Р Е
Ш Е
Н И
Е № 4795
гр. Пловдив, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното
заседание на 06.11.2019 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка
Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7245 по
описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във
вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова
молба „Изи Финанс“ ЕООД срещу С.П.С., с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 961.80 лева, от които 600
лева – главница по Договор за
предоставяне на кредитна линия от разстояние № *** и 361.80 лева – възнаградителна лихва за
периода 09.06.201 6 г. до 06.11.2016 г., ведно със законна лихва за забава от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.03.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 3868/2019 г. по описа
на ПРС. Претендират се разноски.
Твърди
се, че между страните е сключен Договор за предоставяне на кредитна линия от
разстояние № *** по реда на ЗПФУР, с който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 600 лв. с
кредитна линия до 1500 лева. Длъжникът усвоил сума в размер на 600 лева. Срокът
за връщането й изтекъл на 06.11.2016 г. Договорът бил сключен онлайн, чрез
средствата за комуникация от разстояние. Кредитополучателят кандидатствал, чрез
интернет страницата ***, на която създал потребителски профил.
Кредиторът изпратил електронно съобщение, с което запознал кредитополучателя с
общите условия по договора и му представил преддоговорна информация. След като
кандидатът бил одобрен, той получил на личната си електронна поща договор и
общи условия за писмено потвърждаване, чрез електронно подписване чрез
електронна платформа ***. Договорът бил сключен чрез електронно
подписване на посочената електронна платформа. Кредиторът извършил преводно нареждане
на сумата в размер на 600 лв. по посочена от кредитополучателя банкова сметка. ***
на 0.6 % фиксирана дневна лихва. Била начислена лихва за периода 09.06.2016 г.
до 06.11.2016 г. в размер на 361.80 лева. Твърди се, че падежът на вземането е
настъпил на 06.11.2019 г. Ответникът не
бил плащал суми по договора.
Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по договора за потребителски
кредит, то ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било
образувано ч. гр. д. № 3868/2019 г. на ПРС. Срещу заповедта било подаден
възражение по чл. 414 ГПК, като в законоустановения срок бил предявен и искът
за установяване на вземанията въз основа на заповедта.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника. Сочи се, че исковете
са неоснователни. На първо място се оспорва наличие на облигационна връзка
между страните. Договорът бил
недействителен, поради противоречие с разпоредбите на чл.11, ал.1 ЗПК. Били
недействителни и клаузите за възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави, както и поради тяхната неравноправност. Не били представени на
ответника Общите условия на траен носител, подписани от ищеца. Оспорва се
настъпването на предсрочна изискуемост. Моли за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 3868/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за
изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414 ГПК е
депозирано възражение от същия. Исковете, по които е образуван настоящият
процес и по които производството не е прекратено, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Предявени са установителни искове с
правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр.с чл. 6 ЗПФУР във
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 420, ал.
2 ТЗ;
За да бъдат
уважени така предявените искове ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно правоотношение –Договор
за предоставяне на кредит от разстояние № ***, сключен,
чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите изисквания на ЗПФУР
/предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на
уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за
заплащане на възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на
претенциите, както и да установи вземанията си по размер. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да
установи възраженията си, че сключеният договор противоречи на изискванията на
чл. 11, ал. 1 и ал.2 ЗПК, както и че клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. При установяването на фактическия
състав на вземанията ответникът следва да докаже, че задълженията са погасени.
При така разпределента доказателствена тежест между страните ищецът не доказа наличие на твърдяното правоотношение по договор за кредит от разстояние № ***. Видно от представения по делото договор за кредит /л.6/, същият е с дата 21.07.2014 г. В случая става дума за съществено разминаване от представения по делото договор и договора, за вземанията по който е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Датата на сключване на договора е съществен индивидуализиращ белег от същия. Това е така, защото страните биха могли да встъпват в множество различни правоотношения, включително с еднакъв размер на поискания и предоставен кредит, поради което и моментът на възникване определя основанието на иска.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването следва
да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите
факти.
Когато разглежда един предявен иск, при произнасянето си по същество, съдът е ограничен в правомощията си само до заявеното искане, съобразно формулирания, на основата на конкретни фактически обстоятелства и твърдения, петитум. Съдът не би могъл да уважи претенцията на база договор от друга дата, чиито клаузи, параметри и съответствие със ЗПК да бъдат преценявани, тъй като би излязъл извън диспозитивното начало. Предметът на спора се определя от ищеца и от търсената от него защита. Произнасяне по искане, различно от въведеното, би обусловило недопустимост на съдебния акт.
Наред
с това дори и да се приеме, че на база
проведена кореспондеция от 09.06.2016 г. по имейл ищецът счита, че е сключил
договор за кредит с ответника, то от представената кореспонденция не може да се
достигне до извода, че именно ответникът е направил искане за отпускане на
кредит в размер на 600 лева, както и не се установява ищецът да е предоставил информация на
потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР, както и да е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. Не се установява и какви са параметрите на този
договор, с какво съдържание, доколкото по делото е представен договор от
21.07.2014 г., който съдът приема, че е различен от договора предмет на иска. Действително
договорът за кредит е реален договор и наред със съгласието за сключване на
такъв договор елемент от фактическия му състав е и предаване на сумата по
заема. По делото е представено платежно нареждане от дата 09.06.2016 г. /л.50/,
с което ищецът нарежда превод в полза на ответника на сума в размер на 600 лева
и като основание е посочен договор за заем ***. Дори да се приеме, че ищецът
претендира вземането си на база това платежно, на която дата /09.06.2016 г./ е
направено нареждането, по делото не се установява, че сумата действително е
преведена на ответника, че е постъпила по неговата банкова сметка. ***,
плащането се счита постъпило от момента на заверяване сметката на кредитора,
съгласно чл.75, ал.3 ЗЗД. Само от представено платежно нареждане не може да се
направи извод, че сумата в размер на 600 лева е получена реално от ответника. Липсва
и признание в тази насока от стана на ответника, който оспорва наличие на
твърдяното от ищеца облигационно отношение, в това число и предаване на
заемната сума. Следва да се посочи, че съдът не длъжен да указва на страните,
че сочените от тях доказателства не са достатъчни за установяване на
твърденията им.
Поради липсата на доказване на съществените
елементи от договора за кредит искът се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изложените
съображения,
съдът намира за безпредметно обсъждането на останалите предпоставки
за основателност, респ. възражения на ответника.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на
спора право на разноски се пораждат за ответника, който доказа разноски в
размер на 500 лева – платено адвокатско възнаграждение, които следва да му
бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район
Триадица, ж.к. Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от Б. Н. – У.
срещу С.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** ,
положителен установителен иск, за признаване за установено, че С.П.С., ЕГН ********** дължи на „Изи Финанс“
ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 961.80 лева, от които 600 лева – главница по Договор за предоставяне на
кредитна линия от разстояние № *** и 361.80 лева –
възнаградителна лихва за периода 09.06.2016 г. до 06.11.2016 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
07.03.2019 г. до окончателното плащане,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
3868/2019 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, район Триадица, ж.к.
Иван Вазов, ул. Балша № 17, ап.1, представлявано от Б. Н. – У. да заплати на С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК
сумата в размер на 500 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/
Вярно с
оригинала!ВГ