Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1853/17.10.2019г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на седемнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно
заседание в следния състав:
председател съдия Георги
Митев, секретар Радостина Иванова,
като разгледа
докладваното от председателя
АНД № 3321 по описа на съда за 2019 година,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 443551-F489592 от 20.06.2019 г.
на директора на Дирекция Обслужване при Териториална дирекция Варна на Национална
агенция за приходите, с което на Д.Д.Р. ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание
чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за извършено
нарушение на чл.264 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Да се изпратят съобщения
на Д.Д.Р. чрез адв.Д.Т. и
на Териториална дирекция Варна при Национална агенция за приходите.
Решението подлежи на касационно
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението е изготвено, пред Варненски административен съд по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на
решението, административно-наказателната преписка да се върне на Териториална
дирекция Варна при Национална агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е
образувано на основание чл.59 и следващите от Закона за административните
нарушение и наказания/ЗАНН/ въз основа на жалба, предявена от Д.Д.Р. срещу № 443551-F489592 от 20.06.2019 г.
на директора на Дирекция Обслужване при Териториална дирекция Варна.
Във въззивната жалба Р.
посочва, че счита наказателното постановление за незаконосъобразно и
необосновано, издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните норми,
не са преценени направените възражения, актовете са издадени от неупълномощени
лица, деянието представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
поради което моли съда да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание Р., редовно
призована, се явява лично и се
представлява от адвокат Д.Т. ***, редовно упълномощен. По същество адв.Т. моли съда да отмени изцяло наказателното постановление,
тъй като според него не е налице вина от страна на доверителката му относно
неспазване на срока за подаване на годишната данъчна декларация. Рачева в
качеството на управител на Вентор ООД се е доверила
на стария си счетоводител, изпълнила е всички изисквания по Закона за
счетоводството, предала му е документите и е останала с впечатлението, че той е
извършил всички необходими действия. Фактът, че той не е подал в срок годишна
данъчна декларация е установен едва от следващия счетоводител, който е поел
дружествените дела и който в последствие е подал тази декларация. Данъкът е бил
внесен в установения от закона срок. Счита, че е налице маловажен случай, тъй
като не са настъпили никакви вреди за фиска, нито за
трети лица, данъкът е внесен, декларацията е подадена.
Въззиваемата страна се
представлява от юрисконсулт Д.Ф., редовно упълномощена. В съдебно заседание Флорева счита, че нарушението е безспорно и категорично
установено, счита че е наложено справедливо наказание в минимален размер и че
не следва да се прилага института на чл.28 от ЗАНН, поради което моли съда за
потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
След преценка на доводите
на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е представляващ
Вентор ООД гр.Суворово, съгласно приложената към
административно-наказателната преписка справка от Търговски регистър към
Агенцията по вписванията. Дружеството имало сключен договор със счетоводната
кантора за счетоводно обслужване на дейността на фирмата, включително и
подаване на годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/. През месец януари 2019 г. Вентор ООД сменило счетоводната кантора и счетоводното
обслужване на фирмата било възложено на Бултакс Варна
ЕООД с управител св.А.С.А.. При преглеждане на документите през месец април
2019 година от счетоводната кантора установили, че не е подадена годишната
данъчна декларация за 2018 година на дружеството.
На 22.04.2019 г. била
подадена в Териториална дирекция Варна на НАП годишна данъчна декларация по
чл.92 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане за 2018 година за Вентор ООД.
На 31.05.2019 г.
инспекторът по приходите при ТД на НАП-Варна М.Б.П. съставила Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № F489592, в който описала
горните обстоятелства, като приела, че Д.Д.Р. като
представляващ Вентор ООД не е изпълнила задължението
си да подаде годишната данъчна декларация за 2018 година в законоустановения
срок – до 01.04.2019 г., а е подадена на 22.04.2018/така е записано в АУАН/ и е приела, че е налице нарушение на
чл.264 ал.1 от ЗКПО. Актът бил предявен на Р. същия ден и получила копие от
него, като записала като възражения по констатациите: „Ще подам възражение в
срок“.
На 31.05.2019 г. в законоустановения срок Р. *** възражение срещу АУАН, в
което посочила, че закъснението за подаване на годишната данъчна декларация за
2018 година се дължи на пропуск на счетоводната кантора.
В съдебно заседание бе
разпитан в качеството на свидетел А.С.А. – управител на счетоводна кантора Бултакс.
Според неговите свидетелски показания дружеството му обслужва Вентор ООД от януари 2019 г. За предходната 2018 г. всички
декларации, включително и годишна данъчна декларация, би следвало да се подадат
от предходния счетоводител. При приглеждане на всички подадени документи на
дружеството в края на месец април 2019 г. установили, че не е подадена годишна
данъчна декларация на дружеството. Веднага уведомили управителя и подали
годишна данъчна декларация. Данъкът по годишната данъчна декларация е бил платен
преди крайния срок.
Гореизложеното се
установява от гласните доказателствени средства – свидетелските показания на А.А. и приетите писмени доказателствени средства по делото,
кредитирани от съда, които не се оспорват от страните.
На 20.06.2019 г. е било
издадено обжалваното наказателно постановление. Административно-наказващият
орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в АУАН, като е квалифицирал
нарушението на чл.264 ал.1 от ЗКПО и е ангажирал личната отговорност на Д.Р. на
основание чл.264 ал.1 от ЗКПО.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на 28.06.2019 г. на другия съдружник в дружеството Й.И.Д.,
видно от известието за доставяне, във въззивната жалба се потвърждава, че е
получено на 28.06.2019 г., жалбата е подадено по пощата/приложен пощенски плик
с клеймо 09.07.2019 г./. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока
на обжалване, от надлежна страна.
АУАН е съставен от компетентен
орган - от инспектор по приходите М.П. при ТД Варна на НАП, съгласно
изискванията на чл.278 ал.1 от ЗКПО.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Т.М. - директор на Дирекция
Обслужване при ТД на НАП-Варна, съгласно изискванията на чл.278 ал.1 от ЗКПО,
Заповед № ЗЦУ -ОПР-17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП и Заповед
№ 391 от 18.05.2009 г. на изпълнителния директор на НАП.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Спазени са нормите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно
нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити,
посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е описал нарушението
от обективна страна, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на личната отговорност
на Рачева.
По делото е установено,
че годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2018 година за Вентор ООД е подадена в ТД на НАП-Варна на 22.04.2019 г.
Закъснението е било установено от служител при ТД на НАП-Варна. Законодателят е
предвидил за извършено нарушение по смисъла на чл.261 и чл.92 от ЗКПО да се
ангажира на основание чл.264 ал.1 от ЗКПО личната отговорност на
представляващия дружеството. Наложено е административно наказание глоба в
минимален размер от 200 лева.
Съдът счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно на следните основания:
На първо място:
В наказателното
постановление не е посочена нарушената материално-правна норма. Според
наказателното постановление е осъществен състава на нарушение на чл.264 ал.1 от ЗКПО, според който представляващият данъчно задълженото лице, включително лицето, изпълнявало длъжността ликвидатор, синдик или представляващ място на стопанска
дейност, неперсонифицирано дружество или осигурителна
каса, който с действие или бездействие
е допуснал нарушение, посочено в чл. 261, 262 или 263, се наказва с имуществена санкция или с глоба
в размер от 200 до 1000 лв. Този текст касае
единствено наказание за допускане на нарушение по чл.261 от ЗКПО, регламентиращ
наказанието за неподаване на декларация в срок. Задължението на данъчно
задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подадат годишна
данъчна декларация в срок до 31 март на следващата година в териториалната
дирекция на НАП е формулирано в чл.92 от ЗКПО и именно тази материално-правна
норма трябва да бъде посочена като нарушена. Неправилното посочване на
нарушената материално-правна норма е съществено процесуално нарушение, което
води до нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице и винаги е основание за отмяна на наказателното постановление.
На второ място:
Според съда в конкретния случай
административно-наказващият орган е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН.
Тази правна норма не дава възможност за налагане на административно наказание,
въпреки обстоятелството, че нарушителят е извършил деянието виновно, след като
има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В ЗАНН не е предвиден законен критерий за
маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се
изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите
на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Преценката за
„маловажност” на случая подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.
н.д. 1/2005 г./, доколкото е свързана с правилното приложение на материалния
закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на
обжалваното решение.
Съда намира, че всички тези обстоятелства са
изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на
чл.93 т.9 от НК, където като „маловажен случай” е определен този, при който
извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Съдът като взе предвид факта, че
въззивникът, макар и по-късно сам е подал необходимата декларация, преди
установяване на нарушението от данъчните органи и издаването на АУАН, внасянето
на необходимия данък от дружеството в срок, липсата на причинени вреди на
държавата, дружеството или трети лица счита, че в случая е изправен в
хипотезата на чл.93 т.9 от НК, тъй като липсват настъпили вредни последици от
деянието. Тъй като е била подадена декларация и били посочени във възражението
причините за забавянето, административно-наказващият орган не е следвало да
издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: