Р Е Ш
Е Н И Е
№ 59/07.02.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, I-ви състав в съдебно заседание на
седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател : ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
при
секретар А*** Л*** и с участието
на
прокурора Галя Александрова
разгледа Адм.дело №483/2018г. по описа на
Административен
съд Монтана
Производството е по реда на чл.1,
ал.2 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във вр. с
чл.203 и сл. Административно процесуален кодекс (АПК) и във вр. с чл.284 Закон
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС)
Образувано е по искова молба на И.Й.Г.,
изтърпяващ наказания в затвора гр. Ловеч, с която се претендира да бъде осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанието” гр. София да му заплати обезщетение
за нанесени неимуществени щети в размер на 1500 лева, ведно с лихви за забава
от датата на подаване на иска до окончателното заплащане, като ищеца е
конкретизирал с разяснение вх.№1929/16.10.2018г. (л.8 по делото), че са
произтичащи от действия на затворническата администрация извършени на
14.04.2018г. В исковата си молба и
разяснения към нея, ищеца поддържа, че в следствие на упражнен тормоз от
затворническата администрация на 14.04, 26.04 и 30.04.2018г. и лоши условия в
затвора гр.Ловеч, е претърпял вреди, които следва да бъдат установени и да бъде
осъден ответника за заплати претендираното обезщетение. В съдебно заседание, ищеца
чрез служебно назначения му процесуален представител адвокат Г*** поддържа иска
така както е предявен и моли да бъде уважен при доводи развити и в обстойна писмена
защита представена по делото.
Ответникът
по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанието” гр.София, чрез
процесуалният си представител юрисконсулт П. в писмен отговор, който е постъпил
по делото, оспорва исковата претенция, като излага доводи за отхвърлянето му
като недоказан.
Представителя на Окръжна
Прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че иска е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, тъй като не е доказана причинноследствена връзка от
твърдените действия и бездействия и настъпилите за ищеца вреди.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид изложеното в исковата молба,
доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Исковата молба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:
От фактическа страна по делото не
е спорно, следното:
Ищеца изтърпява наказание
лишаване от свобода в затвора гр. Ловеч. От приетото на л.56 по делото Епикриза
от12.10.2018г. се установява, че ищеца е с установен диабен тип 2,а от
Експертно решение №0265 от 049/21.04.2016г. на НЕЛк (л.82-85 по делото), се
установява, че ищеца е с 86% трайно намалена работоспособност, считано от
датата на вземане на решението. От Докладна записка вх.№239/16.04.2018г. от
мл.инспектор М*** Я*** (л.15 по делото), се установява, че по време на
дежурството му на 14.04.2018г., около 11, 00 часа е установил говор от килия
№106,п в която е настанен ищеца, като при влизането за извършване на проверка с
мл.инспектор М*** М*** са установили, че ищеца е притежавал телефон, който е
пуснал в тоалетната и е пуснал водата, което е провокирало извършването на
обиск и претърсване на килията. От приетия на л.16 по делото Протокол за обиск
от 14.04.2018г. се установява, че на посочената дата е извършено претърсване на
килия №106, в която е настанен ищеца.
От така описаните безспорни
обстановка и от събраните по делото писмени доказателства, съдът, стига до
следните правни изводи:
Настоящата съдебна инстанция
счита предявения иск за неоснователен, тъй като исковете по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ и чл.284 ЗИНЗС следва да са основани на вреди причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС. Специалната разпоредба на чл.284, ал.5 ЗИНЗС предвижда, че
настъпването на неимуществени вреди причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 ЗИНЗС, се предполага до доказване на противното, като в случая с представените по делото писмени доказателства, ответника, в
чиято тежест е да обори законовата презумпция за наличие на претърпени
неимуществени вреди от ищеца, установява с годни доказателства, че такива не са
настъпили от описаните от ищеца действия на служители на затворническата
администрация в посочените от него периоди от време.
Претенцията на ищеца, че извършените
от служители на затворническата администрация обиск и претърсване, който е
проведен на 14.04.2018г. нарушил правата му и в следствие на него е претърпял
вреди е изцяло неоснователен. Ищеца не установява с годни доказателства, че в
случая е налице незаконосъобразно действие на служители на затвора гр.Ловеч,
който да са свързани с различно третиране на ищеца или с подлагането на
изтезания и мъчения, които да дават основателност на претенцията му.
С представените по делото писмени
доказателства, ответника изцяло оборва твърденията на ищеца, че в случая по
отношение на него са налице основания да се установи твърдяното нарушение на
изискванията на чл.3, ал.1 ЗИНЗС. Видно от приетата на л.14 по делото Справка
рег.№2612/26.10.2018 г., която е изготвена от Заместник началник на затвора
гр.Ловеч, претърсването на килия №106, което е извършено на 14.04.2018г., не е
извършено по предварително утвърден график, а е във връзка с разпореждане
дадено от дежурния главен надзирател. Съдът, установява от приетата на л.15 по
делото докладна записка вх.№239/16.04.2018, която е изготвена от мл.инспектор М***
Я*** , че на 14.04.2018г., около 11,00 часа, той е чул говор от килия №106, в
която е настанен ищеца, като е погледнал през шпионката и е установил, че ищеца
се е скрил зад паравана в помещението отделено за тоалетна. От докладната
записка се установява, че мл.инспектор М*** Я*** и мл.инспектор М*** М*** са
уведомили дежурния главен надзирател и след негово разрешение са влезли да
извършат проверка в килия №106, като ищеца е пуснал телефон в тоалетната и е
пуснал водата. От протокола за претърсване и обиск от 14.04.2018г. (л.16 по
делото), се установява, че е извършено претърсване на килия №106 и обиск, като
не са открити забранени вещи и предмети. Тези действие на служителите на
затворническата администрация не са незаконосъобразни и са свързани изцяло със
задълженията им да контролират спазването на режима на изтърпяване на
наказания. Разпоредбата на чл.97, т.3 ЗИНЗС изрично е предвидила, че лишените от
свобода не могат да притежават мобилни телефони. След като в случая
мл.инспектор М*** Я*** е установил по време на дежурството си, че ищеца говори
скрит зад паравана, който отделя тоалетната, след получено разрешение от
главния надзирател, който по аргумента на чл.92, ал.3 ЗИНЗС във вр. с чл.92,
ал.2 ЗИНЗС е има правомощия да даде това разрешение при установено нарушение на
реда, заедно със мл.инспектор М*** М*** е извършил обиск и претърсване, които
са изцяло в съответствие със законовите изисквания и който не могат да бъдат
квалифицирани като незаконосъобразни действия на затворническата администрация.
По разбиране на настоящият съдебен състав с извършения обиск и претърсване не са
нарушени правата на ищеца, тези действия на затворническата администрация
изцяло кореспондират с предвидения ред за извършването им, а и по делото не се
установява с годни доказателства те да имат каквато и да е причинна връзка към
здравословното състояния на ищеца, който видно от приетото по делото му
медицинско досие е с влошено здравословно състояние. Доколкото ищеца е заявил в
исковата си молба (в уточнението към нея липсват уточнения за тези дати), че по
отношение на него служители на затворническата администрация са извършили на
26.04 и на 30.04.2018г. действия, които са тормоз и подигравка с достойнството
му, следва с оглед изчерпателност да се посочи, че ищеца не е ангажирал и
установил в хода на делото наличието на такива действия. В тази връзка следва
да се отбележи, че служебно задължение на служителите от затворническата
администрация е да осъществяват наблюдение на килиите в които са настанени
лицата изтърпяващи наказание, като тяхно задължение е да следят и за
здравословно състояние на тези лица, тоест в случая служителите на
затворническата администрация, който са извършвали наблюдение на килията на
ищеца, без да влизат в нея и да го притесняват, са изпълнявали служебните си
задължения без да му причиняват каквато и да е форма на тормоз или унижение.
Съдът, отбелязва, че непозволеното увреждане съставлява сложен юридически
факт, чиито елементи следва да са налице
кумулативно, за да бъде ангажирана отговорността на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр.София, а
именно: деяние, (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от нейната
форма - умисъл или небрежност. Пълнотата изисква да се отбележи, че действително от приетите по делото
медицински досиета на ищеца, се установява, че той страда от редица
заболявания, но в случая в хода на съдебното производство, ищеца не установява
с годни доказателства, че от описаните в исковата му молба действия на
служители от затворническата администрация са настъпили конкретните вредоносни
резултати, които да дават основание да бъде уважена исковата му претенция, така
както е предявена. Пълната изчерпателност изисква да се отбележи, че ответника
е ангажирал годни доказателства, които са установили, че на посочените от ищеца
дати той не е бил подлаган на изтезания, жестоко, нечовешки или унизително
отношение, тоест ответника е оборил законовата презумпция, която изхожда от
специалната разпоредба на чл.284, ал.5 ЗИНЗС. Твърденията на ищеца не бяха
подкрепени от доказателства, които да установяват твърдените от него вредоносни
последици, като от събраните по делото доказателства може да се изведе извода,
че по отношение на здравословното му състояние са били предприети необходимите
действия от затворническата администрация, която в рамките на правомощията си е
осъществявала и наблюдение върху здравословното състояние на ищеца и в
случаите, в които той е изтърпявал наложеното му наказание и е бил настанен в
самостоятелна килия на посочените дати.
При тези доводи, настоящата
съдебна инстанция, счита за неоснователен иска на И.Й.Г., изтърпяващ наказания
в затвора гр. Ловеч, с която се претендира да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанието” гр. София да му заплати обезщетение за нанесени неимуществени
щети в размер на 1500 лева, което на основание чл.172, ал.1 АПК, във вр. с
чл.203 и сл АПК и чл.284 ЗИНЗС
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от И.Й.Г., изтърпяващ наказания в затвора гр. Ловеч, с която се
претендира да бъде осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанието” гр.
София да му заплати обезщетение за нанесени неимуществени щети в размер на 1500
лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дни срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: