Определение по дело №2/2015 на Районен съд - Добрич

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е     

 

            №                  11.03.2015 г.            гр. Добрич

 

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, дванадесети състав, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА

 

при секретаря Д... разгледа докладваното от съдията гр.д.№02  по описа на ДРС за 2015г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото дело е образувано по предявен от Т.Х.М. срещу „...” АД иск за заплащане на застрахователно обезщетение.

В отговора на исковата молба с вх.рег.№4071 от 05.03.2015г. ответникът .....” АД е направил възражение за неподсъдност на делото. Излагат се съображения, че по правилата на чл.105 и чл.108, ал.1 от ГПК компетентен да разгледа делото е Софийски районен съд.

Съдът намира, че възражението за местна подсъдност на делото е заявено своевременно – в преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК, и е основателно.

Според чл. 108, ал.1 от ГПК искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното управление или седалище. По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. Следователно принципът е местната подсъдност да се определя от седалището и адреса на управление на дружеството – ответник. Само ако това юридическо лице има регистрирани клонове или поделения, делото може да се заведе и по местонахожденията на тези структурни единици. В конкретния случай се установява, че ответникът „....” АД  има седалище и адрес на управление в гр. С.... Няма данни ответникът да има регистриран клон по смисъла на ТЗ в гр.Д...

    Действително, с разпоредбата на чл.113 от ГПК законодателят е предвидил възможност исковете на потребител, каквото качество има ищецът, да бъдат предявени и по неговия настоящ или постоянен адрес. Тази специална подсъдност е изборна, същата дерогира общата подсъдност по чл.105 от ГПК и е предоставена в полза на определени лица, поради което не може да се прилага служебно от съда, а само когато ищецът е основал подсъдността пред сезирания от него съд с качеството си на потребител, позовавайки се на разпоредбата на чл. 113 от ГПК. В случая такова позоваване от ищеца не е налице. Съгласно практиката на ВКС,  общата местна подсъдност по чл. 108, ал. 1 от ГПК се дерогира само при упражнено от ищеца право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК. /определение №181 от 08.02.2011 г. по ч. т. д. № 984/2010 г. на II т. о.; определение №438 от 5.07.2012 г. по ч. т. д. № 404/2012 г. на I т. о.; определение № 544 от 11.07.2011 г. по ч. т. д. № 503/2011 г. на II т. о./.

От изложеното и от разпоредбата на чл.118, ал.2 ГПК следва извода, че настоящото дело следва да се прекрати и да се препрати на местно компетентния съд – Софийски районен съд.

Водим от гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№02 по описа на ДРС за 2015г., образувано по  иск предявен от Т.Х.М. срещу „...” АД.

ПРЕПРАЩА делото по местна подсъдност на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич в едноседмичен срок от съобщението до страните.

След влизане на определението в сила делото да се изпрати  на Софийски районен съд.

                                               

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: