Решение по дело №59/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.З. - гражданин на А. срещу Решение № УПП-61/18.01.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в страната. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че търсещото закрила лице се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Същият изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А.. Всъщност той се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Както заявил многократно пред ДАБ, животът му бил в опасност и искал да живее в България. Заявил също, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., щял бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл. 9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, административният орган достигнал до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Обжалваното решение противоречало на административно- производствените правила и на материалните норми - чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ и най-вече на чл. 9 от ЗУБ. Оспорващият моли административният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който излага допълнителни доводи в хода по същество.

ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ, Транзитен център - Пъстрогор, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и по подробно изложени съображения в депозирана по делото писмена защита, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№ 165400-34/03.01.2024 г. по описа на СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А. З. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. № 46 от 15.01.2024 г. при ТЦ - Пъстрогор с рег.№ УП-15891/15.01.2024 г. на ДАБ, подадена с името А.З. от А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с рег.№ УП-15891/15.01.2024 г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А.З., гражданин на А., роден на *** г. в А., гр.Тизи Узу, неженен. Видно от Регистрационен лист рег.№ УП-15891/15.01.2024 г., лицето е регистрирано с имената А.З., роден на *** г. в А., гр.Тизи Узу, със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – бербер, религия – сунит, професия – социолог, образование - висше, неженен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№ УП-15891/16.01.2024 г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 15.01.2024 г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I - чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-15891/15.01.2024 г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава посоченото при попълване на регистрационния лист. Заявил, че има роднини в държава-членка на ЕС, а именно баща, който пребивавал легално Ф. от 18 години. Напуснал А. през месец януари 2022 г., със самолет, легално с паспорт в посока Турция – Истанбул. Там пребивавал като турист. Не останал в Турция, защото искал да отиде във Ф. и да учи там. Паспортът му останал в Турция. От там нелегално жалбоподателят преминал през м.март 2022 г. в Гърция, но бил задържан от полицията и прекарал шест месеца в затвор. Подал молба за закрила, но тя била отхвърлена през м.май 2022 година. Нямал проблеми с гръцките власти. Имал документ за движение, работел и учил езика. Живеел в Атина. Там работел като хамалин в сладкарски цех. Имал и квартира. Напуснал Гърция преди месец и половина и се отправил към Македония - пеша, нелегално. Там останал 7 дни, след което влезнал нелегално в Сърбия, където останал 15 дни, но бил заловен от полицията и върнат в България. Крайната му цел била Ф.. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Не бил арестуван в държавата си по произход или в друга държава. Не бил осъждан, освен в Гърция през 2022 г. Напуснал държавата си по произход, тъй като бил беден и не получавал пари от баща си. Работел и учил социология, но имал много разходи. Завършил, имал диплома, но не бил работил по специалността си, защото нямало работа. Работел нелегално, в сферата на туризма около 2 години. Получавал възнаграждение от 150 евро на месец, а му били нужни около 400 евро месечно. Бил търсил работа и извън своя град, но не намерил такава. Искал да отиде във Ф., защото знаел френски език, щял да учи социология по магистърска програма и да работи в туризма. Имал намерение да се върне в А., след като събере пари. Не бил членувал в политическа партия или организация в страната си по произход, нямал неприятности с власти, армия или полиция там, не бил получавал заплахи. На въпрос за упражнявано физическо насилие отговаря, че в квартала се биели и баща му го биел. Подал молба за закрила в Република България, защото искал законно пребиваване.

С Решение № УПП-61/18.01.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, молбата за предоставяне на международна закрила на жалбоподателя е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1, във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 18.01.2024 г., а жалбата е подадена на 22.01.2024 г., следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ. Жалбата изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд, ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Б. А. К., младши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определен със Заповед № ЦУ-РД05-69/22.03.2023 г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.

Не се установява при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по общия ред по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ, производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 15.01.2024 г., а оспореният акт е издаден на 18.01.2024 г. при спазване на срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура.

В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ - Пъстрогор при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на А. такива от икономически характер. Изтъкнал е трудности, свързани с бедност, липса на работа, недостатъчно възнаграждение. Очевидно е, че същият е напуснал държавата си по произход, мотивиран от желание за развитие и в търсене на сигурност, по-добро възнаграждение и като цяло на по-комфортен живот. Жалбоподателят не изтъква спрямо него да е било осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, нито да има риск от бъдещо такова. В този смисъл административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец. Правилно е отчетено, че причината, поради която жалбоподателят е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ, респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. Следователно страхът на чужденеца от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, не може да се прецени като обоснован. Заявеното от последния не може да бъде свързано с нито една от посочените причини. При това положение правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за настоящото производство.

Съдът намира за правилна и обоснована преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведеното интервю с жалбоподателя същият не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нито е имал проблеми с официалните власти.

Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия.

За прецизност на мотивите на настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело № C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета(отм.); , Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

В конкретния случай, за да отхвърли молбата за закрила, решаващият орган се е позовал на фактите, изложени в Справка с вх. № ЦУ-1715/03.11.2023 г. относно А. народно-демократична република на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Съгласно чл. 21, т. 7 от същия устройствен правилник, дирекцията изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци.

Следователно цитираната справка е изготвена от компетентен орган и в кръга на правомощията му, поради което представлява официален писмен свидетелстващ документ, удостоверяващ, че лицето, което го е издало, при извършената от него проверка е установило именно фактите, удостоверени в него. При подробен анализ на тези доказателства съдът намира, че въпреки наличната информация за известно напрежение в А., свързано с национални протести, изискващи политически промени, на територията на страната не е налице въоръжен конфликт, и не са налице обстоятелства, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15 б."в" от Директива 2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, както вече бе посочено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.

От изложеното по-горе относно ситуацията в А., удостоверено в приложената по делото писмена справка на Дирекция „Международна дейност“, което не се опровергава и от представената в съдебно заседание актуална такава, може да се направи извода, че ситуацията в страната не достига до границите на въоръжен конфликт, нито изключително ниво на общо насилие и съответно не може да се приеме, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В тази връзка, интервюиращият орган правилно е отхвърлил молбата за закрила и в тази й част като неоснователна.

Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справките на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на интервюиращия орган, съответно изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.З. - гражданин на А. срещу Решение № УПП-61/18.01.2024 г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: