Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.Плевен,
10.10.2019
година.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ДВАДЕСЕТ И ШЕСТИ СЕПТЕМВРИ, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря………ЖЕНИ СТОЙЧЕВА………………и в присъствието на
прокурора………………………………………….като разгледа докладваното от съдията………..ТАТЯНА
БЕТОВА………възз.гр.д.№ 508 по описа на съда за 2019година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 677 от
12.04.2019година., постановено по гр.д. № 5347/2019г. Плевенският районен съд е
признал за установено, на основание чл. 422 от ГПК, че Д.П.С. от гр.Плевен,
дължи на „********” АД, гр. София, следните суми:
9298,63 лв. – главница за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл., по Договор между страните за потребителски кредит
№ FL 795665 от 01.02.2016 г.; възнаградителна лихва в
размер на 1221,77 лв. за периода от 01.12.2016 г. до
08.11.2017 г. вкл.; мораторна лихва в размер на
126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017
г. вкл.; такси: 289,00 лв. за периода от 01.12.2016
г. до 17.12.2017 г. вкл.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
6213/28.12.2017г. по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 9536/2017г. на ПлРС.Осъдил е ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 2204лева и разноски за
заповедното производство в размер на 942.80лв., а също и на основание чл.78,
ал.6 ГПК разноски в полза на Плевенски РС направени от Бюджета на съда в размер
на 200лв.
Срещу така постановеното решение е подадена
въззивна жалба от ответника Д.П.С., чрез назначения ѝ особен представител
адв.Х..В жалбата се правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано
и незаконосъобразно.Съображенията за това са изложени подробно в жалбата. Въззивникът моли съда да отмени решението на Плевенски РС и
да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен предявения
срещу него установителен иск.
Ответната страна „********“, чрез пълномощникът си
адв.С.З. от САК, е взела становище, че жалбата е неоснователна, поради което
моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените за
настоящата инстанция разноски.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за
установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Първоинстанционният
съд е бил сезиран с положителен установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение на Д.П.С. от гр.Плевен, че дължи на “********” ЕАД 9298,63 лв. – главница за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл., по Договор между страните за потребителски кредит
№ FL 795665 от 01.02.2016 г.; възнаградителна лихва в
размер на 1221,77 лв. за периода от 01.12.2016 г. до
08.11.2017 г. вкл.; мораторна лихва в размер на
126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017
г. вкл.; такси: 289,00 лв. за периода от 01.12.2016
г. до 17.12.2017 г. вкл.; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 22.12.2017 год. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9536/17г. по описа
на Плевенски РС.Вземането произтича от Договор
за потребителски кредит № FL 795665 от 01.02.2016 г., по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в размер на 10 000лв.. В исковата молба се твърди, че към
момента на депозиране на заявлението по чл.417 ГПК пред Плевенски РС,
ответникът трайно е преустановил погасяването на кредита, считано от
01.12.2016г. Поради това, той е бил обявен за изцяло предсрочно изискуем, като
длъжника е надлежно уведомен. Претендира
посочените по-горе суми за незаплатена главница, а също и възнаградителна
и мораторна лихва, както и такси по чл. 5 от
договора.
Ответника,
чрез особения представител адв.Х., е взел становище, че иска е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен. Оспорва активната легитимация;оспорва наличието на обстоятелствата,
на които ищецът основава иска; оспорва факта на усвояване на кредит и на обявяването
му за предсрочно изискуем по надлежния ред и уведомяването на длъжника. Моли
съда да отхвърли предявения иск, като прави възражение за прекомерност на
разноските на ищеца.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно,
пред настоящата инстанция също, че ищеца
е депозирал на 22.12.2017г. заявление по реда на чл.417 ГПК и е образувано
ч.гр.д.№ 9536/2017г. по описа на Плевенски РС, за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника за посочените по-горе суми.Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК от ЧСИ, поради което и на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя да предяви претенцията си по реда
на чл. 422 от ГПК, и в указания едномесечен срок заявителят е предявил настоящия
иск, в който смисъл искът му е допустим
Спорно е изпълнявал
ли е ответника задълженията по договора за потребителски кредит,
законосъобразно ли е обявен той за предсрочно изискуем и уведомен ли е длъжника
за настъпилата предсрочна изискуемост, както и каква е дължимата сума по него.
За да се произнесе по спора въззивният
съд взе предвид следното: Между страните на 01.02.2016 г. е сключен Договор за
потребителски кредит №FL 795665, по силата на който банката е предоставила
кредит за текущи нужди на ответницата Д.П.С. в размер на 10 000лв. Постигната е
договореност относно дължимите възнаградителни лихви, начина на усвояване на кредита, ГПР,
начина на погасяване на задълженията. В чл. 5 са уговорени дължимите от
ответницата таксите като твърди суми. В чл. 9 е уговорена и дължимата лихва при забава, а в чл. 19 - и фингирано връчване на всички уведомления и изявления във
връзка с договора, а именно на адресите на страните, посочени в договора, и
това че всички съобщения, достигнали до адреса, се считат за получени. Чл. 6 е
уговорено, че крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата,
посочена в погасителния план, а именно -
01.02.2023г. Съгласно чл. 14 ал. 5, при непогасяване изцяло или отчасти на
която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита в срок, банката може
да обяви договора за предсрочно изискуем.
За да уважи иска до размера, Плевенски РС е приел,
че направеното от името на длъжника оспорване е
неоснователно: Като кредитополучател по банковия кредит, по силата
на посочения в исковата молба договор, носещ неговия подпис, ответницата е усвоила предоставената ѝ от банката сума. Въз основа
на заключенията на двете съдебни експертизи, които са дали
положителен отговор относно автентичността на подписите на Д.П.С. и за счетоводното записване по операциите по кредита, съдът е приел, че кредитната институция, сключила договора и отпуснала сумата по кредита се явява кредитор и активно легитимирана
да предяви настоящия установителеня иск, като продължение на заповедното производство
по което е заявител. Приел е, че след 01.12.2016г ответника не е плащал
дължимите съгласно погасителния план вноските, поради което са били налице предпоставките, предвидени в чл.
14 ал. 5 от договора, да бъде обявен кредита за предсрочно изискуем. По
отношение на обявяването на изискуемостта му на длъжника, съдът се е позовал на
съдебната практика - т.18 на ТР №4 от
18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., като е приел, че банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,тази предсрочна изискуемост.
Въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации и
правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях, на основание
чл.272 ГПК. По делото са събрани писмени
доказателства, установяващи, че с бордеро от 01.02.2016г. ответницата е усвоила
предоставената ѝ сум от 10 000.00лв. Авторството на подписите под
оспорените от особения представител документи: договора за кредит и погасителния
план към него, бордерото от 01.02.16г., искането на ответницата за потребителски
кредит; записа на заповед, издаден от същата за обезпечаване на кредита, заверката
на копие от личната ѝ карта, декларацията за свързани лица, се установява
от приетата по делото съдебно-почеркова експертиза. В
заповедното производство е приложено извлечение от счетоводните книги на ищеца,
чието съдържание се потвърждава изцяло от заключението на приетата по делото съдебно-икономическата
експертиза. Ищецът е предприел два начина за уведомяване на ответника относно обявявената предсрочна изискуемост на кредита. Приложени са: уведомление, връчено чрез нотариална покана от нотариус ********,
връчено на 08.11.2017г. по реда на чл. 47 ал. 1 от ГПК, чрез залепяне на
уведомление и повторно уведомление до ответника с писмо, с известие за
доставяне на 25.08.2018г., получено от ********– свекър.
Поради изложеното, обоснован е извода на районния
съд, че са налице убедителни писмени доказателства за извършено обявяване на
предсрочната изискуемост, като на длъжника на два пъти е извършено връчване на
съобщение-по два различни начина, с което е доведено до знанието му изявлението
на банката. Едното – на адреса, посочен в договора, когато съобщението е
получено от лице от домашните, което живее на адреса и другото – чрез нотариус,
по реда на връчване на нотариална покана по чл. 592 ал. 2 от ГПК.Постигнато е
уговореното в чл. 19 от договора „фингирано връчване“
на уведомлението, с връчване на съобщението на адреса на длъжника, което е
редовно. Без значение е и не е предмет на доказване по делото как е формирана
волята на банката за направеното изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, при положение че са били налице предпоставките за това и
волята ѝ е достигнала по надлежен ред до длъжника преди подаване на
заявлението по чл.417 ГПК.
Поради изложено, въззивният
съдът намира за правилен и законосъобразен извода на Плевенски РС, че предявената
от „********“ АД претенция по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на
вземането на ищеца спрямо ответника за сумата
10936,01лв., се явява изцяло основателна и следва да бъде уважена. Ищецът е изпълнил своето задължение да предостави на ответника уговорената
в договора сума
от 10000 лв., като
последния не е представил
доказателства да е изпълнил точно своето задължение за връщане на уговорените месечни вноски, включващи главница и лихви, поради което кредита законосъобразно е
обявен за предсрочно изискуем и това е доведено до знанието на длъжника по
съответния ред. По отношение на размера на иска, позовавайки се на заключението на ВЛ, РС правилно е приел че размерът на задължението на ответника е:главница в размер на 9298,63 лв.; възнаградителна лихва в размер на 1221,77 лв. за периода от
01.12.2016 г. до 08.11.2017г. вкл.; мораторна лихва в
размер на 126,61 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 17.12.2017 г. вкл.; такси -
289,00 лв., в т.ч. и нотариалните такси за покана до длъжника-404,71лв. Усвояването на кредита е станало на 01.02.2016г.,
като кредитополучателят е погасил само вноските до 01.11.2016г., след което е
преустановил плащането. Непогасени са останали вноските с падежи след 01.12.2016г.
От тази дата е налице забава на кредитополучателя, като почти година по-късно -
на 08.11.2017г. банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. При
така изложеното следва да се приеме, че
ответника дължи заплащане на процесните суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9536/2017г. по описа на ПлРС.
Решението
на Плевенски районен съд е правилно и в частта за разноските, като съдът е
редуцирал адвокатското възнаграждение на ищцовата страна до нормативния минимум.
В заключение : решението следва да бъде потвърдено, на основание чл.271 ал.1 ГПК изцяло.При този изход на делото, следва въззиваемата страна да понесе и
разноските на въззивника за настоящата инстанция в размер на 858лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 677 на Плевенския
районен съд, постановено на 12.04.2019г. по гр.д. № 5347/2018г. по описа на
съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1,
вр.чл.273 от ГПК, Д.П.С., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес:***, ж.к.********да заплати на „********” АД, ********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „********, деловодни
разноски в размер на 858лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: