Присъда по дело №293/2021 на Районен съд - Асеновград

Към присъда по НОХД № 293/2021 г. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия А. В. К., за това че: В периода от 01.06.2020 г.
до 31.03.2021г., включително в гр. Асеновград, обл. Пловдив, след като е бил
осъден със съдебно решение - Определение от 27.05.2019 г. на РС-Асеновград
за одобряване на спогодба, постановено по гражданско дело № 477/2019 г. по
описа на РС-Асеновград, влязло в сила на 04.06.2019 г. да издържа свой
низходящ – сина си А. А. К. роден на 29.07.2005 г. съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 10 /десет/
месечни вноски по 180 лева месечно или общо сума в размер на 1800 лв. –
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение и предлага
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по него, като му бъде наложено
наказание „Пробация“, със следните пробационни мерки: 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2. Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия – адв. Тръмбева се присъединявам към
становището на прокурора. Моли съда да вземе предвид обстоятелството, че
подсъдимия получава минимални доходи.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. В. К. е роден на 14.02.1975 г. в град Димитровград,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование,
работи на длъжност „шлосер“ в „Дема“ ЕООД, с адрес - ***, с ЕГН
**********.
През 2003 г. подс. А.К. и свидетелката Е. С. Ч. заживели на съпружески
начала. По време на съвместното им съжителство се родило детето – А. А. К.
/роден на 29.07.2005 г./. Тъй като отношенията между подс. К. и св. Ч. се
влошили, през 2017 г. двамата се разделили. Подсъдимият К. се преместил да
живее в друго жилище в гр. Асеновград, обл. Пловдив, а детето А.К. останало
да живее при своята майка Е.Ч. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Речна“,
№ 29, ет. 6, ап. 16. От тогава подс. К. рядко виждал детето, като основната
грижа за възпитанието и издръжката му е на неговата майка Е.Ч.. През 2019 г.
по молба на Е.Ч. в РС-Асеновград било образувано гражданско дело №
477/2019 г. по описа на съда, по което с определение от 27.05.2019 г. била
одобрена съдебна спогодба между подс. А. В. К. и св. Е.Ч. в качеството си на
майка и законен представител на детето А.К., по силата на която подс. А. В. К.
1

се осъжда за периода от 01.03.2018 г. до 01.05.2019 г. да заплати на детето А.
А. К. чрез неговата майка и законен представител Е. С. Ч. издръжка в размер
на 150 лв. месечно, платима до края на текущия месец, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.Освен
това по силата на спогодбата подс. А. В. К. се осъжда да заплаща на детето А.
А. К. чрез неговата майка и законен представител Е. С. Ч. месечна издръжка в
размер на 180 лв., считано от 01.05.2019 г., платима до края на текущия
месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане, до настъпване на законната причина за нейното
изменение или прекратяване. Определението за одобряване на съдебната
спогодба влязло в сила на 04.06.2019 г. Въпреки, че подс.. К. бил осъден да
заплаща издръжка на своя син Аарон Калофиров, той не изплащал дължимата
издръжка.
Поради това въз основа на съдебното решение св. Е.Ч. се снабдила с
изпълнителен лист, въз основа на който при ДСИ Стела Драганова при РС-
Асеновград било образувано изпълнително дело № 59/2020 г. По
изпълнителното дело на длъжника подс. К. е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение и по изпълнителното дело са постъпили следните суми,
изплатени на св. Е.Ч.:
на 10.04.2020 г. – 417, 93 лв.
на 24.04.2020 г. – 241, 01 лв.
на 29.05.2020 г. – 117, 96 лв.
на 26.06.2020 г. – 184, 84 лв.
на 24.07.2020 г. – 212, 79 лв.
на 25.08.2020 г. – 213, 42 лв.
на 20.10.2020 г. – 81, 59 лв.
на 21.12.2020 г. – 366, 37 лв.
на 20.01.2021 г. – 228, 07 лв.
на 22.02.2021 г. – 90, 96 лв.
на 19.03.2021 г. – 175, 81 лв.
По този начин към 06.04.2021 г. от трудовото възнаграждение на подс. К.
била удържана сума в общ размер на 2330, 75 лв.
Посочената сума следва да бъде съотнесена като издръжки за периода от
месеца, в който е влязло в сила определението за одобряване на съдебната
спогодба, с която подс. К. е осъден да заплаща издръжка на своя син А.К. за
напред. Поради това посочената сума от 2330, 75 лв. съставлява внесени от
подс. К. издръжки за месеците от юни 2019 г. до месец май 2020,
включително, съставляващи 12 месечни вноски по 180 лв. От посочената
парична сума от 2330, 75 лв. след изваждане на сумата от 2160 лв.,
съставляваща 12 месечни вноски по 180 лв. остава сума в размер на 170, 75
лв., която, обаче е по-малка от 180 лв. и не може да бъде съотнесена като
2

издръжка за месец юни 2020 г.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което
беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелката Е. С. Ч., както и от приложението по делото писмени
доказателства, прочетени в съдебното производство по реда на чл. 283 от
НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а именно:
Определение от 27.05.2019 г. на РС-Асеновград за одобряване на спогодба,
постановено по гражданско дело № 477/2019 г. по описа на РС-Асеновград,
влязло в сила на 04.06.2019 г., Характеристична справка, Справка за
съдимост. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни,
логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на подсъдимия.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си
подсъдимият А. В. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК, тъй като: В периода от 01.06.2020 г.
до 31.03.2021г., включително в гр. Асеновград, обл. Пловдив, след като е бил
осъден със съдебно решение - Определение от 27.05.2019 г. на РС-Асеновград
за одобряване на спогодба, постановено по гражданско дело № 477/2019 г. по
описа на РС-Асеновград, влязло в сила на 04.06.2019 г. да издържа свой
низходящ – сина си А. А. К. роден на 29.07.2005 г. съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две и повече месечни вноски - 10 /десет/
месечни вноски по 180 лева месечно или общо сума в размер на 1800 лв.
От обективна страна, престъплението по чл.183 ал.1 от НК е извършено,
като подсъдимият А. В. К. е бил осъден с влязло в сила решение да издържа
свой низходящ – сина си А. А. К. и не е изпълнил задължението си в размер
на 2 и повече месечни вноски, а именно 10 месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез пълно бездействие в
инкриминирания период от 01.06.2020 г. до 31.03.2021г. Подсъдимият е имал
обективна възможност да изпълни задължението си, тъй като е в
трудоспособна възраст и следва да осигурява дължимата издръжка на
малолетното си дете.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено-опасният му характер,
предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на
съдебно решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на детето си, но
умишлено не го е сторил.
3

При индивидуализиране на наказанието, Съдът отчете като смекчаващо
вината обстоятелство младата възраст, декларираното желание да изплати
сумите по издръжката, сравнително малкия инкриминиран период, през
който подсъдимият не е изпълнявал задължението си и съответно
формирания не голям брой неплатени месечни вноски и сравнително малък
размер на общата дължима и неплатена сума за издръжка.
Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът
определи на подсъдимия А. В. К. по-лекото от двете алтернативно
предвидени в нормата на особената част наказания, а именно Пробация,
включващо следните пробационни мерки в размер насочен към
минималния предвиден в закона, а именно:
1. „Задължителна регистрация по настоящ адрес” – ***, за срок от
ДЕВЕТ МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване на подсъдимия А. В. К.
пред съответния пробационен служител с периодичност два пъти седмично.
2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно така определеното наказание като
вид и размер се явява съответно на степента на обществена опасност на
деянието и дееца и най–добре би изпълнило целите на наказанието посочени
в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са липсата на чувство за
отговорност от страна на подсъдимия А. В. К. по отношение на собствените
му действия и отговорности, слабо развито родителско чувство и склонност
към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
По изложените мотиви, Съдът постанови присъдата си.
4

Номер на акта:	1
Дата:	26 април 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия:	Иван Димитров Бедачев

Дело:	20215310200293
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2021 г.

Присъда по дело №293/2021 на Районен съд - Асеновград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите