Р
Е Ш Е
Н И Е
№414
24.07.2020 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно дело № 212 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по реда на,
във вр. с чл.186 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС).
Образувано по жалба на „СЕЙЧО“ ООД, гр.Л., подадена чрез процесуален
представител - адв. Ф., срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № ФК-924-0042961/12.12.2019г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - „запечатване на търговски
обект“ – ресторант „Сейчо“, находящ се в гр.Л., ул.„П. №*, и „забрана достъпа
до него“ за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорвания
административен акт. Твърди се, че заповедта за ПАМ е немотивирана. Счита се
също, че наложената с акта продължителност на мярката не съответства на
принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. В заповедта били изложени теоретични
положения, без да била посочена конкретна тежест на извършеното нарушение и
последиците от него. Смята се, че при посочените в административния акт
конкретни обстоятелства, взети предвид от органа при определяне
продължителността на ПАМ, следвало същите да са точно и ясно посочени и да е
обяснено как те оказвали влияние на взетото решение и на извода за тежестта на
нарушението. Предположението, че с оглед местоположението на обекта и работното
му време се реализирали големи обороти, не представлявало конкретно
обстоятелство по смисъла на закона. Сочи се, че извършените предходни проверки
били в един и същи ден, на други обекти, стопанисвани от дружеството, поради
което нямало как да се обоснове извод за системност на нарушението. Изтъква се,
че въпреки констатираното от проверяващите органи, продажбата била записана на
фискалната памет на фискалното устройство и информацията за нея била подадена в
НАП. Това, че в конкретния случай, за закупените от проверяващите два броя
шоколади „Милка“ на стойност 4.00 лева, на издадения касов бон липсвало
наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки, не
означавало, че лицето не изпълнило задължението си да програмира и настрои
фискалното устройство, използвано в обекта, и че като цяло издаваните там
касови бележки не отговаряли на изискванията на чл.26 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г. На следващо място се счита, че реквизитите по чл.26, ал.1, т.7 от
наредбата не били задължителни за процесния фискален бон, тъй като продадените
хранителни стоки не попадали в приложното поле на чл.27, ал.3 от тази наредба,
а се отнасяли към услугите от група „Б“ по чл.27, ал.1, т.2 от нея. Предвид
последното се прави извод за липса на извършено нарушение, което лишавало от
законово основание прилагането на ПАМ.
Навеждат се и обширни доводи за противоречие на оспорения акт с целта на
закона. Нямало как с наложената ПАМ да се предотврати извършването на
нарушение, дори да имало такова, както и да се гарантира спазването на закона
от всички лица и осигуряването на бюджетни приходи. Нарушена била и целта на
вида на административната принуда, тъй като заповедта била издадена преди
издаването на наказателното постановление за твърдяното от административния
орган нарушение. Последното нарушавало признато по закон право на лицето да
иска прекратяване на мярката при наличие на предпоставките по чл.187, ал.4 от ЗДДС, при условие, че заплати санкцията, наложена му за нарушението, и
представи молба с приложени доказателства за това плащане. В тази връзка,
издадената ПАМ преди издаване на НП предотвратявала преди всичко извършването
на търговска дейност и реализирането на приходи, а не гарантирало
своевременното заплащане на задълженията от страна на задълженото лице.
По изложените съображения се иска отмяна на заповедта за ПАМ. Претендират
се и разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя навежда
доводи за липса на нарушение, тъй като същото било коригирано с издаване на
касов бон, съдържащ изискуемите от закона реквизити. В случая не настъпила
вреда за фиска. Твърди се, че срокът на мярката
е необоснован.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към Главна дирекция “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в писмен
вид и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендират се разноски. В случай на уважаване на
жалбата се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от Протокол за извършена проверка (ПИП) № 0042961/09.12.2019г.
/л.26/, на 09.12.2019г. била
извършена проверка от органи по
приходите на търговски обект по
смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС – магазин за промишлени стоки, находящ се
в гр.Л. на ул.(не се чете), стопанисван от „СЕЙЧО“ ООД. От това, което може да
се разчете в протокола, предвид изключително нечетливия почерк, става ясно, че
е била осъществена контролна покупка на
стоки – два броя шоколади „Милка“, на обща стойност 4.00 лева, платени в брой
от проверяващото лице, за която покупка бил издаден фискален бон №013249/09.12.2019,
17.04ч. от ФУ ZK0***** и номер на ФП 50135811. Отразено е, че покупката е направена в магазина за
промишлени стоки, а ФУ е регистрирано в ресторант „СЕЙЧО“. Протоколът за
извършена проверка бил съставен в присъствието на управителя на дружеството.
С оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № ФК-924-0042961/12.12.2019г. на Началникът на
отдел “Оперативни дейности„ - Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б.“а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ресторант „Сейчо“,
находящ се в гр.Л., ул.„П. №*, стопанисван от „СЕЙЧО“ ООД, и „забрана за достъп
до него“ за срок от 7 дни. Като фактически основания за издаване на процесния акт
е взета предвид установената с ПИП фактическа обстановка по случая, като се
сочи, че на 09.12.2019г. в 16.39ч. при извършена оперативна проверка на обект –
магазин за промишлени стоки и ресторант в гр.Л. на ул.“П. №* е установено, че
за осъществената контролна покупка на
стоки – два броя шоколади „Милка“, на обща стойност 4.00 лева, платени в брой
от проверяващото лице е издаден фискален
бон №013249 от регистрираното в обекта ФУ Tremol ZM-KL“ с ИН на ФУ ZK0***** и
номер на ФП 50135811, който не отговарял на изискванията на чл.26, ал.1,
т.7 от Наредба Н-18/13.12.2006г. – липсвали изискуемите реквизити: наименование
на стоката, количество и стойност на видовете закупени стоки. В акта е
посочено, че нарушението е констатирано при извършена проверка, документирана с
ПИП сер. АА №0042961/19.12.2019г.
Издадената заповед е връчена на законния представител на дружеството на 02.01.2020г.
Адресатът на заповедта за налагане на ПАМ е обжалвал същата пред
по-горестоящ административен орган – Директор на дирекция “Оперативни дейности„
- Пловдив при ЦУ на НАП. Последният с Решение №ГДФК-9/27.01.2020г. е отхвърлил
предявената жалба, като неоснователна. Решението на административния орган е
връчено на упълномощен представител на дружеството на 06.02.2020г.
В хипотезата на чл.98, ал.2, изр. второ от АПК, „СЕЙЧО“ ООД подава жалба до съда на 19.02.2020г. чрез административния орган, заведена в АдмС – Хасково заедно с преписката по издаване на актовете с вх. №*453/28.02.2020г.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл.168 от АПК, вр.
чл.146 от АПК, съдът извежда следните правни изводи:
Жалбата е подадена до Административен съд - Хасково в рамките на законоустановения
срок, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима,
а разгледана по същество и основателна.
Обжалваният акт е издаден от компетентен орган - Началник отдел „Оперативни
дейности“- гр.Пловдив при ЦУ на НАП, който е надлежно упълномощен със Заповед
№ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП /л.18/.
Заповедта за прилагане на ПАМ е съставена в изискуемата писмена форма и
съдържа както фактически, така и правни съображения, обосноваващи издаването ѝ,
които кореспондират помежду си. В разпоредителната част на акта има ясна
информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и
за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и
ясно са описани фактическите данни, въз основа на които е наложена
административната мярка, с отразяване на информация за дата, място на извършеното
нарушение, данни за търговския обект и за конкретно липсващите в издадения
фискален бон задължителни реквизити. Отделни мотиви са изложени за
продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за
достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени
изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС, респ. на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, за
постановяване на мотивиран административен акт.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на атакувания акт.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав намира оспореният
административен акт за издаден в противоречие с материалния закон. В тази
връзка следва да се отбележи, че приложеният
по делото Протокол за извършена проверка серия АА № 0042961 от 09.12.2019г.,
изготвен от проверяващите органи на приходната агенция при проверката на
търговския обект, е нечетлив в частта на
констатираното в обекта нарушение. От същия не става ясно в какво точно се
изразява неспазването на данъчното законодателство, на база на което следва да
се приложи правната норма, служеща за правно основание за налагане на ПАМ. Не е
посочена и нарушената правна норма.
Съгласно правилото на чл.40, ал.2 АПК, доказателствената сила на писмените
доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и
мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на
българското право. Ако в документа има зачерквания, изтривания, добавки между
редовете и други външни недостатъци,
административният орган, при спазване на правилото на чл.40, ал.3 от АПК,
преценява доказателствената му сила с оглед на всички обстоятелства и факти,
събрани в хода на производството. Конкретно, по отношение на издадения протокол
е необходимо да се отбележи, че на основание чл.50 от ДОПК протоколът е
доказателство за извършените от и пред органите по приходите действия и
изявления и установените факти и обстоятелства.
В случая обаче този протокол е нечетлив и не е ясно какво нарушение е
било констатирано. В тази връзка събраните в хода на административното
производство доказателства не обосновават обективирания в заповедта извод за
наличие на основания за издаване на ПАМ „запечатване на търговски обект и
забрана за достъп до него“.
На следващо място, при издаването на заповедта е допуснато нарушение на
чл.187 от ЗДДС, тъй като принудителната административна мярка е наложена на
обект, в който не е установено
административно нарушение.
Според чл.187, ал.1 от ЗДДС, „при прилагане на принудителната
административна мярка по чл.186, ал.1 се забранява и достъпът до обекта или
обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях
складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се
прилага за обекта или обектите, където са установени нарушенията, включително
когато към момента на запечатване обектът или обектите се стопанисват от трето
лице….“.
Според легалната дефиниция в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – търговски обект е
всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни)
на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или
услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и
за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от
притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да
е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
В случая, видно от ПИП, обект на проверка от страна на контролните органи
на НАП е бил „магазин за промишлени стоки“ на ул.(не се чете) в гр.Л., а
обектът, на който е наложена принудителната административна мярка, е „ресторант
Сейчо“, находящ се в гр.Л. на ул.“П. №*. Представеният в хода на съдебния
процес оригинал на фискален бон 013249 е издаден за покупка на стойност 4.00
лева, но не от обекта на проверка – „магазин за промишлени стоки“, а от
ресторант „Сейчо“. От представения в съдебно заседание дневен отчет за
09.12.2019г. за ФУ с номер ЗК 030783 /л. 99/ и номер 50132957 е видно, че
проверяваният обект – магазин за промишлени стоки е разполагал с регистрирано
за обекта ФУ. В настоящият случай, органът е наложил ПАМ „запечатване на
търговски обект - ресторант „Сейчо“, без да съобрази факта, че е бил проверен
обект „магазин за промишлени стоки‘, и че всъщност от проверявания магазин за
промишлени стоки въобще не бил издаден фискален бон в момента на извършената
покупка. При това положение, доколкото дружеството жалбоподател стопанисва два
самостоятелни обекта на един и същи адрес, за контролните органи е съществувала
възможност да наложат наказание за неиздаване на касов бон именно от
проверявания обект, но не и за издаване на такъв при липсващи реквизити,
доколкото последният не е издаден от зачисленото към обекта ФУ.
Настоящият състав намира, че констатираното несъответствие на проверявания
обект, с този по отношение на който е наложена принудителната мярка
„Запечатване“, води до материална незаконосъобразност на оспорения АА. С
последният се упражнява административна принуда, която може да бъде насочена
единствено към обекта/обектите, където е установено административното нарушение.
Ето защо, налагането на принудителна административна мярка на друг обект,
различен от този, в който е установено нарушение, е недопустимо и представлява
нарушение на материалния закон. В този смисъл Решение № 9412 от 19.06.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 3587/2019 г., I о.
По изложените съображения съдът намира, че процесната ПАМ - запечатване на
търговски обект – ресторант „Сейчо“ и забрана за достъп до него за срок от 7
дни, е неправилно наложена, което води до отмяната на оспорената заповед.
При този изход на спора и предвид направеното искане и представения
своевременно списък на разноските, съдът намира, че на жалбоподателя следва да
се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв.
- държавна такса и 300 лв. - адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно,
доколкото същият е бил догорен дори под установения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № ФК-924-0042961/12.12.2019г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив към Главна дирекция “Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите – гр.София да заплати на „СЕЙЧО“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр.Л., ул.„П. №*, ЕИК 1261*****, разноски по
делото в размер на 350 (триста и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС по реда на АПК
в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: