О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 21.05.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание
на 21 май…......………………………………………… през две
хиляди и двадесета година………………………………в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
ФИЛИПОВА
при секретаря ……………………………………и в присъствието на
прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….……………
гражданско дело 545 по
описа за 2019 г…….………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
При проверка на допустимостта и редовността на
исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно
чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :
Предявен е иск от „Галоп Груп” ЕООД - София и е
образувано гр.д. 545 по описа на БРС за 2019 година. Производството по делото
се развива на основание чл.422 от ГПК и има за цел да установи съществуването
на вземането на ищеца към ответника, за което вече е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 253/ 2019 година по описа на БРС. Образувано е при
условията на чл.415, ал.1 ГПК.
Ищецъте в производството твърди, че от 21.01.2019
година с ответника били в трудово правоотношение, сключено при условията на
чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70, ал.1 от КТ. Договорено било месечно
възнаграждение в размер на 560.00 лева, променено на 950.00 лева с допълнително
споразумение от 01.02.2019 година. Твърди, че на 04.03.2019 година ответникът депозирал молба
за напускане, считано от същата дата. Била издадена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 във връзка с чл.220, ал.1 от КТ. Ответникът не отработил договореното в трудовия договор предизвестие.
Именно за това ищецът претендирал обезщетение по чл.220 КТ в размер на 1 БТВ.
Правата си предявил в заповедно производство, където съдът издал заповед за
изпълнение за сумата от 950.00 лева. Поради подадено от ответника възражение,
предявява правата си в настоящото производство и моли съда да постанови
решение, с което установи вземането му към ответника в посочените по – горе
размери. Претендира и направените в производството разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът Б.Л.Б.
оспорва предявения иск. Твърди, че ищецът няма към него вземане на посоченото
основание, тъй като трудовото му правоотношение следва да се счита прекратено
„по взаимно съгласие”, а не на основание чл.326, ал.1 КТ. Предявява насрещен
иск по чл.344, т.4 КТ, съединен с иск за заплащане на парично задължение,
произтичащо от задължения по командировъчни заповеди. Твърди, че с подадената
от него на 04.03.2019 година молба не е отправил предизвестие за напускане, а е
предложил на работодателя да прекрати трудовото му правоотношение по взаимно
съгласие. Затова правното основание за прекратяване на трудовото правоотношение
следва да се счита чл.325 КТ, а не вписаното в трудовата книжка – 326, ал.1 КТ.
В този смисъл моли съда да постанови решение. Твърди също, че през целия период
на действие на трудовия договор 22.01.2019 – 05.03.2019 година бил командирован
извън пределите на страната. За този период работодателят му дължи по 35 Евро
на ден или сумата от 2810 лева. Отделно от това към датата на прекратяване на
трудовия договор имал и задължение от 907 лева, представляващо неизплатено
трудово възнаграждение. От общата дължима сума от 3717 лева работодателят му
заплатил едва 1203 лева. Към настоящия момент му дължи сумата от 2514.00 лева.
Моли съда да осъди ответника по насрещния иск да му заплати посочената сума,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното й изплащане.
От ищеца е депозиран отговор на насрещния иск, в
който взема следното становище:
По отношение на иска по чл.344, т.4 КТ: намира
същия за недопустим, предявен извън предвидения за това в чл.358 КТ срок.
Алтернативно моли съда да го отхвърли като неоснователен, като излага
съображения, че нито към момента на подаване на молбата за прекратяване на
трудовото правоотношение, нито към момента на издаване на заповедта не са били
налице индиции за приложение разпоредбата на чл.325 КТ.
По отношение на предявения „паричен иск” – оспорва
изцяло същия. Формулира твърдения за неясно изложение на твърденията, което не
дава възможност да вземе становище.
При така изложените твърдения, съдът определя
правното основание на предявения иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.200 КТ. По
този иск доказателствената тежест е на ищеца и последният следва да установи
факта на наличие на трудово правоотношение между него и ответника; неговото
прекратяване; наличието на предпоставките по чл.200 КТ за възникване на
вземането за обезщетение, както и неговия размер. Допустими са предвидените
доказателствени средства в ГКП. Не се нуждае от доказване фактът на наличие на
трудово правоотношение за периода 21.01.2019 – 05.03.2019 година.
Правното основание на предявения насрещен иск е
чл.344, т.4 КТ. На доказване подлежи фактът, че в трудовата книжка е вписано
основание, различно от действителното такова, относимо към прекратяване на
трудовото правоотношение между страните. Доказателствената тежест е на
предявилия иска. Допустими са предвидените в ГПК средства.
По отношение на направеното възражение за
недопустимост, съдът ще се произнесе, след като даде възможност и на ответната
страна да вземе становище по възражението.
На предявения „паричен иск” съдът не може да
определи правното основание. Изложени са твърдения както за наличие на
неизплатено трудово възнаграждение, без да се посочва за какъв период, така и
за наличие на неизплатени командировъчни средства, също без да се посочва за
какъв период и в какъв размер. Паричните задължения по принцип възникват на
конкретно основание и се дължат при определени предпоставки. Липсата на
конкретни твърдения не дава възможност на съда да определи основанието, респ.да
укаже подлежащите на установяване факти и да разпредели доказателствената
тежест.
По делото са представени писмени доказателства,
които като относими към спорното право, следва да бъдат приети.
С оглед гореизложеното и на
основание чл.140, ал.1и ал.3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени
доказателства: трудов договор,
извлечение от сметка 444 и 421, допълнително споразумение, молба, заповед за
прекратяване на трудово правоотношение, преводно нареждане, декларация.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ ч.гр.д. 223/2019г.
по описа на Районен съд Берковица.
УКАЗВА на ответника, че
следва да конкретизира претенциите си за заплащане на суми, предявени с
насрещния иск в едноседмичен срок от получаване на съобщението, както и да
посочи доказателства, ако желае.
НАСРОЧВА открито съдебно
заседание 22.07.2020
година от 11.00 часа,
за която дата да се призоват страните.
ПРЕДСТАВЯ на страните проекта
си за доклад.
ДАВА възможност за становище
в двуседмичен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че ако в предоставения им срок
не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по –
късно, освен в случаите по чл.147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните
възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.
УКАЗВА на страните, че
присъждането на разноски се извършва съгласно чл.80 от ГПК след представяне на
списък най – късно до приключване на последното заседание в съответната
инстанция. В противен случай страната няма право да обжалва решението в частта
му за разноските.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните,
а на ищеца и копие от отговора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :