Р
Е Ш Е Н И Е
№
2211
гр.
Пловдив, 01 ноември 2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Пловдив, І отделение, IХ гстаф; в в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав; Председател;Велизар
Русинов
При
секретаря Таня Костадинова без участие на прокурор, като разгледа
докладваното от съдията административно
дело №2227 по описа за 2019 г. по описа на Административен съд –
Пловдив;преобразувано от административно дело № 661 по описа за 2018 г. по описа на
Административен съд – Пловдив;решението по което е отменено с Решение по адм.д.№11568/2018
г. по описа на ВАС ;и делото е върнато за ново разглеждане ; наредено на настоящия стаф
; за да се произнесе, взе предвид следното; Производството се
развива по жалба на К.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, държавен служител на
длъжност началник сектор КП при Второ Районно Управление на ОДМВР Пловдив,
срещу заповед № 317з-470/02.02.2018 г. на Директор
ОДМВР Пловдив с искане за нейната отмяна.Твърди се, в изразеното становище по
жалбата в първото по делото заседание, незаконосъобразност на заповедта като
издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с
материалния закон.В съдебно заседание и подробни пис;бележки
жалбата се поддържа лично от оспорващия и чрез проц.предстаител адв.С.г.Д. АКМ Плов див по изложените в тях подробни съображения.Претендират се разноски,представляващи
изплатени адв.хонорари за процесуално
представителство по административно дело
№ 661 по описа за 2018 г. о описа на Административен съд – Пловдив, по адм.д.№11568/2018
г. по описа на ВАС и по настоящото
производство по преставени и приети по трите дела три броя договори за правна
защита и съдействие и три броя пълномощни за всяко от трите производства в общ
размер на три хиляди лева . Ответникът
– Директор на ОДМВР Пловдив, чрез надлежен процесуален представител, съдебно
заседание и пис;защита
заема становище за неоснователност на жалбата.Не претендира разноски.Прави
възражение за прекомерност изплатения от
жалбоподателя адвокатски хонорар . Съдът
, след като обсъди събраните по делото
доказателства – представената по делото административна преписка по издаването
на процесната заповед , както и наведените от страните доводи, приема за
установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е допустима ,по същество е основателна.Предмет
на процесното оспорване е заповед № 317з-470 от 02.02.2018 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която на К.М.М., началник на сектор „Криминална полиция“ към Второ
РУ-Пловдив, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.За да наложи процесното наказание, АНО е
приел, че, с деянието си, изразяващо се в полагане на резолюция „КД“/към дело/
на 02.12.2016 г. и на 06.12.2016 г. върху докладни записки по извършени
проверки, като по този начин е прекратил преписки вх. № 43500-18585/30.11.2016
г. и вх. № 435000-18936/06.12.2016 г. по описа на Второ РУ Пловдив, въпреки
наличните данни за извършено престъпление от НК, в качеството му на Началник
сектор „Криминална полиция“Второ РУ-Пловдив не е изпълнил служебните си
задължения и заповеди, като е прекратил въпросните преписки вместо да разпореди
същите да се пререгистрират като заявителски
материал.От описанието на нарушението, полагането на резолюции, довело до
прекратяването на преписки, е извършено
на 02.12.2016 г. и на 06.12.2016 г. т.е. на тези дати се твърди от
ответника за извършено процесното
нарушение. Наказанието за това нарушение е наложено на втори фефруари 2018 г. повече от една година след извършването
му, което е нарушение на нормата на чл.195, ал.1, предл.
второ от ЗМВР.Видно от предоставена справка per. №
317р-4354/13.04.2019 год. от ОДМВР Пловдив за използван отпуск от жалбоподателя
,от момента на извършване на нарушението до налагане на наказанието, става
ясно, че за този период К.М. е бил в законоустановен отпуск от 40 работни дни, възлизащ на 49
календарни дни, а именно от 13.02.2017 год. до 15.02.2017 год. — 3 работни дни
полагаем годишен отпуск и от 16.02.2017 до 27.02.2017 год.- 10 работни дни
полагаем годишен отпуск или общо 15 календарни дни; от 20.04.2017 год. до
21.04.2017 год. - 2 работни дни полагаем годишен отпуск или общо 2 календарни
дни; от 12.5.2017 год.-1 работен ден полагаем годишен отпуск или общо 1
календарен ден; от 007.06.2017 год- 1 работен ден
полагаем годишен отпуск или общо 1 календарен ден; от 04.0.2017 год- 1 работен ден полагаем годишен отпуск или общо 1
календарен ден; от 24.07.2017 год. до 28.07.2017 год. -5 работни дни полагаем
годишен отпуск или общо 5 календарни дни; от 01.09.2017 год. до 21.09.2017 год.
- 14 работни дни полагаем годишен отпуск или общо 21 календарни дни; от
13.11.2017 год- 1 работен ден полагаем годишен отпуск
или общо 1 календарен ден; от 27.11.2017 год. до 28.11.2017 год. - 2 работни
дни полагаем годишен отпуск или общо 2 календарни дни. Изводите от посочената
справка показват, че за периода от 01.12.2016 год. до момента на издаване на
оспорваната заповед, а именно 02.02.2018 год., инсп. К.М. е ползвал общо отпуск в размер на 40 работни дни
или 49 календарни дни.При определяне на началният и крайният момент на времето
на отпуск на държавният служител, а именно периода, в който същият не изпълнява
служебните" си задължения, следва" да се" вземе "в предвид
посоченото в заявленията за отпуск, подадени от служителят за периода от
01.12.2016 год. до 02.02.2018 год., и отразени в
справка per. № 317р-4354/13.04.2019 год. от ОДМВР
Пловдив, в която е отчетено времето от посочената начална дата до крайната дата
включително. Съгласно нормата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР - „Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е ОСЕМ часа
дневно и ЧЕТИРДЕСЕТ часа седмично при
ПЕТ-дневна работна седмица.", наред с това, съгласно чл. 187, ал.4, вр. ал. 1 от ЗМВР - „За държавните служители в МВР, извън
тези по ал. 2 и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те
са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след
изтичане на редовното работно време." Видно от длъжностната характеристика
на Началник сектор КП при ОДМВР Пловдив инспектор М. е бил длъжен ежедневно до
момента на първият ден от отпуската си да осъществява ръководство над
повереният му сектор, същевременно това му задължение е възниквало автоматично
след приключване на последният ден от отпуска му. Ежедневно преди и след
отпуска си същият е приемал доклада на дежурният по управление за съответната
дата, давал е разпореждания, посещавал районното управление, преглеждал е
входящата поща и е осъществявал контрол над работата, било то със съответното
заплащане или без такова.Поради посочените обстоятелства, от извършване на
вменените му нарушения, / 02.12.2016 год. и 06.12.2016 год.,/ е изтекъл
предвидения, в разпоредбата на чл. 195, ал.З във вр.
ал.1 от ЗМВР, преклузивен срок.За твърдяното
нарушение от дата 02.12.2016 год - 365 дни + 49 дни -преклузията на нормата на чл. 195 от ЗМВР настъпва на дата
19. 01.2018г;За твърдяното нарушение от дата 06.12.2016 год
- 365 дни + 49 дни -преклузията на нормата на чл. 195
от ЗМВР настъпва на дата 23.01.2018г;Процесната Заповед № 317з-470/02.02.2018
год. на Директор ОДМВР Пловдив, с която на гл. инсп. К.М.
е наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца е
наложена с 15, респективно за второто нарушение с 12 дни след
"фиксираната в закона
възможност.Така Заповед № 317з-470/02.02.2018 год. на
Директор ОДМВР Пловдив в нарушение на процесуалния закон. В настоящия казус
дисциплинарно наказващият орган/ДНО/ е пропуснал законния срок в който е
следвало да осъществи правомощията си по санкциониране.При така изложената
фактическа обстановка, при проверката на оспорвания административен акт се
установява да е издаден извън срока по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, като това
съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на същият по силата
на чл.146, ал.З от АПК — допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.Наред с горното ,освен посочената процесуална е налице и материална незеконосъобразно
на Заповед № 317з-470/02.02.2018 год. на Директор
ОДМВР Пловдив.Относно процесната Заповед
№ 317з-470/02.02.2018 год. на Директор ОДМВР Пловдив,
видно от материалите по дисциплинарната проверка при връчване на поканата за
даване на писмени обяснения per. №
317р-11536/23.11.2019 год. от гл. инсп. К.М., от
страна на дисциплинарната кумисия, е посочено: „ ...в
качеството си на началник сектор КП при 02 РУ ОДМВР Пловдив сте положили
резолюция „КД" върху преписки, по които има данни за извършени
престъпления от общ характер, представете в срок до ... 11.2017 г. писмените си
обяснения като посочите доказателства за твърдяните
от Вас фак ти и обстоятелства". Посочената
формулировка на комисията извършила проверката е обща. Инсп. К.М. е
бил изправен пред ситуация да даде обяснения по отношение на всички преписки,
по които вече е давал обяснения пред служители на Дирекция Вътрешна сигурност
МВР- без да се посочи конкретно по кои преписки се иска да се обясни
поведението на проверявания. Предвид
позицията която заема при ответника жалбоподателят К.М. според същия бил работил
по хиляди преписки в службата си,
а съгласно поканата за даване на писмени обяснения е канен да отговори за това,
какви решения е взел при работата по отделни преписки, без да знае жалбопдателя К.М.
кои са тези, за които го проверяват. Въпросните преписки не са изброени изрично
от органа на ДНО, за да може жалбопдателя да мотивира в достатъчна степен действията си
при вземането на решение по всяка една от тях. Подобно определяне на предмета
на доказване в хода дисциплинарната проверка, чрез поканата за даване на
писмени обяснения, представлява нарушение на правото на зашита на М.. Наред с
това от даването на обяснения пред служителите на дирекция вътрешна сигурност
МВР до образуването на дисциплинарната проверка е бил изминал значителен период
от време над шест месеца. Поставен в тази ситуация жалбоподателя е дал
схематичен отговор в обясненията си, без да е имал обективна възможност
да даде обяснения относно мотивите при вземането на всяко едно решение да
премине преписката в
архив. Горното поведение от страна
на дисциплинарната комисия - представлява сериозно нарушение на
процедурните правила при поканата за даване на писмени обяснения и нарушава в
значителна степен правото на защита на жалбоподателя.Видно от поканата за
даване на писмени обяснения per. №
317р-11536/23.11.2019 год. от гл. инсп. К.М. тя е
била връчена на 08.12.2017 год., като в същата не фигурира конкретен срок за
даване на тези обяснения, буквата на закона показва, че определения срок за
даване на писмените обяснения, съгласно визираното в поканата е " в срок
до ...11.2017 год", месец преди датата на
връчването й. Липсата на задължителни
реквизити от поканата представлява нарушение на процедурните правила.Видно от
посоченото в заповедта,ДНО е приел, че с
действията си гл. инсп. К.М. не и изпълнил служебните
си задължения и заповеди, като е прекратил двете преписки, вместо да разпореди същитеда се пререгистрират взаявителски
материал. По този начин е нарушил разпоредбите на чл.5, ал.2 изречение 2 от
вътрешни правила за организация на работата в МВР по заявителски
материали за престъпления от общ характер, утвърдени със Заповед
№8121з-780/24.10.2014 г., което е квалифицирано като нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.2, т.1 от ЗМВР, на основание чл.200, ал.
1, т. 11 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание". Налице е
несъответствие между словесната правна квалификация на вмененото нарушение и
посочената правна норма, защото от една страна
ДНО приема, че е налице нарушение на служебната дисциплина, а от друга
сочи разпоредбата на чл.194, ал.1,т.1 от ЗМВР, където такава хипотеза на
дисциплинарно нарушение няма. Като се прибави и неуточнената хипотеза на чл.
200, ал. 1, т.11 от ЗМВР, където са предвидени две различни, некумулативни нарушения,
за които се налага дисциплинарното наказание порицание, а именно неизпълнение
на служебни задължения ИЛИ заповед, без да уточни на кое от двете се налага
наказанието. Това води до вътрешно противоречие при даване на правната
квалификация на нарушението, за което жалбоподателя е бил наказан. Горното по
своята същност ,представлява друго
съществено нарушение от характера на нарушаващите правото на защита на
жалбоподателя.Освен това при дисциплинарната проверка не е установено по пътя
на главно пълно доказване и факта на нарушаване на чл.5, ал.2 от Вътрешните
правила за организация на работата в МВР по заявителски
материали за престъпления от общ характер. Видно от административни преписки
вх. №435000-18585/30.11.2016 год. и преписка вх. № 435000-18936/06.12.2016 год.
по описа на Второ РУ ОДМВР Пловдив е, че са изготвени докладни записки, от извършилият
проверката полицейски служител, които е приел, че не са налице достатъчно данни
за извършено престъпление от общ характер и е дал предложение материалите по
преписката да бъдат архивирани. Разпоредбата по чл.5, ал.2 от цитираните
вътрешни правила- задължава в случаите по чл.5, ал.1, т.1,2 б.„а", 4 и
5" завеждането на съответните сведения и сигнали в общият входящ дневник,
което е и сторено от жалбоподателя , да определи служител, който да извърши
проверката, което също е сторено от жалбоподателя, и съответно след
приключването на проверката, при наличие на данни за извършено престъпление от
общ характер, докладната записка или заявлението да се завежда като заявителски материал. Видно от материалите по делото е, че
жалбоподателят е спазил стриктно разпоредбите на съществуващите разпоредби,
относно организацията при постъпването, отработването и съхранението на
материалите в МВР, като приписките за които е бил наказан, а именно преписка
вх. №435000-18585/30.11.2016 год. и преписка вх. № 435000-18936/06.12.2016 год.
по описа на Второ РУ ОДМВР Пловдив, като след поставяне на резолюция КД (към
дело), същите са били оставени за съхранение в архив.Съгласно утвърдения
ред за контрол
върху дейността на служителите на МВР от страна на първоинстанционната прокуратура, ежемесечно е бил
извършвана проверка по отношение на намиращите се в архив преписки; Поради
горното, във всеки един момент е можело да бъдат извадени от архив и изпратени
за образуване при преценка на прокурор и не може да се говори за негативен
мотив за извършване на закононарушение от страна на жалбоподателя. Възможността
за преценка дали има или няма достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер не е изключена съгласно разпоредбите на цитираната инструкция.
Погрешната преценка от своя страна е съвсем друг вид нарушение, но не и
вмененото на жалбоподателя неизпълнение на
въпросните вътрешни правила.Доколкото ДНО е приел, че с действията си
жалбоподателя бил нарушил разпоредбите
на инструкцията за работа със заявителският материал
в МВР, следва да се посочи, че съобразно изложеното евентуално би било налице лошо изпълнение на заповед; но
не и неизпълнение на заповед. Това променя правната квалификация на извършеното
от жалбоподателя, поради което същият не следва да бъде подвеждан" под
дисциплинарна" отговорност по чл. 200, ал. 1, т.11. Доколкото извършеното
представлява дисциплинарно нарушение същото следва да бъде квалифицирано по чл.
199, ал. 1, т.З и следва да бъде наложено съвсем друго по вид и размер
наказание/решение №1304/18.06.2018 год. на ПАС и други решения, касаещи сходни казуси/.Видно
от материалите по двете преписки жалбоподателят е разпоредил извършването на
проверка по тях, приел е резултатите от проверката и е поставил резолюция за
съхранението им в архив, с оглед последващ контрол от
страна на първоинстанционната прокуратура.В хода на
дисциплинарното производство не е установено дали въпросните две преписки не са
били обект на последващ контрол от страна на
компетентната прокуратура, но това неминуемо се случило много преди да се
издаде Заповед № 317з-470/02.02.2018 год. на Директор
ОДМВР и видно от липсата на разпореждане от страна на прокурор тези 2
преписки-Районна Прокуратура Пловдив и Окръжна Прокуратура Пловдив са приели в
своя ежемесечен контрол, че положените от М. резолюции са законосъобрани.
