Р
Е Ш Е
Н И E
№223 04.06.2021 год. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар
Ива Атанасова
като разгледа
докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 169 по описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е с правно основание чл.268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Е.Т.И. ***, подадена чрез пълномощника му адвокат И.З., против
Решение № 31/ 12.02.2021г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на
Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е оставена без уважение
жалбата му срещу Разпореждане с изх. № С210024-137-0000090/ 12.01.2021 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, в обжалваната част, като неоснователна. В жалбата са изложени доводи
за незаконосъобразност на оспореното решение поради неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателя по
отношение на процесните публични задължения е изтекла абсолютната погасителна
давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, считано от датата на осъществяване на всяка
конкретна сделка, от която произтичат тези задължения, посочени в Споразумение
от 16.10.2018г по НОХД № 503/ 2015г по описа на Специализирания наказателен съд.
Счита, че актът по приключване на наказателното производство не създава
процесните задължения, а само ги установява. По подробно изложени съображения моли
решението да бъде отменено и да бъде постановено отписване на посочените в него
вземания като погасени по давност. Претендира за направените по делото разноски.
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител главен
юрисконсулт Т., в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност
на оспорените административни актове. Претендира
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв и прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
жалбоподателя.
От събраните по
делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
С протоколно определение от 16.10.2018 г. по НОХД №
503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София е одобрено
споразумение, по силата на което Е.Т.И. е осъден за извършени престъпления на
лишаване от свобода и на основание чл.253, ал.6 от НК поради липса на предмета
на престъплението е осъден да заплати солидарно с други лица в полза на държавния
бюджет сумите 37 240лв, 200 000лв, 10 000лв. и 104 000лв., както
и да заплати сумата в размер на 523.33лв., представляваща разноски в хода на
досъдебното производство за изготвени експертизи, от която 423.33лв. да се
заплати по сметка на ГД БОП-МВР, а 100.00лв – по сметка на Специализираната
прокуратура, и сумата от 1088.40лв. – направени разноски в хода на съдебното
производство по делото, която да се заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Специализиран наказателен съд. Предметът на престъплението
са извършени сделки с имущества, придобити чрез тежки умишлени престъпления, в
периода 21.09.2006г-11.07.2008г. Определението е влязло в сила на 16.10.2018г.
Въз основа на споразумението за горепосочените суми от 37
240лв, 200 000лв, 10 000лв. и 104 000лв са издадени четири изпълнителни
листа на 23.11.2018г. Вземанията са присъединени към образуваното изп. дело № 24100003452/2010г.
с Разпореждане за присъединяване изх.№ С190024-105-0131012/ 13.05.2019г. на
публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив офис Стара Загора, връчено на
20.05.2019г.
С Постановление изх.№ С190024-022-0098224/ 25.10.2019г. е
наложена обезпечителна мярка - запор на дяловете на длъжника в дружествата „ХАН
09“ ООД с Булстат ********* и в „Първа заложна къща Експрес“ ЕООД с ЕИК
*********. Изпратеното на основание чл. 203, ал. 8 от ДОПК Запорно съобщение
изх.№С200024-121-0001027/25.10.2019г. до Агенцията по вписванията е получено на
04.11.2019г..06.2020 г. и запорът е вписан на същата дата.
С молба вх.№ С200024-000-0604452/ 30.12.2020г. Е.И. е
поискал от Директора на ТД на НАП Пловдив да отпише гореописаните задължения на
основание чл.171, ал.2 във връзка с чл.173, ал.2 от ДОПК като погасени по
давност.
С Разпореждане с изх. №С210024-137-0000090/12.01.2021 г.,
издадено от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на
събирането на процесните вземания. Изложени са съображения, че с оглед
предприети действия по принудително събиране на задълженията давността е
прекъсната, а с издаване на Постановление за налагане на обезпечителни мерки
изх.№ С 190024-022-0098224/ 25.10.2019г. и налагане на запор върху дялове в
търговски дружества е налице спиране на давността.
Разпореждането е обжалвано от Е.И. пред Директора на ТД
на НАП Пловдив.
С обжалваното
Решение № 31/ 12.02.2021г Директорът оставя жалбата без уважение с доводи, че
от одобреното споразумение възниква публичното вземане и неговата изискуемост,
а не както сочи жалбоподателката от осъществените от нея деяния /сделки/. Приема, че давността за тези задължения е започнала да тече от 01.01.2019
г., тъй като вземането е дължимо от 16.10.2018 г, с присъединяването в
производството по събиране на публични вземания по изп. дело № 24100003452/2010г.
с Разпореждане изх.№С 190024-105-0131012/ 13.05.2019г давността е прекъсната и
е започнала да тече нова давност. С наложени съгласно чл.203, ал.8 от ДОПК запори
давността е спряна на основание чл. 172,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Обоснован е краен извод, че
давностният срок, започнал да тече от 01.01.2019 г., към момента на произнасяне
не е изтекъл.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните
правни изводи:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с
правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Обжалваното Решение № 31/ 12.02.2021г е
постановено от компетентен орган - Директор
на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на
установения срок в чл.
197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в
преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по
административен ред Разпореждане изх. № №С210024-137-0000090/12.01.2021г. също
е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
При постановяването на процесните
административни актове правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните
вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон не е
предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от
1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати
публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от
спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението
е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.
Между страните по делото няма спор, че паричната
равностойност на отнети в полза на държавата вещи и лихвите за тях
представляват публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 5 и т. 9 от ДОПК. Спорният момент е откога за тези задължения започва да тече давностен срок
и изтекъл ли е той.
В съдебната практика се приема, че отнемане
предмета на престъплението в полза на държавата или присъждане на неговата
равностойност при липса или отчуждаване по чл.53 от НК е своеобразна гражданска
санкция за извършеното престъпление. Тази санкция, макар и да прилича на
глобата и конфискацията, не е наказание по смисъла на НК, тъй като не е
предвидена като такова в чл. 37 НК. Отнемането настъпва в момента на влизане в
сила на присъдата, с която вещите или имуществото се присъждат в полза на
държавата, като един от способите за трансформиране на личната в държавна
собственост – в този смисъл е Тълкувателно решение № 47 от 21.12.1981г по Н. Д.
№ 37/1981 г., ОСНК на ВС, което не е загубило значение. Аналогично от същия
момент възниква задължението за заплащане на равностойността на липсващия
предмет на престъплението. Затова не може да бъде споделено твърдението в
жалбата, че задължението за заплащане на равностойността на предмета на
престъплението произтича от всяка конкретна сделка и следвало да се плати на
датата на осъществяване на тази сделка. На датата на извършване на
инкриминираните сделки е възникнало изцяло гражданскоправно отношение между
страните, което не поражда задължение за Е.И. от вида и в размера на процесните. Воденото срещу Е.Т.И. наказателно
производство също няма за цел установяване или събиране на публично вземане, но
като следствие от признаване на подсъдимия за виновен са възникнали и
установени процесните публични вземания и то след влизане в сила на крайния акт
от проведеното наказателно производство, т.е. едва с факта на осъждането на Е.И..
Действително, както се сочи в жалбата, при данъците задължението за внасяне в
бюджета възниква въз основа на закона, в съответствие с принципа на законоустановеност
на данъци и такси по чл.60 от Конституцията на РБ, което обяснява и защо
определянето на началния момент, в който започват да текат давностните срокове,
няма връзка с издаване на ревизионен акт. В случая обаче се касае за различно
по вид и характер публично вземане от това за данъци и при него възникването и
установяването съвпадат във времето.
Предвид изложеното съдът приема, че с влизане в
сила на 16.10.2018г на определението за одобряване на споразумението по НОХД №
503/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд-София, имащо последиците
на присъда съгласно чл. 383, ал.1 от НПК, вземанията, представляващи паричната
равностойност на липсващия предмет на престъплението, са станали и изискуеми. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК,
давността за процесните публични вземания е започнала да тече от 01.01.2019г. и
към момента на подаване на молбата за отписването им на 30.12.2020г, както
и към настоящият момент,
не е изтекла. В тази връзка не следва да се обсъждат действията, описани в
оспореното решение, обосноваващи изводи за спиране и прекъсване на давностния
срок.
По тези съображения според настоящия съдебен
състав правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е
приел
в свое Разпореждане с изх. № № С210024-137-0000090/12.01.2021г.,
че не са налице предпоставките по чл.171,
ал.2 от ДОПК за отписване на
процесните публичните задължения на стойност 10 000лв, 200 000лв, 37 240лв
и 104 000лв като погасени по давност. Като е оставил без уважение жалбата срещу
разпореждането за отказ да се прекрати събирането им поради изтекла погасителна
давност, решаващият орган е постановил акта си
при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби и целта
на закона да се съберат дължими публични вземания, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на делото в полза на ответната администрация следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен по реда на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ
съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.Т.И. ЕГН ********** *** против Решение № 31/ 12.02.2021г на
Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за
приходите, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане с изх.
№ С210024-137-0000090/12.01.2021 г., издадено от главен публичен изпълнител в
ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Е.Т.И. ЕГН ********** ***, да заплати на
Териториална дирекция гр .Пловдив на Национална агенция за приходите
сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: