№ 1523
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20213100501736 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Дорн Грейн“ ООД, ЕИК *********, срещу
решение № 261140/1.4.2021 г., постановено по гр.дело № 12571/2020 г. по описа на РС –
Варна, в частта с която жалбоподателят е осъден да заплати на ИВ. СТ. ХР. от гр. Варна
сумата от 9500 лева незаплатена главница по договор за паричен заем от 01.10.2019г., както
и сумата от 47,66 лева договорна лихва върху дължимата главница, за периода 01.10.2019г. -
01.10.2020г., на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и сторените по делото разноски.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Според жалбоподателя, ищцата не е доказала наличието на заемно
правоотношение, в частност предаване на претендираната сума и задължението да се върне.
Счита, че след като с отговора на исковата молба е оспорено съдържанието на договора за
заем с твърдение за подмяна на първа страница, договорът не е с достоверна дата и
заявеното в клаузата на чл. 2 получаване на сумата от заемателя не е доказано. Като
допълнителен аргумент сочи оспорването на осчетоводяването на сумата от ответника.
Въвежда оплакване за неправилно разпределена доказателствена тежест, като поддържа че
ищецът следва да докаже пълно и главно предаването на заемната сума и задължението да се
върне. Счита, че искането за допускане на съдебно икономическа експертиза, респ.
1
заплащането на депозит е било задължение на ищеца, а съдът е извършил процесуално
нарушение като е заличил допуснатата ССЕ, поради невнесен депозит от ответника.
Поддържа, че съдът е извършил нарушил съдопроизводствените правила като не е открил
производство по оспорване на съдържанието на договора за заем и не е изискал да се
представи оригинала, респ. не е дал задължителни указания на страните във връзка с
направените оспорвания, не е указал на ищеца, че не сочи доказателства за падеж на
претендираното задължение, не е обсъдил доводите и възраженията на страните и всички
събрани по делото доказателства, изготвил е непълен и схематичен доклад по делото.
Поддържа, че при формулирането на диспозитива на решението относно фактите и
обстоятелствата от които приема за доказано реалното предаване на заемната сума и
задължението и за връщане съдът е допуснал грешки при прилагането на правилата на
логическото мислене, на каузалните връзки между явленията и на научните правила, което
сочи на необоснованост на съдебния акт. Не се правят доказателствени искания. Моли за
отмяна на съдебното решение, отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна е подала писмен отговор, с който
оспорва жалбата като излага подробна аргументация. Моли обжалваното решение да бъде
оставено в сила и да и бъдат присъдени направените по делото разноски.
́
Въззивната жалба са подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 240
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от ИВ. СТ. ХР. срещу „Дорн Грейн“ ООД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 9500 лева незаплатена главница по договор за паричен заем от
01.10.2019г., както и сумата от 48,42 лева договорна лихва върху дължимата главница, за
периода 01.10.2019г.-01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищцата твърди, че в качеството й на заемодател е предоставила на ответното
дружество сумата от 9500 лева при уговорка същата да бъде върната в срок до 01.10.2020 г.
при договорна лихва в размер на 0,5 % годишно. Заемната сума била предадена на
ответника на датата на сключване на договора, което обстоятелство било посочено в
последния. В уговорения срок заетата сума не е била върната от заемополучателя.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Възразява, че сумата от 9500
лева не е предадена на ответника, не е постъпвала в касата на дружеството или по негова
банкова сметка, съответно не е отразена в счетоводните книги на ответника. Оспорва
2
истинността на договора за паричен заем по отношение на страница първа от договора, за
която твърди, че е подменена. Не оспорва авторството на положения подпис на страница
втора от договора за заем. В евентуалност възразява, че съгласно последваща договорка
между страните ищцата е придобила дял от капитала на дружеството на стойност от 6300
лева, поради което сумата от 9500 лева не се дължи от ответника.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакването за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при
разпределяне на доказателствената тежест е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.
154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите
искания или възражения.
В определението си за насрочване на делото и в извършения в първо съдебно
заседание доклад съдът изрично е указал на ответника, че носи тежестта да докаже
извършеното оспорване на автентичността на представения договор за заем от 01.10.2019 г.
по отношение на съдържанието на първата страница от същия и е допуснал поисканата от
ответника съдебно-графологична експертиза като е задължил ищеца да представи оригинала
за нуждите на изследването. В този смисъл не отговаря на фактите твърдяното във
въззивната жалба процесуално нарушение, а именно, че съдът не е открил производство по
оспорване на съдържанието на договора за заем и не е изискал да се представи оригинала,
респ. не е дал задължителни указания на страните във връзка с направените оспорвания.
Ответникът не е изпълнил задължението си да внесе депозит за извършване на
експертизата като не се е явил в първото по делото заседание и не е посочил уважителни
причини за неизпълнението. Затова правилно съставът на ВРС е отменил определението си
за назначаване на експертиза.
В първото съдебно заседание по делото е представен и приет като доказателство
оригиналът на договора за заем. При липса на доказателства за неавтентичност на договора
за заем в частта на съдържанието на страница първа от договора, въззивният съд намира, че
обективираното в представения договор за заем признание на неизгоден за ответника факт, а
именно получаване на посочената в договора сума в размер на 9500 лева, валидно обвързва
ответното дружество. Не се установяват и различия във външните белези на представените в
оригинал първа и втора страници на договора за заем, които да повлияят в обратна посока
3
вътрешното убеждение на съда.
Неоснователно е и оплакването за неправилно разпределена доказателствена тежест
във връзка с възражението на ответника, че получаването на сумата не било отразено в
счетоводството на ответника.
Съдържанието на записите в търговските книги е положителен факт, от който се
извежда и липсата на определени счетоводни записвания. Ето защо, тежестта за доказване е
на ответника, а не на ищеца. Ответникът е този, който следва да представи счетоводните си
книги в съда или на вещо лице, за да може да се установи какво е записано в регистрите,
респективно какво липсва в записите. С невнасянето на определения му от съда депозит
ответникът e създал пречки за събиране на допуснати доказателства, поради което съдът, на
осн. чл. 161 от ГПК, може да приеме за доказан факта, че получаването на заема е било
осчеводено.
Следва да се отбележи обаче, че счетоводното отразяване на дадена стопанска
операция е задължение на търговеца – чл. 53, ал. 1 от ТЗ. Неизпълнението на това
задължение не опорочава сключена от търговеца сделка и не се отразява на нейната
валидност. Иначе казано, дори ответникът да беше установил липсата на счетоводно
отразяване на получаване на сумата по договора за заем от 01.10.2019 г., това не би било
достатъчно за установяване на липса на валидно заемно правоотношение, тъй като
доказателствената сила на съдържащата се в договора разписка за получаване на сумата от
9 500,00 лева не е оборена.
Падежът на задължението за връщане на предоставената в заем сума, посочен в чл. 1
от договора за заем, е 01.10.2020 г. До тази дата е дължима и уговорената лихва в размер на
0,5 % годишно.
Ответникът не твърди и не е представил доказателства за връщане на заема ведно с
начислената лихва, поради което искът се явява основателен.
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение ще бъде потвърдено като
правилно. Въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС на осн. чл. 272 от ГПК.
На въззиваемата страна следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261140/1.4.2021 г., постановено по гр.дело №
12571/2020 г. по описа на РС – Варна, в частта с която „Дорн Грейн“ ООД е осъдено да
4
заплати на ИВ. СТ. ХР. сумата от 9 500,00 лева – главница по договор за паричен заем от
01.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на
исковата молба в съда – 06.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 47,66 лева договорна лихва върху дължимата главница, за периода 01.10.2019г. -
01.10.2020г., на основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В останалата част решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Дорн Грейн“ ООД, ЕИК ********* от гр. Варна, бул. „Чаталджа“ № 14А,
вх.А, ет.1, ап. 2, да заплати на ИВ. СТ. ХР., ЕГН **********, *******, сумата от 800,00
(осемстотин) лева съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5