Номер 21319.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаI-ви въззивен граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Камелия П. Колева
Секретар:Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20201400500356 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила от А. Ц. Х. от гр. Враца чрез адв.Л. В. от АК
Враца, в качеството й на особен представител, въззивна жалба против решение
№386/10.07.2020г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №4834/2019г., с което са
уважени предявените против жалбоподателя обективно кумулативно съединени искове по
чл.422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата от 618.78 лв. главница, представляваща стойността на доставена в имот, находящ
се в гр. *** незаплатена топлинна енергия за периода от 31.07.2016г. – 30.06.2018г.,сумата от
110.45 лв. обезщетение за забава за периода 31.08.2016г.-29.07.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата,считано от 12.08.2019г.-датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното изплащане на сумата и
същият е осъден да заплати на ищеца "Топлофикация Враца"ЕАД-гр.Враца деловодни
разноски за заповедното и за първоинстанционното производства.
В жалбата се твърди, че неправилно районния съд е приел, че ищцовото дружество
стриктно е изпълнило разписаните в Общите условия задължения за доставка, измерване,
отчитане и начисляване на топлинна енергия, както и че същата е правилно разпределена
между етажните собственици. Обосновал е тези си правни изводи на заключението на
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, в което е посочено, че за процесния период
сградата и имота са топлоснабдени и е кредитирал изцяло приложените към исковата молба
1
доказателства, без да обсъди наведените в писмения отговор доводи за недължимост на
процесните суми.
Особеният представител на жалбоподателя навежда доводи, че от заключението на
съдебно – техническата и счетоводна експертиза не е установено безспорно, какво е
количеството на реално консумираната топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация. Поддържа се, че в експертизата вещото лице не е посочило какви са данните за
потребеното количество енергия за един от абонатите на етажната собственост и съответно
след приспадане на тези данни да установи какво е потребеното количество топлинна
енергия в жилището на ответника. Твърди се, че топлофикационното дружество, което носи
доказателствената тежест да установи какво е реално консумираното количество топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация за процесния имот на ответника, не е установило
по безспорен и категоричен начин как са формирани процесните суми. По отношение
заключението на вещото лице се отбелязва още, че то е ползвало счетоводни документи и
справки, в които напълно липсва индивидуализация на сумите по основание и размер,
липсва индивидуализация на сумите за ГБВ и за топлинна енергия отдадена от сградната
инсталация.
Поддържа се, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на оспорените в
производството документи, не е установено какви количества топлинна енергия и битово
горещо водоснабдяване са доставени за процесния период и дали тези количества правилно
и коректно са начислени във всяка една от оспорените фактури, респ. каква е стойността на
единица мярка топлоенергия и на един кубик горещо водоснабдяване, както и дали
правилно са остойностени тези количества.
Особеният представител на жалбоподателя навежда също доводи, че
топлофикационното дружество е начислявало топлинната енергия по прогнозна консумация
и изравнителни сметки, извършено е служебно начисляване на топлинна енергия без реално
отчитане на точните количества доставена топлинна енергия. Поддържа се, че в нарушение
на европейското законодателство е претендирано заплащане по прогнозни сметки,
изчислени въз основа на прогнозни дялове, без да се вземе предвид реалните показания на
монтирания в имота топломер.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове с
произтичащите от това последици.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на "Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца,
но отговор от него не е постъпил.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в
установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
2
Съдебният състав, след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с
навежданите от страните доводи, намира следното:
Във основа на подадено от "Топлофикация-Враца" ЕАД-Враца заявление по чл.410
от ГПК, Районен съд-Враца е издал заповед за изпълнение №2019/13.08.2019г. по ч.гр.дело
№3269/2019г. Заповедта е издадена против А. Ц. Х. от гр.Враца, за следните вземания:
- сумата от 618.78 лв. главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода 31.07.2016г.-30.06.2018г. за жилище находящо се в гр. ***, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.08.2019г.г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 110.45 лв. лихва за забава за периода от 31.08.2016г.-29.07.2019г.
- деловодни разноски в размер на заплатената държавна такса от 25 лв. и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като заповедта е била връчена на длъжникa в условията на чл.47, ал.5 от ГПК, с
разпореждане №8550 от 05.11.2019г. на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК районният съд е
указал на заявителя, че може да предяви иска по чл.422 от ГПК.
Районен съд-Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от "Топлофикация-
Враца" ЕАД-гр.Враца против А. Ц. Х. от гр.Враца, при условията на солидарност,
положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата от 618.78 лв. главница, представляваща
стойността на консумирана, но неплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г. -
30.06.2018г., законна лихва върху главницата, считано от 12.08.2019г.- датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, както и сумата от 110.45 лв.
лихва за забава за периода от 31.08.2016г. до 29.07.2019г. Поискано е било присъждане и на
разноските, направени в заповедното и в исковото производства, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е изискано и приложено ч.гр.дело №3269/2019г. по опис на РС – Враца.
С определение №538/21.02.2020г. и на основание чл.47, ал.6 от ГПК районният съд е
назначил адв.Л. Ц. В. от АК - Враца за особен представител на ответника А. Ц. Х. .
В срока по чл.131,ал.1 ГПК адв.В. е депозирала писмен отговор,с който предявените
искове са оспорени по основание и размер.Оспорено е качеството на потребител на
ответника, тъй като са наведени доводи, че същият не е собственик на процесното жилище.
Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като същите не са
индивидуализирани по основание и размер. Поддържа се, че от приложената справка се
установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за отопление, битово горещо
водоснабдяване и топлоенергия, както е посочено в исковата молба.Оспорена е
представената от ищцовото дружество справка, като частен писмен документ, като се
3
поддържа, че посочените суми не са правилно изчислени и не отговарят на реалното
количество доставена, респ. потребена топлинна енергия.Поддържа се, че през процесния
период имотът на ответника не е топлоснабден, че в абонатната станция в сградата по
местонахождение на имота на ответника няма монтиран топломер и дяловото разпределение
не е извършено съобразно нормативната уредба. Твърди се, че не са извършвани отчети на
средствата за търговско измерване – индивидуалните разпределители от дружеството за
дялово разпределение, не са изчислени правилно стойностите на различните компоненти,
съставляващи цената на реално доставената топлинна енергия.
От приетото заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че процесния
имот находящ се в гр. *** е част от Етажна собственост, която е топлоснабдена с енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване от ищцовото дружество посредством абонатна
станция №***. Вещото лице е посочило, че през процесния период абонатната станция е
работила и е доставяна енергия до етажната собственост. При оглед на място и от
представените от топлинния счетоводител документи, експертът е констатирал, че
отоплителните тела в жилището на ответника са затапени, инсталацията за битово горещо
водоснабдяване е с един брой индивидуален водомер. Експертът е посочил, че за процесния
период 31.07.2016г.-30.06.2018г. се дължи сумата в размер на 371.86 лв., за битово-горещо
водоснабдяване, тъй като отопление в жилището не е отчитано и не е ползвано. Спазена е
нормативната уредба при начисляването на дължимата сума. В заключението е
констатирано, че за процесния период е начислена енергия за обща сградна инсталация с
дължима сума в размер на 247.42 лв., като е спазена нормативната уредба при
начисляването й. Вещото лице установява също, че ответникът не е подавал жалби,
декларации и възражения относно начислените суми за топлинна енергия, както и че
дължимата сума за потребена топлинна енергия за горещо-битово водоснабдяване и за
сградна инсталация/главница/ е в размер на 618.78 лв. за периода от 31.07.2016г. до
30.06.2018г., а размерът на мораторната лихва за забава е 110.45 лв. за периода от
30.08.2016г. до 29.07.2019г. В съдебно заседание вещото лице е отговорило на поставените
му от особения представител на ответника въпроси, като е посочило, че за процесните суми
ищеца е издавал фактури, като са изпращани уведомления за тях на ответника. Фактурите са
заведени в дневниците за продажба за съответните периоди и са осчетоводени от ищцовото
дружество.
По делото е представено копие от нотариален акт за собственост на апартамент /жилище/
по чл.45-г от ЗПИНМ №195, том IV, дело №1207/27.12.1974 г. на Нотариус при Народния
съд – Враца, от който се установява, че процесният имот е собствен на ответника Х..
Приложен е и протокол от 04.12.1990 г. на Комисия по преименуването на булеварди,
улици, площади и др.обекти в гр.Враца, от който е видно, че ул. *** е преименувана на ул.
***.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
4
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се
цели стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като титул за
принудително събиране на вземането. В това исково производство задължение на ищеца е
да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
През процесния период отношенията между страните във връзка с доставката,
отчитането и разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ,
бр.107/ 09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл. от ЗЕ/ Общи условия
одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150 от Закона за енергетиката, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия
за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;отговорността при
неизпълнение на задълженията;условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления; редът и сроковете за
предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за
разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът
за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни
споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия
между страните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в
отношенията между същите.
В конкретния случай ответникът, чрез особения му представител, е оспорил
предявените искове с аргумент, че е възможно Х. да не е собственик на процесното жилище
и оттук да няма качеството на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни
отношения с ищеца, тъй като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд
приема, че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното производство, че
ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.42 от ЗЕ. В
него е посочено, че потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
5
или природен газ за домакинството си. По делото е представено копие от нотариален акт за
собственост на апартамент /жилище/ по чл.45-г от ЗПИНМ №195, том IV, дело
№1207/27.12.1974 г. на Нотариус при Народния съд – Враца, от който е видно, че процесния
имот е собствен на ответника Х.. Приложен е и протокол от 04.12.1990 г. на Комисия по
преименуването на булеварди, улици, площади и др.обекти в гр.Враца, от който се
установява, че ул. *** е преименувана на ул. ***.
Според представените в производството писмени доказателства и заключението на
вещото лице, ищецът е изпълнявал точно задълженията си и за процесния период от
31.07.2016г. до 30.06.2018 г. е доставил топлинна енергия за сградна инсталация и битово-
горещо водоснабдяване в жилището на ответника. Имотът е топлоснабден от абонатна
станция №***, като вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №*** е извършено в
съответствие с изискванията на нормативната уредба. Ответникът от своя страна не е
изпълнил задължението си за заплащане на доставената топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, съгласно издадените
от ищеца фактури за сумата в размер на 618.78 лева/главница/. Основателен и доказан по
основание и размер е и предявения акцесорен иск за сумата 110.45 лв., представляващ лихва
за забава за периода от 31.08.2016 г. до 29.07.2019 г.
Предвид така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил
иска, както и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е посочено
по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските. Тъй като с
обжалваното решение районният съд обосновано и изчерпателно се е произнесъл по
всички възражения на ответника и произнасянето е изцяло съобразено с материалния
закон, то на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към изложените от
него мотиви.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а
същият следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените от него
разноски за назначаване на особен представител пред въззивната инстанция, в размер на 150
лв.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител същият
не дължи внасяне на държавната такса, а задълженото лице е представляваната от него
страна, а именно въззивника А. Х.. Дължимата държавна такса се присъжда с решението по
спора в тежест на съответната страна съобразно изхода на делото. Тъй като въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение,а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено в обжалваната му част, в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната
такса за въззивно обжалване в размер на общо 50.00 лв., платима по сметка на ОС-Враца.
6
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №386/10.07.2020 год. по гр.дело №4834/2019 год. по
описа на РС-Враца в обжалваната му част, с която са уважени предявените от
"Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца против А. Ц. Х. от гр.Враца, с ЕГН**********, искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ и
чл.86 от ЗЗД за сумата от 618.78 лв. главница, представляваща стойността на консумирана,
но незаплатена топлинна енергия за периода 31.07.2016г.-30.06.2018г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.08.2019г.до окончателното й изплащане, както и
сумата от 110.45 лв. обезщетение за забава за периода 31.08.2016г.-29.07.2019г., и ответника
е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за заповедното и за първоинстанционното
производства, в размер общо на 550 лв.
ОСЪЖДА А. Ц. Х. , с ЕГН**********, с адрес гр.***, да заплати на
"Топлофикация-Враца"ЕАД-гр.Враца, с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление, гр. ***,
сумата от 150 лв., представляваща възнаграждение за назначения му пред въззивната
инстанция особен представител.
ОСЪЖДА А. Ц. Х. ,с ЕГН**********, с адрес гр. *** да заплати по сметка на
Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 50.00 лева за производството пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7