Р Е Ш Е Н И Е № 260089
09.06.2021г. град
Пазарджик
В И
М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение
на десети май през две хиляди
двадесет и първа година
в публично
заседание в следния състав: ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:Борислав И. секретар:Г.Младенова ,като
разгледа докладваното от съдия Б.И. търговско дело №23 по описа за 2019
година. Производството е по реда на чл.432
от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД във вр.
с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Образувано е по подадена искова молба вх. № 1196/11.02.2019 г. на А.Е.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.Ч. от САК, срещу „Застрахователно дружество Бул Инс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адерс на управление: гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищецът е направил доказателствени искания: за приемане на представени
писмени доказателства; за събиране на гласни доказателства - 3 свидетели при
режим на довеждане за установяване претърпените неимуществени вреди, за
издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с документи по пр. преписка –
протокол за оглед, фотоалбум и др., за назначаване ва СМЕ и САвТЕ. В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Застрахователно
дружество Бул Инс“ АД. Моли да се приемат писмени
доказателства, за изискване на осн. чл. 190 ГПК договор за цесия от 09.10.2018
г., за изискване на осн. чл. 186 ГПК пр. преписка, поставя допълнителни въпроси
по поисканите от ищеца експертизи. Иска се разпит на водача В.В. за
обстоятелства относно механизма. В срока по чл.
372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорват
възраженията на ответниците. Иска се привличане на трето лице помага на
основание чл. 219 от ГПК – „НЮ ЛЕГО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Клокотница“ № 2А, ет. 5, като същото се
обосновава с изискванията на закона. В срока по чл. 373 от ГПК е
постъпил допълнителен отговор на ДИМ. Поставя допълнителни въпроси към
поисканата комплексна САвТМЕ във връзка с направеното възражение за
съпричиняване поради непоставен обезопасителен колан. Иска се разпит и на
водача на другия автомобил Д.Ф.Г.. Предявеният иск се
основава на следните фактически твърдения: В исковата
молба се твърди, че на 02.08.2018 г. В.М.В., управлявал товарен автомобил
марка „И.“, модел „3510“, с ДК № ВС по автомагистрала „Тракия“, на 130 км, в посока гр. С., когато поради загуба
на контрол над автомобила, същият се отклонява надясно и се удря в спрелия в
аварийната лента лек автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“, с ДК № РА , с водач Д.Ф.Г..
Вследствие на пътнотранспортното произшествие са причинени телесни увреждания
на пътника в л. а. „Ф.“ – ищецът А.Т.. Образувано било ДП № 75/2018 г. по описа
на ОД на МВР – Пловдив и прокурорска преписка № 7261/2018 г. на РП – Пловдив.
Поддържа се, че водачът В. е нарушил редица правила за движение по пътищата,
действал е при форма на вината – непредпазливост и извършеното от него деяние и
настъпилите вреди са в пряка причинно-следствена връзка. Относно вредите се
сочи, че ищецът веднага след ПТП бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги“ в гр.
Пловдив, където било установено, че има травма на главата, импресионна фрактура
на черепа и мозъчна травма. Това наложило оперативна интервенция под обща
анастезия, наложила осемдневно болнично лечение, в началото на което изпитвал
силно главоболие. Непрекъснато приемал болкоуспокояващи и лекарства за сън.
Силно емоционално преживял претърпяното ПТП, което се отразило негативно на
психиката му. Твърди, че е отправил претенция към застрахователя, застраховал
процесния товарен автомобил на 05.11.2018 г., но с писмо от 13.12.2018 г. му е
отговорено, че няма основание за изплащане на обезщетение, тъй като няма влязъл
в сила акт, доказващ виновността на водача. Ищецът се позовава на чл. 496, ал.
3, т. 1 от КЗ. Моли за уважаване на исковете с присъждане на направените
разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът „Застрахователно дружество Бул Инс“ АД е подал отговор на
исковата молба. Оспорва иска, като твърди недопустимост, евентуално
неоснователност. Недопустимостта на предявения иск се основава на прехвърленото
чрез договор за цесия от 09.10.2018 г. вземане на ищеца за претърпяните
неимуществени вреди от процесното ПТП от 02.08.2018 г. на „НЮ ЛЕГО“ ЕООД – гр.
София, ЕИК *********, за което с нотариално заверено уведомление на осн. чл.
99, ал. 4 от ЗЗД е уведомило длъжника – на 05.11.2018 г. Счита се, че с
прехвърлянето на вземането, ищецът не притежава активна процесуална легитимация
да предяви своето вземане в настоящия процес. Не се спори, че процесният
товарен автомобил е застрахован при ответника. Оспорва се механизма на ПТП по
описания от ищеца начин. Оспорва се констативния протокол както относно това,
че не съдържал определени реквизити, така и в частта на описаните в него
обстоятелства за причините за възникване на ПТП, доколкото същият в тази част,
макар да е официален свидетелстващ документ, не притежава обвързваща материална
доказателствена сила, тъй като длъжностното лице-съставител не е възприело
същите непосредствено, не е било свидетел на ПТП /цитира съдебна практика
р.3335-15-ІІІ г.о., р.1506-13-І т.о./. Счита, че не е изпълнен фактическият
състав на непозволено увреждане, като при условие на евентуалност – ако съдът
приеме, че е налице, прави възражение за съпричиняване поради нарушаване на чл.
58, т. 1 от ЗДвП за спиране в аварийната лента при движение на МПС по
автомагистрала. Твърди нарушение и на чл. 55, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП (за
движение на пешеходци по автомогастрала), както и чл. 5, ал. 1, т. 1 от същия
(за създаване на опасност и пречки за движението). Твърди се и че ищецът е
съпричинил вредите, като не е спазил дадените му лекарски предписания и изобщо
не се е грижел за собственото си здраве. Релевира прекомерно завишен размер на
претендираното обезщетение. Сочи, че преди настъпване на ПТП ищецът е страдал
от исхемичен мозъчен инфаркт, довел до дискоординационен синдром в средна
степен, т. е. че негативното проявление върху здравословното му състояние е
съществувало още преди инцидента, тъй като това са най-срещаните последици от прекаран
инфаркт. Счита, че лихвата следва да се дължи не от датата на ПТП, а от
05.11.2018 г. когато застрахователят е уведомен. Моли за отхвърляне на иска с
присъждане на разноски. В допълнителната искова молба,
постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа изложеното в исковата, както и
се оспорват възраженията на ответника. Излага се, че прехвърляното с договора
за цесия вземане касае само 35 000 лева, като за горницата до 150 000
лева ищецът е запазил правото си, поради което искът е допустим. Изразява се
становище, че възражението на ответника за съпричиняване е изцяло бланкетно. В
срока по чл. 373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на ДИМ. В
него сочи, че поддържа направените възражения. Допълнително се въвеждат възражения
за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан, който е щял да
предотврати настъпването на вредите от процесното ПТП. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК съдът е приел за БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството, че между ответното дружество и делинквента В.М.В.
е сключена застрахователна полица №
BG/02/117002549928 за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от
02.08.2018 г., както и че ответникът е уведомен от ищеца на осн. чл. 99, ал. 4
от ЗЗД за прехвърленото вземане по договор за цесия, сключен между ищеца и „НЮ ЛЕГО“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, досежно вземането за вреди от процесното ПТП. Доказателствената
тежест в процеса е разпределена съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на
които основава исканията и възраженията си. В производството по иск с правно
основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да
установи: 1/ противоправно поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и
вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Ответникът установява възраженията си, от които черпи изгодни
за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си,
вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия по изложените съображения в
отговора на исковата молба; че е прехвърлено вземането за вреди в пълен размер
и др. Съдът няма да разглежда възражението за съпричиняване по твърдения за
непоставен от ищеца предпазен обезопасителен колан, поради настъпила преклузия
– чл. 370 ГПК. Приети и са приложени представените с исковата молба и отговора на ИМ надлежно заверени по реда на чл.
183 от ГПК копия
на документи като писмени доказателства по делото, вкл.
представеният с молбата от 08.11.2019 г. от ищеца договор за
цесия, сключен между него и „НЮ ЛЕГО“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********.
По делото е
допусната Комплексна съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертиза с вещи лица – ортопед и автоексперт, с поставени въпроси от страните по делото (л. 6-7 за
ищеца и л. 105-106 за ответника), след разпита на свидетелите за
съобразяване на техните показания при изготвяне на експертизата. На основание чл. 186 от ГПК към
настоящото дело е приложени като писмено доказателство препис от ДП № 75/2018 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив и
прокурорска преписка № 7261/2018 г. на РП – Пловдив. Дадена е възможност на ищеца да води в
насроченото открито съдебно заседание двама свидетели за установяване
претърпените неимуществени вреди от ищцата от инцидента,като са призовани
свидетелите В.М.В. и Д.Ф.Г. на посочените от ответника адреси, след внасяне
на депозит от 50 лева. По допустимостта на претенциите: Легитимацията на страните съответства на
твърденията за претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност
на делинквента при ответника-застрахователно дружество. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК. Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за
присъждане на законната лихва за забава представлява последица от евентуалното
уважаване на главния иск – за обезщетение и не се предявява като самостоятелен
иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената
лихва. Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 05.11.2018 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна – на
05.02.2019 г.Искът е предявен на 11.02.2019 г. В проведените съдебни заседания страните поддържат
становищата и възраженията си. За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната повторна комплексна съдебно-медицинска
и автотехническа експертиза която да отговори на поставени
в с.з. въпроси на пълномощниците на сдтраните. .- Окръжният съд, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и
доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на
чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта: Предявеният иск е
с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на
договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят
поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу
застрахователя по чл.432, ал.1
от КЗ
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби,
застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице
на основание чл. 45 ЗЗД. Спорни
по делото са въпросите дължи ли застрахователят обезщетение на ищецът и налице
ли е виновно противоправно деяние, налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и
в какъв размер да е обезщетението за имуществени и неимуществени вреди,
съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.Не е спорно от
страните, че между ответното дружество и
делинквента В.М.В. е сключена застрахователна полица № BG/02/117002549928 за застраховка „ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП от
02.08.2018 г., както и че ответникът е уведомен от ищеца на осн. чл. 99, ал. 4
от ЗЗД за прехвърленото вземане по договор за цесия, сключен между ищеца и „НЮ ЛЕГО“ ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, досежно вземането за вреди от процесното ПТП.а
и се установява от представените доказателства,че водачът на л.а. Не се
спори и се установява,от представените писмени доказателства,че е била заведена
щета пред ответното застрахователно дружество ,като ищецът е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 05.11.2018 г., респ. безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от негова страна – на
05.02.2019 г. В настоящия случай искът е предявен на 11.02.2019 г.,
В своята практика ВКС последователно е застъпвано
становището,че въпреки характера си на официални документи,актовете на
досъдебното производство не съставляват доказателства за механизма на ПТП и за
поведението на участниците в него. Следователно
всички елементи на фактическия състав на деликта
следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца,който черпи благоприятни последици за себе си. Съгласно съдебната
практика на ВКС, съдържаща се в решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506
/ 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от
органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими
за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в
ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на
мястото на произшествието и други. Доказателствената
сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз
основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на
МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън
обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. От
констативния протокол в настоящият случай, разпита на св.Д.Г. и св.В.В. ведно с приетата САвТЕ, се установява механизма на настъпване на ПТП, който
е възприет и в нак.постановление описано по-горе. Установено е, че на 02.08.2018г. водача В.М.В. управлявал
т.а.марка „И.“ модел „3510“ с д.к.№ по АМ-Тракия.На 130км. Посока гр.София
,поради липсата на непрекъснат контрол над управляваното МПС и несъобразяване
при избиране на скоросттта за движение на водача с
конкретните пътни и атмосферни условия,релефа на местността,състоянието на
пътя и превозното средство В. загубил
контрол над автомобила ,който се отклонил надясно и се блъснал в спрелия в
аварийната лента л.а.марка „Ф.“ модел „Т.“ ,с д.к.РА с водач Д.Ф.Г. вследствие на ТПТП са причинени
телесни увреждания на пътника л.а.“Ф.“Т.“ А.Е.Т.. С влязлов
сила решение №1648/12.09.2019г. по адм.д.№4081/19г.
по описа на РС Пловдив водачът В.М.В. е признат за виновен в това,че е нарушил
правилата за движение по пътищата-чл.6,т. ЗДвП ,чл.20,ал.1,чл.20,ал.2,чл.58,т.3 ЗДвП,чл.63,ал.1 ППЗДвП ,чл.63,ал.2,т.1,изр.1-во от ППЗДвП-престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 ,вр. чл.342,ал.1 от НК ,като по непредпазливост причинил ПТП
в резултат на което настъпили телесни увреждания на пътника А.Т. . На
осн.чл.300 от ГПК по делото е прието за безспорно противоправното поведение на
водача В.В. ,вредоносния резултат , а именно настъпилите телесни
увреждания на пострадалото лице А.Т.
,причинната връзка между смъртта и вредата
,както и вината на дееца,който е осъден с влязлото в сила решение на РС
Пловдив. От допуснатата и приета по делото комплексна СМАТЕ от които
се установява,механизмът на настъпване на ПТП ,скоростта на движение на тов.авт.“И.“модел 3510 с рег.№
преди и към оммента на настъпване на ПТП ,възможността на водача на т.а.“И.“ да
предотврати настъпването на ПТП ,при каква скорост на движение и предприемане
на какви действия водачът на т.“И.“ е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП ,мястото на сблъсъка между тов.авт.“И.“ модел 3510 с д.к.№и л.а. марка „Ф. „Т.“ с рег.№ .,траекторията
на движение на тов.авт. при
приближаване към местопроизшествието в момента на удара и след произшествието,
увреждания претърпени от ищецът и
причинната връзка между настъпването на ПТП и получените увреждания ,остатъчните
психически и емоционални проявления и
последици след прекаран исхемичен мозъчен инфаркт ,лечебно-възстановителнитепроцедури и периода на лечение и пр… По
делото са допуснати и разпитани като свидетели М.А. , К.Т. и Д.Г.. В показанията си св.М.А. установи,че същия живее в гр. П. от 35 години и от тогава
познава А.Т. Преди да се ожени за дъщеря му били съседи. Когато катастрофирал
били ужасени. Като отидохме в болницата той бил в пълна кома.Нищо не разбирал.
Не познавал никой. Били го вързали на леглото, не познавал никой. Беше една
седмица в болницата, придружители му
били там. Състоянието му било критично. Сега не познавал хората. Като слезел
долу на улицата, трябвало да има придружител.
И тогава и сега той не познавал хората. Като дошъл синът му миналия
месец, не го познал. На жена си вика „майка“. Преди произшествието бил културен
човек, на всеки давал акъл, работел си, не бил такъв човек. Цялата махала го
познавала. Ако някой се кара той заставал по средата и „не така“ казва. Работел
си, учен човек бил. Тогава нямал нужда от помощ. Работел си, той си бил здрав.
В гората работел. Имал си коне и работел в гората. Сега вече не можел, не
работил. Редовно го виждал. През деня му дават лекарства и спокойно си стоял.
Всяка вечер били у тях и по някое време
се стряска и скача, започва да кашля, дават му водичка и му минава. От
катастрофата му стана така. Жена му е постоянно до него. И в момента е така. Казваш му нещо, а той
само вика „а, а“. И той искам да е здрав, като всеки
един нормален човек. Преди катастрофата редовно се виждали с А... Преди
катастрофата не е боледувал, не е получавал инфаркт. По болници не е ходил. А.
скоро прекарал инсулт. Може да е отпреди месец-два. Пак си бил същия човек,
който е в момента. След катастрофата не
помни нищо, не от инсулта нататък. Преди инцидента по болници не е ходил. В
показанията си св. К.Т. заявява,чуе от 23-24 години е женена за сина на А.Т.
Преди били заедно с А.Т. в една къща, сега в момента не живеели заедно,което е
отпреди повече от пет-шест години,тъй като живеели в отделна къщи сме.
Запозната била с инцидента. След произшествието за първи път видяла А. след
два-три дни. Инцидента станал на 02.08.2018 г. Два-три дни след това го
видяла бил спокоен, знаел какво говори,
кой е сина, дъщерята, снахата, зетьовете, всичко си знаеше, разпознаваше
хората. Тя го видяла в болницата същия ден. Когато се прибрал в къщи състоянието
му било зле. Не познавал никой - нито нея, нито жена си, синовете си. Когато
излязъл от операционната, никой не познавал - нито жена си, нито синовете, нито
тях, нито внуци, и до сега.Тя го видяла пред операцията. След операцията
започнал да не ни разпознава. След като се прибрал вкъщи всеки път трябвало да
има с него придружител. Като искал да отиде някъде и излезе, на прибиране не
знаел къде да се прибере, не знаел къде да сяда, не познавал хората, с кой ще
общува. Като взимал да се прибера у дома, не помнел къщата, къде да се прибере.
Като слезел долу малко да се разкара все трябвало да бъде с придружител. Като
ходел на лекар трябвало да бъде с придружител. До тоалетната също не можел.
Като отивал в тоалетната започвала да му се върти главата и не можел да вижда
къде стъпва. Припадал е в тоалетната. Като почнел да припада загубвал съзнание.
Тогава се възстановявал след един-два часа. Падал на земята и изпадал в
безсъзнание. След половин-един час си отваря очите и започвал да разговаря с
тях. Като слезел долу да пие кафе в заведението, взимал сина или някой от
зетьовете, слизал с него. Като взимал да пие не разбирал, че има кафе до него.
Забравял че имат кафе и стояли пет-десет минутки и отново се прибирали. Той е
или със сина, или със зетя, и заедно се прибирали, сам не можел. Преди
катастрофата не било така. Сам си ходел навсякъде - на магазини, на кафе, на
работа, навсякъде сам. Тя тези неща ги виждала. Не е ходила с тях на кафе. Като
идвали от кафето и казвали, че е
забравил че има кафе. Често го посещавала. Живеели един срещу друг. Къщите им
са една срещу друга. Всеки ден са заедно.Преди катастрофата А. нямал
заболявания, само кашлял. Инфаркт не е получавал. В
показаниятана си св.Д.Г. установява,че - на 02.08.2018 г. с него станала катастрофа.
Били на работа същия ден. Преди да стане тази работа имал в колата теч. Водата
си течала и не работили 4-5 дни, и си почивали. Същият ден сипал вода в колата
и си тръгнали по магистралата. По едно време колата загряла и решили да спрат. Спряли
в аварийната лента на магистралата. Изгасили колата. Пуснали аварийните. Всички
момчета, които си работили заедно, били в колата. Били девет човека и едно
дете. Колата е Бус Ф. Т.. А.Т. бил с тях. Той седял
до него на предна дясна седалка. Не можал да слязе от
колата. Изгасил колата и вече да слиза, погледнал огледалото и буса, който ги ударил зад него. Бусът
не е спирал. Той идвал. Като отбих той не го видял. На слизане го видял в
огледалото. Не можал да слезе. Само казал на момчетата: „Дръжте се“. Бързо се
движел буса зад тях, със 100-120 км и от удара вече
те влезнали в канавката. Цялата кола влязла в канавката. Виждам го че ще ги
удари и завил волана, за да влязат в канавката. Той не чувствал нищо друго. Не
видял че Т. е ударен. Имало момчета ударени. В паниката слезнал
да видял, кой е ударен. Имало и други ударени момчета, но били леко ударени. А.Т.
бил също ударен. Имашл кръв. Видял неговия голям син
и едно момче, бяха го изкарали от колата, видял, че е ударен и бил в
безсъзнание. Дошли три линейки. Взели ударените момчета. Даже и на него казали да се качи, но на него нищо ми
нямало. Останал там до 01:00-02:00 часа през нощта, не могли да изкарат буса. Бусът имал теглич и при
удара бил ударен отзад, не можели да го изкарат и се прибрали късно същата
вечер.Преди да ги ударят никой от
пътниците не бил слязъл от буса.Със синовете на А.Т.
били работили. Той съм от с. А. и постоянно го возел. На един негов братовчед
карал неговия бус. Не
познавал добре А.Т. ,а го
познавал от два-три дни. Искал да помогне на сина си, за да платят някакви
борчове. Той с А.Т. не е имал много работа.
От показанията на
В.В. се установява,че - през лятото на 02.08.2019 г. към 18:00
часа, привечер, на АМ „Тракия“, посока
С., малко преди разклона за К. и Х., А. бил спрял с неговите
работници в аварийната лента, крайна дясна лента. Имало отвънка
хора. Мисли, че имало и
вътре в автомобила някой. Не си спомнял. Той ударил буса. Бусът се завъртял
и с неговата джанта, той имал теглич, „захапал“ теглича
и го избутал долу в канавката. Той бил с пътнически автомобил „Ф. Т.“. Извикали полиция. Дошли да изтеглят
камиона. Баща му се обадил на Пътна помощ, качили го.
Дошли полицаите. Взели проби за
наркотици и алкохол, взели книжката, писали нещо, казали да изчакат. Мерили всичко. След това направо си
тръгнали. Преди настъпване на инцидента не било обозначено
спрялото МПС. Не били пуснати аварийните светлини.
Нямало поставен триъгълник. Те казали, че не са спрели
поради повреда. А. и другите работници казали,
че са спрели за по нужда. Около автомобила имало хора. След инцидента
имало пострадали. Единият от пътниците бил със счупена
ръка. Той бил
вътре в буса.Те били осем човека.
А. не си спомнял къде бил като пострадал. Осем човека били. И в буса
имало, и отвънка имало
хора. Питал ги дали са добре. Те се отделили. Този със счупената ръка го
извели извън канавката и казали, че веднага се обаждат на линейката. Линейката дошлаи го качили
в нея. А. бил вътре в буса. Той карал. А. го извадили от шофьорското място. Работниците
били осем общо. Отвън мисли, че били трима или
четирима човека. Имало и малко момче - на 15 години. По делото е допусната и изслушана
съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от вещо лице магистър-психиатър за
установяване на обстоятелствата преживял ли е А. Е.Т. и продължава ли да преживява
страдания от психологически характер във врзъзка с претърпяното ПТП ,наблюдава
ли се отклонения в психичното му здраве , с каква продължителност и с какви
симптоми,налице ли е клинична динамика в емоционалните реакций на А.Т.,каква е прогнозата за пълното
оздравяване,налице ли е причинна връзка между състоянието на ищеца и процесното
ПТП. За
изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана СМЕ от
в.л.невролог което е отговорило на въпросите-възможно ли е счупване на черепния
покрив ,каквото е получил ищецът при процесното ПТП да доведе до прекъсване на
кръвопотока .ЧМТ представлява ли фактор за развитието на съдовата деменция и
исхемичния мозъчен инсулт. Налице ли е причинно-следствена връзка между ЧМТ и последвалите исхемични инсулти. На
осн.чл.214,ал1 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове за
неимуществени вреди,чрез тяхното увеличение от 150 000лв. на
600 000лв. ,ведно със законната лихва считано от 02.08.2028г. до
окончателното изплащане на обезщетението. Правни изводи: Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. във
вр. с чл.45 от ЗЗД във вр.
с чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В производството
по така предявения иск в тежест на ищеца е да установи: 1/ противоправно
поведения от страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна
връзка между деяния и вреда; 4/ вина (същата се презумира); 5/ наличие на
валидно застрахователно правоотношение между посочения делинквент и застрахователното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/ настъпване на застрахователното
събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Установеното в наказателното производство обвързва
и гражданския съд със задължителна сила само ако е елемент от фактическия
състав на престъплението. Констатациите за други факти, които не са елемент от
престъпния състав, не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат обвързваща
сила – така Решение №
178 от 22.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3690/2016 г., IV г. о. С оглед на изложеното, следва да се приеме, че обвързващото
действие на влязлото в сила Решение №1648/12.09.2019г. па АНД№4081/19г. по
описа на РС Пловдив се проявява по отношение на извършеното от
страна на делинквента В.В. виновно противоправно деяние (представляващо в
случая и престъпление), довело до нараняванията на А.Т.. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди (така и Решение № 163 от 26.10.2011 г. на
ВКС по т. д. № 1025/2010 г., II т. о.). Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение
за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство
което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди
и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи, че между ответното застрахователно дружество и делинквента В. В. е сключена застрахователна
полица № BG/02/117002549928 за застраховка „ГО на
автомобилистите“, валидна към момента
на процесното
ПТП от 02.08.2018 г. Съобразявайки
гореизложеното, съдът приема, че по делото
безспорно са установени противоправното поведения от страна на делинквента (В.В.), неговата вина, наличието на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „ГО
на автомобилистите”, респ. настъпването на застрахователното събитие като
юридически факт, пораждащ неговата отговорност. Вредата (имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Вредите са не само основание за отговорността при непозволено увреждане, но и
определят размера на обезщетението. Предвид на
това, следва да се приеме, че ищеца по делото е активно легитимиран да предяви иск за
обезщетяване на неимуществени вреди, произтекли от настъпилото увреждане. Основателността на
претенцията с оглед другите релевантни обстоятелства – , естеството и
продължителността на търпените болки и страдания, и справедливият размер на
обезщетяването им е въпрос по същество. В задължителната съдебна практика (т.
II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост", като е прието, че справедливостта не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението. Доколкото неимуществените вреди се отнасят до емоционалния
живот на ищеца, причиняват физически и морални
страдания, накърняват душевното спокойствие и равновесие, преживяването им за
всеки индивид е индивидуално. Предвид спецификата на съдържанието на неимуществените вреди, при едно и също
или приблизително по характер увреждане, може да има разлика в размера на обезщетението, която ще се дължи на разликата в
обстоятелствата, които са от значение за определяне на справедливо обезщетение. В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена и възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал
предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза,
когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г. Неспазването на установени в
нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за
въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като
създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за
улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на
тези правила само по себе си е причинило увреждането. При спазването на тези
критерии не следва да бъде извършена преценката за процента на съпричиняване в
настоящия случай поради обстоятелството,че с определението си по чл.140 от ГПК
е приел,че не ще разглежда възражението за съпричиняване
по твърдения за непоставен от ищеца предпазен обезопасителен
колан поради настъпила преклузия по чл.370 от ГПК. Претърпените от ищеца вреди се изразяват в – контузия на
главата и тялото ,раскъсно-контузна рана на главата ,
хлътващо импресионно счупване на черепния покрив в
лява теменно-тилна област ,счупване на основата на черепа в ляво в областта на
средна черепна ямка ,контузия на мозъка в ляво .В
експертизата си в.л. установява,че
според приложените по делото
документи е налице удар на предната част на „И. 3510“ със задната лява
част на „Ф. Т.“ ,като в момента на удара л.а „Ф. Т.“ е в спряно положение с
пътуващите в него , а скоростта на удрящия т.а „И. 3510“ е била около 67км.ч. В
заключението си в.л. установява,че описаните телесни наранявания могат да бъдат
получени така както се ъобщава в материалите по
делото ,поради което маже да се допусне наличие на причинно-следствена връзка с
процесното ПТП . В заключението си
в.л. установява,че пострадалия А.Т. е
изпитвал физическа болка ,като непосредствено след инцидента и в първите
5-15дни тя е била с по-голям интензитет .Понастоящем не е налице физическа
болка. Също така в.л. установява,че след претърпяната черепно-мозъчна травма са
налице остатъчни прояви,които са за сметка на психичните и емоционални прояви
пред физическите.Не е налице двигателен дефицит.Налице са нарушения в психо-амоционалната сфера и когнитивните функии-памет,внимание,планиране и изпълнение на
задачите.Тяхната оценка ,както и влиянието им върху социалната адаптация на
ищеца са от компетенцията на съдебно-психиатрична експертиза. В.л. е установило,че в зависимост от наличните остатъчни физически
и психически прояви и степента на индивидуализация на болния е и влиянието им
върху начина на живот в смисъл неудобства и дискомфорт
по отношение на функционалното му състояние,качество на живот и социални контакти. При по-тежки случаи
пациентът се нуждае от много грижи-за поддържане на хигиената,хранене , за
цялостно обслужване , за придвижване , за социална адаптация , При други хора
нещата са по-блатоприятни ,изключително важно е
адекватно проведеното лечение на „острата фаза“ и ранната рехабилитация-двигателна
и говорима. Също така се установи,че
както физическите прояви,така и психичните и когнитивни нарушения изискват
мултидисциплинарен подход и редовно проследяване от личен лекар
невролог,рехабилитатор,логопед и психотерапевт.Продължителността за възстановяване
е различна-от месеци до години а нв някои случаи и до
живот. В.л. установява,че А.Т. е изписан в съзнание , адекватен и
ориентиран.Налице е слабо изразена отпадна неврологична симптоматика ,която
практически не води до нарушение в качеството на живот и социалната
адаптация.Препоръчано е наблюдение от невролог,двигателна и говорна
рехабилитация и физиотерапия.Диспансеризация според изискванията на НРД за
1год..Назначено е медикаментозно лечение ,което болния приема по рецептурна книжка.Не се съобщава и няма приложени
медицински документи за проведени лечебно-възстановителни процедури и за
подобряване на здавословното и психическото състояние
след настъпилото на 02.08.201г. ПТП. Още в.л. установява,че според класификацията на автомобилните травми
и механизма на образуване на уврежданията ,травмите в амтомобила
са от удар и състресение на тялото-при сблъскване на
тялото в някои части от автомобила или от притискане-при притискане на тялото
от разместени части на кабината.При ефективно поставен и работещ предпазен колан,той задържа тялото
към седалката,което значително намалява възможността от удари на главата и
тялото в различни части на кабината и би предотвратило или ограничило настъпилите
травматични увреждания. Съдът приема от съвкупния
анализ на събрания по делото доказателствен
материал
вкл. констативният протокол, се установява механизма на процесното
произшествие и причинната връзка между деликта и
уврежданията получени от ищеца. В настоящия случай вината на водача В. се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства и разпита му
като свидетел, от който е видно,че поведението му е противоправно,
несъобразено с пътната обстановка поведение като водач на т.а“И. 3510“,с
рег.№“О“ , е допуснал отклоняване и
навлизане на скорост в лентата за аварийно движение ,което се дължи на отклонение на вниманието на
водача и завъртане на волана със
задаване на посока на движение надясно. Безспорно се установява, при така описания механизъм, че единствената
причина за настъпване на произшествието са субективните действия на водача на
автомобила. Той е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си на пътя с
конкретните пътни условия, за да избегне опасността от настъпване на ПТП. Размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно
съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на
извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените
морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС
№4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при
съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси. От
събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска
документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като
обективно и компетентно изготвено заключение на КСМАТЕ и психиатрична
експертиза отчитайки обстоятелстата,че ищецът Е.Т. е
преживял кратковременно страдание от психиатричен характер в месеците след ПТП .Освен това съдът отчита и обстоятелството,че А.Т.
страда от дементен синдром-смесена корова и подкорова деменция,който е хроничен ,с прояви на тежък когнитивен
дефицит,личностова промяна и социална дисфункция,като прогнозата за пълното оздравяване при А.Т.
е песимистична .Настоящия състав съобрази и обстоятелството установено от
заключението на в.л. невролог,че в случая от инцидента в голяма степен е
пострадала част от мозъка, като се разкъсват не само съдове но и мозъчна тъкан
/мозъчни клетки/ ,така че ако се увредят съдове повече от клетки ,по изразена ще е съдовата болест/мозъчен енфаркт/
, ако се увредят повече клетки отколкото съдове по рано ще се проявят признаци
на деменция
,като в случая са увредени достатъчно сериозно и съдове и клетки в този регион на мозъка. Също така в.л. е установява,че причинно-следствената
връзка Черепно-мозъчна травма-мозъчен инсулт ,особено в един басейн на една и
съща артерия-има ,оттук и заключението- повече съдови увреди , по тежка съдова деменция,т.е причина и следствие травма-деменция..Освен
това съдът взе предвид установените по
делото болки и страдания, преживени от ищеца в резултат на нанесената му травма при ПТП, отчитайки като ориентир за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди конкретните икономически условия в
страната,съдебната практика при сходни увреждания, както и установения в чл.52
от ЗЗД принцип на справедливост, настоящият съдебен състав намира, че размера на обезщетението следва да е
съобразен от една страна с вида на
нанесената телесна повреда, с интензитета и продължителността на физическите
болките и страдания, с невъзможността на А.Т. да се обслужва сам за дълъг период от време, с наложилата се промяна в
начина му на живот и социални контакти, с продължителността на търпяните болки и страдания, начина по който ги е понесъл
ищеца, как са повлияли те на начина му на живот и какви са изгледите за подобряване на
състоянието му. Тъй
като се касае за причинена тежка черепно-мозъчна
травма, която от една страна е създала сериозна опасност да живота на
ищеца, а от друга – има множество също така тежки и необратими "късни
последици"- нарушения във функцията на главния мозък:двигателни,
координационни, говорни, рефлексни и сетивни нарушения,проведеното
медикаментозно лечение ,което болния приема по рецептурна
книжка.Макар да няма приложени медицински документи за проведени
лечебно-възстановителни процедури и за подобряване на здавословното
и психическото състояние след настъпилото ПТП . Като се прибави и прекарания
инсулт последицата от инцидента,и тежка
съдове деменция се оказва, че ищеца – на 64 години към настоящия момент - е в
състояние, което не му позволява да се грижи сам за бита си, да излиза без
придружител, за да общува и да задоволява свои потребности. Реално качеството
на живот на Е.Т. е сериозно влошено, в сравнение с времето преди инцидента,
когато е бил активен човек, поддържал е самостоятелно бита си и не е зависел от
грижите на близките си. Т.е здравословното му състояние, не е пречило да бъде
самостоятелен и активен, за разлика от последиците от преживяното ПТП. Това
негово предишно състояние няма да бъде възстановено, защото заради характера и
тежестта на черепно-мозъчната травма последиците от
нея са необратими.Като има в предвид възрастта на ищеца и какви са били
възможностите да продължи да се грижи сам за себе си и да води независим и активен
живот, съдът приема, че неговия комфорт е нарушен сериозно ,още повече,че към
момента същият е поставен под запрещение поради тежкото му здравословно
състояние с назначен настойник неговата съпруга Б. З.Т.,което говори за
траен и необратим процес и състояние на зависимост
от своите близки .Съдът отчита също така освен физическите болки и неудобства
които продължават и до днес и претърпените психически страдания. От
така определената сума, съдът счита,че обезщетението не следва да бъде намалено
с определен % поради това,че не се установиха и доказаха обстоятелства за наличие на съпричиняване
/непоставяне респ. неправилно поставяне
на обезопасителен
колан/, поради което искът за имуществени вреди е частично основателен
по размер. В предвид на това
справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените травматични увреждания, които ищеца е търпял
при неприето възражение за съпричиняване, следва да
бъде в размер на 100 000 лева, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 600 000 лева, като
неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена,ведно с дължимите законни
лихви върху същата до окончателното и изплащане. По
отношение на предявения иск за
присъждане на законни лихви . Предвид
акцесорния си характер частично основателен и доказан
е и искът за присъждане на законна лихва.Принципно лихва може да се търси от
датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното
дружество, която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл. 497,
ал.1, т.2 от КЗ.В случая ищецът е оформил претенция за законна лихва , считано от 02.08.2018г., от деня на увреждането. . По делото безспорно се прие,
че ищецът е отправил претенция пред
застрахователя на 05.11.2018 г. за заплащане на обезщетение по повод
процесното ПТП от 02.08.2018 г.,. Ето защо, единственият установен момент, в който на застрахователя му е
станало известно настъпването на застрахователното събитие е 05.02.2019 г., която дата следва да се приеме и за датата, от която тече и
законната лихва за забава върху присъдените обезщетения и по отношение на която с оглед изтичане на 3месечния
срок следва да се уважи претенцията. При
този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски. Претендират
се от ищецът разноски съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК ,ведно с доказателства за уговорен,но
незаплатен от ищеца хонорар в р-р не по
нисък от предвидения в чл.36 ,ал.2 от Наредба№1/2004г. за мин.размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1 100 лева. Ответника ЗД "Бул Инс“ АД не претендира направени съдебно-разноски,поради
което такива не се присъждат. Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза
на лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати
всички дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката
на Окръжен съд - Плазарджик сумата 4 000 лв. държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете. Воден
от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК ,Пазарджишкият Окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична,
р-н „Лозенец", ул.„Джеймс Баучер" №87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. -заедно, да заплати на А.Е.Т., ЕГН :********** ***.чрез настойника му Б.З.Т.,ЕГН: ****** 3451,чрез адв.Е.
Г.П. от САК, сумата от 100 000 лева - обезщетение за
причинените му неимуществени вреди -
болки и страдания ведно със законната лихва,считано от 05.02.2019 година до
окончателното изплащане,причинени в резултат на ПТП от 02.08.2018 година, като за разликата над уважения размер от 100 000 лв.
до пълния предявен размер от 600 000 лева ,ведно със законната лихва върху
сумата считано от 05.02.2019г. до окончателното изплащане ОТХВЪРЛЯ исковете като
НЕОСНОВАТЕЛНИ..
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс“ АД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична,
р-н „Лозенец", ул.„Джеймс Баучер" №87,
представлявано от С. С. П. и К. Д. К. - да заплати на А.Е.Т., ЕГН :********** ***. чрез настойника му Б.З.Т.,ЕГН:**********,чрез адв.Е.
Г.П. от САК , разноски съобразно уважената част
от исковете в размер на 1 100 лева, а в полза
на Държавата по сметка на ОС Пазарджик
Д.Т в р-р на 4 000лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Окръжен съдия: