Решение по дело №76/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 43
Дата: 23 март 2022 г. (в сила от 23 март 2022 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20223000600076
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Варна, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Румяна Панталеева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
Образувано е по жалба на адв.А.С., като процесуален представител на
АНТ. ИВ. АТ. срещу определение №73 от 14.02.2022г. на Окръжен съд-
Варна, с което е потвърдено Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 13.01.2022г. по ДП №2244/2020г. по описа на РУ Девня.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност. Според желбоподателя, проверявания съд е възприел
изцяло достигнатите от прокурора правни изводи, базирани на необективно
изговени АТЕ. Счита, че скоростта на л.т.а.“Мерцедес“ не е определена
правилно и намира за необходимо назначаване на повторна експертиза, която
да използва други научни методи, в т.ч. и компютърна симулация и
провеждане на следствен експертимент. В жалбата се излагат доводи за
неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва извода на
проверявания съд за момента на възникване на опасността на движещия се по
пътя с предимство автомобил считайки, че неговия водач е допуснал
нарушение на правилата на чл.20,ал.2 от ЗдвП.
1
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното:
Жалбата е подадена от легитимно лице, в законовия срок, а разгледана
по същество е неоснователна.
С Постановление от 13.01.2022г. прокурор от ВОПр е прекратил
наказателното производство на осн. чл.243,ал.1,т.1 във вр. с чл.24,ал.1,т.4 от
НПК приемайки, че вина за настъпилото ПТП има само и единствено
пострадалия И. А..
Постановлението е било обжалвано от А. А., наследник на А., чрез
неговия процесуален представител-адв.А.С.-САК като необосновано и
незаконосъобразно с искане да бъде отменено и делото върнато на прокурора.
С определение №73 от 14.02.2022г. на Окръжен съд-Варна е потвърдено
Постановление за прекратяване на наказателното производство от
13.01.2022г. по ДП №2244/2020г. по описа на РУ Девня.
Видно от постановеното определение, съдът е изложил съображения
досежно приложението на материалния закон и законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление. Това е направено след като съдът е
извършил пълна преценка на обосноваността на акта на прокурора и на
неговата законосъобразност, като е приел, че изводите на прокурора почиват
на верен и пълен анализ на събраните по делото доказателства и материалния
закон е приложен правилно. В този случай съдът е обвързан с фактическите
положения установени от прокурора и за съда не е налице процесуална
възможност да възприема нови фактически положения. Същият е счел, че от
доказателствата по делото се установят идентични факти с възприетите от
прокурора в постановлението за прекратяване,като и достигнатите правни и
фактически изводи.
Установените фактически обстоятелсва са следните:
На 04.06.2020 г. около 10:00 часа по път III-2702, между с.Генерал
Киселово и гр. Вълчи дол, в посока гр.Вълчи дол в дясната лента се движел
лекотоварен автомобил марка „Мерцедес" модел „Спринтер 411" с рег. № В
8640 РК, управляван от св. А.С.А. Пътят бил двулентов с по една лента в
посока, разделени от хоризонтална маркировка МЗ „Единична прекъсната
линия". Лекотоварният автомобил се движил със скорост от 89,93км/ч.,
наближавайки регулираното кръстовище, с разклон за с.Брестак. От този
2
разклон към лентата за двжение на лекотоварния автомобил подходил л.а.
„Фолксваген“, модел „Голф“, управляван от И.И., в който на предната дясна
седалка пътувала неговата съпруга-св.Й.И. Същият преустановил движението
на автомобила при поставения знак Б2“Спри „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство!", след което потеглил плавно за извършване на
маневра завой наляво през лентата, по която се движил л.т.а“Мерцедес“. В
момента на навлизане в тази лента на л.а.“Фолксваген“, летововарния
автомобил се е намирал на 38,61м. от мястото на удара. Св.А. предприел
аварийно спиране без да занася, оставяйки 32,23м. спирачни следи до МУ.
Настъпил удар между автомобилите, като с предната си лява част лекотования
автомобил ударил автомобила „Фолксваген“ в задната лява врата и
приплъзнал по левия му борд, тъй като последния извършвал завой наляво.
След удара лекотоварният автомобил продължил да се движи 5,2м., като
оставял спирачни следи без изменение на траектория си на движение, след
което завил наляво през лентата за насрещно движение към затревения
участък в страни от пътя, където спрял до крайпътните храсти. От удара,
автомобилът Фолксваген се завъртял около вертикалната си ос на 330°, при
което поради големия въртящ момент, който се създал в следствие на удара,
газовата му бутилка изхвърчала през багажника, а той преминал през участък
от износен асфалт с наклон на изкачване, след което с наклон на спускане и
през участък с трева и храсти, където се ударил с остатъчната си скорост от
около 10 км/ч в ствол на ниско дърво и останал в покой.
Настъпилото ПТП e било възприето от св.Е.Ф., който управлявал
трактор със скорост около 35 км/ч в дясна лента в посока от гр.Вълчи дол към
с.Генерал Киселов, срещу движението на лекотоварния автомобил. Св.Ф.
отишъл първо при св.А. и след като се уверил че е добре, заедно с последния
отишли до лекия автомобил на пострадалия. Същите забелязали, че в
автомобила се намират двама възрастни хора. Те помогнали на св.И.а да
излезе,тъй като тя имала само драскотина на бузата. В този момент към тях се
приближил познат на св.Ф., който минавал попътно и спрял да окаже помощ
на И.И. да излезе от автомобила. Пострадалия бил отпуснат, но дишал и бил в
съзнание. След като извадили пострадалия от лекия автомобил, те го
положили на земята. Св.Й.И.позвънила на тел.112 и съобщила за
катастрофата, като дала телефона на св.Ф., за да обясни местоположението
им. На местопроизшествието пристигнали служители на полицията. Дошъл и
3
екип на спешна медицинска помощ, като пострадалия А. бил хоспитализиран.
Бил извършен и оглед от разследващ полицай, обективиран в протокол от
04.06.2020г.
Вследствие на настъпилото ПТП, И. А. И. получил тежка контузия на
мозъка в областта на дясното голямо мозъчно полукълбо, мозъчния ствол,
левостранен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под
меките мозъчни обвивки и други, подробно описани в СМЕ. В резултат на
травматичните увреждания и развилата се двустранна бронхопневмония, А.
починал в болницата на 22.06.2020г. След аутопсия и чрез експертиза е
установена пряка причинно следствена връзка между травматичните
увреждания, получени при ПТП и настъпилия смъртен изход.
По ДП са изготвени комплексна автотехническа и съдебно медицинска
експертиза, а в последствие/след върщане на делто от ВАпС/ и допълнителна
комплексна автотехническа и съдебно-медицинска експертиза. Показанията
на св.Ф. по отношение на факта, че водача на лекия автомобил „Фолксваген
Голф“ не е спрял на пътния знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, са проверени експертно, като вещите лица в своето заключение
са ги отхвълили мотивирано.
От АТЕ се изяснява подробно механизма на ПТП, като са обсъдени
пътната обстановка, пътните знаци, оставените следи на
местопроизшествието, свидетелските показания и разположението на МПС-та
след сблъска. Скоростта на лекотоварния автомобил марка „Мерцедес" преди
ПТП е определена на 89,93 км/час, при максимално допустима 90,00 км/час, а
на лекия автомобил „Фолксваген“-0 км/час. Според вещите лица, скоростта
на лекотоварния автомобил е била съобразена с атмосферните условия,
релефа на местността, състоянието на пътя, местоположението на останалите
превозни средства,превозвания товар, характера и интензитета на
движението и конкретните условия на видимост. Тъй като този въпрос е
правен, настоящата инстанция ще вземе отношение по него по-късно. Като
основна причина за настъпилото ПТП се сочи поведението на водача на лекия
автомобил „Фолксваген“, който е следвало да спре на пътния знак „Спри“ и
да пропусне преминаващия лекотоварен автомобил. Видимостта на водача на
„Мерцедес“ към процесното кръстовище е определена над 150 метра, а към
лекия автомобил на пострадалия към момента, в който същия е станал видим
4
за него-60,49м.. Отстоянието, на което лекотоварният автомобил се е намирал
от мястото на удара, в момента, в който лекият автомобил Фолксваген е
навлязъл в лентата му за движение е определено на 38,61 метра. Като
причина за настъпване на ПТП-то е посочено навлизането на лекия автомобил
на главния път в лентата за движение на лекотоварния автомобил Мерцедес,
без да пропусне последния, който е бил с предимство, въпреки наличието на
знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“. Опасната
зона за спиране на лекотоварния автомобил е определена на 93,18 метра.
Вещите лица сочат, че за лекотоварния автомобил не е съществувала
техническа възможност да предотврати ПТП нито чрез аварийно спиране,
нито чрез спасителна маневра /отбИ.е в дясно/. Водачът на Фолксваген Голф
също не е имал техническа възможност да предотврати ПТП чрез спасителна
маневра. Единствената възможност за предотвратяване на ПТП е било
поведението на пострадалия- при възприемане на идващия по пътя с
предимство лекотоварен автомобил да изчака неговото преминаване и да не
навлиза в неговата пътна лента.
Травматичните увреждания на И. А. И. са отразени в медицинската част
на експертизата. Като причина за смъртта е посочена тежката
черепномозъчна травма и развилата се в последствие двустранна
бронхопневмония. Според вещите лица между описаните травматични
увреждания и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно-следствена
връзка.
След проведеното по досъдебното производство разследване с
Постановление от 28.04.2021г. на ВОП, наказателното производство е било
прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, като прокурорският акт е
потвърден с Определение №232 от 28.05.2021 г. на ВОС. С Определение
№142/04.08.2021г., постановено по ВЧНД №221/2021г. от Апелативен съд -
Варна в производство по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК,
първоинстанционният съдебен акт и респ. постановлението за прекратяване
на наказателното производство по ДП № 2044/2020 г. по описа на РУ на МВР-
гр. Девня са били отменени. Като причина се сочи допусната грешка в
математическите изследвания в атотехническата част на първоначалната
комплексна експертиза, което е от значение за определяне на съществени за
съставомерността на деянието показатели: отстоянието на лекотоварния
автомобил от мястото на удара към момента на потегляне на лекия автомобил
5
от знак Б2 и към момента на навлизане му в лентата за движение на
лекотоварния автомобил. Дадени са указания за назначаване на повторна
експертиза и дължим отговор на основния правен въпрос: имал ли е св.А.
обективна възможност да спре преди настъпването на удара. След връщане на
делото на ВОП е изготвена допълнителна експертиза с корекция на
математическите изчисления, която според вещите лица не влияе върху
първоначалните им изводи.
Изложената фактическа обстановка е установена правилно в
Постановлението и е възприета от окръжния съд. Същата почива на
събраните по делото доказателства. Правилен е извода на съда, че
направените от прокурора фактически и правни изводи са законосъобразни.
Спорният момент по делото остава началния момент на възникване на
опасността за движение на св.А.. Проверяваният съд е дал обстоен и
мотивиран отговор на този въпрос, с което настоящия състав се солидаризира
напълно. Верен е изводът, че за изхода на делото е от значение да се прецени
дали А. е допуснал нарушение на правилата за движение и ако такова е
налице, дали то е в причинна връзка с престъпните последици. В тази насока
е взето отношение по въпроса за движение със съобразена, респективно,
разрешена скорост, в контекста на конкретната пътна обстановка. Както вече
беше посочено, моментът на възникване на опасността е определен правилно
от съда, откъдето следва, че не може да бъде възприето становището на
жалбоподателя, че опасността за движението на лекотоварния автомобил
представлява спрелия лек автомобил "Фолксваген" на знака Стоп! Ако този
момент бъде приет за релевантен, това би означавало да се приеме, че
подсъдимият е имал задължение да предвиди неправомерното поведение на
другия водач, каквото становище влиза в противоречие с нормативно
установените правила за движение по пътищата. Съгласно нормите на ЗДвП и
ППЗДвП, водачите и другите участници в движението следва да спазват
правилата за движение, като от всеки от тях се очаква правомерно поведение.
С оглед на изложеното, изводът за дължимо поведение на подсъдимия следва
да бъде изведен при съобразяване на обстоятелството, че той е имал
предимство за преминаване през кръстовището, а пострадалият е бил длъжен
да го пропусне и след това да предприеме планираната маневра завИ.е
наляво.
6
ВКС е имал възможност многократно да отбележи, че водач, който се
движи по път с предимство, не е длъжен да очаква навлизане на ПТП при
преминаване през кръстовище, защото останалите участници в движението са
предупредени с пътен знак да не навлизат в пътя с предимство, когато по него
се движи ПТП. Началото на възникване на опасността за движение на водача
с предимство е онзи момент, в който задължения да даде предимство
ПРЕМИНЕ МЯСТОТО ЗА СПИРАНЕ И ИЗЧАКВАНЕ И ПРЕДПРИЕМЕ
НАВЛИЗАНЕ В ПЛАТНОТО ЗА ДВИЖЕНИЕ. Движението по път без
предимство не представлява само` по себе си начало на възникване на
опасност, защото водачът по път с предимство очаква от него да преустанови
движението си преди кръстовището /в този смисъл вж Решение №1309 по н.д.
№1167/76г., трето н.о., Решение №248 по н.д.№227/77г. първо н.о., Решение
№522 по н.д.№441/83г., Решение №21 по н.д.№574/86г. и др/.
Визираната от жалбоподателя съдебна практика е неотносима към
конкретния случай.
Видно от фактическите констатации на АТЕ,л.а. на пострадалия е
изминал 6,03 м. от навлизане на пътното платно до МУ за 0,64сек.
Лекотоварният автомобил е изминал разстоянието от началото на спирачните
следи до МУ за 1,68сек. От тук в.л. достигат до обоснования извод, че водача
на лекотоварния автомобил е реагирал още преди лекия автомобил
“Фолксваген“ да навлезе в лентата му на движение-1,04сек преди това.
По отношение установената скорост на движение на лекотоварния
автомобил, управляван от св.А. и дали същата е неразрешена или
несъобразена. АТЕ е определила нейната стойност на 89,93км/ч, при
разрешена от закона-90км/ч.,т.е. Св.А. се е движил с разрешена от закона
скорост.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че вещите лица са
работили по погрешни научни методи, което е повлияло на верността на
заключението по отношение размера на скоростта. В тази насока следва да се
отбележи, че експертите са специалисти със специални знания в отделна
област на науката и техниката, които ползват определени научни достижения,
за да изготвят заключенията си. Те отговарят за верността на заключението,
на основание чл.291 НК, като са длъжни да си служат с безспорни научни
достижения, даващи сигурност за изводите им. В случая, това професионално
7
задължение е изпълнено, поради което не може да бъде споделено
възражението, че заключенията почиват на погрешни научни методи.
Дори да се приеме, че скоростта е била равна, или по-висока от
разрешената, същото няма да се намира в пряка причинна връзка с
настъпилия противоправен резултат. Това е така, тъй като основната причина
за ПТП е неправомерното навлизането на лекия автомобил в лентата за
движение на лековоранияия за извършване маневра завИ.е в ляво. Ако
пострадалият, след като е бил спрял на кръстовището, за да предприеме
завИ.е в ляво беше изчакал преминаването на лекотоварния автомобил,
управляван от А., който е бил с предимство на пътя, факторът превишена
скорост нямаше по никакъв начин да доведе до причиняване на ПТП.
По тази причина не възниква процесуална необходимост от назначаване
на нова комплексна експертиза, а възражението в тази насока не може да бъде
споделено.
По отношение на възражението на защитата за разликата между
стойностите на спирачните следи /32,23м/ и разстоянието, на което се е
намирал лекотоварния автомобил, когато лекия автомобил е навлязъл в
неговата пътна лента /48,61м/ т.е.когато водача е реагирал на опасността.
Известно е от теорията, че времето за спиране на едно МПС
представлява сбор от времето за реакция на водача, времето за задействане на
спирачната уредба, времето за нарастване н спирачното закъснение от нула
до максимално и времето за движение с максимално спирачно закъснение
/времето за движение с блокирани колела/.
През времето за нарастване на спирачното закъснение от нула до
максималното- tн, отрицателното ускорение на ППС нараства по абсолютна
стойност от нула до достигане на максималната си стойност. През този
период ъгловата скорост на колелата започва да намалява, но колелата още се
търкалят без плъзгане – силата на триене не е достигнала максималната си
стойност. В момента след достигане на граничната сила на триене,колелата
започват да се плъзгат. Към този момент спирачното закъснение достига
максималната си стойност, което съвпада с момента на началото на блокиране
на колелата на МПС – момента, съответстващ на началото на спирачните
следи /справка „Разследване на ПТП технически коментар проф.С.К./.
От изложеното е видно, че между времето на възприемане на
8
опасността и време на движение с блокирани колела-начало на спирачните
следи има определен период от време, пред което МПС изминава определено
разстояние. Именно това е причината за разликите в двете стойности.
Хипотезата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, визирана в жалбата като
нарушение от страна на А., довело до настъпването на вредоносния резултат
по чл.343 от НК, пък изисква водачите на пътните превозни средства да се
съобразяват при избиране на скоростта с атмосферните условия, с релефа на
местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат при всяко възникнало
препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението. Моментът на възникване на
опасност за движението се определя по фактически, а не формални критерии.
Видно от събраните по делото доказателства, преди настъпване на ПТП,
лекият автомобил управляван от св.А. се е движил по прав участък от пътя,
суха асфалтова настилка без повреди и замърсявания, в светлата част на
денонощието, слънчево време, добра видимост и нормални атмосферни
условия. А. е имал видимост към кръстовището от повече от 150м., като л.а
„Фолксватен“ е ставал видим за него, когато е отстоял на 60,49м от МУ. Това
е момента, в който пострадалия е тръгнал от знака Стоп!. Пострадалият от
своя страна е имал неограничена видимост и обективна възможност да
възприеме движещия се по пътя с предимство лекотоварен автомобил. Св.А. е
възприел лекия автомобил на пострадалия като препятствие на пътя си, когато
последният е навлязъл в неговата лента за движение, при което е задействал
спирачната система, предприемайки аварийно спиране на автомобила. Както
беше посочено, не може да се приеме, че А. е бил длъжен да намали скоростта
си и при необходимост да спре още със забелязване на другият участник в
движението, в момента, в който същия е спрял в своята лента на
движение,тъй като към този момент той не съставлява за него опасност.
При така изложеното, въззивната инстанция също приема, че не е
налице нарушение на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗДвП, тъй като скоростта
на движение на А. е била и съобразена с конкретните атмосферни условия, а
възникването на опасността за неговото движение, е в момента на навлизане
на автомобила на пострадалия в лентата му на движение, като до този момент
не са налице никакви доказателства, въз основа на които да се приеме че
9
пострадалият е нямало да осигури предимството му.
По изложените съображения, настоящия състав намира, че мотивите на
проверявания съд, респ. на обвинението, че деянието на св.А. не съставлява
транспортно престъпление са верни, поради което са налице основания за
потвърждаване на обжалваното определение. Св.А. е имал предимство пред
другия участник в движението, а и наблюдавайки неговото поведение се е
движил със субективната увереност, че ще му бъде осигурено предимството
за преминаване. При тази пътна обстановка, докато не е имало опасност за
движението, той не е имал задължение да избере скорост, по-ниска от
максимално разрешената такава, за да премине през кръстовището. От
момента, в който пострадалият е предприел внезапно и неочаквано завИ.е
наляво, оттогава е възникнала опасността за движението, а от този момент,
при движение с максимално допустимата скорост от 90 км/ч, ударът е бил
непредотвратим. Следователно, деецът не е допуснал нарушение по чл. 20 и
чл.21 от ЗДвП. При така установените обстоятелства, деянието не съставлява
транспортно престъпление, какъвто верен извод е извела и проверяваната
инстанция. Законосъобразно е прието, че единствената причина за пътния
инцидент е неправомерното поведение на пострадалия, допуснал грубо
нарушение на правилата за движение, отнемайки предимството на
праволинейно движещия се автомобил на с.А.. С оглед на изложеното,
правилно е прието, че подсъдимият не би могъл да носи наказателна
отговорност за транспортно престъпление, а постановеното прекратяване на
наказателното производство е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящото дело представлява христоматиен пример за случайно
деяние - в опасната зона за спиране на МПС е било увредено лицето, което
със своето неправомерно поведение е създало опасността, като не е имало
друга, успоредно действаща причина, свързана с поведението на водача на
МПС-то, която да е причинно свързана с пътното произшествие.
Трайна е съдебната практика, според която случайно деяние е налице
когато, водачът не е извършил нарушение на правилата за движение по
пътищата, каквито не се установява по делото да са допуснати от А., който е
бил поставен в условия, при които е било невъзможно предотвратяването на
произшествието, каквито условия са факт и се дължат на поведението на
пострадалия, който без да се огледа и да съобрази възможността по пътното
10
платно да се движат автомобили, е предприел пресичането му. Ако
опасността възникне внезапно и непредвидено в опасната зона и настъпят
съставомерните последици деецът не отговаря за същите, тъй като е налице
случайно деяние / Решение №42/85 г., трето н.о.; Решение №159/1982г., трето
н. о.; Решение №58/1985 г.,трето н.о.; Решение №148/1976г.,трето н.о.
За прецизност следва да се отбележи, че прекратяването на
наказателното производство следва за бъде подведено под нормата на чл.24,
ал.1, т.1, пр.2 от НПК, а не чл.24,ал.1,т.4 от НПК, както е прието в
Постановлението. Това е така, тъй като виновното поведение на пострадалия
не съставлява престъпление, поради което смъртта му не е и причина за
прекратяване на наказателното производство. Основната причина е
обстоятелството, че извършеното не съставлява престъпление.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция намира, че следва да
измени единствено основанието за прекратяване на наказателното
производство, като в останалата част потвърди обжалваното опеделение и
остави жалбата без уважение.
Водим от горното съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение №73 от 14.02.2022г. на Окръжен съд-
Варна,като ОТМЕНЯ същото в часта, в която е потвърдено основанието за
прекратяване на наказателното производство по ДП №2244/2020г. по описа на
РУ Девня и
ИЗМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 13.01.2022г. по ДП №2244/2020г. по описа на РУ Девня в
частта относно основанието за прекратяване, като същото се счита за такова
по чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл. 24, ал.1, т.1, предл. 2-ро от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно е не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12