№ 114
гр. Сливен, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230201356 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от Д. КР. СТ. против НП № 21-0804-
002953 от 18.10.2021 г. на Началник група към ОД-МВР-Сливен, с което на
жалбоподателя, за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на
основание Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки. Моли
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител, който поддържа жалбата.
В с.з. възз. страна редовно призована не изпраща представител.
Изпраща писмено становище, с което не възразява да се даде ход на делото и
моли съда на потвърди атакуваното НП.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 23.06.2021 г. в 14,25 часа по път III 488 в посока с. Ичера, общ.
Сливен жалбоподателят управлявал лек автомобил – „М.“, с peг. № ...,
собственост на Х.Х.Б.. Автомобилът бил спрян за проверка от служители на
СПП към ОДМВР-Сливен. При направена справка с ОДЧ било установено, че
1
автомобилът е с прекратена регистрация от 17.05.2021 г. във връзка с чл.143
ал.15 от ЗДвП. За констатираното актосъставителят съставил на
жалбоподателя АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Материалите
били изпратени на Районна прокуратура-Сливен за преценка от ангажиране
на наказателна отговорност на водача. Започната е била проверка,
приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно
производство с вх.№3290/2021 г. от 15.09.2021 г. на РП-Сливен, като препис
от постановлението е изпратено на Началник сектор ПП за преценка
реализиране на адм.наказателна отговорност на лицето. РП-Сливен е приела,
че не са налице данни, че Д.С. е знаел, че автомобилът е с прекратена
регистрация. Автомобилът е собственост на лицето Х.Б. и регистрацията му е
прекратена поради пропускане на срока за пререгистрация. Поради това РП-
Сливен е приела, че в случая не е налице субективния елемент от
престъплението по чл.345 от НК.
Въз основа на това постановление и съставения по-рано АУАН, е
издадено и НП, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.140, ал.1 от
ЗДвП е наложено адм.наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета
на делото, съдът изведе следните фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок
от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се
явява основателна.
Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на
посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, чиято
регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от
обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче
не са събрани доказателства, че е налице умисъл у жалбоподателя, т.е., че
последният е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация.
Действително постановлението на РП-Сливен не се ползва със сила на
присъдено нещо и констатацията за липса на умисъл, не може да се приеме
директно от съда, но АНО съобразно правомощията си по ЗАНН, не е
направил нищо необходимо и не е събрал доказателства, че жалбоподателят
2
С. е бил наясно с обстоятелството, че регистрацията на автомобила е била
прекратена. Управляваният автомобил не е негова собственост, а на лицето
Х.Б.. Ако последният беше управлявал автомобила, би могъл да носи
адм.наказателна отговорност. В случая обаче жалбоподателят няма
задължение по закон да пререгистрира автомобила, тъй като не е негов
собственик и доколкото не се събраха доказателства, че е била уведомен от
собственика и е бил наясно с дерегистрацията, то съдът намира, че
жалбоподателят С. не е извършил вмененото му административно нарушение,
доколкото един от елементите от фактическият състав на административно
нарушение е умисъла, а този елемент при жалбоподателя не е налице и
издаденото срещу него НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Отделно от това съдът констатира и съществени процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. В АУАН не е посочен
регистрационния номер на автомобила, който е управлявал жалбоподателя. В
абзаца „Иззех като доказателства“ е посочено - два броя регистрационни
табели с номер .... Най-вероятно въз основа на това в НП е посочено, че това е
рег. номер на управлявания в деня на проверката от жалбоподателя
автомобил. Доколкото обаче в обстоятелствената част на акта не е посочен
рег.номер, не става ясно тези табели дали са били на автомобила или са
иззети от него, но са от друг автомобил. Последното, разбира се, е по-малко
логично, но все пак при ангажиране на адм.наказателна отговорност не може
да се правят догадки и да са налице съмнения в който и да е от елементите от
състава на вмененото нарушение. Отделно от това в НП пък не е посочена
дата на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит и от акт
а и от НП. В постановлението не е посочено и въз основа на кой АУАН се
издава, което също е задължителен реквизит. При това положение не може да
се установи дали приложените по делото АУАН и НП касаят една и съща
проверка и едно и също нарушение. Всички тези пропуски са довели до
опорочаване на процедурата по издаване на НП, тъй като са нарушили
правото на защита на наказаното лице – да разбере какво нарушение му се
вменява че е извършил и да организира защитата си съобразно това.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 150.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно
разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004
3
год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева
е 300.00 лева и доколкото заплатеното възнаграждение е по-малко от този
размер, то искането за разноски следва да се уважи изцяло.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НП № 21-0804-002953 от 18.10.2021 г. на Началник
група към ОД-МВР-Сливен, с което на Д. КР. СТ., ЕГН ********** за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № I-з 2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР-Сливен да заплати на Д. КР. СТ., ЕГН **********
сумата от 150,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4