Р Е Ш Е Н И Е № 260104/19.3.2021 г.
гр. Ямбол, 19.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – Х-ти състав, в
публично заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и първа година:
Председател: ВАСИЛ АТАНАСОВ
Секретар М. П.,
като разгледа докладваното от съдия
Атанасов
АНД № 93/2021 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Р. В.П.,
представител на ЕТ „В.-Р. П. *** против електронен фиш серия Г № 0024457,
издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр.
чл.638,ал.4, вр.чл. 638, ал.1, т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
С жалбата
се иска електронният фиш да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен
по съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила при издаването
му. В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат,
който пледира за отмяната на електронния фиш. Претендират се и разноски
за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не
изпраща представител, но с писмени бележки оспорва жалбата и моли съда
електронния фиш като правилен и законосъобразен да бъде потвърден. Претендират
се и направени разноски за юрисконсултско възражение.
ЯРС, след като прецени събраните по
делото доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените
становища на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
От ОД на МВР – Ямбол против търговеца жалбоподател – ЕТ „В.-Р. П.“*** с представител
Р. В.П. бил издаден електронен фиш Серия Г № 0024457 за това, че на 05.10.2020 г.
в 14.07 часа в гр. Ямбол, по ул. „Ормана“ до № **, посока към обходен път север
с л.а. „Волво“ с ДК № ***, като ЮЛ, което притежава МПС, регистрирано на
територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, като нарушението било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство/система № 11743d3 АТСС АRН САМ S, което било посочено като нарушение на чл.483, ал.1, т.1 ,вр. чл.638, ал.4 от КЗ.
Горната фактическа обстановка съдът прие
за установена от приложените по делото писмени и веществени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1
от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран
субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
В административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на
защита на търговеца-жалбоподател.
При издаването на обжалвания електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство съдът не констатира от формална страна допуснати нарушения.
Електронният фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП реквизити, а именно
съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на имуществената санкция, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане.
В Кодекса
за застраховането е предвиден специален ред за установяване на нарушения с
автоматизирано техническо средство – чл. 647, ал.3, който гласи, че: „Когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в ЗДвП. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното
превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен
в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Чл.
189, ал.5 от ЗДвП не се прилага“.
Конкретният случай е именно такъв, като напълно е спазена
процедурата по установяване на нарушението „управление на МПС, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като с подробно
описаното и посочено в ЕФ техническо средство - АТСС ARH CAM S1 с № 11743b3 е установено и констатирано именно
управление на такова МПС.
Към датата на нарушението е настъпила и законодателна
промяна в чл. 189, ал.4,
изр.1 от ЗДвП - ДВ. бр. 54/05.07.2017 г., в сила от 09.07.2017 г., с
която е преодоляно приложението на ТР № 1/2014 г. на ОСК на ВАС и понастоящем в
ЗДвП няма изрично
изискване дали нарушенията да се установяват със стационарно или мобилно
техническо средство.
Настоящият състав не споделя оплакванията в жалбата, че в
разпоредбата на чл. 189, ал.4
от ЗДвП е предвидено налагането само на административно наказание глоба, а не и
имуществена санкция, поради което издаденият електронен фиш е
незаконосъобразен. Съгласно чл.
83, ал.1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление
на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица
и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на
задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.
Именно в чл. 638, ал.1 от КЗ е предвидено
на собственика на автомобила да се наложи глоба или имуществената санкция,
според това дали е физическо, юридическо
лице или Едноличен търговец. Дори и
факта, че в чл. 13 от ЗАНН не е
предвидено като административно наказание - имуществена санкция, то е уредено с
нормата на чл. 83, ал.1 от ЗАНН, поради което глобата по чл.
189, ал.4 от ЗДвП е приравнена на имуществена санкция в случаите, когато
превозното средство е собственост на юридическо лице или ЕТ. Предвид изложеното,
твърденията в тази насока са неоснователни.
От доказателствата
по делото се установява по безспорен начин, че за посоченото в ЕФ МПС към
датата и часа на заснемане няма сключена активна, валидна застраховка „ГО“. Това се установява от справка и от разпечатка от
извършена проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от сайта на Гаранционен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.3, изр. последно от КЗ, при
констатиране на такова нарушение с автоматизирано техническо средство чл. 189, ал.5 от ЗДвП не се прилага. В този
случай законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 647, ал.3 от КЗ, тъй като всеки акт
на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо средство или
система е наказуем при положение, че не е налице сключена застраховка ГО на
автомобилистите, при наличие на задължение за това.
От приобщената по делото като веществено доказателство
снимка, с разпечатка от използваното средство за измерване е видно, че на
посочените в електронния фиш дата, място и час, процесния автомобил е заснет в
момент на движение. Снимката от АТСС е достатъчно ясна за да се установи модел,
регистрационен номер и посока на движение на автомобила, а в последствие и
собственика на регистрираното МПС. Скоростта е фиксирана със мобилна система за
видеоконтрол, която е одобрена в съответствие с изискванията на Закона за измерванията от
председателя на Българския институт по метрология, вписана е в регистъра за
одобрените типове средства за измерване, със срок на валидност на одобряване на
типа до 07.09.2027 г. и е преминала успешно първоначална и последваща проверки.
С факта на управление на автомобила и неговото заснемане,
е осъществен състава на нарушението, за което е санкциониран собственика на
процесния автомобил, като всеки един момент на фиксирано управление на този
автомобил, за който няма сключен застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска
отговорност“, осъществява
от обективна страна състава на нарушението.
Разпоредбата на чл. 647, ал.3 от КЗ подкрепя правния извод за правилно
ангажираната с ЕФ отговорност на собственика на МПС, независимо от вида на
субекта /физическо или юридическо лице/. Съдържащата се в тази разпоредба
изрична забрана за прилагане на разпоредбата на чл. 189, ал.5 от ЗДвП при издаден ЕФ за нарушение по КЗ е крайно показателно, че
законодателят при установяване субекта на нарушенията по чл. 638, ал.4 и 6 от КЗ не отдава
значение на фигурата на водача, управлявал МПС в конкретния момент, а определя
като субект на това нарушение собственика на МПС. Именно определянето на
собственика на МПС като субект на нарушенията по чл. 638, ал.4 и 6 от КЗ позволява тези
нарушения да бъдат установени с АТСС.
Правилно
е посочена и разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, тъй като задължението за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно
цитираната разпоредба е на лицето, което притежава моторното превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение. В случая е установен и състава на административното нарушение по чл. 483, ал.1, т.1, вр. 638, ал.1, т.2,
вр.чл. 461, т.1 от КЗ, за което търговеца следва да бъде санкциониран.
При определяне на наказанието наказващият орган е
съобразил правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона наказание за това нарушение.
Същото не може да бъде квалифицирано и като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Касае се за
нарушение на формално извършване, при което за осъществяването му по дефиниция
не е необходимо настъпването на определени противоправни последици. За да обяви
неизпълнението на визираното задължение за административно нарушение,
законодателят е осъзнал необходимостта да се защитят обществените отношения в
тази сфера. При това положение за да е налице маловажен случай, е необходимо да
се установят други особени смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
определят конкретното деяние като отличаващо се с маловажност. Такива в случая
не се установяват от съда.
Предвид
изложеното съдът намира обжалвания ЕФ за правилен и законосъобразен и като
такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на ОД на МВР- Ямбол следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно
препращащата разпоредба на чл.
63, ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.
37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП.
В случая за защита по дела по ЗАНН е по чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120лева.
Производството по делото про тече в едно съдебно
заседание, не с е отличава с фактическа или правна сложност поради което следва
да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОВРЪЖДАВА Електронен фиш серия Г №
0024457, издаден от ОД на МВР-Ямбол, с който на ЕТ „В.-Р. П.“ с адрес *** с
Представител Р. В.П., ЕИК ***, за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, вр.
чл.638,ал.4, вр.чл. 638, ал.1, т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „В.-Р. П.“, с посочени по-горе данни да заплати
на ОД на МВР-Ямбол сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: