Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 1411
04.06.2019г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI –ти
граждански състав
На тринадесети
май през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
секретар Зинаида
Монева
като
разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско дело номер 7970 по описа за 2018
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК и е образувано по исковата молба от ищеца Д.Д.М., ЕГН:**********, с адрес:
***, с която е предявил срещу
ответницата – нейна съпруга З. Х.Н., род. на ***г. в гр. Т, гражданин на
Ислямска република И, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК за прекратяване на брака им, сключен
на 29.03.2013г. с развод поради
дълбокото му и непоправимо разстройство по взаимна вина. Наред с брачния иск
ищецът е предявил и иск по чл. 56 от СК да му бъде предоставено ползването на
семейното жилище в гр. Б, кв. В ул. „“, бл. , ет. , ап. .
В исковата молба като брачни
основания за развод ищеца излага твърдения за фактическа раздяла межу
съпрузите, настъпила на 29.01.2014г. след като след семейно посещение в Иран
ищецът поради влошено здравословно състояние се е завърнал в България, а
съпругата не пожелава да го последва и останала да живее в Иран. По изложените
в исковата молба съображения ищецът твърди, че бракът му с ответницата е
изпразнен от съдържание и моли за прекратяването му поради дълбокото му и
непоправимо разстройство. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът лично и чрез
упълномощения си по делото адвокатски пълномощник поддържа исковете си и моли
съдът да ги уважи. Претендира присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата З. Х. Н., редовно уведомена
чрез публикация в неофициалния раздел на Държавен вестник по реда на чл. 48,
ал. 1 от ГПК, е депозирала чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК
особен представител писмен отговор, в който е посочено, че не възразява бракът
да се прекрати на соченото от ищеца основание, възразява против твърдението за
взаимна вина досежно наличието на вина у ответницата, счита, че ищецът следва
да представи доказателства за собствеността си върху семейното жилище. В
съдебно заседание, ответницата, чрез назначения й особен адвокатски
представител поддържа писмения отговор и пледира, че по делото не се доказа
противобрачна вина на ответницата, поради което като моли съдът да прекрати брака
на страните с развод, но без да се произнася по въпроса за вината.
Бургаският районен съд, след като взе предвид направените искания, прецени събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:
Предявен е иск по чл. 49,
ал. 1 и ал. 3 от СК.
От представеното по делото
удостоверение за граждански брак, се
установява, че страните са сключили граждански брак на 29.03.2013г. в гр. Б, за който е съставен акт за
граждански брак № 0038 от 29.03.2013г. от община Бургас, като при сключване на
брака ответницата е запазила предбрачното си фамилното име „Н.”. От брака си
съпрузите нямат деца.
За установяване на сочените в исковата молба
брачни основания за развод ищецът е ангажирал свидетелски показания. От
показанията на разпитаната свидетелка се установява, че след сключване на брака
си съпрузите са живели за кратко време в жилището на ищеца в гр. Б, в кв. В а
след това са заминали да живеят в гр. Т, И. От показанията се установява, че
през м. януари 2014г. ищецът бил приет в болница следствие получен инсулт, като
след това през м. февруари 2014г. той се завърнал в Р.Б,без съпругата си.
Свидетелката сочи, че от четири години страните не поддържат контакти и са във
фактическа раздяла.
Съдът дава вярна на свидетелските показания, тъй
като са последователни, безпротиворечиви и еднозначни и не се опровергаха от
останалия събран по делото доказателствен материал.
С оглед гореизложената фактическа обстановка,
съдът приема, че по делото се доказа, че между страните е настъпила трайна
фактическа раздяла, вследствие връщане на ищеца в Р. България, която продължава
и понастоящем, като няма данни някоя от страните да е искала и положила усилия
за запазване на брака. Трайната фактическа раздяла е причинила необратим разрив
в брачните отношения между страните, което обстоятелство създават убеждение у съда, че брачната връзка им съществува само формално, тъй като вече не
изпълнява основните принципи на
отношенията между съпрузите - взаимно разбирателство и доверие, основано на
уважение, привързаност, общи усилия и взаимна отговорност за развитие на
семейството. Настъпилия разрив в
семейните отношения на страните е довел до невъзвратимо опразване на
брака от дължимото от закона и морала съдържание. Предвид това, съдът счита, че гореизложените
обстоятелства сочат, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по
смисъла на чл. 49, ал. 1 от СК, поради което следва да бъде прекратен с развод.
По
отношение на ВИНАТА:
По делото ищецът не твърди и не ангажира
доказателства за причината за раздялата, довела до връщането му в страната без
съпругата му, нито доказа, че само съпругата му има изключителна вина за
разстройството на брака по смисъла на чл. 49, ал. 3 от СК. С оглед данните по
делото съдът намира, че от данните по делото се установи, че вина за
разстройството на брака имат и двамата съпрузите, тъй като никой от тях не
твърди и не доказа причината за фактическата раздяла, в т.ч. и че е положил
усилия да възстанови и запази брачната връзка.
По
отношение предоставяне ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Съгласно чл. 56, ал. 1, изр. първо от СК при допускане на развода, когато от брака няма ненавърпили пълнолетие деца и семейното жилище не може да се ползва поотдено от двамата съпрузи, какъвто е процесния случай, семейното жилище, което е собственост на един от съпрузите, не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг. В този случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му, като критерият за собственост включва и правото на ползване върху жилището.
Искане за предоставяне ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. Б, кв. „В”,
ул. „“, бл. , ет. , ап. е направил само
ищеца, като по делото не се спори, че същото е негова лична предбрачна собственост.
Предвид гореизложеното следва, че ползването на
семейното жилище след развода да се предостави на съпругът като негов
собственик.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК предвид
съвместната вина на страните за разстройството на брака разноски в полза на
ищеца не следва да се присъждат, като наред с това страните следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на БРС допълнителна държавна такса по чл.6, т. 2
от ТДТКССГПК за решаване на делото в размер от по 20 лв. за всеки от тях.
Мотивиран от горното и на основание чл. 49, ал. 1
и ал. 3 от ГПК, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА между съпрузите Д.Д.М., ЕГН:**********, с адрес:
***, и З. Х. Н., род. на ***г. в гр. Т, гражданин на Ислямска република И,
сключен с акт за граждански брак № 0038 от 29.03.2013г., съставен от
община Б, на основание чл. 49, ал. 1 от СК поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
На основание чл. 49, ал. 3 от ГПК ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ
след развода ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б, кв. „В”, ул.
„“, бл. , ет. , ап. на съпругът Д.Д.М., ЕГН:**********.
ОСЪЖДА Д.Д.М., ЕГН:**********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС допълнителна
държавна такса за решаване на делото в размер на 20 лв. /двадесет лева/.
ОСЪЖДА З. Х. Н., род. на ***г. в гр. Т, гражданин на
Ислямска република И ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС допълнителна държавна
такса за решаване на делото в размер на 20
лв. /двадесет лева/.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в законна сила препис
от решението да се изпрати на Служба „ГРАО“ – Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Радостина Петкова
Вярно с оригинала: З.М.