№ 193
гр. Ловеч, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20224300500251 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.422 от ГПК.
С Решение № 129/11.04.2022г.,пост.по гр.д.№ 1359/2021г. РС-Ловеч, на
основание чл.422, вр.чл.415 от ГПК и чл.79 от ЗЗД, е признал за установено по отношение
на ответника А. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ******, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ"ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ЖК„Младост 4", Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 227.16лв., представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от 05.03.2019 г., за периода от 05.03.2019г. до 14.05.2019г., за което са
издадени фактури с №**********/15.03.2019г., №**********/15.04.2019г. и
№**********/15.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (16.04.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането, а иска за дължимост на това вземане за периода от 15.02.2019г. до 04.03.2019г. е
отхвърлен като неоснователен. Отхвърлена е и претенцията за признаване съществуването и
на вземане на заявителя с правно основание чл. 422, във вр.с чл. 415 от ГПК във връзка с
чл.92 от ЗЗД, в размер на сумата 221.02лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 05.03.2019г. за мобилен номер 3598******, от
които: 44.28лв., представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 176.74лв.,
представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET PRESTIGIO
GRACE 3157 7, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни
1
услуги. А. Г. Б. е осъдена да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ"ЕАД с ЕИК *********,
сумата 103.90лв., представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата
230.62лв., представляваща разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част
от иска.
Постъпила е въззивна жалба от „Йеттел България“ЕАД(с предишно наименование
„Теленор България”ЕАД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.София,
ЖК”Младост”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Дж.К.К. и М.С.,чрез адв.В.
Г.-САК,със съдебен адрес ******, против решението. Обжалва го в частта,с която е
отхвърлен искът за неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
221.02лв. Счита,че е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и моли
да се отмени в тази част,като се уважи претенцията изцяло. Излага,че съгласно чл.19б от ОУ
доставчикът има право да прекрати договор с потребител, който не е платил дължима на
падежа сума. Тази уговорка, в съвкупност с чл.19д- предвиждаща освобождаването на
мобилния номер по прекратения договор, е равносилно на разваляне на договора без
предизвестие поради неизпълнение, тъй като цели да освободи за напред оператора от
задължението да осигурява достъп на клиента до далекосъобщителните услуги. Доколкото
цената на абонаментната услуга е уговорена като едномесечно предплащане ясно е, че с
пропускането на падежа абонатът нарушава задължението си за авансиране,което поражда
правото на насрещната страна да се освободи от своето задължение,чието изпълнение е
останало икономически неоправдано. Затова счита,че с предоставянето на правото на
кредитора да прекрати договора без да предупреждава длъжника за предстоящото отпадане
на възможността да ползва услугата, не се създава значително неравновесие в правата и
задълженията на страните. Сочи,че ако ОУ предвиждат да се съхрани договорът, въпреки
това неизпълнение, това би обременило потребителя, оставащ задължен с цената за
поддръжка на достъпа му до мрежата дори и без да може да използва услугите. Твърди, че с
уговорката, даваща право на оператора да прекрати договора едностранно и за напред,
правата на потребителя не са накърнени и тази клауза валидно дерогира общото правило на
чл.87,ал.1о т ЗЗД. Клаузите на ОУ не предвиждат особена форма, в която да бъде отправено
изявлението към длъжника,поради което приема,че това може да се извърши и с
конклудентни действия-предприетото от доставчика ограничаване на използваните услуги.
Обяснява,че доставчикът неколкократно е изпращал съобщения до абоната, с които му е
напомнял за наличието на задължение и последиците от неплащането му. При определяне на
търсения размер е съобразен лимитът от тримесечните стандартни абонаментни вноски. При
положение,че търговецът ще се лиши от всички 24 месечни абонаментни вноски, доколкото
неизпълнението е започнало ще от първата дължима вноска, то заплащането на обезщетение
в размер на три месечни такси,не е прекомерно и необосновано високо. Начинът на
формиране на неустойката не позволява на оператора да получи цялата цена ,независимо
дали след прекратяването се предоставят или не услуги. Развива доводи за дължимостта и на
неустойката за предоставено устройство-таблет, в размер на разликата между стандартната
цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно действащата към момента на
сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му(в брой
или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора. При
съобразяване,че абонатът не е изплатила нито една от вноските, претендираната неустойка
не се явява прекомерна,а цели да осъществи превантивната й функция да стимулира
страната да изпълни задължението си, обезпечителната-да осигури точно изпълнение и
обезщетителна- да компенсира вредите н кредитора от неизпълнението на договора.При
положение,че на търговеца не е изплатена нито една месечна абонаментна
такса,заплащането на обезщетение от 3 месечни вноски не може да бъде прекомерно и
необосновано високо. Допълва, че предоставеното на клиента устройство,с направената
отстъпка, е на стойност 241.91лв. Видно от договора–т.7, общата лизингова цена с избрания
абонамент е в размер на 12.99лв.,докато стандартната такава е 254.90лв.-т.е. отстъпката е в
2
размер на 241.91лв.Търговецът е направил тази отстъпка само и доколкото е разчитал на
абонамент от 24м. При положение,че абонатът е преустановил плащането, не е обосновано
същият да се възползва от преференциалните условия за лоялни клиенти за закупуване на
устройство на по-ниски цени.
По изложените съображения моли да се отмени решението в обжалваната част и
се уважи претенцията изцяло.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от А. Г. Б., чрез особения й
представител адв.М.-ЛАК. Счита, че в обжалваното решение съдът правилно е преценил
всички относими и допустими доказателства, изследвал е задълбочено облигационната
връзка между страните и е стигнал до обоснования извод,че за едностранното прекратяване
на договора мобилният оператор не е уведомил надлежно абоната. Изводът е,че в тази част
претенцията му е неоснователна. Затова моли да се отхвърли въззивната жалба.
В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител.
Въззиваемата се представлява от особения представител- адв.М.-ЛАК.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.1359/2021г. по описа
на РС-Ловеч, както и становищата на страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена
е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и
чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Своевременно е подаден и отговорът на
въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на
първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на
чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
По подадено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД(тогава,а сега с фирма „Йеттел
България“ЕАД) заявление по чл.410 от ГПК,срещу А. Г. Б. от ****Ловешка област, е
образувано ч.гр.д.№ 744/2021г. по описа на РС-Ловеч. Заявителят е поискал да се издаде
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за вземания,възникнали по сключен между
страните Договор за мобилни услуги от 05.03.2019г.,за ползване на мобилен номер
3598******, за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги- сумата 227.16лв., за периода от 15.02.2019г. до 14.05.2019г., за което са
издадени фактури с №**********/15.03.2019г., №**********/15.04.2019г. и
№**********/15.05.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (16.04.2021г.) до окончателното изплащане на
вземането и за сумата 221.02лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 05.03.2019г. за мобилен номер 3598******, от които: 44.28лв.,
представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 176.74лв., представляваща
неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7, с
отстъпка от стандартната цена, съгласно т. 7 от договора за мобилни услуги. Заявлението е
уважено изцяло, като е издадена Заповед №405/16.04.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК. Заповедта е връчена на Б. по реда на чл.47 от ГПК.
В срока по чл.414 от ГПК заявителят е предявил иск по чл.422,вр.с чл.415,ал.1,т.2
от ГПК пред РС-Ловеч,където е образувано гр.д.№1359/2021г.по описа на съда. Приложени
са същите доказателства,от които се установява основанието на претенцията –сключен
договор за мобилни услуги от05.03.2019г., за 2-годишен срок-т.е до 05.03.2021г. Избран е
абонаментен план – Интернет с цена 15.99лв. на месец, за предпочетен номер 3598******
3
със съответна абонаментна програма. В договора е вписано,че абонатът е получила за
ползване мобилно устройство TABLET PRESTIGIO GRACE 3157 7, с отстъпка в размер на
241.91 лева, съгласно т. 7 от договора. Не е представен отделен договор за мобилното
устройство.
Абонатът А. Г. Б. е подписала приложение към договор за мобилни услуги от дата
05.03.2019г., за предпочетен номер +359*********, с абонаментен план „Тотал“ 21.99лв., с
което срокът на договора е ревизиран на 1г.- т.е. до 05.03.2020г. Съгласно т. 11 от Договора
за мобилни услуги в случай на прекратяването му преди изтичане на срока, по вина или
инициатива на потребителя, последният дължи за всяка СИМ карта, за която е налице
прекратяване, неустойка в определен размер, период и условия, при които се дължи, но не
повече от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В случаите, когато е
предоставено устройство за ползване на услугите, потребителят дължи и такава част от
разликата между стандартната му цена,съгласно действалата към сключване на договора
ценова листа и заплатената от него при предоставянето му,съответстваща на оставащия
срок от договора. Потребителят е получила и Общите условия на оператора.
За използваните за периода от 05.03.2019г. до 14.05.2019г. мобилни услуги
операторът е издал фактури,вземанията по които не се спори.
Издадена е фактура № **********/15.07.2019г. за отчетен период 15.06.2019г. -
14.07.2019г., с начислена обща сума за плащане в размер на 503.14лв.(с ДДС),
представляваща сбор от незаплатения баланс от предходния период в размер на 227.16лв. и
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на мобилния договор в размер на 275.98
лева, от която неустойка ищецът претендира сума в размер на 221.02лв.Уточнено е,че от
тази сума 44.28лв. е неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси и 176.74лв.-
неустойка за предоставено мобилно устройство-описаната по-горе отстъпка от стандартната
цена.Липсва уточнение на момента на предсрочно прекратяване на договора.
РС-Ловеч е приел,че вземането за дължими такси за ползвани мобилни услуги е
доказано и е установил съществуването му. В тази част решението не се обжалва.
По отношение на неустойката съдът е приел, че не е доказано от заявителя да е
упражнил надлежно правото за едностранно прекратяване на договора за мобилни услуги и
като последица от това не е възникнало правото на неустойка. Решението се обжалва в тази
част.
Въззивният състав изцяло споделя тезата на РС-Ловеч.
Предпоставка за възникване на правото на неустойка е да е налице предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя. Тази възможност е предвидена в
договора и в Общите условия-чл.19б и чл.19в. За да има валидно и обвързващо страните
действие, упражняването на това право следва да е обективирано във формата,в която е
постигнато съгласието на страните. Договорът за мобилни услуги е сключен в писмена
форма,съотв.в същата би следвало да е и изявлението за прекратяването му,независимо от
коя страна се прави. Спецификата на процесните предоставяни услуги-мобилни услуги,
макар и да дават възможност за по-лесна и бърза комуникация между страните(аргументът
за изпращани съобщения с предупреждение за ограничаване на потреблението), не ги
освобождават от ангажимента да спазят формата на договора. Касае се за изявление,което
води до съществена промяна в отношението, поради което да се признае възможност на
страните за такъв начин за преустановяване на договора,би довел до съществено
накърняване на правата им, на принципа за добросъвестно изпълнение на договорните
ангажименти.
По изложените съображения съставът споделя изцяло тезата на
първоинстанционния съд за липса на доказателства за валидно упражняване на правото за
предсрочно прекратяване на договора поради неизпълнение на потребителя,което е
4
основание за възникване на правото на неустойка. С оглед на това правилно РС-Ловеч е
отхвърлил претенцията в тази част.
Решението,като правилно и законосъобразно,следва да се потвърди в обжалваната
част.
По изложените съображения съставът на ОС-Ловеч
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №129/11.04.2022г.,постановено по гр.д.
№1359/2021г.по описа на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно.
Решението не подлежи на обжалване по арг.от чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5