Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 222
гр. Сливен, 25. 10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на седемнадесети октомври, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 303 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 15.08.2019
г., подадена от „Т.-Х.Х.“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Сливен, ул. „Добри Добрев“ № 64, представлявано от управителя Х.Н.Х.,
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № ФК-180-0129899
от 11.06.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на търговски обект – м.за
с.с., находящ се в: гр. Сливен, бул. “Х.Д.“ № **, стопанисван от „Т.-Х.Х.“ ООД
с ЕИК: ****-***, и забрана за достъп до него за срок от 12 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Излага съображения, че: за
извършената контролна покупка е издаден фискален бон; оспорената заповед е
немотивирана и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК;
постановяване на заповедта за налагане на ПАМ преди издаване на наказателно
постановление води до нарушение на правото му на защита, за което се позовава на разпоредбата на чл.
187, ал. 4 от ЗДДС; налагането на процесната ПАМ не отговаря на целите,
закрепени в чл. 22 от ЗАНН. Моли оспорената заповед да бъде отменена.
В жалбата е заявено особено искане за спиране
предварителното изпълнение на оспорената заповед. По особеното искане е
образувано отделно съдебно производство.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата и счита, че оспорената заповед е законосъобразна.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Оспорената в настоящото
производство заповед е обжалвана по административен ред пред Директора на Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП. С решение № ГДФК-62 от 01.07.2019 г. на Директора на
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, жалбата е отхвърлена. Предвид разпоредбата на чл. 98, ал. 2,
изр. 2 от АПК, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен
акт. Процесната жалба е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 3 във връзка с
ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-180-0129899 от
11.06.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена ПАМ– запечатване на търговски обект – м.за с.с., находящ се в: гр.
Сливен, бул. “Х.Д.“ № **, стопанисван от „Т.-Х.Х.“ ООД с ЕИК: *******, и
забрана за достъп до него за срок от 12 дни.
На 05.06.2019 г. в хода на извършена проверка на
търговски обект– м.за с.с., находящ се в: гр. Сливен, бул. “Х.Д.“ № **,
стопанисван от жалбоподателя, е установено, че при извършена контролна покупка
на един чифт чехли на обща стойност 18 лева, заплатени в брой, не е издадена
фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта фискално устройство,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката.
След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан
дневен финансов отчет, видно от който горепосочената продажба не е отразена
като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Резултатите от проверката са
обективирани в протокол за извършена проверка.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената
заповед, издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК.
Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени реквизити-
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начин и
срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
В чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че
независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка
продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите,
когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 25, ал. 3 от Наредбата
/ред. ДВ, бр. 26 от 2019 г./, фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно
с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено,
че при заплащане на сумата не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство. Това обстоятелство се установява и от
дневния финансов отчет, отпечатан от фискалното устройство, видно от който процесната
продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Ето
защо, след като в случая за извършеното плащане не са издадени нито фискален
бон от фискално устройство, нито касова бележка от кочан, правилно е прието, че
е налице посоченото нарушение на нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано
нарушение, каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална
касова бележка за извършеното плащане, което нарушение е описано в съставения
протокол за извършена проверка и се подкрепя от приложените към протокола
доказателства. По делото не са ангажирани доказателства, опровергаващи
констатациите на органите по приходите, и правилно е прието в оспорената
заповед, че са налице предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а"
от ЗДДС за налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този
вид принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен
ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото
в случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1
от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за прилагане на ПАМ, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ– нарушение на реда и начина за
отчитане продажбите в търговския обект.
Възражението за липса на мотиви на заповедта е
неоснователно. От една страна, Т.ва са изложени в самия акт, а от друга -
административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.
Определеният срок на действие на принудителната
административна мярка - запечатване на обекта за срок от 12 дни, е мотивиран.
Същият е обоснован с вида на нарушението, вида и характера на извършваната
търговска дейност, констатираното наличие на касова разлика между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, както и с невъзможност за
проследяване на реализираните обороти.
Наред с изложеното съдът счита, че относно срока на
действие на ПАМ не разполага с компетенции за контрол – такъв е допустим само
по отношение на законосъобразното упражняване на оперативната самостоятелност,
като в случая то е налице, предвид определената с оспорената заповед
продължителност на срока в рамките на законовите предели и в съответствие с
целта на закона. Изцяло в правомощието на органа е по целесъобразност да
определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за
този срок. В приложения срок мярката в достатъчна степен защитава обществените
интереси и постига целите на закона относно превъзпитание на нарушителя.
Не е налице и твърдяното несъответствие на заповедта с
целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства и на
чл. 22 ЗАНН- за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът по приходите
действа при обвързана компетентност.
Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за
нарушение правото му на защита поради постановяване на ПАМ преди издаване на
наказателно постановление. Липсва обусловеност на налагането на ПАМ от
осъществяването на административнонаказателна отговорност по отношение на
адресата на мярката – чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Възможността, регламентирана в
чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, не игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка
в случая, не е обусловено от административното наказание, тъй като съгласно
приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага „независимо“ от
предвидените глоби или имуществени санкции. Ако елементите от фактическия състав, пораждащ
правомощието за налагане на ПАМ, са и част от състав на
административнонаказателна отговорност, то плащането на санкцията в
осъществяването на тази отговорност е по хипотеза юридически факт, който следва
във времето налагането на ПАМ /арг. от чл. 187, ал. 4 от ЗДДС/ и е с
правопрекратяващо действие за изпълнението на мярката, а не влияе върху
законосъобразността на ЗНПАМ – чл. 142, ал. 1 и ал. 2 от АПК.
След като наложената ПАМ запечатване на обекта за срок
от 12 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и разпоредената забрана за
достъп до обекта, на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 13637 от 14.10.2019 г. по
адм. дело № 6326/2019 г., I о.; Решение № 12620 от 26.09.2019 г. по адм. дело №
4641/2019 г., I о.; Решение № 8425 от 05.06.2019 г. по адм. дело № 4110/2019
г., I о.; Решение № 6503 от 02.05.2019 г. по адм. дело № 14440/2018 г., VIII
о.; Решение № 6316 от 24.04.2019 г. по адм. дело № 11835/2018 г., I о.; Решение
№ 6227 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 2403/2019 г., I о.; Решение № 6140 от
23.04.2019 г. по адм. дело № 13444/2018 г., VIII о.; Решение № 5863 от
17.04.2019 г. по адм. дело № 13648/2018 г., VIII о.; Решение № 5707 от
16.04.2019 г. по адм. дело № 786/2019 г., VIII о.; Решение № 4465 от 26.03.2019 г. по адм. дело №
15266/2018 г., I о.; Решение № 3108 от 05.03.2019 г. по адм. дело № 14158/2018
г., I о.; Решение № 1424 от 04.02.2019 г. по адм. дело № 9855/2018 г., I о.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.-Х.Х.“ ООД с ЕИК: ****-***, със
седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Добри Добрев“ № 64, представлявано
от управителя Х.Н.Х., подадена против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-180-0129899 от 11.06.2019 г., издадена от Началника
на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на „Т.-Х.Х.“
ООД, на основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, буква "а"
и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка –
запечатване на търговски обект – м.за с.с., находящ се в: гр. Сливен, бул. “Х.Д.“
№ **, стопанисван от „Т.-Х.Х.“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до него
за срок от 12 дни.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: