Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и
седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Диана Такова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1008 по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „К.“ АД твърди, че на
03.11.2008 г. сключил със С.О.договор № РД-56-3928/03.11.2008 г., с който поел
да изпълнява обществен превоз на пътници по пакет от 16 бр. градски автобусни
линии от транспортната схема на С.О.. Договорът бил подписан след проведен
конкурс по реда на Наредба № 2 от 15.03.2002 г. на министъра на транспорта и
съобщенията за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси и леки автомобили /с ново наименование Наредба за условията
и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени
превози на пътници с автобуси/. Посочва, че определената при сключване на
договора цена за превоза била 3,56 лева на километър за извършен маршрутен
пробег, в който размер не бил включен дължимият ДДС /чл. 5, ал. 1/. Твърди, че съгласно
чл. 5, ал. 2 от договора, било уговорено разплащанията да се извършват на две
части, както следва: 30 % се заплащат авансово през месеца, през който е
осъществен пробега, а остатъкът от дължимата сума следва да се заплати до 20
число на месеца, следващ отчетният. З.месец февруари 2012 г. издал фактура №
**********/02.03.2012 г. на обща стойност 1 961 236,80 лева, която
трябвало да бъде заплатена до 20.03.2012 г. Посочва, че като платец на услугата
е означен „Ц.з.г.м.“ ЕАД, *** община възложил да извършва от негово име
отчитане и разплащания с транспортните оператори, съгласно чл. 6, ал. 6, т. 1 –
8 от договора. Твърди, че е предал фактурата на „Ц.за г.м.“ ЕАД и вземането по нея е потвърждавано с писма
във връзка с годишното счетоводно приключване на дружествата, но не е извършено
плащане. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди С.О.да
заплати на „К.“ АД сумата 1 961 236,80 лева, представляваща
неизплатено задължение за извършена транспортна дейност за месец февруари 2012
г., ведно със законна лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, както и сумата 584 714 лева, представляваща
законна лихва върху главницата от 21.03.2012 г. до датата на исковата молба.
Претендира разноски. Ищецът, преди изпращане на препис от исковата молба,
оттегля иска за присъждане на главница, поради извършено плащане, като с влязло
в сила определение, постановено на 03.04.2015 г. производството по иска
предявен за сумата 1 961 236,80 лева е прекратено, на основание чл.
232, ал. 1 ГПК. С допълнителна искова молба ищецът поддържа, че
правопораждащият факт, от който черпи основанието на иска, е договорът от
03.11.2008 г. Твърди, че приложената към отговора на исковата молба
документация за участие в конкурса не е част от условията, регламентиращи
отношенията между участниците в конкурса. Посочва, че документът „Правила за
взаимоотношенията между С.О.и СКГТ-София ЕООД и транспортните оператори в
системата за масовия градски транспорт“ не обвързва „К.“ АД по никакъв начин,
тъй като ищецът не е страна по него, не го е подписвал, не е участвал при
изготвянето му или одобрението му. Обстоятелството, че С.О.изпълнява
задълженията си по договора чрез трето лица по никакъв начин не освобождава
ответникът от задълженията му по договора. Поддържа, че е налице определено в
договора парично задължение с посочен срок за изпълнение, като длъжникът изпада
в забава без да е необходима покана.
Ответникът С.О.оспорва иска.
Твърди, че не е отговорен за заплащане на възнаграждение за извършена
транспортна задача, което се доказва и от факта, че ищецът е получил плащане от
Центъра за градска мобилност, който е действал от свое има и за своя сметка.
Счита, че С.О.не е в забава за плащане на каквато и да е сума, тъй като
претендираната главница не е дължима от ответника и в договора между страните
не е уговорен падеж за плащане. Ето защо счита, че искът следва да се отхвърли.
Претендира разноски. С допълнителен отговор на допълнителната искова молба
ответникът поддържа, че С.О.не е пасивно легитимирана да отговаря по
претенциите на ищеца. Твърди, че Правилата за взаимоотношенията между СО, ЦГМ и
транспортните оператори, какъвто е „К.-С4 АД, са известни на ищеца и с подписа
си под договора, където се препраща към тях, е потвърдил тяхната обвързваща
сила.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между
ищеца „К.“ АД, *** община, като възложител е сключен договор № РД-56-3928/03.11.2008
г. за възлагане на обществен превоз на пътници по основни градски автобусни
линии №№ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 10, 14, 69, 70, 114, 123, 204 и 306 от
общинската транспортна схема на С.О.. Договорът е сключен за срок от 8 години,
считано от датата на въвеждане в експлоатация на посочените по-горе основни
градски автобусни линии.
Не
се спори, че с чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че възложителят заплаща на
изпълнителя за извършения по предмета на договора обществен превоз цена в
размер на 3,56 лева на километър, без ДДС, на база действително изминатите
километри маршрутен пробег по разписание и въз основа на отчетите за
изпълнение.
Предвидено
е в чл. 5, ал. 2, че възложителят заплаща на изпълнителя за текущия месец
авансово суми в размер на 30% от дължимите за определения пробег за текущия
месец, за които суми изпълнителят издава фактура, а изравняването се извършва
до 20 число на месеца, следващ отчетния, при спазване на показателите и
условията, заложени в договора.
По
делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че сумата 1 961 236,80 лева, представляваща неизплатено задължение
за извършена от ищеца транспортна дейност з.месец февруари 2012 г. е заплатена
от „Ц.за г.м.“ ЕАД на „К.“ АД на 01.04.2015 г.
