.“
с peг. № ***, управляван от М.Н.Л., има сключена
застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. № BG/30/119002102233/ 29.07.2019 г.,
със срок на валидност една година, считано от 01.08.2019 г. до 31.07.2020 г.
със ЗАД ,***“ АД.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура
по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и
изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния
срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на
разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищците предявили претенциите си за изплащане на
застрахователно обезщетение пред ЗАД „***“ АД на 23.06.2020 г., като са
представили всички документи, с които разполагат. По случая били образувани
щети № 0801-002803/2020-03 и № 0801-002803/2020-04. По заведените претенции
застрахователят не изплатил обезщетения. Поради това съдът намира, че
предявените искове са допустими.
На следващо място следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай
доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд
на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат
установени с доказателства в хода на настоящото производство.
В настоящия случай, с оглед описаният механизъм на процесното ПТП, в
заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
което съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено, съдът приема,
че водачът на л.а. М.П. с peг. № ***, който
непосредствено преди настъпване на ПТП – то е извършвал маневрата „Завиване
наляво” от запад на север - от ПП ** към път, който води до крайпътна чешма не
е спазил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Съгласно тази разпоредба
водачът на пътно превозно средство, излизащо на път от крайпътна територия,
като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пешеходците и пътните
превозни средства, които се движат по този път. Съдът приема, че водачът на л.а. М.П. с peг.
№ *** е нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, според която водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Водачът на л.а. М.П. е
имал техническата възможност да не допусне ПТП, като преди да навлезе в
северната пътна лента се убеди, че няма да създаде опасност за движението на
л.а. Ф., който се движил по нея и да извърши маневрата, като се съобрази с
неговото положение, посока и скорост на движение.
С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на водача на л.а. М.П. с peг. № ***,
са в пряка причинна връзка с настъпилата смърт на С.Н.С.. Поради това съдът
приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци
/обективни и субективни/ на деликтния състав по чл.
45 от ЗЗД, като презумцията на чл.
45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът
намира следното:
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца
да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е
абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото
нещастие, което може да сподели родителя. Чувството на
безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество е
непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така и
в поведенческите му реакции. Смъртта на С.Н.С. се е отразила
изключително зле върху психиката на ищците, като болките и страданията ги
съпътстват и сега, а и ще продължат през целия им живот, поради
невъзвратимостта на загубата им. Внезапната смърт на С. е
лишила завинаги родителите от неговата обич и морална и материална опора и от
неговата подкрепа. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло,
като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че С.
непрекъснато посещавал родителите си, дори през седмицата, в обедната си
почивка, той пазарувал хранителни продукти, лекарства, помагал им в двора,
родителите му разчитали за всичко на него. Според свидетелите след сполетялата
ги загуба, ищците са с ограничено и затруднено социално общуване, дните им са помрачени от случилата
се трагедия и подчинени на същата, с постоянно връщане към спомена за сина им,
с постоянно посещаване на гроба му, което неминуемо ще поддържа състоянието им
на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът на ищците е изгубил смисъл
и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Неминуемо смъртта на
дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от най-тежките
удари, които човек може да преживее, поради което трудно може паричен
еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба. Мъката
на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки горните
критерии съдът определи размера на обезщетението както следва: Н.С.Й. обезщетение в размер на 180 000 лв. за причинените болки и
страдания от загубата на сина му С.Н.С. и
за К.Б.Й. обезщетение в размер на 180 000
лв. за причинените болки и страдания от загубата на сина й С.Н.С..
От
страна на ответното дружество са направени следните възражения за съпричиняване от страна на
пострадалия С.Н.С.:
- за непоставяне на обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137а ЗДвП;
- управление на
МПС след употреба на алкохол над допустимите по закон норми и/или след употреба
на наркотични вещества;
- управление на
МПС с превишена/несъобразена скорост;
- изпреварване
на забранено място и/или в нарушение на правилата за движение по пътищата за
извършване на изпреварване, установени в чл. 41, чл. 42 и чл. 43 ЗДвП;
По възражението за непоставяне на обезопасителен колан в
нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
В заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е посочено, че при извършената съдебномедицинска експертиза на
трупа в досъдебното производство е констатирано травматично изменение,
специфично за въздействието от предпазен колан при челен удар:”… По предната
повърхност се намери масивно червеникаво охлузване и кръвонасядане с кос ход
отгоре надолу и от ляво надясно“. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че
има данни, макар и непреки, в
делото, че водачът е бил с колан. Този факт се подкрепя и от показанията на
свидетеля П.М.Г., който е управлявал л.а. Д. М., който посочва, че С. е бил с
колан, тъй като са търсели режещ инструмент, за да го освободи. Освен това според вещото лице с оглед
голямата деформация на купето с вгъване на детайли, в посока към тялото на
шофьора няма значение дали е бил с поставен колан или не. Поради това съдът
намира, че това възражение е неоснователно.
По възражението за управление на МПС след употреба на
алкохол над допустимите по закон норми и/или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От
заключението на съдебно – токсикологичната експертиза се установява, че в
организма на водача лек автомобил Ф.М. с peг. № *** -
С.Н.С. към датата и часа на ПТП е установено наличие на алкохол в количество
0.38%о и не е установено наличието на наркотични вещества или техни аналози.