Едва по-късно, други, различни от ежемесечно проверяващите отговорни за 02 РПЕ
Пловдив прокурори са взели друго решение и са образували досъдебни
производства.Жалбоподателят твърди, че производствата касаели два случая с изключително ниска степен на
обществена опасност на деянията, гранични по отношение факта дали има данни
съобразно чл. 207 НПК изобщо. Тези обстоятелства обаче не са изследвани и коментирани при издаването на
процесната заповед на Директор ОДМВР
Пловдив.Така при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, ДНО
не е мотивирал в достатъчна степен решението си като видно от Заповед №
317з-470/02.02.2018 год. на Директор ОДМВР не са
взети и обсъдени тежестта на нарушението
и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено,
формата на вината и цялостното
поведение" на държавния служител по време на службата, съгласно чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР.Подобно поведение на ДНО води до
незаконосъобразност и нецелесъобразност
на наложеното наказание. Видно от материалите по дисциплинарната проверка, ДНО
не е сметнал за нужно да разпореди и извърши обстойно изследване на последиците
от „извършеното нарушение". Никъде по материалите не фигурират сведения от
жалбоподателите по двете преписка вх. №435000-18585/30.11.2016 год. и преписка
вх. № 435000-18936/06.12.2016 год. по описа на Второ РУ, какви вредни последици
са настъпили за тях от поведението на жалбоподателя. Подобно становище от
страна на Районна Прокуратура гр. Пловдив, удостоверяващо, че с действията си
жалбоподателя е затруднил разследването по двете преписки също липсва по делата. В настоящето производство съгласно чл.
168, ал. 1, вр. чл. 146 от АПК съдът проверява
законосъобразността на обжалвания административен акт, като прецени дали е
издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли
са процесуалните и материалноправни разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Заповедта е издадена в
предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК. Дисциплинарният орган/ДНО/обаче не
е спазил срокове по чл. 195, ал.
3 от ЗМВР, както беше посочено по-горе.Съдът приема, че в хода на
дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,както беше посочено.Съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, дисциплинарната
отговорност е лична. Това означава, че всеки държавен служител отговаря лично
за своите действия или бездействия, извършени виновно в нарушение на служебната
дисциплина. Следователно нарушение на служебната дисциплина е виновното
неизпълнение на произтичащите от служебното правоотношение задължения, при
което фактически осъщественото деяние обективно не съответства на правнодължимото поведение на служителя.Отнесени към спора
по делото, изложените съображения указват, че в тежест на дисциплинарно
наказващия орган е да докаже, че:
жалбоподателя е вменено нормативно
определено задължение и същият виновно да не е изпълнил вмененото му
задължение.Приетата от дисциплинарно наказващия орган/ДНО/ фактическа
обстановка е противоречива видно от приложените официални документи ползващи се
с материална доказателствена сила.Предвид изложените
съображения съдът счита, че в хода на дисциплинарното производство не е доказано,
че на жалбоподателя, лично, в качеството на служител на ответника е вменено конкретно задължение , поради което
не може да се приеме, че е налице неизпълнение на това задължение, така както е
констатирал ответника. Именно това мотивира настоящия съдебен състав да приеме,
че не са събрани достатъчно доказателства, сочещи по несъмнен начин, че
жалбоподателя не е изпълнил някакво
задължение ,т.к. както се каза по горе от посоченото в процесната заповед не се установява по категоричен начин какво
конкретно нарушение се твърди от ДНО, че бил извършил жалбоподателя ,за да му
се налага дисц.наказание.Установяването на точна и
правилна фактическа обстановка е необходимо условие относно преценката за
материалната законосъобразност на наложеното наказание, т. е. чрез нея се
установява дали деянието съответства на нарушението, за което лицето е
санкционирано. Съдът в този си състав
намира за необходимо да отбележи още, че за да бъде едно нарушение,
квалифицирано като дисциплинарно, следва да бъде доказано и че то е извършено
виновно. Нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, задължава ДНО, при определяне на
вида и размера на дисциплинарните наказания да вземе предвид и формата на
вината. В конкретното дисциплинарно производство въпросът за вината не е
изследван. Оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не
е определена форма на вина.Наред с изложеното не е спазена и разпоредбата на
чл. 206, ал. 4 от ЗМВР, която задължава при определяне на вида и размера на
наказанието да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и
цялостното поведение на държавния служител по време на служба, като се изложат
конкретни мотиви в тази насока. Следва да се има предвид, че съдът по
тълкувателен път извежда правната квалификация на деянието с оглед установените
факти, но в самата заповед е цитираната цялата норма на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР - неизпълнение
на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните
работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките
ръководители, като не е конкретизирано в заповедта коя от хипотезите на нормата
е налице, което е още едно самостоятелно нарушение.С оглед на това се приема,
че оспорения акт е издаден при наличие на съществено процесуално нарушение
свързано с неустановено по съответния ред дисциплинарно нарушение и без
извършени процедурни действия по доказване на предявеното дисциплинарно
нарушение. Въз основа на изложеното състава приема, че са допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание и нарушение на материалноправните
разпоредби, които обосновават отмяна на атакуваната заповед в условията на чл.
146, т. 3 и т. 4 от АПК.Наложеното наказание не съответства и на целта на
закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК. Дисциплинарната отговорност следва
да бъде реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното
наказание с извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наказанието.
Съобразно чл. 6 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. на МВР дисциплинарното
наказание се налага с цел да се въздейства на наказания служител за спазване на
служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни
нарушения, както и да се въздейства възпитателно и превантивно върху останалите
служители. В изпълнение на тази ръководна идея предвидените в закона наказания
са съобразени с характера на видовете нарушения, а видът и размерът на
определяното от наказващия орган наказание за конкретното нарушение се
съобразява с неговите индивидуални особености. Именно това не е сторил ДНО,
който не е взел предвид тежестта на нарушението, конкретните обстоятелства, при
които е извършено, както и цялостното поведение на служителя, който през целия
период на службата си няма да е
имал наложено наказание, поради което
определеното със заповедта наказание противоречи на целта на закона. Срокът по
чл. 195, ал. 1 ЗМВР има преклузивен характер, тъй
като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно
наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно
нарушение, поради което предприетите извън срока действия се явяват противоречащи
на императивна норма на закона.С оглед гореизложеното, издаването на процесната
заповед извън срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР съставлява самостоятелно основание
за незаконосъобразност на същата по силата на чл. 146, т. 3 АПК - допуснато
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила.Предвид гореизложеното, заповед № 317з-470/02.02.2018
г. на Директор ОДМВР Пловдив, макар и издадена от компетентен орган, при
спазване на установената форма, е постановена при съществено нарушение на административно
- производствените правила, на материалния закон и не е съобразена с целта на
закона, при което се явява незаконосъобразна и следва да се отмени. Жалбата,
като основателна следва да се уважи. Предвид изхода на производството и предвид претенцията на жалбоподателя за
присъждане на сторените разноски следва да му бъдат присъдени сторените в
производството разноски в размер на три хиляди лева.Възражението на ответника
за прекомерност на разноските на жалбоподателя този състав намира за
необосновано. Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл.
второ от АПК, Административен съд Пловдив, IХ състав;
Р
Е Ш И:
Отменя
Заповед № 317з-470/02.02.2018 г. ,издадена от Директор ОДМВР Пловдив, като незаконосъобразна. Осъжда
ОДМВР Пловдив да заплати на К.М.М., ЕГН **********
сторените в производството разноски в размер на три хиляди лева. На основание
чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 211, изр.
последно от ЗМВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;/п/