Решение по дело №3240/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 13
Дата: 7 януари 2021 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503240
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Варна , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на осми
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

С. К. Цанкова
Секретар:Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503240 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано възоснова на въззивна
жалба с вх. Рег. № 261103 от 18.08.2020 г. подадена от П. Н. П. чрез адв. П.И. от ВАК с
адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Търговище, бул. „Вл. Варненчик“ №
81, офис 2-А, срещу решение № 3574 от 29.07.2020 г., постановено по гр.д. № 19078 по
опис на ВРС за 2019 г., с което е отхвърлен предявения от П. Н. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9, ет. 3, ап. 183 срещу Прокуратура на Република
България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 иск за присъждане на сумата от: 1369.48 лв.
(хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки), претендирана като
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена от ищеца цена на
л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593; 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди
(болки и страдания, всички настъпили в резултат на противоправното бездействие на
ответника), ведно със законната лихва върху горепосочените главници, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 20.11.2019 год. до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и 863.37 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и
тридесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от
1369.48, за периода 20.11.2016 год. - 19.11.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С частна въззивна жалба № 274265 от 19.10.2010 г. подадена от П. Н. П. чрез адв.
П.И. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр. Търговище, бул.
„Вл.Варненчик“ № 81, офис 2-А, е обжалвано и Определение № 26186 от 09.10.2020
постановено по същото гражданско дело, с което е оставена без уважение молба вх. №
53745/ 07.08.201 г. за изменение на Решение № 3754/ 29.07.2019 г. по гр. д. № 19078 по
описа на Варненски районен съд за 2019 г., в частта за разноските, на основание чл. 248, ал.
1 ГПК. Според решението в тази част, първоинстанционният съд е присъдил в тежест на
1
ищеца П. Н. П. да заплати в полза на ответника - Прокуратурата на Рбългария разноски в
размер на 150 лева, представляващи юрисконсутско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал.3 от ГПК.
Във въззивната жалба и частната въззивна жалба са изложени доводи за порочност на
обжалваните съдебни актове. Твръди се, че първоинстационни съд при правилно установени
факти, неправлино е приложил материалния закон. Излага се, че установененото
бездействие на Варнненска окръжна прокуратура е правопораждащия факт към
твърденията за настъпили вреди и след като този факт е установен, беспорна е и връзката с
тяхното настъпване. Следва изложение на доводи за наличието на всички елементи от
фактическия състав на чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД. Отправено е искане за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на въззивен съдебен акт, с който да бъдат уважени
осъдителните претенции на ищеца и съответото присъдени в тежест на ответника,
направените от ищеца разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Въззивваемата страна – Прокуратурата на РБългария оспорва жалбите като
неоснователни и излага аргументи за правилност на първоинстанционните съдебни актове.
Служебната проверка, която настоящият съд извършва за валидност и допустимост
на обжалваното съдебно решение констатира, че с уточняваща молба 02.12.2019 г., ищецът е
формулирал петитум по осъдителни претенции за заплащане на 50 лева, претендирани като
част от 1500 лева представляващи обезщетение за нанесени неимуществмени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и 50 лева, претендиран икато част от 1369.48 лева,
представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди – заплатената продажна цена
по договор за покупко – продажба с която ищецът е придоби собствеността варху движима
вещ – на л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593 и сумата от 863.67
лева представляваща законна лихва върху сумата от 1369.48 лева за периода от 20.11.2016 –
до 19.11.2019 г. и законна лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на
исковете 19.11.2019 г. до окончателно изплащане на обезщетенията.
С протоколно определение от 16.07.2020 г. съдът е допуснал изменение в размера на
претендираната лихва за периода от 20.11.2016 г. до 19.11.2019 г. чрез намаляване до 416.96
лева и е прекратил производството по делото за разликата над 416.96 до първоначалната
претенция от 863.67 лева, поради отказ от иск, на основание чл. 233 от ГПК. Определението
е влязло в законна сила на 23.07.2020 г.
С протоколно определение от 30.07.2020 г. съдът е допуснал изменение в размера на
предявените искове в посока на тяхното увеличение както следва – по претенцията за
имуществени вреди в размер на 1369 лева и по претенцията за неимуществени вреди в
размер на 1500 лева.
От диспозитива на обжалвания съдебен акт е видно, че съдът се е произнесъл по
същество на спора за разликата над 416.96 лева до първоначалната претенция от 863.67 лева,
2
т.е. по претенция, от която ищецът се е отказал с влязло в закона сила на 23.07.2020 г.
определение, на основание чл. 233 от ГПК. В тази част решението е недопустимо. Съдът е
нарушил пределите на диспозитивното начало в частта, в която е отхвърлил иск за разликата
над 416.96 лева до 863.67 лева претендирани като законна лихва върху главницата 1339 лева
за периода от 20.11.2016 г. до 19.11.2019 г. , на основание чл. 86 от ЗЗД. В тази част
решението следва да бъде обезсилено.
В останалата част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон.
За да се произнесе по правилността на решението, съдът съобрази следното:
В обстоятелсвената част на исковата молба, ищецът е въвел следните фактически
твърдения – на 23.09.2013 г. е закупил движима вещ л.а. марка «Опел», модел Вектра с рама
№ № W0L0BF35X7007593, за сумата от 700 евро, чиято равностойност е 1369.48 лв. При
извършване на действия по регистрация на лекия автомобил, служители на Сектор „ПП“ при
ОД на МВР установили, че свидетелството за регистрация с частично идентичен номер,
също издадено в Италия е обявено в Шенгенска информационна система като „вещ –
открадната, незаконно присвоена, изгубена“. Обявяването е извършено на 01.10.2004 г.
Документът в оригинал бил предаден от пълномощник на ищеца по реда на чл. 69а, ал. 2 от
ЗМВР. Действието е извършено на 04.10.2013 г. Според данните от протокол за доброволно
предаване, документът представлявал италиански образец № DF 0178991 за автомобил с
горепосочената рама и рег. № СХ443 ND. Същият не фигурира като копие в преписка №
15714/2014 г. по опис на Трето РПУ и Преписка № 4003/2013 г. по опис на Окръжна
прокуратура Варна. Поради това, че документът бил иззет и не бил върнат ищецът не могъл
да регистрира автомобила, съответно да го полза по предназначение.
През м. март 2014г. ищецът поискал да му бъде върнато свидетелството за
регистрация, но получил отказ от наблюдаващия прокурор от Варненска окръжна
прокуратура. Обжалвал отказа, но горестоящият прокурор от Апелативна прокуратура –
Варна, го потвърдил. С постановление от 05.12.2014 г. на прокурор от ВКП било отменено
постановлението на Апелативна прокуратура – Варна и дадени указания за връщане на
документа. Междувременно с акт на наблюдаващия прокурор документът бил предаден в
Посолството на Италия, а от там препратен на италианските власти. Според
административния орган, натоварен със задължението да регистрира автомобила на
територията на Р България, достатъчно било да бъде представено копие от документа, но и
на това искане ищецът получил отрицателен отговор от наблюдаващия прокурор. Ищецът
искал да му бъде разяснено, какви са причините, поради които действията и бездействията
на наблюдаващия прокурор водят до невъзможността да регистрира автомобила. Среща в
приемното време на зам. Окръжен прокурор С.Д. /наблюдаващ прокурор/ не се състояла,
поради нейното отсъствие.
Така до датата на предявяване на иска 19.11.2019 г., в продължение на 6 години,
ищецът не ползвал закупената вещ по предназначение. В исковата молба е твърдял, че е
3
претърпял имуществена вреда в размера на заплатената цена, и неимуществени вреди
изразяващи се неприятните изживявания свързани с пречките по регистрацията, с неяснота
относно изхода създадената ситуация, в засилване на чувството за безпомощност,
изнервеност от липсата на разрешение, огромно разочарование и осъзнато безсилие. За тези
вреди е претендирал обезщетение в размер на 1500 лева.
Ответната страна Прокуратурата на РБългария, чрез ю.к. Т.Н., в писмен отговор е
оспорвала иска като неоснователен. Изразила е съгласие с фактическите твърдения на
ищеца, но е отричала пасивна материално правната легитимация. Оспорила е претенцията за
мораторна лихва с възражение за изтекла погасителна давност. Според ответника, началния
момент на срока, за който би била основателна претенцията за лихва е 16.04.2014 г. когато
ВКП е отменила постановление на ВОП, с което било отказано връщане на автомобила
/вероятно има предвид връщане на документа/. Възразила е срещу твърденията за
противоправно бездействие от страна на наблюдаващия прокурор, както и за причинно -
следствената връзка между поведението на ръководещият разследването и настъпването на
вредите. В подкрепа на възраженията си, сочи че от страна на Прокуратурата са предприети
всички необходими действия, за връщане на свидетелството за регистрация. Отправя искане
за отхвърляне на исковите претенции и претендира за присъждане на разноски.
Макар и да липсва спор относно доказаните факти, въззивният съд счита, че следва
да бъдат изложени по време на осъществяване, с посочване на доказателства, които
материализират съответния факт и преценката на тяхната доказателствената сила От
фактическа страна, съдът приема за установено следното:
На 04.10.2013 г. ищецът, чрез пълномощник е поискал от Сектор „ПП“ при ОД на
МВР да извърши регистрация на л.а. марка «Опел», модел Вектра с рама №
W0L0BF35X7007593 и е представил 1. автомобила с горепосочената рама, 2.
свидетелството за неговата регистрация в Италия, 3. пълномощно с нотариална заверка на
подписа на упълномощителя, 4 договор за покупко-продажба /заместващ документ
декларация/. Свидетелството за регистрация е представено в оригинал, но тъй като не е
налично нито в оригинал, за неговите иднетифициращи данни, съдът приема описаните в
протокол за доброволно предаване от 04.10.2013 г. Съдът приема, като безспорно между
страните и установено с писмени доказателства, че доброволно е предаден оригинал
образец № DF 0178991 за автомобил с горепосочената рама и рег. № СХ443 ND.
Служители от пункта за регистрация, извършили справка в Шенгенска
информационна система и установили, че за документа /а не за автомобила, както сочи
ответника в писмения отговор/ има въведени данни, със следното електронно съдържание:
„вещта – открадната, незаконно присвоена, изгубена“ /има се предвид документа като
вещ/. В хартиения носител снет от електронната система е посочено, че данните се отнасят
до италиански образец № 0178991
Вещта, представляваща документ италиански образец № DF 0178991 за автомобил с
4
рама№ W0L0BF35X7007593 и рег. № СХ443 ND била иззет с протокол за доброволно
предаване.
Преписката образувана в Трето РПУ, заедно с иззетата вещ /документ/, била
изпратена на Окръжна прокуратура Варна по компетентност. Попълнен е формуляр за
обмен на информация с Бюрото СИРЕНЕ. Според докладната записка на началник сектор
„ПП“ при ОД на МВР Варна, идентификатор ITBSCS27G004784000004 в ШИС е
носител на информацията, че документ италиански образец № DF 0178991 за
автомобил с рама№ W0L0BF35X7007593 и рег. № СХ443 ND е веща, за която е вписано
„открадната, незаконно присвоена, изгубена“. Представен е хартиен носител на ел.
система ШИС в частта, която се отнася до процесния документ. От съдържанието на този
документ не се установяват данните вписани в докладната записка. Документът
съдържа информация, че държавата въвела сигнала е Италия, че датата на въвеждане на
сигнала е 01.10.2004 г., че откраднато, незаконно присвоено или изгубено е национално
свидетелство да регистрация на МПС с № 0178991.
Иззетото свидетелство е съдържало същите номера, но и две начални букви пред
цифрите № DF017891. Иззетото свидетелство е съдържало данни за идентификация на веща
- представения за регистрация лек автомобил, а документът отразяващ вписаното в ел.
система на ШИС не е съдържал други данни освен съвпадащи цифри с иззетото
свидетелство, т.е. съм 04.10.2013 г. не е съществувала информация за идентичност на двата
документа, нито информация, че този които е посочен в ШИС се отнася до автомобила
закупен от ищеца.
С тези налични данни, преписката е изпратена в Окръжна прокуратура – Варна.
Видно от протокол за случайно разпределение, преписка № 4103/2013 г. е
разпределена на Зам. Окръжен прокурор С. Д..
На 15.01.2014 г. Началник сектор „СИРЕНЕ“ е уведомил, Окръжна прокуратура
Варна и Трето РПУ, че е поучено съобщение от СРМПС в Италия, която уведомява, че на
29.09.2004 г. физическо лице е заявило пред полицейски орган, че свидетелството с №
0178991 е откраднато. Физическото лице дало сигнала за кражба е различно от продавача,
праводател на ищеца.
На 28.04.2014 г. е постъпило писмо от Началник Трето РПУ, с което
наблюдаващия прокурор е уведомен, че при последваща проверка, данните в
системата на ШИС за процесния документ не са налични.
С писмо от 13.05.2014 г. Прокурор С.Д. е поискала данни за причината, поради която
съобщението, че документа е обявен за откраднат е изтрито от ШИС.
На 30.06.2014 г. наблюдаващият прокурор е изискал да бъде изпратено иззетото
5
веществено доказателство. От наличните документи в двете преписки, приложени като
доказателства в първоинстанционното производство, не се съдържа приемно предавателен
протокол или друг вид свидетелстващ документ, за начина по който иззетата вещ -
свидетелство за регистрация с № DF017891, е предадена на наблюдаващия прокурор. Не
се установява и как същия документ е бил обект на ескпертна справка № 248 от 19.06.2014
г., чието заключение потвърждава неговата автентичност. Преписката не съдържа
документи, от които да се установи, как след извършване на експертната справка,
свидетелството е върнато на прокурора.
На 06.03.2014 г. ищецът е поискал да му бъде върнато свидетелството за регистрация,
за да извърши регистрация в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна. На 15.04.2014 г. е подал
втора молба с идентично искане.
На 16.04.2014 г. наблюдаващия прокурор е отказал връщане. От мотивите на
постановление е видно, че отказът е обоснован с незнанието, дали посочения документ все
още се издирва от италианските власти.
С Постановление от 28.07.2014 г., след установяване автентичността на документ –
свидетелство за регистрация № DF0178991, наблюдаващия прокурор, е предал документа в
Посолството на Република Италия.
Ищецът е поискал препис от това постановление. С резолюция от 30.07.2024 г.,
молбата е уважена.
Постановлението от 28.07.2014 г. е обжалвано пред Апелативна прокуратура Врана,
която с Постановление от 03.09.2014 г. е оставила без уважение жалбата, съответно молбата
за връщане на документа.
С Постановление от 05.12.2014 г. прокурор от ВКП е отменил постановленията на
Варненска апелативна прокуратура и на Варненска окръжна прокуратура, като е дал
задължителни указания да се предприемат действия за връщане на иззетата вещ –
автентичен документ – свидетелство за регистрация № DF0178991. В мотивите към
постановлението на ВКП се посочва, че няма данни за извършено престъпление на
територията на Р България, а липсата на отговор от италианските власти се възприема като
липса на интерес към несъществуваща към момента регистрация в ШИС за документа.
Постановлението на ВКП е окончателно и не подлежи на обжалване. Изпълнението му, по
реда на институционалния контрол се възлага на наблюдаващия прокурор.
На 08.01.2015 г. ищецът е поискал изпълнение на Постановлението на ВКП Вместо
изпълнение, наблюдаващия прокурор е поскал отново справки за причината за изтриване на
шенгенски идентификатор, за идентичност или липса на такава между документи с два
еднакви номера, но с две букви повече в единия. Справките са поискани от Началник Сектор
СИРЕНЕ – ДОМС София, а в писмото се посочва, че данните се изискват за преценката
6
дали наблюдаващия прокурор следва да подаде сигнал за упражнен от прокурор от
ВКП служебен, а не институционален контрол.
На 03.02.2015 е получен отговор Началник Сектор СИРЕНЕ – ДОМС София, в който
се посочва, че са изпратени три запитвания , съответно на 13.01. , на 16.01. и на 21.01 2015
г., на които няма отговор.
На 26.02.2015 г. наблюдаващия прокурор е изискал от Посолството на Италия,
оригинал от иззетото и изпратено на 28.07.2014 г. свидетелство за регистрация. Писмото е
изпратено по факс на, на номер 02 980 3717.
На 24.03.2015 г. Посолството на Италия, чрез завеждащ консулската канцелария
уведомява наблюдаващия прокурор, че е препратило документа на Министерството на
инфраструктурата и транспорта и не може да бъде върнато.
Междувременно Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, също е получило молба от
ищеца, с искане да извърши регистрация, като служебно изиска от Прокуратурата иззетото
свидетелство.
На 02.06.2015 г. наблюдаващият прокурор е изготвил уведомително писмо до ищеца,
в което разяснява, че не е в правомощията на Прокуратурата да изисква извършване на
регистрация на МПС, документите на което са иззети, предадени на прокуратурата и
съответно изпратени в Посолството на Италия. В уведомителното писмо наблюдаващия
прокурор е указал на ищеца чия отговорност да претендира, като е преписал съдържанието
на чл. 116 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген от 14.07.1985 г.
На същата дата - 02.06.2015 г. наблюдаващият прокурор е изготвил второ писмо до
Апелативна прокуратура Варна, в което е докладвал, че е уведомил собственика на иззетата
вещ, че същата не може да бъде върната, тъй като преди да бъде отменено постановлението
от 26.07.2014 г. е предприето неговото изпълнение чрез изпращане на документа в
Посолството на Италия. Действието е извършено на 28.07.2014 г. и не може да бъде
поправено, тъй като документа е препратен в Италия.
Главна дирекция „Национална полиция“ чрез Директор Главен Комисар Христо
Терзийски е поискал съдействие от Представител на МВР в Италия, за връщане на
свидетелството за регистрация. Това действие е извършено на 03.07.2015 г.
Последното действие по преписката е писмо от Сектор СИРЕНЕ, получено на
13.07.2015 г. с което уведомява налютяващия прокурор, че на 10.07.2015 г. отново и
изискана информация, за причината поради която е изтрит сигнала в ШИС.
След 10.07.2015 г. не са извършвани действия от наблюдаващия прокурор, нито са
възлагани такива на други органи.
7
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на съпругата на ищеца,
чиито показания съдът кредитира като основани на непосредствени впечатления, се
установява, че автомобилът е закупен с цел лично ползване, че след като свидетелството е
иззето, семейството е било много разочаровано че не може да ползва автомобила и
същевременно притеснено, защото не е разбирало причината, поради която не е извършена
регистрацията. През целия период ищецът е демонстрирал интерес към веща, нейното
регистриране и съответно ползване, но същевременно е изпитвал и притеснение, да не би
да бъде подведен под някаква наказателна отговорност. След като постановлението на ВКП
не е изпълнено се е обезверил. След като е узнал, че наблюдаващия прокурор се е
разпоредил с документа и той не може да бъде върнат, той разбрал, че съществува
обективната пречка, която не може сам да преодолее за да бъде извършена желаната
регистрация.
При тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
За да се ангажира гражданската отговорност на Прокуратурата на Р България е
необходимо неин орган, да е извършил противоправно деяние /действие или бездействие/,
да е настъпила вреда, да е налице причинна връзка между деянието и вредите. Поправят се
вреди, които са извършени виновно, като вината се предполага до доказване на противното.
Разпределеното на доказателствената тежест, по искове произтичащи от непозволено
увреждане изисква пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички предпоставки с
изключение на вината, която се предполага до доказване на противното. Отричането на
вината е възражение, което се доказва от ответника. В настоящия случай, от писмения
отговор не се установява такова възражение.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 49 вр. Чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД. Ищецът ангажира отговорността на Прокуратурата на Р България като възложител на
работата, която наблюдаващия прокурор извършва.
В зависимост от това, каква функция изпълняват, съобразно процесуално правните
норми, прокурорите имат различни правомощия. Една от тях е е да извършват проверки.
Проверките могат да извършвани лично или чрез възлагане. Правомощията на
наблюдаващия прокурор и сроковете за упражняване на тези правомощия са уредени в чл.
145 от ЗСВ. В конкретният случай, наблюдаващ прокурор е С. Д., която има и
административни задължения и в качеството и на Зам. Окръжен прокурор на Варненска
окръжна прокуратура. Тъй като предмет на делото не се действията или бездействията
възложени в качеството на заместник на административния ръководител, а тези на
наблюдаващ прокурор, съдът изследва само правомощията уредени като процесуални във
връзка с извършване на проверки. След като няма данни за образуване на наказателно
производство, то наблюдаващия прокурор не е извършвал разследване. Времевия период, в
който наблюдаващият прокурор е извършил проверка е от 09.10.2013 г. /виж протокол за
избор на наблюдаващ прокурор/ и към настоящия момент, доколкото няма данни
8
проверката да е приключила.
Проверката е продължила повече от 7 години, като след 09.08.2016 г. е изтекъл срок
по-дълъг от 5 години В този диапазон от време, с фиксиран краен момент 09.08.2016 г.
разпоредбата на чл. 145 от ЗСВ е претърпяла законодателна промяна. В редакцията на чл.
145 от ЗСВ Обн. ДВ. бр.64 от 7 Август 2007г., действаща до изменението в ДВ Бр. Обн. ДВ.
бр. 62 От 9 Август 2016г., наблюдаващите прокурори не са били обвързани от срокове, в
които да приключват извършваните от тях проверки. След тази дата, тяхно задължение е да
поискат от горестоящия прокурор продължаване на срока на проверката. Преписката не
съдържа такова искане в периода от август 2016 г. до настоящия момент. Неприключваното
на преписката след август 2016 г. и към настоящия момент е противоправно деяние,
изразяващо се в бездействие. Нарушена е разпоредбата на чл. 145 ал.2 от ЗСВ в редакцията
на нормата от м. август 2016 г. От 09.08 2016 г. разпоредбата на чл. 145 , ал. 2 предвижда,
че проверката по ал. 1, т. 2 и 3 се извършва в двумесечен срок, който при необходимост
може да бъде удължен еднократно от административния ръководител на съответната
прокуратура с един месец. Прокурорът се произнася по материалите от проверката в срок
до един месец от получаването им.
Инструктивният характер на тези срокове, не прави бездействието за приключване на
проверката законосъобразно, а само дава възможност да бъде взето предвид доказателство
установено след срока.
Съобразно правилата за броене на срокове и наличието на изменена процесуална
норма, която винаги действа за в бъдеще, приключването на преписката е следвало да се
осъществи най-късно след 09.12.2016 г. От този момент на нататък висящото положение на
преписката е противоправно, защото по силата на изрични правни норми се въвежда забрана
за перманентно висящо състояние на проверките, вкл. и за проверките образувани преди
изменението на чл. 145, ал.2 от ЗСВ.
Такова състояние е било незаконосъобразно и преди това, до 09.08.2016 г., но на
друго основание. Проверката не е приключена в разумен срок считано от неното образуване
09.10.2013 г. Преценката за разумен срок е индивидуална за всеки отделен случай. В тази
връзка, настоящия въззивен съд, не споделя мотивите на първоинстанционния съд, които
най-общо оправдават забавянето с ефективност на действията. Такова тълкуване, не
съответства на действащото право, защото ефективността следва да бъде преценявана и по
критерия навременна. Данните, че вещ с подобен индентификатор /по отношение само на
цифрите/ е била обект на кражба са от октомври 2004 г. До образуване на проверката, през
м. октомври 2013 г. са изминали 9 години, а до настоящия момент 16 години, от които
проверката е продължила повече от 7 години и все още не е приключена.
С предявените искове, ищецът е поставил пред съда въпроса, дали действията
на прокуратурата са противоправни и налице ли е причинна връзка между тях и
настъпилите вреди. Преди м. август 2016 г. , на 28.07.2013 г. наблюдаващия прокурор се е
9
разпоредил с документ, който е бил в държане на ищеца /чрез пълномощник/. Този
документ е иззет от органите на МВР и предаден на Прокурора. Съобразно данните от
преписката е съществувала вероятност документът да е идентичен с този, за който в ШИС са
вписани данни, че е обект на противозаконно деяние. Идентичност не е установена.
Автентичността е установена. От тези два факта, следва, че нито ищеца, нито неговия
пълномощник са държали неистински документ и или документ обект на престъпление. Тъй
като не е установено чрез справка от италианските власти, че точно този документ е обект
на кражба, той не е не е представлявал и веществено доказателство за извършено
престъпление. Единствените данни, установени с проверката са, че документ с частично
идентичен номер е обявен като откраднат през 2004 г. от конкретно лице, италиански
гражданин. Няма данни каква е връзката на това лице с откраднатия документ или с вещта,
чиято регистрация обективира.
След като документът е автентичен, и е иззет от лице, което притежава собствеността
върху вещта, и няма данни, тя да е обект на престъпление, разпореждането с такъв
документ, чрез изпращането му в Посолството на Италия по неприключена прокурорска
проверка е противоправно деяние.
Противоправността на това деяние е констатирано от горестоящ прокурор, сезиран от
ищеца със жалба. Постановлението на горестоящия прокурор от 05.12.2014 г. /независимо
от съмненията на наблюдаващия, дали контрола е институционален или служебен/ е
задължително. Изпълнението му е отложено за справки, мотивирани с необходимостта от
преценка, дали са бъде подаден сигнал срещу прокурора от горестоящата прокуратура.
Такова забавяне е също противоправно, защото не съществува процесуален ред, който да
отлага изпълнението на писмените указания на горестоящия прокурор, поради това, че
долустоящия събира доказателства за нарушение на административна заповед /в случая
Заповед № 1986 от 30.05.2014 г. /.
От горното следва, че след произнасяне на прокурор от ВКП с постановление от
05.12.2014 г. , всички действия в отклонение на указанията за връщане на иззетия документ
са противоправни. Дължимото според указанията на ВКП, процесуално поведение е
връщане на иззетата вещ на лицето, от което и иззета – пълномощника, а при оттеглени
пълномощия, връщане на упълномощителя/собственика на вещта/-ищеца. От дата
05.12.2014 г. бездействието на наблюдаващия прокурор е противоправно, като е без
значение каква е причината /дали несъгласие с указанията, намеренията да подаде сигнал,
или липсата на документа/. Не съществува пречка от обективен характер, която да изключва
отговорността, тъй като нито несъгласието с постановлението на ВКП оправдава
бездействието на наблюдаващия прокурор, нито изпращането на документа в Посолството
на Италия е негово правомощие.
В случая, съдът приема, че бездействието за изпълнение указанията дадени с
постановление от 05.12.2014 г. на ВКП, се обосновава с факта, че наблюдаващия прокурор
10
се е разпоредил с чужда вещ – документ, като е изпратил същия в Посолството на Италия.
От отмененото постановление на наблюдаващия прокурор, не може да се установи какъв е
бил мотива да изпрати на италианските власти свидетелство за регистрация № DF0178991
преди да установи, че доброволно предадения документ е идентичен с този, за която е
съобщена кражба на документ 0178991 извършена през м. октомври 2004 г. Макар и да
не е образувано наказателно производство, в рамките на проверка е иззета вещ – официален
документ, който удостоверява произхода на друга движима вещ. Движимата вещ е била
собствена на ищеца. Регистриращият документ, удостоверява произхода на веща като
принадлежаща на продавача. Документът е бил автентичен и след като е предаден от
лицето, което документа посочва като собственик на купувача /ищеца/, последния има право
да го притежава и да го представи пред административните органи за пререгистрация.
Лишавайки го от това право, наблюдаващия прокурор е осъществил противоправно
бездействие, предшествано от противоправно действие – разпореждане с чужда вещ,
приемайки, че тя е собственост на италианската държава. Когато орган на Прокуратурата
извършва действия с чужди вещи, върху които е осъществила владение, следва да спазва
гражданското законодателство, свързано с правата на държателите, владелците и
собствениците на вещите, според правно установения ред за защита на собствеността .
Изключение от това задължение възниква, само ако веща представлява веществено
доказателство и действието се извършва в съответствие с наказателно-процесуална норма.
Дори в тези случаи, се предприемат действия за нейното запазване, за нейното установяване
вкл. и чрез създаване на копие, за възстановяване на съдържанието и т.н. Вещта е
представлявала официален документ, издател е съответен орган на държавна власт на чужда
държава. Този орган чрез документа, посочва кое лице притежава правото на да се
разпорежда с веща. Връщането на издателя т.е. на държавен орган на Италия , може да бъде
разпоредено от наблюдаващия прокурор, само ако е отправено такова искане от издателя на
документа, но едва след като прокуратурата е събрала доказателства за идентичност между
заявения като откраднат документ и иззетия с протокол за доброволно предаване.
В случая е налице противоправно разпореждане с чужда вещ. Прокуратурата е иззела
функцията на съд по спорове за собственост, като при липсата на такъв спор е избрала
италианските власти за собственици и без да имат претенция за връщане е върнала
свидетелство за регистрация на автомобил, собствен на ищеца.
Налице е пряка връзка между противоправните действия и бездействия на
наблюдаващия прокурор и невъзможността ищеца да полза веща, защото за ползването на
тази вещ на територията на Р България е въведен регистрационен режим. Този режим
изисква представяне на свидетелство за регистрация на автомобила издадено от държавата
на произхода. Без официалния документ, който да сочи продавача като лице, на чието име е
регистрирана веща, не може да се установи дали това лице притежава правото да се
разпореди според договора за покупко–продажба или заместващия го документ – изявление
от собственика, че е продал веща.
11
Без регистрация, веща продължава да е по вид движима, но за такава вещ съществува
забрана да се придвижва на собствен ход на територията на България. След като не може да
бъде ползвана по предназначение, поради противоправното действие на наблюдаващия
прокурор, за купувача на такава вещ е настъпила имуществена вреда.
Размерът на имуществената вреда в нейния минимален еквивалент е платената цена,
поради което претенцията за имуществени вреди, съдът приема за установена както по
основание, така и по размер. Представено е изявление от собственика на веща и на
регистрационния документ, че е получил от ищеца цена в размер на 700 евро. Съдът приема,
че цената е платена най - късно, на датата на която собственикът е подписал декларацията
29.10.2013 г. /представена в заверено копие от оригинал на италиански език и с превод на
български/.
Относно неимуществените вреди, които ищецът претендира в размер на 1500 лева,
съдът намира следното: Ищецът е осъществявал фактическа власт върху движима вещ, на
правно основание – договор за покупко-продажба и съответния автентичен документ
установяващ продавача като собственик. Заедно с молба до Сектор „ПП“ при ОД на МВР
Варна и при наличие на нотариално заверено пълномощно, дадено на физическо лице,
ищецът е изпълнил всички изисквания за регистрация на автомобила и съответно да я
получи. Пълно и главно, ищецът е доказал, че липсата на официалния документ е пречка, да
бъде извършена такава регистрацията. От свидетелските показания на съпругата му и
всички негови молби, адресирани до органи на Прокуратурата и МВР е видно, че са
създадени пречки, които от своя страна са рефлектирали върху емоциите на ищеца. Вместо
да получи удовлетворение от покупката на вещта, чрез ползването й по предназначение, в
продължение на 6 години, той не могъл да завърши регистрацията, да установи причината
поради която не му връщат автентичен документ, който не е предмет на престъпление на
територията на Р България. Съдът приема, че ищецът е изпитал емоционално
неразположение непосредствено след изземването на документа, което е прогресирало в
обезверяване от действията на наблюдаващия прокурор. Тези вреди са неимуществени и
претенцията за тяхното възмездяване в размер на 1500 лева, съдът приема за основателна
като съобразява продължителния период от 6 години, в който не е настъпила промяна на
обстоятелствата, а такава няма и към настоящия момент.
Относно претенцията за лихва в размер на законната, от датата на извършване
на противоправното разпореждане с чужда вещ /документ/ съдът намира следното.
Претенцията за лихва, възниква от момента, в който орган на съдебна власт е прогласил
противоправността на деянието. Обикновено това става с осъдителна присъда, но може да
възникне и по друг начин, какъвто настоящия с Постановление от 05.12.2014 г. на прокурор
от ВКП, с което е отменено постановлението на наблюдаващия прокурор. Актът на
горестоящия прокурор от ВКП е необжалваем и задължителен за изпълнение.
Неизпълнението поставя Прокуратурата в забава относно дължимо правно поведение от
наблюдаващия прокурор. Обезщетението за вреда от противоправното деяние се дължи от
12
момента на настъпване на вредата. Началния момент на задължението за лихва е 05.12.2014
г. – датата на която постановлението на ВКП е станало обявен, официален документ.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност, съобразно разпоредбата на чл.
111, б.“в“ от ЗЗД следва да се преценява от датата 05.12.2014 г. Три годишен срок е
изтекъл на 05.12.2017 г. До тази дата погасителната давност не е прекъсвана и следователно
е изтекла. В този период претенцията на ищеца с начален момент 20.11.2016 г. за мораторна
лихва е погасена по давност. След 05.12.2017 г. претенцията на мораторна лихва , не е
оспорена на различно основание от погаситената давност и тъй като това възражение е
неоснователно от 05.12.2017 г. до датата на предявяване на иска 19.11.2019 г. следва да бъде
уважено. Отвенникът дължи и обезщетение в размер на законната лихва върху главниците
от датата на предявяване на иска 19.11.2019 г., до окончателното им изплащане.
Задължението е обосновано с акцесорния характер на приетата като основателна главна
претенция за обезщетение.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да бъда частично обезсилено
като недопустимо, в останалата част отменено неправилно, включително и в частта за
разноските, за която част съдът е сезиран с частна жалба срещу определение, постановено
по реда на чл. 248 от ГПК и вместо него постановено друго , с което да бъде уважена
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за нанесени имуществени и
неимуществени вреди в претендираните размери към датата на обявяване ход по същество в
първата инстанция, т.е. за сумата от 1369.48 лева обезщетение за имуществени вреди, 1500
лева неимуществени вреди. Претенцията за мораторна лихва върху сумата от 1369.48 лева
следва да бъде отхвърлена за периода от 20.11.2016 до 05.12.2017 г. като погасена по
давност и уважена за периода от 05.12.2017 г. до 19.11.2019 г. /крайният момент е посочен
от ищеца/.
По разноските, съдът намира следното: претенции за разноски са постъпили и от
двете страна. Ответната, не е изпълнила задължението да представи списък на разноските,
нито да посочи според кой-нормативен акт, съдът да преценява претенцията за минимално
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от спора, претенциите за разноски на
ищеца по представени списъци и в двете съдебни инстанции, следва да бъдат уважени до
размера на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 13547 от 29.07.2020 г. в частта, в която съдът е отхвърлил
предявения от П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9, ет. 3, ап.
183 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 иск
за разликата над 416. 96 до 863.37 лв. (осемстотин шестдесет и три лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1369.48, за периода
20.11.2016 год. - 19.11.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
13
ОТМЕНЯ решение № 13547 от 29.07.2020 г. в останалата част, в която съдът е
отхвърлил предявения от П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9,
ет. 3, ап. 183 срещу Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша"
№ 2 иск за присъждане на сумите от: 1369.48 лв. (хиляда триста шестдесет и девет лева и
четиридесет и осем стотинки), представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващо
се в заплатена от ищеца цена на л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама №
W0L0BF35X7007593; 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляваща претърпени
неимуществени вреди (болки и страдания, всички настъпили в резултат на противоправното
бездействие на ответника), ведно със законната лихва върху горепосочените главници,
считано от датата на депозиране на исковата молба - 20.11.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД, както и сумата от 416.96 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1369.48, за периода 20.11.2016
год. - 19.11.2019 год., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
И ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" №
2 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9, ет. 3,
ап. 183,
сумата от 1369.48 лв. (хиляда триста шестдесет и девет лева и четиридесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на
противоправното поведение на наблюдаващ прокурор по преписка № 4103/2013 г. по опис
на Варненска окръжна прокуратура, изразяващо се в неизпълнение указанията на прокурор
от ВКП обективирани в Постановление от 05.12.2014 г. и създаване на обективни пречки за
изпълнение на същите, чрез противоправно разпореждане чрез изпращането в Посолството
на Италия на автентичен официален документ № DF0178991 за регистрация на л. а. марка
„Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593 придобит чрез покупко-продажба на
29.09.2013 г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска 19.11.2019 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД ;
сумата от 1500.00 (хиляда и петстотин) лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди изразяващи се продължително притеснение, обезверяване
и безпомощност, да представи след 05.12.2014 г. пред сектор „ПП“ при ОД на МВР
автентичен официален документ № DF0178991 за извършване на регистрация, на собствения
му лек автомобил л. а. марка „Опел", модел „Вектра", рама № W0L0BF35X7007593, на
основание чл. 49 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска 19.11.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и
сумата от 210.75 /двеста и десет точка седемдесет и пет/лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за присъдените имуществени вреди в размер на
1369.48, за периода 05.12.2017 – 19.11.2019 г., на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД и ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 210.75 лева до претендираните 416.96 лева, както
и за периода от 20.11.2016 г. до 05.12.2017 г.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" №
2 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9, ет. 3,
ап. 183, сумата от 687.10 лева, представляващи разноски направени от ищеца във въззивното
производство съобразно уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение № 26186 от 09.10.2020 постановено по същото гражданско
дело, с което е оставена без уважение молба вх. № 53745/ 07.08.201 г. за изменение на
14
Решение № 3754/ 29.07.2019 г. по гр. д. № 19078 по описа на Варненски районен съд за 2019
г., в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК и потвърденото с него решение в
часта, в която съдът е присъдил в тежест на П. Н. П. да заплати в полза на ответника -
Прокуратурата на Рбългария разноски в размер на 150 лева, представляващи юрисконсутско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, и
ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" №
2 ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Свобода" № 9, ет. 3,
ап. 183, сумата от 765.55 лева, представляващи разноски направени от ищеца в
първоинстнационното производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15