Решение по дело №231/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260014
Дата: 2 септември 2020 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20193430200231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

_____

 

гр. Тутракан, 02.09.2020 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Г.

 

при секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 231/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

1. Делото е първоначално образувано като АНД № 258/2018 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС). Постановеното решение е отменено от касационната инстанция, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

2. Постъпила е жалба от Д.Ж.С., управител „Л.Н.” ООД (понастоящем „К. и К.” ООД) срещу Електронен фиш Серия К № 2035054/19.04.2018 г. (ЕФ), издаден от ОД на МВР - гр. Силистра, с който за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (при максимална допустима скорост от 50 км/ч се е движил с 94 км/ч), на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП , ѝ е наложено наказание: „Глоба” в размер на 600 лв.

2.1. Жалбоподателят моли за отмяна на обжалвания акт. Относно основанията за отмяна препраща към жалбата, подадена от „Л.Н.” ООД. Твърди се че:

2.1.1. Не е индивидуализиран адресата на ЕФ (тази неяснота е отстранена с изпълнението на указанията на Административен съд - гр. Силистра, дадени при отмяната на решението по АНД № 258/2018 г.)

2.1.2. Нарушението било установено с мобилна система, а не със стационарно техническо средство.

2.1.3. Мястото на извършване на нарушението не може да бъде установено.

2.1.4. Жалбоподателят се движел извън населено място при заснемаН.о му.

2.1.5. Знак Д11, обозначаваш началото на населеното място, не бил поставен в съответствие с Наредба № 18/23.07.2001 г. и бил закрит от дървесна растителност.

2.1.6. Техническото средство за отчитане на скоростта не било монтирано правилно, полицейските служители, монтирали средството, не разполагали с нужните компетенции за работа със системата и полицейският патрул не бил позициониран правилно.

2.1.7. В условията на евентуалност се твърди, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

3. Административнонаказващия орган (АНО) ОД на МВР - гр. Силистра, чрез началника на РУ на МВР - гр. Тутракан намира жалбата за неоснователна.

4. Районна прокуратура - гр. Тутракан, не изпраща представител и не взема становище.

От фактическа страна

 

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите и становищата на страните прие за установено следното от фактическа страна:

 

5. По делото са изслушани показанията на свид. Г.С.Г. и С.И. И. (л. 73 и 74 от н. д.)

6. В 08:00 ч. на 19.04.2018 г. от свид. С. *** до ЗК „Ген. А. Зафиров” е приведено в режим на работа автоматизирано техническо средство (АТС) TFR1-M № 593, отчитащо скоростта на движение с посока: гр. Силистра - гр. Русе. Същото е монтирано на служебен автомобил с ***. АТС е работило до 17:00 ч., видно от съставения Протокол (л. 15 от АНД № 258/2018 г.) и показанията на двамата свидетели.

7. Според свидетелите камерата е поставена на републикански път II-21 на около километър (в протокола е посочено 800 м) от знак Д11, обозначаващ началото на населеното място в посока от гр. Силистра към гр. Русе и на около 300 м. от знак  Д12, обозначаващ края на населеното място.

8. Според свид. И. преди да бъде стартирано АТС е извършена проверка дали знаците не са повредени или прикрити от избуяла растителност. Не били установени такива недостатъци на съоръженията.

9.  В 08:59 ч. на същия ден е заснето МПС с рег. № ТХ 1001 АН, което се е движило със скорост 97 км/ч. Същото е отразено като позиция № 7 в описа към протокола.

10. На 19.04.2018 г. е издаден атакуваният ЕФ (л. 11).

 

От правна страна

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

11. Жалбата е допустима и е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗАНН.

 

Компетентност и форма

 

12. Нарушението е установено с АТС по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

13. ЕФ е издаден от териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.

 

Спазване на процесуалните правила

 

14. ЕФ е издаден на датата, на която е извършено нарушението. (Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН).

15. ЕФ съдържа реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

 

Спазване на материалният закон

 

16. По отношение на установяването на нарушението с мобилна система, а не със стационарно техническо средство.

16.1. В Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

16.2. С изменението на ЗДвП (ДВ, бр. 19 от 2015 г.) е създадена нова т. 65 в пар. 6 от ДР както е въведена легална дефиниция на понятието „Автоматизирани технически средства и системи“. Посочено е, че това  са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

16.3. В тази връзка законодателят изрично е уредил възможността нарушенията да бъдат установявани с мобилни АТС, които работят в присъствието на контролен орган, като същите работят без намесата на последния от началото до края на работния процес (какъвто е и настоящия случай).

 

17. По отношение на мястото на извършване на нарушението.

17.1. Мястото, на което е разположено АТС, е установено с протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (л. 15 от АНД № 258/2018 г.), а именно: общ. Главиница, с. Зафирово, ул. „Трети март” до ЗК „Ген. А. Зафиров”. Ноторно известен е фактът, че входът на кооперацията е разположен на републикански път II-21, който е и единственият път с посоки на движение към гр. Силистра и гр. Русе, с който стопанския двор на кооперацията граничи.

17.2. Освен това от Община Тутракан е депозирано писмо, в което е посочено, че улицата, съвпадаща с републикански път II-21, е наименована „Трети март” (л. 110 от АНД № 258/2018 г.).

17.3. АТС е работела в при режим на обсег на радара „М” (отбелязано срещу „трафик”) видно от представената снимка (л. 31 от АНД № 258/2018 г.), което съобразно представените Раздел VII, т. 4 от Техническото описания и инструкции за експлоатация обучение (л. 19 и л. 89 от АНД № 258/2018 г.) означава, че нарушителят е заснет на разстояние (100 - 120 м) от мястото на позициониране на АТС (вж. т. 6) в посока гр. Силистра. Устройството е работило при непрекъснат режим на излъчване - „Н” (отбелязано срещу „режим”), видно от представената снимка, съобразно представените Раздел VII, т. 5 от Техническото описания и инструкции за експлоатация обучение.

17.4. По делото е изслушана съдебна техническа експертиза (л. 126 от АНД № 258/2018 г.), която е установила, че координатите, посочени на снимката на автомобила, сочат позициониране на АТС в североизточния ъгъл на кръстовището пътя Силистра - Русе и улицата, намираща се на североизток от сградата на ЗК „Ген. Атила Зафиров”.  

 

18. По отношение на местоположението на знак Д11

19. Знак Д11 „Начало на населено място” в посока от гр. Силистра към гр. Русе е разположен на км 74+900 от републикански път II-21 съгласно Писмо вх. № 3574/27.09.2019 г. на ОПУ – гр. Силистра, като от приложената схема е видно, че табелата е поставена в границите на населеното място, отбелязани с червен контур (л. 51,и 52 от н. д.).   

20. В същият смисъл са и свидетелските показания.

21. По делото е изслушана допълнителна съдебна геодезическа експертиза, приета в с. з., проведено на 06.08.2020 г., която е установила, че знак Д11, обозначаващ началото на населеното място, е поставен на мястото, посочено в схемата на ОПУ (вж. т. 19), на границата на урбанизираната територия.

 

22. По отношение на закриването на знак Д11 от дървесна растителност - Това твърдение на жалбоподателя се опровергава от показанията на свид. Илиниколов.

 

23. По отношение на работата на АТС и компетенциите на служителите на МВР.

23.1. Включването на АТС, извършването на първоначалните настройки за започване на автоматизирания контрол и поставянето на началото на работния процес е установено с протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (л. 15 от АНД № 258/2018 г.).

23.2. АТС е одобрен тип и е преминало изпитание за годност, извършено от Българския институт по метрология, видно от издаденото удостоверение, валидно до 24.02.2020 г. (л. 25 от АНД № 258/2018 г.). Същото е преминало на 15.02.2018 г. и проверка и от Лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори на алкохол в дъха към МВР (л. 29 от АНД № 258/2018 г.).

23.3. Служителят, монтирал АТС е преминал курс за обучение (л. 27 от АНД № 258/2018 г.). Информацията от АТС е снета от служител, на който тези трудови задължения са възложени (л. 118, 119 от АНД № 258/2018 г.).

23.4. По делото не са събрани доказателства (като такива не са посочени и от жалбоподателя), които да наведат на извода, че монтирането на АТС е извършено неправилно. Следва да се отбележи, че нито в Техническото описание и инструкции за експлоатация обучение, нито в нормативен акт е предвидено изискване къде следва да бъде разположено АТС, какъв следва да бъде ъгъла на заснемане. 

23.5. Не може да бъде взет под внимание анализа на жалбоподателя на процеса по заснемането на автомобила и движението му съобразно съоръженията на техническата инфраструктура, тъй като те се градят върху свободни интерпретации и предположения, които не кореспондират нито с данните в ЕФ, нито с приложената към него снимка, нито с приложените от ОПУ извадка от план за организацията на движението и схема.    

23.6. По отношение на позиционирането на патрула следва да се отбележи, служителите МВР действат в условията на оперативна самостоятелност и преценката им къде да бъде поставен патрула не попада в обхвата на съдебния контрол, който е ограничен единство до това надлежно ли е установено извършеното нарушение.

 

24. С оглед отхвърлянето на възраженията на жалбоподателя, съдът приема, че действително процесният автомобил се е движил със скорост не по - ниска от 94 км/ч и то след като е навлязъл на около километър в населеното място, с което е нарушил разпоредбата на  чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда максимално допустима скорост за движение в населени места от 50 км/ч.

 

25. По отношение на качеството на жалбоподателя.

25.1. От представената справка от АИС „КАТ - регистрация на МПС” се установява, че процесното МПС с рег. № ТХ 1001 АН е собственост на „Уникредит лизинг” ЕАД, а Л.Нет” ООД (понастоящем "Кирякови и Ко" ООД) е вписан като  ползвател. От извършена справка в интернет - страницата на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ се установява, че жалбоподателят е управител на дружеството - ползвател).

26. В тази връзка на осн. чл. 188 от ЗДвП правилно е ангажирана наказателната отговорност на управителя на дружеството - ползвател.

 

27. В обобщение на гореизложеното следва да се приеме, че обжалваният ЕФ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, при издаването АНО не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и материалните норми, правилно е установил извършителят и квалифицирал извършеното от него деяние.

 

Определяне на наказанието

 

28. Превишението на допустимата скорост е 44 км/ч. Вземайки предвид и факта, че същото е извършено в населено място, съдът приема, че деянието е със значителна обществена опасност, което изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.   

29. Чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП предвижда при превишаване на максимално допустимата скорост с 40 кв/ч наказание „Глоба“ в размер на 600 лв.

30. В тази връзка съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционната разпоредба.

31. Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваният ЕФ е законосъобразен, поради което на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърден.

 

Разноски

 

32. С оглед потвърждаването на ЕФ на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН и по арг. от чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - гр. Тутракан направените разноски за съдебно геодезически експертизи, възлизащи на 180 лв.

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2035054/19.04.2018 г., издаден от ОД на МВР - гр. Силистра, с който за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на Д.Ж.С., с ЕГН ********** е наложено наказание: „Глоба” в размер на 600 лв.

ОСЪЖДА Д.Ж.С., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд – гр. Тутракан направените разноски в производството, възлизащи на 180 лв. (сто и осемдесет лева); както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, ако таксата не бъде заплатена доброволно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. Силистра в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: