№ 477
гр. Благоевград, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно гражданско дело №
20211200500232 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Б.х.“ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление в гр.Р., ул.“...“№24А,против решение
№504686/26.11.20г на РС[1]Р. по гр.д.№593/19г по описа на с.с., с пр.
осн.чл.258 и сл. ГПК.
С атакуваното решение са уважени исковете по чл.109 ЗС и частично
претенциите по чл.45 ЗЗД, ведно със всички произтичащи от това последици.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателя, който го счита
за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока.Настоява за неговата отмяна и отхвърляне уважените искови
претенции.
Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и подържа
атакувания акт, настоявайки за неговото потвърждаване, за което също
подробно се аргументира.Настоява за приемане на приложената електронна
кореспонденция, придружена с преводи на български език, която твърди че е
осъществена след постановяване на обжалваното решение.
Съда след като прецени наведените от страните доводи, при
1
съобразяване на акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали
обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обсъждането на събрания доказателствен материал, заедно и по
отделно, налага извода за правилно установена от РС фактическа обстановка.
Поради това настоящият състав намира за безпредметно подробното
преповтаряне на същата и препраща към констатациите на РС.В тях след
подробен анализ на обстоятелствата по спора първата инстанция правилно и
законосъобразно е приела, че с НА№110/30.04.10г въззиваемите купуват при
посочените условия от „П.Г.Х.К.“АД апартамент №6а, представляващ
самостоятелен обект в сграда от комплекс “П.Г.Х.К“ в м.“Бетоловото-
Църнако“, Разложко землище, всички подробно описани(вж. предварителния
договор от 29.01.10г, констативния протокол от 28.10.10г и др.).По тези
въпроси не се спори.
Безспорно е също, че сградата в която се намира горния обект, е
изградена въз основа на издадено в полза на „П.Г.Х.К.“АД разрешение за
строеж №126/17.08.06г,като нейното ползване и „ел. захранване ГРТ“ е
разрешено на 23.12.08г(вж.т.4 от разрешение за строеж №СТ-12-
1366/23.12.08г).
На 28.10.10г между ищците и „П.Г.Х.К.“АД е сключен договор за
поддръжка и управление, по силата на който собствениците възлагат на
управителя на АД изчерпателно изброените в чл.1 услуги по управлението и
поддръжката на комплекса, при подробно уговорените условия.
По делото е представен анекс №1 от декември 2013г към договора за
поддръжка и управление, подписан едностранно от управителя на
„П.Г.Х.К.“АД, с който на ищците се увеличават таксите.
Представен е неподписан анекс към горния договор, с който ответното
дружество „Б.Х.“ЕООД е предвидено да замести изцяло „Б.Х.Т.“ЕАД в
правата и задълженията на управител по сключения договор за поддръжка и
управление, като в същия отново фигурират увеличените такси.
По делото са налице данни за многобройни покани към ищците да
подпишат въпросните анекси, но безрезултатно, впредвид изричното им
противопоставяне(вж. електронната кореспонденция на л.28-86). Според
приложената кореспонденция, ответното дружество е действащ управител на
2
комплекса.
Не се спори и относно обстоятелството,че ищцовия имот не е
индивидуално присъединен към електроразпределителната мрежа и
захранването с ел. енергия е от временна партида за строителни нужди на
комплекса(вж. и твърденията на ищците в исковата молба).
В писмо изх.№СД-ДОС-2982/20.03.18г на „ЧЕЗ Разпределение
България“АД, относно отправена им нотариална покана, поясняват, че обекта
за присъединяването към електроразпределителната мрежа е един - „Голф
игрище – туристически спортен развлекателен център – П.Г.Х.К.“ е сключен
договор ДПЕРМ№494669/28.11.08г задължава „П.Г.Х.К.“АД да изгради нова
възлова станция с четири секции, необходимия брой двойни трафопостове и
електропроводни линии средно и ниско напрежение.Понастоящем договора
не е изпълнен и електрозахранването на обекта е временно – за строителни
нужди.
В писмо от 06.02.18г и 22.02.18г на „ЧЕЗ Разпределение България“АД
отново се напомня, че не са изпълнени условията по сключения договор за
присъединяване, поради което комплекса е присъединен към
електроприсъединителната мрежа като един обект само за строителни нужди.
Видно от писмо изх.№РД-09-2355/15.09.20г на ВиК“ЕООД-
Благоевград, за комплекс „П.Г.Х.К.“АД през периода 21.08.17г – 15.10.20г
водоснабдяването е спирано за отстраняване на авария за няколко часа на
06.02.18г.
Според справката на „ЧЕЗ Разпределение Българя“АД, ел.захранването
за същият комплекс е прекъсвано в периода 21.08.17г – 10.07.20г за времето в
дните по приложената справка(вж. и кореспонденцията на л.118-142).
С писмо от 22.02.15г „П.Г.Х.К.“АД предупреждава собствениците, че
заради неподписания договор за поддръжка и управление и неплащане на
дължимите суми по него до края на 2014г ще прекъснат ел.захранването и
водата на имота им.
В писмо от 21.08.17г Пропърти мениджмънт информира ищеца, че на
същата дата ще прекъснат електричеството и водата в имота им, поради
неплатени сметки за ищцовия имот, въпреки негативната реакция на
собствениците (вж. писмо им от 208.17г) и плащанията на уговорените суми в
договора за поддръжка и управление от 28.10.10г.
3
В аналогично писмо от 23.03.18г Пропърти мениджмънт отново
уведомява ищците, че от 22.03.18г прекъсва снабдяването с електричество и
вода, както и всички др.услуги, свързани с техния имот, до погасяване на
задълженията им.
От основното и допълнително заключение на съдебно-оценителната
експертиза се установи размера на наема за процесния имот през
фиксираните периоди.
Анализирани са и свидетелските показания на К., Б. и К., които
разкриват действителните права и отношения между страните, преди, по
време и след процесните периоди.
По делото е представен правилник за вътрешния ред в комплекса
„П.Г.К.К“.
При тези данни РС обосновано е счел за доказани предпоставките от
фактическият състав на предявеният иск по чл.109 ЗС. Изложените в тази
връзка съображения,вкл. игнориращите възраженията на въззивника, се
споделят изцяло от настоящият състав,тъй като са основани на закона,
теорията и константната съдебна практика и по арг. на чл.272 ГПК настоящи
състав препраща към първоинстанционните мотиви.
Неоснователни са оплакванията за неправилност на атакувания акт на
сочените основания.По делото са установени по категоричен начин
собственическите права на въззиваемите върху апартамент №6а,ведно с
припадащите му се идеални части от общите части на комплекса „П.Г.Х.К“ в
м.“Бетоловото-Църнако“ в землището на Р.,всички подробно описани(вж.
НА№110/10г).
Доказа се също, че понастоящем към електроразпределителната мрежа
на „ЧЕЗ Разпределение България“АД е присъединен само един обект „Голф
игрище – туристически спортен развлекателен център – П.Г.Х.К.“ и то за
строителни нужди, тъй като „П.Г.Х.К.“АД все още не е изпълнило
задълженията си по договор ДПЕРМ№494669/28.11.08г да изгради нова
възлова станция с четири секции, с необходимия брой двойни трафопостове и
електропроводни линии средно и ниско напрежение(вж.писмата на „ЧЕЗ
Разпределение България“АД и становищата на страните).
Следователно, въззиваемите не са титуляри на индивидуални партиди за
ел. захранване и ползват ел. енергия от горната временна партида.
4
Според писмените и гласни доказателства, през за времето от 21.08.17г
до 24.12.17г и след 22.03.18г до настоящия момент захранването на ищцовия
апартамент с ел.енергия и вода са преустановени.На това сочат писмата от
22.02.15г, 21.08.17г и 23.03.18г, които съдържат признания на неизгодни за
жалбоподателя факти: че прекъсват електричеството и водата в ищцовия
имот, изтъквайки и причините за това – неподписването на договор за
поддръжка и управление, неплащането на дължимите по същия суми.Касае се
за частни свидетелстващи документи, неоспорени от
страните,кореспондиращи с показанията на св.К. и Б., които потвърждават
преустановеното ел. и водо-подаване от ответника, и безрезултатността на
нееднократно водените с последния разговори.При тези данни справките от
„ЧЕЗ Разпределение България“АД и „ВиК“ЕОД,Благоевград, не са в
състояние да подкрепят въззивната теза за несъпричастността на ответника
към спирането на ел.енергията и водата.
Сами по себе си действията на въззивното дружество по прекъсване
захранването с ел.енергия и вода на ищовия имот съставляват нарушение
правото им на собственост.Това е така, понеже именно преустановеното
подаване на електричество и вода от ответника, препятства ползването на
апартамента от ищците по неговото предназначение(вж. показанията на св.К.
и Б.).
Правото на собственост е абсолютно и неограничено, поради което
всяко трето на собствеността лице следва да се въздържа от всякакви
въздействия и собственикът не е длъжен да ги търпи, освен в предвидените от
закона изключения(при ограничени вещни права и др.).В случая не се
установи наличието на каквито и да е ограничения на ищцовите вещни права
в полза на въззивното дружество, даващи му основания да им спира
електричеството и водата, поради което процесните действия се явяват
неоснователни.
Несъстоятелни са въззивните доводите, черпени от неплащането от
ищците на следващите се такси по приложените анекси към договора за
поддръжка и управление от 28.10.10г.Освен че същите са неподписани от
въззиваемите и не ги обвързват, в случая за ответника липсва нормативно
основание за принуждаването им да го строят чрез спиране на захранването с
ел. енергия и вода, поради което тези действия не намират опора в закона и
5
данните по делото.Ето защо приложения Правилник за вътрешния ред в
комплекса също не е в състояние да обоснове ответните действия и да
елиминира неоснователният им характер.
Ответните действия не намират основание и във временната партида в
„ЧЕЗ Разпределение България“АД.След като по делото се установи, че
ищците(и останалите собственици) не са индивидуално присъединени към
електроразпределителната мрежа и се захранват от откритата партида за
строителни нужди,всяко посегателство върху установеното положение
препятства упражняване правото им на собственост в пълен обем.Още
повече, че ответното дружество се явява трето лице в така сложилите се
отношения между ищците и титуляра на ел. партидата,респ.
водоснабдяването.Не на последно място – упражняването на абсолютното
вещно право на собственост от ищците в казус като разглеждания не би могло
да се поставя в зависимост от правоотношенията на ответника с трети лица.
В този контекст РС правилно е уважил иска по чл.109 ЗС срещу
ответника за преустановяване на неоснователните му действия и
възстановяване на захранването с ел.енергия и вода,поради което решението в
тази му част ще следва да се потвърди.Още повече, че това състояние
продължава и понастоящем.По иска за въздържането на ответника за в
бъдеще от подобни действия липсва произнасяне на РРС, поради което е
извън предмета на въззивна проверка.
По отношение на исковете за обезщетения:
Анализа на обстоятелствената част и петитума на исковата молба
налагат извода, че главните искове за обезщетяване на имуществените и
неимуществените вреди, са с пр. осн.чл.45 ЗЗД, след като ищците се
обосновават с наличието на деяния, които считат за извършени виновно от
ответника и причинили им описаните щети.
Съпоставката на доказателственият материал, по отделно и в
съвкупност, обосновава по вече изложените съображения изводите за
извършени от въззивното дружество неоснователни действия по спиране
снабдяването на ищцовия апартамент с ел. енергия и вода, препятствало
ползването му по предназначение.Следователно в случая са налице всички
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както правилно е заключил
и РС.
6
Изхождайки от заключението на вещото лице за периода 21.08.17г-
24.12.17г ответното ЕООД дължи на ищците сумата от 1 654лв,
представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат
от неоснователните ответни действия, която е присъдена на ищците
солидарно.
Докато за периода 22.03.18г – 22.12.18г дължимото обезщетение
възлиза на 3 384,22лв(вж.допълнителното заключение на експертизата),
предявена като частичен иск(от общо дължимите според ищците 8 731лв),
представляваща обезвреда за търпените имуществени вреди от
неоснователните ответни действия.
И двете обезщетения са съизмерими със средно-пазарния месечен наем
на ищцовия апартамент(вж. експертизата).
Правилно е определено и обезщетението за неимуществени вреди на
1 300лв, тъй като според автономната преценка на настоящия състав е
обосновано в нужната степен от събрания доказателствен материал и
съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди обаче
неправилно са присъдени в полза на ищците при условията на солидарност.
Според доктрината и константната съдебна практика солидарността
възниква по силата на закона или от сделка.В случая активната солидарност
не е регламентирана нормативно и липсват данни за договарянето й.Впредвид
изложеното и с оглед твърденията в исковата молба, настоящия състав счита,
че в случая липсват основания за активна солидарност и всеки от двамата
ищци може да претендира половината от полагащото му се обезщетение,
доколко не е уговорено друго и не следва от естеството на
задължението.Обстоятелството, че са съпрузи не променя горните
изводи,понеже се касае за облигационно право – парично задължение, което
е делимо по естеството си.Ето защо атакуваното решение в тази му част е
наложително да се отмени и в полза на всеки от ищците следва да се присъди
по половината от горните обезщетения, като частта от претенцията, заявена
при условията на активна солидарност,подлежи на отхвърляне като
неоснователна(така Р234/12.10.17г по гр.д.№4348/16г, ІV ГО на ВКС и др.).
Последното не е в разрез с диспозитивното начало и съответства на закона,
оторизиращ съда да го приложи правилно.
7
Атакуваното решение е опорочено и относно присъдените мораторни
лихви, поради следното:
Съгл. чл.84, ал.3 ЗЗД при непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана, като пострадалия може да претендира лихви от деня на
увреждането, откогато и вземането му е станало изискуемо.Лихвите върху
обезщетение при деликт не са мораторни, а компенсаторни и според
константната съдебна практика се дължат от деня на събитието, без да се
присъжда нейният размер, като задължението на съда се свежда до посочване
началният момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в изпълнителния
процес при плащане на главницата.В случая първото увреждане настъпва на
21.08.17г, а второто на 22.03.18г, поради което за имуществените вреди на
ищците от тези две нарушения, ответника дължи единствено законна лихва,
считано от двете дати до окончателното изплащане на посочените по-горе
обезщетения.Докато за неимуществените вреди началният момент на
обезщетението е 21.08.17г, от когато и датира увреждането.
В този контекст атакуваното решение досежно мораторните лихва
подлежи на обезсилване и вместо това присъждане на законните.Възприетото
разрешение също не противоречи на диспозитивното начало – ищцовите
изявления че претендира мораторна и законна лихва са достатъчни за
сезирането на съда, който дължи защита в търсените предели – в случая
присъждането на исканите лихви в съответствие с изискванията на
закона(така Р1010/20.07.99г по гр.д.№214/99, V ГО; Р№1048/18.07.01г по гр.д.
№1022/00г, ІV ГО; Опр.№346/06.03.12г по гр.д.№1212/11г, ІІІ ГО на ВКС и
др.).
Уважаването на главните искове прави безпредметно произнасянето по
евентуалните.
В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на
страните, които са от значение заправилото решаване на повдигнатия спор.
Впредвид изложеното на отмяна подлежи и решението досежно
разноските, за да се приведат в съответствие с горните разрешения.Ето защо
и по аргумент на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателя дължи на ищците
направените по делото разноски пред двете инстанции, които според
доказателствата възлизат общо на 2 238,61лв.
Водим от горното Благоевградския окръжен съд
8
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №504686/26.11.20г на РС[1]Р. по гр.д.№593/19г
по описа на с.с., в частта му, с която са присъдени обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди при условията на активна солидарност
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.Х.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр.Р., ул.“...“№24А, да заплати на В.С. Д., Гърция, гр.К., ул.“...“№7, следните
суми:
827лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди за периода 21.08.17г – 24.12.17г заради невъзможността да упражнява
правото си на собственост в пълен обем върху описания апартамент,
вследствие преустановеното захранване с ел.енергия и вода на имота, ведно
със законната лихва, считано от дата на увреждането – 21.08.17г, до
окончателното изплащане на цялата сума;
1 692,11лв по предявеният частичен иск, представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди за периода 22.03.18г – 22.12.18г, заради
невъзможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху
описания апартамент,вследствие преустановеното захранване с ел.енергия и
вода на имота, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането –
22.03.18г, до окончателното изплащане на цялата сума;
650лв, по предявеният частичен иск, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от деликт от 21.08.17г, когато е лишена
от възможността да упражнява правото си на собдсетвност в пълен обем
върху описания апартамент, вследствие преустановеното захранване с ел.
енергия и вода, ведно със законната лихва считано от дата на увреждането –
21.08.17г до окончателното изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, за присъждане на горните суми при условията
на активна солидарност между ищците.
ОСЪЖДА „Б.Х.“ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление в
гр.Р., ул.“...“№24А, да заплати на Евд. Д. Х., Гърция, гр.К., ул.“...“№7,
следните суми:
827лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди за периода 21.08.17г – 24.12.17г заради невъзможността да упражнява
9
правото си на собственост в пълен обем върху описания апартамент,
вследствие преустановеното захранване с ел.енергия и вода на имота, ведно
със законната лихва, считано от дата на увреждането – 21.08.17г, до
окончателното изплащане на цялата сума;
1 692,11лв по предявеният частичен иск,представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди за периода 22.03.18г – 22.12.18г, заради
невъзможността да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху
описания апартамент,вследствие преустановеното захранване с ел.енергия и
вода на имота, ведно със законната лихва, считано от дата на увреждането –
22.03.18г, до окончателното изплащане на цялата сума;
650лв по предявеният частичен иск, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от деликт от 21.08.17г, когато е лишена
от възможността да упражнява правото си на собдсетвност в пълен обем
върху описания апартамент, вследствие преустановеното захранване с ел.
енергия и вода, ведно със законната лихва считано от дата на увреждането –
21.08.17г до окончателното изплащане на цялата сума, като ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, за присъждане на горните суми при условията
на активна солидарност между ищците.
ОБЕЗСИЛВА решение №504686/26.11.20г на РС[1]Р. по гр.д.
№593/19г по описа на с.с.,досежно присъдените мораторни лихви и
ПРЕКРАТЯВА производството по тях.
ПОТВЪРЖДАВА атакуваното решение в частта му относно иска по
чл.109 ЗС.
ОСЪЖДА „Б.Х.“ЕООД, ЕИК ****, да заплати на В.С. Д. и Евд. Д. Х.,
гр.К., ул.“...“№7, общо сумата 2 238,89лв, представляваща разноски пред
двете инстанции, съобразно уважените части на исковете.
Решението относно иска по чл.109 ЗС подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС, докато в
останалата е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
10
2._______________________
11