Съгласно
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно
средство е забранено: да управлява пътно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Следователно,
забранена е употребата не на каквото и да било количество алкохол, а само на
такова, което води до повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо
въздействие върху психиката, физиологията и моториката
на водача. Това ниво е определено в ЗДвП на 0, 5 промила, като едва при
достигането на тази степен на насищане се проявява ефектът на алкохола и се
компрометира способността на водача да управлява правилно и безопасно
автомобила, дори да няма външни признаци на опиване.
С
оглед изложеното доколкото установената концентрация на алкохол в кръвта на С.Н.С. не
е над законоустановения минимум, посочен в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, не е налице основание за намаляване на обезщетението за причинените
вреди, на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ето защо и това възражение за
съпричиняване е неоснователно.
По възражението за управление на МПС с превишена/несъобразена скорост.
От
заключението на комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение л.а. Ф. преди ПТП
- то и към момента на удара е била около 90 км/ч, а ПТП - то е възникнало извън
населено място. Поради това съдът намира, че след като процесното ПТП е
настъпило извън населено място и с оглед разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
където е посочено, че максимално разрешената скорост извън населено място е 90
км/ч, не е налице нарушение от страна на загиналия С.Н.С. и възражението за съпричиняване е неоснователно.
По възражението за изпреварване на забранено място и/или
в нарушение на правилата за движение по пътищата за извършване на изпреварване,
установени в чл. 41, чл. 42 и чл. 43 ЗДвП.
В отговора на
исковата молба, ответното дружество е изложило следните твърдения за допуснати
от С.Н.С.
нарушения: извършване на маневрата
„изпреварване“ в нарушение на правилата на чл. 41 до чл. 43, вкл. от ЗДвП за
извършването й, като не е изпреварвал изпреварваното МПС от лявата му страна;
не е подал светлинен сигнал за намерението си да изпреварва, не се е убедил, че
има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може
да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без
да го принуждава да намали скоростта или да изменя посоката си на движение;
създал е опасност или пречка за превозните средства, движещи се в лентата,
предназначена за насрещно движение; не се е убедил, че се движи с безопасна
скорост и може да извърши изпреварването за кратко време;
В извършване на
маневрата „изпреварване“ на забранено за целта място: разстоянието на видимост
е било ограничено поради характера на пътя и/или поради влошени метеорологични
условия - силен дъжд, и е било по-малко от необходимото за изпреварването при
избраната скорост на движение; използвал е пътната лента за насрещно движение,
без да може да се върне безпрепятствено в собствената си лента за движение.
Съдът намира, че
тези възражения за съпричиняване са бланкетни и по делото не е установено, че С.Н.С.
е допуснал нарушения на горепосочените разпоредби. Съпричиняването
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от
деликт на това основание предполага доказвани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Тежестта за доказване на възражението за съпричиняване е на ответното
дружество, което в настоящия случай не ги установи. Поради това съдът намира,
че тези възражения за съпричиняване са неоснователни.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро
КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от
по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума. В настоящия случай, ищецът претендира
законна лихва от 24.05.2020 г. - датата на която
изтича срока по чл. 429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл. 430, ал. 1 от КЗ до
окончателното изплащане на сумите. По делото
е представено доказателство, че ищците са предявили застрахователната си
претенция на 23.06.2020 г.
Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други
данни следва да приеме, че 23.06.2020 г.
е датата, на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищците, поради
това за периода от 24.05.2020 г. до 22.06.2020
г. искът за законна лихва е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че
ЗАД ***” АД следва да заплати на
Н.С.Й. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на сина му С.Н.С. при ПТП настъпило на 17.05.2020 г. ведно със
законната лихва от 23.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода
24.05.2020 г. до 22.06.2020 г. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че
ЗАД ***” АД следва да заплати на
К.Б.Й. сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на сина й С.Н.С. при ПТП настъпило на 17.05.2020 г. ведно със законната
лихва от 23.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода
24.05.2020 г. до 22.06.2020 г. като неоснователен.
По отговорността
за разноски:
От представените по делото
доказателства се установява, че ищците са е материално затруднени лица, поради
което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА и ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го
заплати. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В настоящото производство са предявени
два иска за неимуществени вреди, всеки за сумата от 180 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от
100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за
горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на 5 130 лв.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази
наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.К. е регистриран по
ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П.К. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на всеки от ищците е в размер на
6 156 лв. с ДДС /5 130 х20% =
6 156 лв./ Поради това общият
размер на дължимото на адв. П.К. адвокатско
възнаграждение е в общ размер на 12 312 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД ***” АД следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 14 400 лв. за държавна
такса, както и сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за вещи
лица по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, платени от
бюджета на съда.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: *** да заплати на Н.С.Й., ЕГН ********** с адрес: *** сумата от 180 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие
смъртта на сина му С.Н.С. при ПТП настъпило на 17.05.2020 г., ведно със
законната лихва от 23.06.2020 г. до
окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за законна лихва за периода 24.05.2020 г. до 22.06.2020 г. като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на К.Б.Й., ЕГН **********, живущи в ***сумата от 180 000
лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие смъртта на сина й С.Н.С. при ПТП
настъпило на 17.05.2020 г., ведно със законната лихва от 23.06.2020 г. до окончателното плащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за законна лихва за периода
24.05.2020 г. до 22.06.2020 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адв. П.К. от САК, със
съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Н.С.Й. в размер на 6 156 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на адв. П.К. от САК, със
съдебен адрес:***, офис 10 адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца К.Б.Й. в размер на 6 156 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ***“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 14
400 лв. за държавна такса, както и сумата
от 200 лв., представляваща възнаграждение за вещи лица по
комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, платени от бюджета
на съда.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: