№. 523 / 3.9.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
03.09.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - М. втори граждански състав в публично заседание на двадесети август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдията МЛАДЕНОВА гр.д. №. 1439 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.143 ал.1 от СК и чл.149 от СК.
Ищецът С.Л.Г. xxx,,П. у. П. №. 1. е. 2., ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен представител на Ц. С. Л. твърди в исковата молба, че в края на месец септември 2017г. ответницата напуснала семейното им жилище, където живеели на семейни начала, като освен че взела със себе си сина им - Ц., си взела закупеното от нея двойно легло, покъщнина и личен багаж. Поддържа, че заживяла на адрес - гр.М. б. С.” 48, под наем при С.Д.А. около три месеца заедно с новия й мъж. Поддържа, че един ден му се обадила и казала, че в квартирата имало мухъл и да отиде веднага да си вземе детето да живее за в бъдеще при него. Веднага отишъл и преместил сина им Ц. в жилището в ж.к.”П. където живеел с тях преди майка му да напусне. По това време детето ходело в пета детска градина, а понастоящем вече е в първи клас. Тъй като от началото на 2018г. детето се нуждаело от парични средства, той поел изцяло издръжката му с помощта на своята майка. Твърди и това, че през периода от месец май 2018г. до настоящия момент ответницата не е давала никакви суми издръжка на сина им, не само за дрехи, храна и учебни пособия, но и го и излъгала, че тя само има право да получава ежемесечно детските надбавки и след всеки превод ще му ги предава. Това също не станало, а и до момента тя получава детските надбавки, но не дава и лев от тях за сина им. Ищецът твърди също, че през есента на 2018г. ответницата родила второ дете - дъщеря, от съвместното си съжителство с друг мъж - П.. Понастоящем тя продължава да живее на семейни начала с това лице - П. на горепосочения й адрес. Твърди, че до този момент не му е давала никакви суми за издръжката на детето им. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което осъди С.Ю.М. да му заплати като баща и законен представител издръжка за сина им - Ц. в размер на 2. 400 лева, за периода от месец май 2018г. до месец май 2019г., ведно с лихвата до окончателното изплащане на сумите, както и да му заплаща по 200 лева месечна издръжка като баща и законен представител на Ц. С. Л. до настъпване на обстоятелства, водещи до увеличаване или намаляване на присъдената месечна издръжка, както и направените по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Ответницата С.Ю.М. е представила в предвидения от закона срок отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Твърди, че не е налице основание за исканата сума от ищеца, тъй като тя се разделила с него, а не с детето си. Когато напуснала дома му, взела детето със себе си. Детето живяло с нея девет месеца, в които ищецът С.Л.Г. не е давал никакви пари за издръжката му. Дори не искал да го взима, като в повечето случаи й казвал, че си има работа и поради това не може да го вземе. През месец май 2018 г. се наложило да смени квартирата, тъй като покривът протекъл и в стаята започнал да избива мухъл. Хазяинът С.А. бил информиран за случилото се, но не предприел никакви мерки. Твърди, че се разбрали с ищеца като баща на сина им да го вземе временно при себе си. Същевременно тя продължила да полага грижи за детето. Въпреки, че забременяла от втория си мъж, макар и бременна го водела и прибирала от училище. Твърди, че пазарувала със собствени средства, готвила и чистила жилището му, за което не е имала нищо против. Направили рождения ден на сина си заедно в тях. Приготовлението за първия учебен ден и за училище като цяло било извършено от нея и майката на С.. Поддържа, че на 02.11.2018 г. родила второто си дете. След операцията не била в състояние да излиза и да се разхожда, обаждала се по телефона на С. да й доведе сина да го вижда, но в повечето случаи той й отказвал. Понякога го довеждала майка му, защото той отново нямал време. През месец декември миналата година С. решил, че на детето му трябва таблет, поради което му изпратила по майка му 200 лева, с които да го купи. До настоящия момент не е видяла да му е купил таблет. Ответницата твърди също, че редовно и постоянно давала на детето пари за закуска.
Отдел “Закрила на детето” при Д. “. п.” към Агенция за социално п. твърди в писмено становище по делото, че издръжката ще е в интерес на детето Ц. С. Л..
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Установено е по делото и няма спор между страните, че същите са живяли на семейни начала, като от фактическото им съжителство се родило детето Ц.. В края на месец септември 2017 година ответницата напуснала семейното жилище, като взела със себе си детето Ц.. Установено е и няма спор между страните, че след това ответницата заживяла на адрес – град М. б. С.” 48, под наем при С.Д.А., където останала около три месеца. Там тя е живяла с друг мъж, от който се ражда второто й дете. Няма спор между страните, че понастоящем детето Ц. живее при баща си и баба си Ц.П.. През периода 2018г.-2019г. Ц. е бил в първи клас, който е завършил във V-то С. „. Б. г.. От показанията на С.Д., Ц.П. и Г.Т.П. е видно, че от пролетта на 2018 година до настоящия момент, детето Ц. живее при баща си и баба си и те се грижат за него.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
По силата на чл.143 ал.2. от СК родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е достатъчно наличието на качеството “непълнолетно лице” по отношение на претендиращия издръжка, а размерът на издръжката, съгласно чл.142 ал.1 от СК, се определя в зависимост от две величини – нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2. на същата разпоредба само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към настоящия момент е 560 лева или минималната издръжка е от 140,00 лева. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите потребности. Тук следва да се преценяват нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло и различни видове занимания.
За възможностите на родителя, който дължи издръжка, съдът намира, че независимо, че същият е обективен показател и се определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, но като се има в предвид и че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е безусловно и също така, като се има в предвид, че и двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземе предвид и непосредствените грижи на родителя при когото, ще живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето, което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители. При определяне на конкретния размер на издръжката следва да се съобразят възможностите на дължащия издръжка, който в случая е майката на детето. От приложеното по делото на лист 49 удостоверение, се установява, че за периода от 06.2018 година до 01.2019 година, същата е получавала обезщетение за временна неработоспособност. От същото удостоверение се установява и това, че за периода от 01.2019 година до 07.2019 година ответницата е получила обезщетение за бременност и раждане на дете. Видно е също така, че ответницата е млада, здрава и работоспособна. От данните по делото е установено и това, че същата има и друго дете, за което следва да полага грижи. Обстоятелството, че ответницата очевидно не желае да участва в издръжката на детето Ц., а това е видно от поддържаното становище за неоснователност на исковете, не я освобождава от безусловното задължение за заплащане на издръжка към своето дете.
Като взе предвид възрастта и нуждите на детето и възможностите на родителите, като съобрази обстоятелството, че бащата е този, който и занапред ще полага непосредствените грижи по отношение на детето, както и факта, че ответницата има задължение за издръжка и към друго дете, съдът намира, че същата следва да участва в размера на издръжката по отношение на детето със сума от 140 лева-минималният размер, като останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата, който непосредствено полага грижи за него. Ето защо тази искова претенция следва да бъде уважена в размер от 140 лева, като за разликата над уважения до заявения размер от 200 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на исковата претенция за присъждане на издръжка за минало време, съдът намира, че същата е частично основателна. От доказателствата по делото, в частност показанията на свидетелите С.Д., Ц.П. и Г.Т.П. е установено, че от пролетта на 2018 година до настоящия момент, детето Ц. живее при баща си и баба си и те се грижат за него. С оглед на това обстоятелство майката дължи издръжка на детето Ц. за една година назад от завеждане на делото, като размерът на издръжката следва да е в минималния такъв, а именно – за периода от месец юни 2018 година до месец декември 2018 година – 7 месеца по 127,50 лева или 892,50 лева. За периода от месец януари 2019 година до месец май 2019 година – 5 месеца по 140 лева или 700 лева, следва е размерът на издръжката, която ответницата да заплати на ищеца. Или общият размер на издръжката за минало време, който следва да бъде присъден е в размер на xxxx лева. За разликата над този размер до заявения от 2. 400 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно този изход на делото ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд - Монтана държавна такса от 264,10 лева /201,60 лева и 62,50 лева/, както и 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на ищеца сумата от 105,00 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
Предвид изложените по-горе мотиви съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА С.Ю.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща на С.Л.Г. xxx,,П. у. П. №. 1. е. 2., ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен представител на малолетното дете Ц. С. Л., ЕГН xxxxxxxxxx по 140,00 лева - месечна издръжка, считано от 28.05.2019 година до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, за разликата над 140 лева до 200 лева – месечна издръжка като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Ю.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати на С.Л.Г. xxx,,П. у. П. №. 1. е. 2., ЕГН xxxxxxxxxx като баща и законен представител на малолетното дете Ц. С. Л., ЕГН xxxxxxxxxx сумата от xxxx лева – издръжка на основание чл.149 от СК за една година назад от завеждане на делото – 28.05.2019 година, ведно със законната лихва до окончателното й изплащане, като отхвърля иска в останалата му част, за разликата над 2. 400,00 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.Ю.М. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx да заплати по сметка на Районен съд- Монтана държавна такса в размер на 201,60 лева, както и 5 /пет/ лева - държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а на С.Л.Г. сумата от 105,00 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на предварително изпълнение, но може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок, считано от 03.09.2019 година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :