№ 30199
гр. София, 18.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20251110100603 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ЮЛ за издаване на заповед за изпълнение
срещу А.М.Г. за сумата от 500 лв., представляваща главница договор за заем
*** № 9040-00168121 от 09.01.2024 г., сключен между ЮЛ и А.М.Г.,
вземанията по който са били прехвърлени на ЮЛ по силата на приложение №
1 от 21.05.2024 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 30.03.2023 г., ведно със законна лихва от 28.11.2024 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 46,18 лв. за периода от 10.02.2024 г.
до 27.11.2024 г., сумата от 338,45 лв., представляваща допълнителни услуги,
включени в пакет „***“, сумата от 25 лв. държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Настоящият състав намира, че искането за издаване на заповед за
изпълнени по отношение на претенцията за допълнителни услуги в размер на
338,45 лв. следва да бъдат оставени без уважение. От изложеното в
заявлението е видно, че възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги се претендира като разсрочено за срока на сключения между страните
договор за кредит, на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски
за погасяване на кредита. Предвид описанието на претенциите, настоящият
състав намира, че клаузите за заплащане на възнаграждение за същите
противоречат на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което
обосновава извод за тяхната евентуална нищожност. В противоречие на
императивното изискване на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК се претендира
възнаграждение за множество услуги, което е уговорено да се заплащат
предварително. Подобна уговорка за заплащане на възнаграждение за услуги,
от които кредитополучателят би могъл и да не се възползва по време на
действието на договора за кредит противоречи на принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, който изисква
потребителят да заплаща такса за реално ползване на дадена услуга, а не за
хипотетично ползване на такава. Съдът намира, че допълнителните услуги,
включени в пакет „***“ представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме,
че попадат в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Поради това
претендирането им от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал.
2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия за управление на кредита.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
1
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави,
както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта за претендираните допълнителни услуги включени в пакет „***“.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението или
над сумата от 15,43 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 30,87 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ЮЛ срещу А.М.Г. в частта, в която
се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК за сумата от 338,45 лв., представляваща допълнителни услуги, включени
в пакет „***“, както и за сумата над 15,43 лв. до пълния дължим размер от
25 лв. за платена държавна такса и над сумата от 30,87 лв. до пълния размер
от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2