РЕШЕНИЕ
№ 69
Ямбол, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V
състав, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и
трета година в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело №
20237280700080 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.98, ал.2 АПК и чл.145 АПК по жалба на „****** ****“ ЕООДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, представлявано от Х.Т.П., чрез пълномощник адв.И.Г. ***, кантора ***, тел: ********** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
ФК-25-0093335/02.02.2023 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е постановена принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект- магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.Ямбол, ул.*** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, потвърдена с Решение № ГДФК-61/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение и заповед са неправилни, незаконосъобразни, постановени в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, както и липса на мотиви свързани с конкретния случай и във връзка със срока на наложената мярка. В тази връзка се сочи, че с оглед материалите по преписката определеният със заповедта 14-дневен срок на мярката се явява несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава, като същевременно са изложени бланкетни мотиви, които биха били относими към всяко установено нарушение от процесния вид във всеки търговски обект. Освен това органът не е обсъдил кое конкретно го мотивира да избере именно тази продължителност на срока на мярката из между всички нормативно предвидени възможности, като не са съобразени характерът на търговията, местоположението на обекта, както и дали нарушението се явява първо. В съответствие с това се претендира да се постанови решение, с което да се отмени изцяло заповедта като неправилна и незаконосъобразна, като се присъдят на дружеството направените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващата страна не се явява представител.
За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт Е., който оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето й и за присъждане на разноски по делото.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка cер. АА № 0093335/31.01.2023 г. съставен от орган по приходите – гл.инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Бургас на 31.01.2023 г. в 12:40 ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
§ 1 т.41 от ДР на ЗДДС - магазин за плод и зеленчук, находиш се в гр.Ямбол, ул.„С.К.“
№**, стопанисван от „З.****“ ЕООД с ЕИК *********.
Проверката е започнала с извършване на контролна покупка на 50 г. сурови бадеми и 60 гр. сурови лешници /смес/ на обща стойност 2,65 лв., заплатена в брой от проверяващия екип, преди легитимация, като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство - модел D. DP-***, ИН на ФУ: ..****** и ФП
№********, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на стоката. Сумата е било заплатена от инспектора по приходите, а плащането е било прието от продавача в обекта.
След легитимация на органите по приходи, от фискалното устройство е отпечатан дневен финансов отчет с №*******/31.01.2023 г. и разпечатка КЛЕН за дата 31.01.2023 г., от които е видно, че въпросната продажба не е регистрирана чрез издаване на фискален бон, а обектът е целогодишен, с работно време от понеделник до събота от 09:00 ч. до 19:00 ч. и едно заето по трудово правоотношение лице.
При извършване на проверката в търговския обект са изготвени Протокол за извършена проверка cер. АА № 0093335/31.01.2023 г. и приложени към него дневен финансов отчет с
№*******/31.01.2023 г. и разпечатка КЛЕН за дата 31.01.2023 г., опис на паричните средства в касата и декларация от лице работещо в обекта по трудово/гражданско правоотношение.
Впоследствие при същата фактическа обстановка са съставени АУАН № F694919/02.02.2023 г. срещу „З.****“ ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС във връзка с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ и АУАН № F******/02.02.2023 г. срещу „З.****“ ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като няма данни въз основа на тях до момента да са издадени наказателни постановления.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
ФК-25-0093335/02.02.2023 г. началникът на отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановил налагане на „****** ****“ ЕООДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, представлявано от Х.Т.П. на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект- магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.Ямбол, ул.*** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-61/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението е получено от Х.Т.П.-управител на „****** ****“ ЕООДсрещу разписка на 19.03.2023 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По силата на чл.81, ал.1 АПК във връзка с чл.98, ал.2, изр.2 АПК индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по- горестоящия административен орган, като ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, поради което предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-25-0093335/02.02.2023 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която е постановено налагане на „****** ****“ ЕООДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, представлявано от Х.Т.П. на принудителна административна мярка- Запечатване на търговски обект-магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.Ямбол, ул.*** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-61/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните
разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 3755/20.10.2022 г. и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, основания за отмяна по чл.146, ал.1, т.4 и т.5 от АПК
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи , или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.
В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че „„****** ****“ ЕООДотговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП, като при извършена, в стопанисван от дружеството търговски обект- магазин за плод и зеленчук,
находящ се в гр.Ямбол, ул.***, контролна покупка на 50 г. сурови бадеми и 60 гр. сурови лешници /смес/ на обща стойност 2,65 лв., заплатена в брой преди легитимация, не са издадени фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата, с което е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби.
Спорен е въпроса и това са основните доводи в жалбата, дали прилагането на принудителната административна мярка в настоящия случай е в съответствие с целите визирани в чл.22 ЗАНН и с принципа за съразмерност залегнал в чл.6 АПК.
Доколкото установения случай е единичен, то налагането на процесната мярка срок от 14 дни не може да се приеме за съразмерно.
Заповедта за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект” за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка, но продължителността на принудителната административна мярка, следва да бъде обоснована във всеки конкретен случай в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите. В този аспект посочените в мотивите на заповедта обстоятелства относно целогодишното извършване на търговска дейност, неиздаването на фискален бон, наличието на положителна касова разлика, средно-дневния оборот, декларираните годишни финансови резултата и извода за създадената в обекта организация на работа, не могат да обосноват конкретния срок на мярката.
Също така посочените в заповедта мотиви за продължителността на срока, без да е обсъден вида и характера на дейността, са абстрактни поради липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Изложени съображение в тази насока са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение.
На следващо място не става ясно как е определен конкретния срок, при легална допустимост в рамките от един до тридесет дни, респ. кои обстоятелства е прието, че са от значение и каква е отредената им тежест.
С оглед императивния характер на принципът на съразмерност залегнал в чл.6 от АПК, който трябва да се спазва при издаване на ЗПАМ, то задължение на административния орган е да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В разглежданата хипотеза индивидуалния административен акт е издаден, без да е направена преценка на баланса между личните и обществени интереси, а само за наличието на общо формулиран обществен интерес от налагането й, поради което съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, защото установения размер на срока за налагането й не е обоснован, при което се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Предвид посоченото следва да се приеме, че допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията за форма на административния акт засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл.169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл.22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което издадената заповед трябва да бъде отменена, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане следва да се присъдят на оспорващия направените по делото разноски в размер общо на 650 лева, съставляващи заплатени държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) №
ФК-25-0093335/02.02.2023 г. издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ град Бургас,
дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която е постановено налагане на „****** ****“ ЕООДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, представлявано от Х.Т.П. на принудителна административна мярка- Запечатване на търговски обект-магазин за плод и зеленчук, находящ се в гр.Ямбол, ул.*** и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-61/27.02.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „****** ****“ ЕООДс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.***, представлявано от Х.Т.П. направените по делото разноски н размер на 650 (шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете