Определение по дело №3667/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4238
Дата: 29 декември 2020 г. (в сила от 29 декември 2020 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100503667
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4238
гр. Варна , 23.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100503667 по описа за 2020 година
и да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр.
Варна, подадени с обща жалба, срещу Решение № 3566/29.07.2020 год., постановено по гр.
дело № 17774/2019 год. по описа на РС-Варна, с което въззивниците Б. К. П. и С. М. С.,
двамата от гр. Варна са осъдени да заплатят разделно на Д. Г. Х. от гр. Варна следните суми:
сумата в размер на 350, 00 лв. (всеки ответник по 175, 00 лева), представляваща неплатена наемна вноска за месец
август 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.;
сумата в размер на 250, 00 лв. (всеки ответник по 125, 00 лева), представляваща заплатени от ищцата разходи за
потребена от ответниците вода за период от 28.02.2018г. до 08.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
в размер на 416, 24 лв. (всеки ответник по 208, 12 лева), представляваща незаплатени от ответниците разходи за
потребена вода за периода от 08.11.2018г. до 01.09.2019г., дължими по договор за наем от 11.09.2017 год.;
сумата в размер на 231, 18 лева (всеки ответник по 115, 59 лева) представляваща заплатени от ищцата разходи за
топлинна енергия за период от 29.03.2019г. до 30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, дължими по договор за наем
от 11.09.2017 г.;
сумата в размер на 107, 39 лева (всеки ответник по 53, 69 лева), представляваща неизплатено задължение от
ответниците за поддържане на общите части на сградата за периода от 12.2017 г. до 31.08.2019 г., дължими по
договор за наем от 11.09.2017 год.
В жалбите са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при непълнота на доказателствата и допуснати съществени процесуални
нарушения. Твърди се, че не са обсъдени събраните по делото доказателства и на въз основа
на тях не са направени каквито и да са правни изводи. Считат, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че въззивниците (наематели по договора за наем) са
опразнили жилището през месец декември 2018 год. и са предали ключа на съпруга на
ищцата – наемодателка по договора за наем, без каквото и да било противопоставяне от
нейна страна, при което към него момент страните по договора са били наясно, че
отношенията им приключват и са били съгласни с това. Предвид прекратяване на
1
облигационната връзка въззивниците не дължат никакви суми на ищцата за процесния
период – нито за наем, нито разходите по повод обичайното ползване на вещта – разходи за
електричество, вода, парно отопление и за поддържане и управление на общите части на
сградата, в която се намира жилището, поради което и изводите на първоинстанционния съд
в обратен смисъл са неправилни.
Отправено е искане за отмяна на решението и за присъждане на разноските за двете
инстанции.
В жалбите искания за събиране на доказателства във въззивната инстанция не са
направени.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата Д. Г. Х. от гр.
Варна (ищца по предявените искове),
чрез процесуален представител, оспорва жалбите, счита решението за правилно и настоява
да бъде потвърдено, ведно с присъждане на сторените разноски.
От Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр. Варна е подадена и частна жалба срещу
Определение № 262508/26.10.2020 год. постановено по гр. дело № 17774/2019 год. на РС-
Варна, поправено с Определение (без номер) от 03.11.2020 год. по същото гр. дело №
17774/2019 год. на РС-Варна, с което на основание чл. 77 ГПК ищцата Д. Г. Х. от гр. Варна е
осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Варна сума от 95, 81 лева,
съставляваща разликата до пълния размер на дължимата държавна такса за предявените
искове.
В частната жалба са наведени оплаквания, че определението е незаконосъобразно,
като се настоява за отмяната му. Жалбоподателите излагат, че предявените против тях
искове неправилно са били уважени и в случай, че решението, което са обжалвали с
подадената въззивна жалба бъде отменено, ще отпадне и отговорността им за разноските по
делото.
Отговор на частната жалба не е подаден.
Въззивната жалба е редовна и допустима и следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
По частната жалба съдът ще се произнесе с решението си.
Водим от горното, съдът




ОПРЕДЕЛИ:


2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадените от Б. К. П. и С. М. С., двамата от гр.
Варна, въззивни жалби срещу Решение № 3566/29.07.2020 год., постановено по гр. дело №
17774/2019 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 08.03.2021 год. от
14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители, ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3