Спорни между страните са
въпросите дали ответникът С.О.е задължено лице за заплащане възнаграждението на
ищеца за извършена транспортна услуга за месец февруари 2012 г., както и дали ответникът
е изпаднал в забава за неговото изплащане.
Съгласно
чл. 20 ЗЗД, при тълкуване на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните, като отделни уговорки следва да се тълкуват в тяхната връзка
помежду им, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Тълкувайки разпоредбите
на сключения между страните на 03.11.2008 г. договор и конкретно раздел ІІІ.
Цена и начин на плащане, чл. 5, съдът счита, че задължението за заплащане на
цената за извършен от ищеца превоз възниква за ответника С.О., в качеството му
на възложител по договора.
Настоящият
съдебен състав намира за напълно неоснователно и несъответно на ангажираните
доказателства твърдението на ответника, че не е отговорен за заплащане на
дължимото възнаграждение, позовавайки се на чл. 6, ал. 6 от договора. С
цитираната разпоредба и конкретно с т. 6, на чл. 6, ал. 6 страните са
предвидили, че възложителят, чрез специално упълномощени лица, органи и звена,
заплаща, съгласно условията на този договор, извършената от изпълнителя
транспортна задача. Смисловото, граматическо и буквално тълкуване на цитираната
норма недвусмислено сочи, че задължено лице за заплащане на възнаграждението е
възложителят, т.е. С.О.и не е налице каквато и да е смяна на лицето, отговорно
за заплащане на дължимата цена, каквато твърди ответникът. Това, че ищецът се е
съгласил да получава плащане от трето за спора лице, нарочно упълномощено от
ответника, не променя страните по правоотношението, нито представлява съгласие
на ищеца з.встъпване на третото лице – „Ц.за г.м.“ ЕАД като задължено лице на
мястото на С.О.. Встъпването в дълг, заместването на страна, новиране на
страните и т.н. са взе промени в съществуващо правоотношение, които могат да
настъпят само при постигнато съгласие между страните, обективирано в договор,
какъвто в конкретния случай не се установи да е сключен. Изложеното по-горе, че
задължено лице е С.О.пряко кореспондира и с приетите по делото писмени
доказателства, включително подписаното между „К.“ АД *** от 23.02.2011 г. за
дължими суми за възнаграждение от ответника на ищеца за извършен превоз, като
по т. 11 в уводната част на споразумението е посочен изрично и процесният
договор № РД-56-3928/03.11.2008 г., от което недвусмислено следва, че
ответникът приема, че е длъжник за цената за извършената от ищеца услуга.
С
оглед на така ангажираните по делото доказателства съдът намира за доказано по
делото, че длъжник по материалното правоотношение за заплащане на дължимата
цена за извършен обществен превоз, възложен от С.О.с договора №
РД-56-3928/03.11.2008 г. е ответникът, като ищецът се е съгласил да получава
плащането от трето з.спора лице – „Ц.за г.м.“ ЕАД, което е упълномощено лице по
смисъла на чл. 6, ал. 6, т. 6 от договора. Дължимото плащане по издадената от
ищеца фактура № **********/02.03.2012 г. на стойност 1 961 236,80
лева, както се посочи по-горе, е осъществено на 01.04.2015 г.
Съдът
намира, че с чл. 5, ал. 2 от договора страните са се съгласили възнаграждението
на ищеца да се заплаща от ответника помесечно. Видно е от цитираната
разпоредба, че възнаграждението се формира от авансово дължима сума в размер на
30 % от дължимата цена за определения пробег за текущия месец и останало
възнаграждение, дължимо след издаване на фактура и изтичане на срок – до 20
число на месеца, следващ отчетния. Същото е предвидено с оглед необходимостта
да се съобрази авансово заплатената сума, извършения реален пробег, издадената
фактура и съответно спазването на показателите и условията. Нито в тази
разпоредбата, нито в следващите такива е уговорено задължение на изпълнителя да
представя отчетен документ за извършено „изравняване“, след издаването на който
да се дължи възнаграждение. Тълкувайки смисъла на цитираната норма, съдът
намира, че страните са постигнали съгласие за дължимост на възнаграждението до
20-то число на месеца, следващ този, за който се дължи. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му.
Установи
се по делото, че дължимото възнаграждение за месец февруари е платено на
01.04.2015 г., т.е. със забава. Предвид определения от страните ден, до който
се дължи месечното възнаграждение за извършения превоз, покана не следва да се
изпраща до ищеца, като ответникът е изпаднал в забава след 20.03.2012 г.
Ето
защо и доколкото не се спори между страните, че задължението за главница
представлява такова за извършен превоз от ищеца по процесния договор за месец
февруари 2012 г., и приетото от съда, че ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на главницата, то предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява основателен. Съдът намира, че искът следва да се уважи за пълния предявен
размер от 584 714 лева за периода от 21.03.2012 г. до датата на исковата
молба 20.02.2015 г., изчислен по реда на чл. 162 ГПК, с помощта на електронен
калкулатор.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негово страна се
доказаха извършени разноски в общ размер на 33 188,56 лева, от които 23 388,56
лева за държавна такса и 9 800 лева за адвокатско възнаграждение, които ще
се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД С.О., с ЕИК: ********, с адрес:
гр. С., ул. „*******” № **, да заплати на „К.“ АД, с ЕИК: **********, с
адрес: ***, сума в размер на 584 714 лева /петстотин осемдесет и четири
хиляди седемстотин и четиринадесет лева/, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 1 961 236,80 лева, за периода от 21.03.2012 г.
до 20.02.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.О.да заплати на „К.“ АД
сума в размер на 33 188,56 лева /тридесет и три хиляди сто осемдесет и
осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: