РЕШЕНИЕ
№…
29. 12. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на втори декември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ К.
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №10 по описа за 2020 год.
ИСК с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД с цена на
иска 70 000 лева.
Ищецът П.М.И. с ЕГН********** като непълнолетен, със съгласието на своя баща и законен представител М.И.С. с ЕГН**********, представляван от адвокат И.К. *** твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило на 22. 06. 2019 г. около 14, 10 часа в с. Дъбрава, обл. Ловеч, път 3505 км. В+500, където Г.Ц. е управлявал лек автомобил рег. № ***, марка Форд Транзит, собственост на Г.Ц., при движение по сухо пътно платно в светлата част на деня и се е сблъскал челно с автомобил, участник в ПТП А.Х.К., управлявал лек автомобил рег. №***, марка Мерцедес модел 4220, собственост на А.Х.К.. Твърди се, че лекият автомобил на Г.Ц. има задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, валидна до 20. 02. 2020 г. Твърди се, че вследствие на удара ищецът, пътник във втория автомобил е закаран по спешност в ЦСМП – Ловеч, където са установени увреждания на долните крайници и на очите, които са описани в исковата молба. Твърди се, че не е постигнато съгласие с ответника за обезщетение от претърпените неимуществени вреди от ПТП, като ищецът оценява неимуществените вреди в размер на 70 000 лева.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответникът ЗАД „АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК *** да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпените неимуществени вреди от описаното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането 22. 06. 2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът изцяло оспорва предявения иск, като оспорва наличието на причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдяните от ищеца неимуществени вреди, оспорва размера на претендираното обезщетение, механизма на настъпване на ПТП, оспорва отговорността на водача на автомобила Форд Транзит при настъпилото ПТП, оспорва дължимостта на лихви върху претендираната главница. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил Форд Транзит с рег. № ***.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
От представените по делото доказателства става ясно, че за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство ДП № 356/ 2019 г по описа на РУ- МВР – гр.Ловеч, преписка № 1355/ 2019 г. по описа на РП- гр.Ловеч., като от данните по досъдебното производство е видно, че с постановление от 01. 06. 2020 г. са дадени указания от наблюдаващия прокурор да бъде повдигнато обвинение на Г.Д.Ц.от гр. Червен бряг, управлявал МПС марка „Форд Транзит“ с рег. № ***. Досъдебното производство е образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК. Към настоящия момент не са налице данни за внесен обвинителен акт в съда и за постановен съдебен акт в наказателно производство въз основа на посоченото досъдебно производство.
Ответникът е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и злополука № BG/11/119000560647 за процесния автомобил с период на действие от 21. 02. 2019 г., 00: 00 часа до 20. 02. 2020 г., 23: 59 часа.
От доказателствата по делото е видно, че ищецът е подал заявление вх. №100 – 2581/ 18. 07. 2019 г. до ответника с искане за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилото увреждане на ищеца, като искането е за обезщетение в размер на 90 000 лв. на основание чл. 498 КЗ. На 07. 10. 2019 г. ответникът е отговорил на ищеца, че не са представени всички документи, които застрахователят е изискал от ищеца, поради което е отказал изплащане на исканото обезщетение. След постановяване на посочения отказ от ответника ищецът е предявил настоящия иск.
За изясняване на въпросите относно механизма на настъпване на ПТП и причиняване на установените увреждания на ищеца са допуснати съдебни автотехническа, медицинска и офталмологична експертизи, като съдът приема заключенията като компетентни и безпристрастни.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установява, че произшествието се състои в сблъсък между челната дясна част на автомобил „Форд Транзит“ и странична лява част на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ4, в който е бил и ищецът към момента на настъпване на ПТП. До сблъскването на 22. 06. 2019 г. около 14, 10 часа автомобил „Форд Транзит“ се е движил със скорост от 90, 23 км/ч на път 3505 посока гр. Ловеч, към разклон за гр.София. Посочено е, че времето е било слънчево, а пътната настилка е била суха.На път 3505 са констатирани знак Б3 “Път с предимство“ с допълнителни табели, указващи пътя с предимство. За идващите от гр. София е констатиран знак номер Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Когато „Форд Транзит“ се е намирал на 55, 63 м от мястото на удара, отдясно на МПС от пътя за идващите от гр.София автомобили в кръстовището от състояние на покой е навлязъл лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“, който е завил на ляво към път 3505, пресича лентата за движение на автомобил „Форд Транзит“. Водачът на автомобил „Форд Транзит“ е възприел навлизането на автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ в полагащата му се пътна лента и е навлязъл в насрещната лента, като двата автомобила са се сблъскали в насрещната за „Форд Транзит“ пътна лента, за който ударът е челен, а за автомобил „Мерцедес“ е странично- кос. В заключението е посочено, че върху тялото на пострадалия инерционна преносна сила е насочена напред, а кориолисовата на лява, като инерционната сила се стреми да измести тялото на пострадалия напред и наляво спрямо мястото, на което е седнал спрямо посоката на движение на МПС. Вещото лице е отразило, че в първа фаза на удара между двата автомобила челната част на „Форд Транзит“ и контактувала с предна лява част на лекия автомобил „Мерцедес“. Посочено е, че от техническа гледна точка причина за настъпването на ПТП е свързана с навлизане на автомобил „Мерцедес“ в кръстовището на път без предимство, отдясно наляво спрямо посока на движение на Форд, в момента в който челната част на второто МПС се е намирало на около 56, 63 м от мястото на удара.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза се установява, че на ищеца вследствие на настъпилото ПТП са причинени натъртвания ( контузии) по коленете и дясното ходило с охлузвания, кръвонасядания и ограничаване движението на долните крайници поради болка. Посочено е, че увреждането е в резултат на тъпа травма в условията на станалото ПТП в резултат на инерционно преместване на тялото на пострадалия и удари върху прилежащи тъпи повърхности от купето на автомобила. Причинените на ищеца у,вреждания са довели до временно затрудняване на движението на долните крайници, поради болка от получените контузии, за срок от около една – две седмици и представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е посочило, че липсват данни за счупване на ходилна кост, както се твърди от ищеца.
От заключението на съдебно- медицинската офталмологична експертиза става ясно, че в ЦСМП – Ловеч е констатирано, че при удар на главата при настъпилото ПТП ищецът е загубил зрение за няколко минути, при прегледа е установено, че двете очи са със средно изразена инекция, зеници разширени, кръгли със забавени реакции на светлина, очни дъна – папили бледи, макули разреден рефлекс. След извършено обследване от вещото лице на ищеца е установено, че липсват обективни данни, които да доказват предполагаеми увреждания на зрението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
От доказателствата по делото се установява, че водачът на автомобил „Форд Транзит“ е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, като по време на настъпване на процесното ПТП застрахователният договор е действал.
Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза водачът на автомобил „Мерцедес“, в който е бил и ищецът не е спазил законовото изискване при излизане на път с предимство, пресякъл е пътната лента на движещия се автомобил „Форд Танзит“ и е навлязъл в своята лента на движение. Водачът на автомобил „Форд Транзит“ е извил волана на автомобила, като е насочил автомобила вляво в насрещното платно и в това платно е настъпил ударът на двата автомобила.
Ответникът твърди, че не е налице виновно поведение на водача на автомобил „Форд Транзит“, поради което не е налице основание за ищеца да претендира изплащане на застрахователно обезщетение за настъпили неимуществени вреди. Съдът възприема изводите на вещото лице, че ударът е настъпил вследствие неспазването на предимство от страна на водача на автомобил „Мерцедес“, но счита, че вина за настъпилото ПТП е налице и при водача на автомобила „Форд Транзит“. От заключението на вещото лице става ясно, че след пресичане на автомобила „Мерцедес“ на лентата на движещия се „Форд Транзит“, водачът на „Форд Транзит“ е извършил маневра за завиване наляво в насрещната лента, в която вече е бил навлязъл автомобил „Мерцедес“ и в тази лента е настъпил ударът между двете МПС. В заключението е посочено, че времето е било сухо с добра видимост и водачът на „Форд Транзит“ е възприел автомобила „Мерцедес“ на кръстовището от посока гр. София на 55, 63 м от мястото на удара, като не са налице данни за намаляване на скоростта на движение от водача на „Форд Транзит“.
Съгласно чл. 20, ал.2 ЗДП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая водачът на „Форд Транзит“ е спазил ограничението за скоростта по чл. 21, ал.1 ЗДП, което за скоростен път е 90 км/ч, но не е съобразил при приближаването на кръстовището интензитета на движението, наличието на автомобили на път без предимство, на които им предстои да излязат на път 3505 и евентуалната възможност за отнемане на предимството, както се е случило, като реална възможност за опасност от ПТП. Водачът на „Форд Транзит“ не е намалил скоростта, движел се е с скорост 90, 23 км/ч и единственото, което е успял да направи, е да завие в насрещното платно без да съобрази посоката на движението на автомобила „Мерцедес“, което е довело и до сблъсъка на двата автомобила. По тези причини съдът счита, че вина за настъпилото ПТП има както водачът на „Мерцедес“ с нарушаване на разпоредбата на чл. 47 ЗДП за спазване на предимството, така и водачът на „Форд Транзит“, който не е съобразил разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДП при наближаване на процесното кръстовище.
По отношение на причинно- следствената връзка между установените увреждания на ищеца и настъпилото ПТП съдът счита, че такава е налице с оглед заключението на съдебно- медицинската експертиза и автотехническата експертиза, от които е видно, че вследствие на удара инерционната сила се стреми да измести тялото на пострадалия напред и наляво спрямо мястото, на което е седнал и спрямо посоката на движение на МПС. Съдебномедицинската експертиза е установила, че уврежданията на ищеца са вследствие на инерционното преместване на тялото на пострадалия и удари върху прилежащи твърди тъпи повърхности от купето на автомобила. Следователно се установява по безспорен начин връзката между настъпилото ПТП и уврежданията на ищеца вследствие на това ПТП.
По отношение на вида и степента на уврежданията вещото лице е посочило, че са причинени натъртвания (контузии) по коленете и дясното ходило с охлузвания, кръвонасядания и ограничаване на движението на долните крайници поради болка за срок от около една – две седмици. По делото липсват други данни, от които да е видно търпял ли е болки и страдания ищецът, в каква степен, за какъв период от време, изисквани ли са помощ и обслужване от близки на пострадалия.
Съдът счита, че при преценката основателността на претенцията относно нейния размер следва да бъдат съобразени критериите на чл. 52 ЗЗД и Постановление №4 от 23. 12. 1968 г. , ПВС за преценка на обективни обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. В случая от събраните и обсъдени доказателства става ясно, че ищецът като пострадал от ПТП е претърпял болки и страдания в рамките на около две седмици, като това е било свързано със затруднение движението на долните крайници именно поради болките от охлузванията и натъртванията. По делото липсват данни за влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и липсват данни за други увреждания, като от заключението на офталмологичната експертиза не се установяват увреждания на зрението, за което се твърди в исковата молба. По делото не са представени други доказателства относно понесени физически и морални страдания от ищеца вследствие на уврежданията , освен посочените заключения и документацията от ЦСМП – Ловеч след настъпване на ПТП.
С оглед изложеното съдът счита, че обезщетение в размер на 5000 лева би компенсирало болките и страданията от нанесените увреждания на ищеца вследствие настъпилото ПТП пред вид степента на уврежданията и времето, през което ищецът е претърпял болки и страдания и се е възстановил, като това време не е продължително. Следва обезщетението да се присъди със законна лихва върху главницата считано от датата на отказа на ответника за изплащане на обезщетението по заявлението по чл. 380 КЗ, тъй като от този момент възниква задължение за застрахователя по чл.496 или чл. 498, ал.3 КЗ за произнасяне по претенцията на пострадалото лице от застрахователя. В случая отказът е постановен на 07. 10. 2019 г., но липсват данни кога е връчен на ищеца. По тези причини съдът приема, че отказът по чл. 498, ал.3 КЗ е станал известен на ищеца на 07. 10. 2019 г. и от тази дата следва да бъдат начислявани лихви върху присъденото обезщетение в размер на 5 000 лев, като искът следва да бъде отхвърлен за разликата от 5000 лв. до 70 000 лв. като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 50 лв. и деловодни разноски съобразно уважената част от иска в размер на 90, 50 лв.
С оглед изхода на делото ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. И.К.К. *** на основание чл. 38 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 580 лв.
Ответникът също е отправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,но с оглед на това, че ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.6 ГПК не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 ЗЗД ЗАД
„АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.“Стефан Караджа“№2, чрез процесуалния представител юрисконсулт С.П. да
заплати на П.М.И. с ЕГН********** като непълнолетен, със съгласието на своя баща и законен представител М.И.С. с ЕГН********** с адрес *** А, представляван
от адвокат И.К. *** сумата от 5000
лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
и злополука № BG/11/119000560647 със
застраховано лице Г.Д.Ц.за автомобил
„Форд Транзит“ с рег . №***, издадена от „АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК *** за
нанесени неимуществени вреди на П.М.И. от настъпило ПТП на 22. 06. 2019 г. в
землището на с. Дъбрава, обл. Ловеч, път 3505 км. В+500, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от 07. 10. 2019 г. до окончателното й изплащане,
като за разликата до 70 000 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.6 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК *** да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 50 лв. и сумата от 90,
50 лв. деловодни разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 38 ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ЗАД „АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК *** да заплати на адв. И.К.К.
***, като процесуален представител на П.М.И.
като непълнолетен и със съгласието на баща си и законен представител М.И.С., адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
на основание чл. 78, ал.6 ГПК искането на ЗАД „АРМЕЕЦ“- гр.София с ЕИК 12107907 за заплащане на юрисконсултско
възнаграграждение.
РЕШ ЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :