Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ТОНИ КРЪСТЕВ
при
секретар Мария Манолова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 796 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно,
образувано по искова молба на "Марк
1" ЕООД срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 158 393,94
лева с ДДС, представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за
изкупуване на електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 2“,
произведена през м. септември 2015 г. на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 176/30.08.2011 г. и сумата 39 961,33 лева,
обезщетение забава за периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане. Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди в исковата молба, че е собственик на ВяЕЦ, която е присъединена към
мрежата, по силата на Договор № ДУА-908/10.09.2008-3089-ВГ-25.09.2008-4028-ВГ-18.06.2009
от 27.07.2009 г. За изкупуване на произведената енергия е сключен с ответника договор
за изкупуване на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г., по силата на
който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база издадени от
производителя фактури, произведената електрическа енергия на преференциална
цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. Сочи, че през м.
септември 2015 г. ищецът произвел и доставил на ответника енергия в размер на 725,765
MWh, за която е издал фактура № 81/12.10.2015 г., на стойност 7951,39 лв. с ДДС
като стойността била изчислена по ед. цени за излишък на балансиращия пазар – 9,1299
лв./МВтЧ, тъй като централата била надхвърлила прага от 1907 МВтЧ/инсталиран 1
кВт мощност, но не била достигнала 2250 часа работа. Впоследствие след като
централата надхвърлила 2250 ч. работа, ищецът издал дебитно известие № 82/31.10.2015
г. към фактура № 81/12.10.2015 г., с което с което е коригирал продажната цена
до размера на преференциалната цена, дължима по т. 2.7 от Решение СП-1 (а
именно, на цена 181,8701 лв./MWh, т.е разликата до преференциалната цена от 191
лв./MWh). След корекцията с дебитно известие № 82/31.10.2015 г. общата
фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия доставена от ищеца
на ответника през месец септември 2015 г. възлязла на 166 345,33 лв. с ДДС,
от която сума ответникът е заплатил 7 951,39 лв. по фактура № 81/12.10.2015 г.,
докато сумата в размер на 158 393,94 лв. по дебитно известие № 82/31.10.2015 г.
останала дължима и неплатена. Поддържа, че за производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи са определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се прилагат в
зависимост колко работни часове е достигнала съответната вятърната електрическа
централа. В този смисъл, по силата на Решение Ц-18 производителите на
електрическа енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът,
следва да фактурират произведената от тях електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18 до достигане на 2 250
ефективни годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след
достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена,
определена в т. 8 от Решение Ц-18 за единица инсталирана мощност.
В срока по
чл. 376 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като
неоснователни. Сочи, че между страните за процесния период е приложима
преференциалната цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на ДКЕВР,
която счита, че се дължи за количествата енергия до размера на нетното
специфично производство, въз основа на което са определени преференциалните
цени, а количествата надхвърлящи това производство – по цена на излишък на
балансиращия пазар. Сочи, че именно така е изкупено и заплатено процесното
количество, което ответникът е продал на „НЕК“ ЕАД, в съответствие със
задължението си по чл. 94 ЗЕ. Оспорва начина на изчисляване на стойността на
произведеното количество енергия, тъй като съгласно т.2.7. от Решение № СП-1 от
31.07.2015 г. на КЕВР нетното специфично производство на електрическа енергия,
въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение Ц-18 от 20.06.2011
г. на КЕВР за ВяЕЦ работещи до 2 250 часа /каквато е и ВяЕЦ на ищеца/ е 1907
КВтч, при определена цена от 191,00 лева/МВтч. Количествата на произведената и
продадена електрическа енергия над определените с Решението 1907 КВтч следва да
се заплащат по цена за излишък. Счита, че твърдението на ищеца, че две от
подточките, а именно т. 2.7. и т. 2.8. от Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на
КЕВР, са приложими към една и съща ВяЕЦ, противоречи на заложеното в решението
диференциране и обособяване на отделни групи производители въз основа на
специални критерии, а именно производителността на инсталацията, съответно
наличния ресурс на първичния енергиен източник.
В съдебно заседание процесуалните представители
на страните поддържат изложените твърдения
и претендират присъждане на разноски.
В писмена защита ищецът акцентира, че с решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело
№ 8493/2015г. на Административен съд София-град, потвърдено с решение № 3312 от
04.03.2020 г. по адм. дело № 14112/2018г. на ВАС, е отменено Решение СП-1/31.07.2015
г. на КЕВР в частта по т.2.7 и т.2.8. за
определяне на нетно специфично производство на ВяЕЦ работещи до 2250 ч., е
окончателно отменено, поради което ответникът не може да ограничава изкупуването
на ел. енергия непреференциална цена въз основана решение СП-1. Позовава се на
мотивите на решението на ВАС, за да обоснове твърдението си, че договорът дава
право на ищеца да продава произведената от него енергия по двете преференциални
цени и не е налице нормативна забрана една и съща ВяЕЦ да произвежда
едновременно електроенергия като централа работеща до 2250 часа и централа,
работеща над 2250 часа.
Ответникът е представил писмена
защита, с която поддържа направените възражения и оспорвания.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12,
вр. чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът
е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници чрез
енергиен обект – вятърна електроцентрала (ВяЕЦ) „Храброво-2“ с обща инсталирана
мощност от 4000 кВт, находящ се в землището на с. Храброво, общ. Балчик,
присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“
АД по силата на посочения от ищеца договор. Не се спори, че между страните е
сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 176 от
30.08.2011 г. Съгласно чл. 18 от договора за изкупуване, цената за продажба на
електрическата енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР, като в случай, че с
решение на компетентния орган преференциалната цена за изкупуване на
електрическата енергия бъде променена, то тя се прилага между страните от
датата на влизане на решението в сила, без да е необходимо допълнително договаряне.
Не е спорно, че за процесния период преференциалните цени за ВяЕЦ са определени
от КЕВР с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. като е взет предвид и специален критерий
– наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори – до 2 250 часа включително – 191.00
лв./МВтч (т. 7) и над 2 250 часа – 173.06 лв./МВтч (т.8).
Не се спори, а и от приетото по делото
заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че през м. септември
2015 г. ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство (НСП), определено
с т.2.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, от 1 907 кВт за 1 кВт
инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа и, че произведената от ищеца през м. септември 2016 г. ел.енергия е общо 740,318
мВтч. Част от произведеното през м. септември 2015 г. количество ел. енергия в
размер на 14,553 MWh, до достигане на НСП от 1 907 кВт за 1 кВт инсталирана
мощност, е изкупена и заплатена по преференциална цена в размер на 191.00
лв./МВтч, определена съгласно т. 7 от Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР. След
достигане на НСП от 1 907 кВт, останалата част от произведеното през м. септември
2015 г. количество ел. енергия в размер на 725,765 MWh е изкупена от ответника
по цени за излишък на балансиращия пазар в размер на 9,1299 лв./МВтч. За
произведеното количество 725,765 MWh надхвърлящо НСП ищецът е издал фактура 81/12.10.2015
г. на обща стойност 7 951,39 лева с ДДС. Впоследствие, централата на ищеца
надминала 2 250 часа и поради това за произведената от „Марк-1" ЕООД
електроенергия за месец септември 2015 г. ищецът издал Дебитно известие №82/31.10.2015
г. към Фактура № 81/12.10.2015 г. на стойност 158 393,94 лева с ДДС,
представляваща разликата между преференциалната цена по т.7 от Решение
Ц-18/20.06.2011г. на КЕВР и заплатената сума по цена за излишък, приемайки че
за цялата произведена електрическа енергия през месец септември 2015 г. му се
дължи преференциална цена, а не цена за излишък, тъй като не е достигнал 2 139
KWh нетно специфично производство.
Правни
изводи:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Спорът между
страните, с оглед наведените в исковата молба твърдения, се свежда до въпроса на
каква цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество
електрическа енергия след достигането на нетно специфично производство от 1 907
КВтч за 1 кВт инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до
2 250 часа, установено в т.2.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. В
тази връзка следва да се отговори и на въпроса дали по отношение на една и съща
електроцентрала, в рамките на една календарна година са приложими и двете
тарифи или спрямо една централа, в рамките на една календарна година е
приложима само едната тарифа, при достигане размера на която разликата се
заплаща по цени за излишък.
Съгласно чл.
31 от ЗЕВИ в редакцията му към
сключване на процесния договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се
изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по
определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в
експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на
електрическа енергия, с изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия
член, като по делото няма спор, че процесната такава не попада в това
изключение. Съгласно измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г.,
на преференциални цени се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
определената средногодишна продължителност на работа съгласно решението на
ДКЕВР за определяне на цена на конкретния производител, а за горницата – по
утвърдената от ДКЕВР цена, по която обществения доставчик продава ел.енергия на
крайните снабдители и електроразпределителните дружества. С последващо
изменение на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по
преференциални цени ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на
нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за
количествата, надхвърлящи това производство – по цена за излишък на
балансиращия пазар.
Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56
от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно
крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел.
енергия, изкупувана по тази цена, е използван критерият нетно специфично
производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично
производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за
определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди.
Съгласно § 17 от ПЗР към Закона
за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в
сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от 2015 г.) в срок
до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за
енергията от възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно
регулиране приема решение, с което установява нетното специфично производство
на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от Закона за
енергията от възобновяеми източници /ДВ бр.56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015г./ ограничение на количеството ел. енергия произведена
от възобновяеми източници, което общественият доставчик, респ. крайните
снабдители, са задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз
основа на посочения с изменението на закона критерий, а именно – нетното
специфично производство на ел.енергия, има императивен характер, тъй като
нормата е създадена в обществен интерес. Това е видно и от мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е
разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на работата“
с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде условия по
преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества ел.енергия,
„които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР“. Целта на изменението на
закона е да постигне баланс между разходите на обществения доставчик и нормата
на възвръщаемост на производителите, заложена в определените преференциални
цени по начин, който изключва възможността от неоснователно обогатяване на
последните.
Правата и задълженията на страните по договора се
определят съобразно закона, действащ в момента на сключване на сделката. Ако
обаче новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се
определят от него (така проф. В. Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща част,
Дял. І, с.212, София 2001 г.). В случая не се касае за обратно действие на
закона, а за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на основание
гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от повелителните норми
на закона.
Следва да се отбележи също, че с изменението на Закона за
енергията от възобновяеми източници от 24.07.2015 по
същество се въвежда критерий за определяне на количеството електрическа
енергия, което крайните снабдители са задължени да изкупуват по преференциална
цена, който е служил като база за определяне на размера на преференциалната
цена, определена с Решение Ц-18/20.06.2011
г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов. Този
извод следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е видно, че на
КЕВР е даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение, с което да се
установи нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията,
приети до влизането в сила на този закон.
В изпълнение на посочената разпоредба е прието
Решение № СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР е размер, както следва: 2.7. 1 907 kWh,
при определената цена - 191.00 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи до 2 250 часа; 2.8. 2 139 kWh, при определената цена - 173.06
лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи над 2 250 часа.
С решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело № 8493/2015г. на Административен съд
София-град, потвърдено с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм. дело №
14112/2018г. на ВАС, е отменено Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта по
т.2.7 и т.2.8.
Отмяната на Решение СП-1 в
частта му по т. 2.7 не може да доведе до отпадане на императивния законов
критерий за лимит, до който произведената електрическа енергия се заплаща по
определена преференциална цена. Както посочва ищецът в исковата молба, към
момента на произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа
енергия с Решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е оповестила нетното специфично
производство, което е послужило за определяне на преференциалната цена. Този
административен акт има само декларативен, а не конститутивен характер, и подлежи
на предварително изпълнение, което досежно правоотношението между страните е
приключило с издаване на фактурите за произведеното и доставено количество ел.
енергия.
Определянето на размера на
НСП за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа е факт, който се е
осъществил още към момента на постановяване на влязлото в сила Решение № Ц-18/20.06.2011
г. на КЕВР, към момента на извършване на процесната доставка е бил оповестен с
Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и е приложен в отношенията между страните.
През месец септември 2016 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетно специфично
производство от 1 907
kWh от 1(един) kW инсталирана мощност при цена от 191.00
лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като преференциална цена, а
произведеното над това количество ел.енергия е заплатено по цена за излишък на
балансиращия пазар, поради което съдът приема, че произведената от централата
на ищцовото дружество ел.енергия за септември и октомври 2016 г. е надлежно
заплатена, като производителят е получил гарантираната му от закона преференция
на енергийния пазар.
Като неоснователен се преценява доводът на ищеца,
че следва да фактурира произведената от електрическа енергия по
преференциалната цена, определена в т. 7 от Решение Ц-18/20.06.2011 г. – 191.00 лв./MWh до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането на 2
250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в т. 8 от
Решение Ц- Ц-18/20.06.2011
г. – 173.06 лв./MWh, а след достигане на 2 139
кВтч нетно специфично производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Тази теза е необоснована и изцяло противоречи на
законовата регламентация на два самостоятелни вида вятърни електроцентрали,
което от самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и
ценови параметри за всяка една от тях. Накратко, за първи път през 2006 г. ДКЕВР
в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези централи и
факторите, пряко относими към ценообразуването. Пълните ефективни часове на
работа се определят на база прогнозното количество енергия за едногодишен
период, разделено на общата инсталирана мощ на ветровата централа. Ефективните
часове на работа се съобразяват с изследванията на БАН за потенциала на вятъра,
съобразно които, страната е разделена на две ветрови зони. Първата зона е с
пълни ефективни годишни часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа
включително. Втората зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения,
в решението за първи път се определят преференциални цени, като те са различни
в зависимост от ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на
работа. Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет специален
критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия, произведена от ВяЕЦ
– наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни годишни
часове работа на ветровите генератори: до 2250 са по т.1 и над 2250 часа по
т.2. Разделението по специфичния критерий е продължено в следващите ценови
решения на комисията, в това число и в решение № Ц-18/20.06.2011 г., в
което е посочено, че преференциалните цени са определени за електроцентрали,
работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250 часа, а не за
електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би
следвало категорията, към която принадлежи съответната електроцентрала, да се
определи едва след края на годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса
за преизчисляване на вече фактурираното и заплатено по по-високата
преференциална цена количество електроенергия, част от която би била недължимо
платена. Видно от твърденията в исковата молба получателят
Енерго-Про Продажби“ АД заплаща фактурираната от доставчика "Марк
1" ЕООД ел.енергия на цена от 191,00 лева/МВтч, представляваща
преференциална цена за ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа. Следователно, ищецът
сам е определил принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи
до 2 250 часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа
енергия преференциална цена в размер на 191,00 лева /МВтч, съгласно т.7 от
Решение № Ц-18/20.06.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично производство от 1 907 kWh
от 1(един) kW инсталирана мощност е определено в т. 2.7
от решение № СП-1/2015 г на КЕВР.
С оглед на така изложеното съдът
намира, че предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени. Неоснователни се явяват и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периоди до датата на
предявяване на иска – 30.05.2018 г., както и за присъждане на законна
лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
Отговорност
за разноски.
При този изход на спора в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени по реда на чл. 78, ал.3 от ГПК сторените от
ответника в производството пред ВОС разноски, за които е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответникът
има право и на разноските сторени в производствата, образувани по частни
въззивна и касационна жалби на ищеца срещу протоколно определение от 14.12.2018
г. по т.д. 796/2018 г. на ВОС и определение № 234/10.04.2019 г. по ч.т.д. № 193/2019
г. на ВАпС. Претенциите са за присъждане на разноски за държавна такса от 15
лева и заплатено адвокатско възнаграждение от 2 208 лева в производството по
ч.т.д. 1813/2019 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во отд.
Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото уговорените
адвокатски възнаграждения са близо до размера на установените в чл. 7, ал.1, т.
7 и ал. 2, т. 5 от Наредба №1/09.07.2004 г. минимуми с оглед интереса по
делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "Марк 1" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. "България" №
51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, за
осъждане на „Енерго-Про Продажби“
АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№ 258, Варна Тауърс-Г, да заплати
на "Марк 1" ЕООД:
сумата 158 393,94 лева с ДДС,
представляваща дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ „Храброво 2“, произведена
през м. септември 2015 г. на основание Договор за изкупуване на електрическа
енергия № 176/30.08.2011 г. и сумата 39 961,33 лева, обезщетение забава за
периода 30.11.2015 г. – 30.05.2018 г., както и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
"Марк 1"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул.
"България" № 51Б, ет. 4, п.к. 1404, гр. София, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, сумата 6 750,00 лева разноски в настоящото производство и 2 223,00 лева в производството по ч.т.д.
1813/2019 г. по описа на ВКС, ТК, 1-во отд
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието
на „Национална Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето
лице – помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: