РЕШЕНИЕ
гр.София, 07.02.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во
ГО, 11 състав в публичното заседание на седми юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.И.
ЧЛЕНОВЕ:
при секретаря М.Д. и в
присъствието на прокурора ....….…....... като разгледа докладваното от съдията гр.дело
N: 15 431 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
При условията на субективно съединяване
са предявени искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В исковата молба на С.М.Ч. и Ш.Н.Ш.,
с.К. се твърди, че при ПТП, настъпило на 26.08.2012 г. на ПП І-6 на
кръстовището за язовир Коп-ринка, Община К. между л.а.”Рено Лагуна” с рег.№ ******
и мотопед „Пух” – без регистрация, по вина на водача на лекия автомобил – П.М.,
е причинена смъртта на водача на мотопеда Н.Ш.Ч. – съпруг на ищцата С.Ч. и баща
на втория ищец. Поддържа се, че смъртта на Н.Ч. е причинила на ищците огромни и
неописуеми болки и страдания, които ще ги съпътстват през целия им живот, тъй
като те са били в много близки отношения, с чувства на обич и уважение и са
загубили моралната и фи-зическа подкрепа, която са имали и на която са
разчитали винаги, както и че виновният водач е бил застрахован по риск
“Гражданска отговорност” в „ДЗИ-О.З.” ЕАД по полица № 06111891198685 от 28.12.2011 г., със срок на
валидност от 29.12.2011 г. до 28.12. 2012 г., по която последното следва да ги
обезщети за тези им вреди.
Молят съда да постанови решение,
с което да осъди „ДЗИ-О.З.” ЕАД, гр.София да им заплати обезщетения за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на Н.Ш.Ч. в размери, съотв. от
150 000,00 лева за ищцата С.М.Ч. – частична претенция от вземане в пълен
размер от 250 000,00 лева и 120 000,00 лева за ищеца Ш.Н.Ш. –
частична претенция от вземане в пълен размер от 220 000,00 лева, заедно
със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
заплащане на сумите и направените по делото разноски. Представят писмена
защита.
Ответникът – „ДЗИ-О.З.” ЕАД,
гр.София в депозирания писмен от-говор оспорва изцяло предявените искове – и по
основание и по размер. Оспорва твърдените
в исковата молба обстоятелствата, че П.М. е бил водач на л.а.„Рено Лагуна” с ДК
№ ****** и е участвал в процесното ПТП; че срещу това лице е образувано ДП №
1483/2012 г. по описа на РУП К.; че е налице виновно и противоправно поведение
на водача на л.а.„Рено Лагуна” за настъпване на инцидента; че е налице
причинно-следствена връзка между това събитие и смъртта на Н.Ч.; че последният
е участвал в инцидента от 26.08.2012 г.; че ищците са претърпели неимуществени
вреди от смъртта на това лице, както описаният в исковата молба механизъм на
ПТП. В условията на евентуалност – ако се приеме, че следва да се ангажира
отговорността на застрахователя, заявените искове се ос-порват и по размер,
като прекомерни и несъответстващи на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД,
останалите критерии, имащи значение за определянето на размера на обезщете-нията
и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Релевира твърдения и че ответното
дружество не дължи заплащането на лихва от претендирания момент, тъй като
отговорността му е договорна, а не деликтна и застрахователят изпада в забава
след отправяне на покана за изпълнение и изтичане на нормативно определените
срокове за произнасяне по претенцията, както и че искането на ищците за
присъждане на разноски е неоснователно, тъй като ответ-никът не е дал повод за
завеждане на исковете.
Навежда
и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на почи-налия
близък на ищците – с правно основание чл.51, ал.2 ЗЗД, поради това, че като
водач на мотопед е нарушил правилата на чл.28, ал.1, т.1 ЗДвП, чл.37, ал.2 ЗДвП
и чл.137е ЗДвП и това негово поведение има основен принос за настъпилия
неблагоприятен резултат.
Претендира присъждането на
разноски по делото.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
От приетите в процеса заверени
копия от протокол за оглед на местопроизшествие от 26.08.2012 г. на РУП-гр.К. с
фотоалбума, неразделна част от него; постановление от 27.05.2013 г. – изх.№ 3295/2012
на Окръжна прокуратура /ОП/-Стара Загора за прекратя-ване на наказателното
производство по ДП № 1483/2012 г. по описа на РУП-К. /неоспорени в производството/,
и събраните гласни доказателства: показанията на свидетели-те Н.П.Ч. и Р.Т.М.
/очевидци на събитието/, се установява, че на 26.08.2012 г. около 17,30 ч. на
ПП-І-6 при хубаво слънчево време в района на Т-образното кръстовище с отбивката
за язовир „К.” е настъпило пътно-транспорт-но произшествие /ПТП/ между л.а.”Рено
Лагуна” с рег.№ ******, управляван от П.М. и мотопед „Пух” с рама № 80480056 –
без ДК номер, при което е пострадал неговият водач Н.Ш.Ч..
В първия визиран документ с
приложенията към него подробно са отразени конста-тациите на контролните органи
относно: състоянието и параметрите на пътното платно и банкета в района на
местопроизшествието; броя на пътните ленти; наличната хоризонтална и вертикална
маркировка /в т.ч. знак В 26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
обозначената” – 60 км/ч., поставен преди кръстовището за посоката на движение
на автомо-била и маркировка за направление „юг” на средната лента – за наляво/;
констатираните увреди по превозните средства и тяхното разположението след
удара, местоположението на оставените следи и изпадналите предмети на платното.
Съгласно данните от разпита на
свидетелката Н.Ч., същата за първи път е видяла мъжа на мотопеда, в началото на
първия разклон за с.К., който се е дви-жел по пътя в посока София, бил е
нестабилен и се е движил зигзагообразно; че тя го е изпреварила преди втората
отбивка и е продължила направо; че зад нея се е движила кола в червен цвят,
чиято марка и номер не си спомня, както и че ПТП е настъпило на втората от-бивка.
Посочено е и че човекът се е движил на зиг-заг между двете ленти на пътя К.-София;
че е бил видимо нестабилен, както и че свидетелката не си спомня мотопедистът
да е подавал някакъв сигнал, не си спомня да е видяла той да е дал някакъв
сигнал.
Р. М. – съпруга на водача на л.а.”Рено”,
участвал в инцидента, пътувала на задната седалка вдясно, свидетелства, че пред
тях се е движила кола, която е предприела маневра заобикаляне на мотопедист,
който се е движил до банкета, до бялата линия на банке-та; че съпругът й също е
тръгнал да го изпреварва и в този момент тя е погледнала към разк-лона и се е
обърнала, когато е чула удара от сблъсъка; че в първия момент тя не е разбрала
в какво са се ударили, но тъй като съпругът й е тръгнал да спира, обръщайки се
назад същата е видяла и е разбрала, че са ударили мотопедиста. Г-жа М. поддържа
и че произшест-вието е станало в платното, където те са се движили; че преди
него тя последно е видяла, че мотопедистът е бил до бялата линия на банкета,
като мисли, че е бил върху бялата линия; че същата е видяла мотопедиста в
момента, в който колата пред тях е предприела изпреварване-то му и се открила
видимостта към него; че в този не е видяла мотопедистът да подава какъвто й да
е сигнал за предприемане на някаква маневра; че преди да настъпи събитието не е
забелязала нищо странно в движението на мотопедиста, както и че произшествието
се е случило на самия разклон на пътя за с.К..
От приетото от съда и неоспорено от
страните заключение на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза /СМЕ/,
изготвено от вещото лице д-р А.М. – съдебен медик, въз основа на данните от
ангажираните по делото доказателства, в т.ч. от аутопсията на трупа на Н.Ш.Ч.,
извършена на 28.08.2012 г., се установява, че след ПТП последният е докаран в
ОАИЛ -„МБАЛ” АД Стара Загора в безпомощно състояние с комби-нирана травма,
интубиран и с поставена имобилизационна шийна яка; че при същия са били налице
КТ данни за счупване на предна черепна база. Полифрагментни счупвания на лицеви
кости, на етмоидални кости, на зигоматични кости двустранно. Линейно счупване
на лява теменна и лява слепоочна кост. Масивен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка вляво. Субфалксово и
транстенториално вклиня-ване. Контузионни огнища двустранно челно базално.
Мозъчен оток. Извън черепни хемато-ми двустранно периорбитално и слепоочно,
повече вляво, като въпреки проведеното интен-зивно лечение на 28.08.2012 г. е
настъпил смъртен изход.
Констатира се и че при аутопсията на Н.Ч. е
установена череп-мозъчна травма /ЧМТ/ – кръвонасядания и охлузвания по главата
/клепачите на двете очи са мораво-синьо и оточни; две охлузвания в дясната
половина на лицето, покрити с кафеникави корич-ки с размери: 5/2 см. и 2/2 см.
и подобно охлузване н дясната половина на брадата с размери 3/2 см., отворите
на нова, устата и ушите са чисти/, многофрагментно счупване на черепа,
кръвоизлив над и под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, зацапване на стомахчетата с кръв, оток на мозъка, малко мозъчно
вклиняване; че установе-ните травматични увреждания се дължат на действието на
твърди тъпи предмети със значителна кинетична енергия и добре отговарят да
бъдат получени при ПТП; че причината за смъртта на Н.Ч. е тежката ЧМТ, както и
че между получените травматични ув-реждания при ПТП и причината за смъртта му
има пряка и непрекъсната причинна връзка.
В о.с.з. от 03.02.2015 г. д-р М.
е пояснил, че вдишването на кръв в белите дро-бове няма отношение за причината
на смъртта при ЧМТ; че по принцип вдишването на кръв може да е свързано с
опасност за живота при човек, който е в безсъзнателно състояние и лежи по гръб,
но в конкретния случай има друга причина.
За изясняването на въпросите
относно механизма на произшествието и тези относно факта дали пострадалият е
бил с или без защитна каска и значението на това обстоятелство за получените от
него увреди и смъртта на същия, по делото е изслушана комплексна съдебна
експертиза /КСЕ/, изготвена от вещите лица доц. д-р инж.А.А. – авто-инженер и
д-р А.М. – съдебен медик.
От извършения експертен анализ на
ангажираните в производството доказателства във връзка реализирането на
инцидента в заключението на КСЕ е приет следния механизъм на произшествието: на 26.08.2012 г. около 17,30 часа
по главен път ГП І-6 /Бургас – София/ след гр.К. преди втората отбивка за с.К.
се е движил л.а.”Рено Лагуна” с ДК № ******, управляван от П.М. със скорост 70
км/ч., а пред него – управля-ваният от свидетелката Н.Ч. такъв и мотопед „Пух”
без регистрация с водач Н.Ч., който се е движил нестабилно и заг-загообразно.
След осъществено изпревар-ване на мотопеда от страна на свидетелката Ч., когато процесният л.а.”Рено” е за-почнал
да го застига, водачът на същия е предприел изпреварване на мотопеда, като е
нав-лязъл в средната пътна лента. Малко преди да навлезе в Т-образното
кръстовище с пътя за с.К. мотопедистът е предприел завиване наляво и е застанал
пред автомобила, поради което последният го удря с предната си част странично
косо в задната лява част. От удара мотопедистът
и мотопеда са били отхвърлени напред по посока на движение на автомобила
и наляво, мотопедистът е паднал на мястото, където е петното от кръв, а
мотопедът – на мястото отразено в протокола за оглед, преди преместването му от
платното за движение.
Обоснован е извод, че мястото на
удара по дължина на пътя е на 14,50 м. преди приетия ориентир в протокола за
оглед /източният край на триъгълен остров, намиращ се в южната част на платното
за движение/, а по широчина – на 4,10 м. южно, т.е. вляво от десния край на
платното за движение по посоката на движение на автомобила; че по широчина на
пътя ударът е настъпил в средната пътна лента, която е за завиване наляво да с.К.;
че деформациите доказват, че при удара мотопедът е бил разположен диагонално в
посока наляво; че отстоянието на автомобила от мястото на удара към момента,
когато мотопедът започва да завива наляво, е в диапазона: 16 м. – 22 м. при
възможни скорости на мотопеда: 30 – 40 км/ч., съотв. че при изчислената скорост
на движение на л.а.”Рено Лагуна” от 70 км/ч. опасната зона за спиране на същия
е 47 м.
Във връзка с предотвратимостта на
удара е посочено и че ако л.а.”Рено Лагуна” е продължил да се движи в лентата
за движение направо към гр.София, удар не би настъпил, защото мотопедът вече е
преминал и излязъл от дясната пътна лента и се е намирал в сред-ната пътна
лента.
Отразено е и че намерените при
огледа червени стъклени парченца доказват, че мо-топедът е имал стоп-светлини,
които са били счупен при нанесения му отзад удар, тъй като автомобилът няма
червени стъкла в предната си част; че наличието или отсъствието на фар не е в
причинно-следствена връзка с виждането и възприемането на мотопеда, тъй като
ударът е в задната част на същия; че съобразно техническите данни на мотопеда
„Пух” – обем на двигателя от 49 куб.см., съгласно класификацията на чл.149 ЗДвП
същият е катего-рия L1 и подлежи на регистрация; че мотопедите не са фабрично
оборудвани с огледала за обратно виждане, както и че към настоящия момент не може
да се установи дали процесният мотопед е бил технически изправен.
Дадено е заключение и че
констатираните при аутопсията охлузвания по главата и счупванията на лицевия
скелет и на главата челно и слепоочно вляво могат да се получат и с поставена и
без поставена предпазна каска; че ако каската е с открита лицева част, биха се
получили описаните охлузвания по лицето; че от съдебномедицинска гледна точка
охлузванията са от контактна травма, както и че поставената предпазна каска със
сигурност би намалила тежестта на уврежданията, но дали те биха били
несмъртоносни – експертизата не може да отговори еднозначно.
В
о.с.з. по реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице инж.А. е пояснил, че същият
счита, че преди последното си завиване мотопедът е бил в десния край на
платното, тъй като за да заеме същият този ъгъл при удара, той трябва да
започне левия завой от по-голямо странично разстояние; че ако той е бил по
средата на платното мотоциклетистът не може да направи такова завиване на
45˚, а може и повече; че удар не би настъпил, ако л.а.”Рено” е продължил
да се движи направо в дясната лента, тъй като отклонението при пристрояването в
другото платно е много малко и затова за същото време при същата скорост автомобилът
би се намирал на същото място в дясното платно, но за това време мотопедът ще е
преминал вече в ляво от автомобила, в средната лента; че съобразно изчисленото
отстояние и опасната зона за спиране водачът на автомобила не е имал възможност
да предотврати удара, настъпил в средната лента чрез спиране; че такава
възможност същият не е разполагал и при движение с разрешената за този участък
скорост от 60 км/ч., тъй като разликата между остоянието и опасната зона е
почни два пъти. Допълнено е и че в навсякъде в света, когато се изследва
предотвратимост със спиране, освен предотвратимост с пълно спиране преди мяс-тото
на удара, се изследва и втората хипотеза: когато няма спиране или когато има
закъсняла реакция на водача; че ако водачът предприеме своевременно спиране,
той ще забави движе-нието си и през това време мотоциклетистът със сигурност и в
този случай е щял да премине в другата лента и удар е нямало да настъпи – хипотезата
„пропускане на пешеходец, на велосипедист, или на мотоциклетист при
своевременна реакция”, както и че в дадения казус водачът на автомобила е
предприел ефективно спиране, там където е началото на следите – след удара.
Д-р М. е конкретизирал и че охлузване се получава винаги на мястото на
кон-такта и на удара; че в случая имаме охлузване в едната част, а са описани
счупванията в другата част на главата, като там не са описани други увреждания,
с оглед на което същият счита, че по-вероятно това да е от удар в автомобила,
защото, ако счупването е вляво и отго-ре върху кожата там няма никакви
увреждания, това по би могло да се получи от удара в автомобила, поради
гладката повърхност на последния и неговата неохлузваща повърхност, а уврежданията
вдясно могат да се обяснят с падане върху терена и приплъзване. Уточнил е и че
ако е имало каска, счупването е в лявата слепоочна кост, ще бъде под каската,
тъй като като се сложи каска, тя покрива това място; че ако е имало каска, това
може да обясни защо няма никакви травматични увреждания по външната повърхност
на кожата в тази област; че може ударът да бъде и чрез каската, както и че и двата
варианта са възможни: може да се удари главата в гладка повърхност и да не се
получи охлузване по външната повърхност, а може и да бъде с каска и да получи счупване в
тази област, като няма охлузване отвън, като е посочил съответно, че при всички
положения от терена е охлузването вдясно; че ударът в автомобила е бил там,
където е счупването и че дори с или без каска, това не променя нещата.
Поради
извършено оспорване на заключението от ответната страна, на основание чл.200,
ал.3 ГПК е допуснато изслушването на повторна комплексна експертиза със същите
задачи, изготвена от вещите лица инж.И.Т. и д-р В.Н..
В повторната
комплексна експертиза е приет почти идентичен механизъм на настъп-ване на
произшествието, като е застъпено становището, че приближавайки кръстовището и
застигайки мотопеда, водачът на автомобила е предприел преминаване в лявата
пътна лента, за да го изпревари, като в същия момент – малко след навлизането в
кръстовището, водачът на мотопеда предприема маневра завой наляво и е навлязъл
в пътната лента на автомобила. Водачът на автомобила е реагирал, като в първия
момент е отклонил автомобила под малък ъгъл надясно и след това е задействал
спирачната система, но преди да отклони автомобила надясно, е настъпил удар с
мотопеда, движещ се от дясно наляво спрямо посоката му на дви-жение. След удара
мотопеда, заедно с водача му, са паднали върху платното за движение и са се
плъзнали по него до местата на установяването им, а л.а.”Рено” е започнал
аварийно да спира, оставяйки спирачни следи.
Прието е, че непосредствено преди настъпване на ПТП скоростта на
л.а.”Рено Ла-гуна” е била около 71 км/ч., а на мотопеда „Пух” – около 35 км/ч.;
че при навлизане в кръс-товището л.а.”Рено” се е движил успоредно на платното
за движение в лявата пътна лента, предназначена за завиващите автомобили наляво
към с.К., повече в дясната й част, а мотопед „Пух” – от дясната пътна лента,
извършвайки маневра ляв завой, е навлязъл в про-дължението на лявата пътна
лента за посоката му, предназначена за завиващите ППС наляво към с.К.; че
мястото на удара по широчина на платното за движение е около 4,5 м. вдясно от
левия край на платното за движение за посоката на автомобила, а по дължина – на
около 16,00 м. преди линията на ориентира в същата посока, като ударът между
двамата участници е настъпил в продължението на лявата пътна лента в зоната на
кръстовището в посоката на автомобила.
По
отношение на причината за смъртта на Н. Ч. е обоснован идентичен из-вод с
предходната експертиза, като е прието, че тежестта на ЧМТ говори, че
пострадалият мотопедист е бил най-вероятно без поставена предпазна каска,
каквато не е описана и при огледа на местопроизшествието; че има счупвания на
лицевите кости и многофрагментно счупване на слепоочната кост вляво, което не
би станало при наличие на правилно поставена предпазна каска; че охлузванията в
областта на лицето са получени при падането от мотопеда и удара в терена и
плъзгането по него, както и охлузванията по лявата половина на гърба, поясната
област, лявата ръка и лявото коляно, както и че при наличие на защитна
предпазна каска травматичните увреждания няма да бъдат толкова тежки и
на-вероятно не би настъпил смъртен изход.
Заключенията на двете експертизи съвпадат и по въпросите относно
опасната зона за спиране на л.а.”Рено Лагуна”; техническите характеристики,
категорията на мотопеда „Пух” по чл.149 ЗДвП; липсата на фабрично оборудване на
същия с огледала за обратно виждане; невъзможността да се определи дали този
мотопед е бил технически изправен преди настъп-ването на ПТП; наличието на
стоп-светлина отзад; обстоятелството, че към момента на удара мотопедът е бил
под ъгъл от около 45˚ спрямо първоначалната му посока, като позиционира-не
под този ъгъл може да се постигне, само ако преди инцидентът мотопедът се е
движил в дясната част на дясната пътна лента на платното за движение, както и
по въпроса, че ако водачът на л.а.”Рено” не е бил преминал в лявата пътна лента
преди ПТП, е щял да премине отдясно на мотопеда и удар между тях е нямало да
настъпи.
За
разлика от първата КСЕ, в повторната експертиза е прието, че разстоянието между
мотопеда и автомобила в момента на отклоняване на мотопеда вляво, е около 10
м., определено от скицата, която е в мащаб.
Съгласно депозираните от вещото
лице инж. Т. пояснения в о.с.з. от 07.06. 2016 г., използваният в отговора на задача № 5, стр.5 термин: „дъга с малък радиус“ озна-чава,
че мотопедистът е извършил ляв завой, а не отклонение от правата му посока, и тъй
като прави ляв завой, той се е движил под по-малък радиус, като е допълнил и че
с оглед ско-ростта на мотопеда преди отклоняването му наляво и разстоянието, в
което той се е отклонил наляво, може да се направи заключение, че той рязко е
навлязъл в пътната лента на автомо-била, за кратко време той е достигнал до
мястото на удара от мястото на
отклоняването му вляво и това изразено във време е 1,17 сек., което се вижда на
фиг.7, стр.9 от заключението.
Д-р Н. е уточнила и че целта на
предпазната каска е именно тази: при такъв инцидент и удар в областта на
главата, да се запази мозъкът максимално да няма тежки контузионни изменения,
каквито в случая са налице – счупване на лицевите кости и тежки увреждания на
мозъка, и затова тя приема, че най-вероятно пострадалият е бил без предпазна
каска или ако е имал такава не е била закопчана. Посочила е и че в случай, че
има каска, уврежданията зависят от самия механизъм, но всички други части на
тялото не са защитени и в зависимост от това колко е силен ударът, може да се
получат увреждания на крайници, на гръбначния стълб, гърди, корем и т.н.
Изслушана е и допълнителна КСЕ,
изготвена от същите вещи лица, съгласно която, ако водачът на л.а.”Рено” преди
настъпването на ПТП се е бил движил със скорост от 60 км/ ч., същият е щял да
има техническа възможност да пропусне преминаващият от дясно наляво мотопед без
да настъпи удар между тях, тъй като когато мотопедът достигне до мястото на
удара, автомобилът е щял да се намира на разстояние 6,32 м.; че това разстояние
спирайки аварийно, автомобилът ще измине за време от 0,45 сек.; че за
изчисленото време мотопедът, придвижващ се със скорост 35 км/ч., ще измине
разстояние от 4,37 м., както и че тези данни от техническа гледна точка показват,
че разстоянието, което ще измине мотопедът, движещ се под ъгъл спрямо платното
за движение, докато автомобилът достигне до мястото на удара, е достатъчно да
напусне пътната лента на автомобила, при което удар няма да настъпи.
Обоснован е становището и че
времето, което е изминало от момента на отклоняване на мотопеда вляво и
навлизането му в пътната лента на автомобила, е 1,17 сек., а сумарното време, в
което л.а.”Рено” се е движил от момента на отклоняване на мотопеда до
привеждане на автомобила в режим на аварийно спиране от водача му, е времето за
реакция от 0,6 сек. плюс времето за сработване на спирачния механизъм – 0,2
сек., плюс половината от времето за достигане на максимално спирачно закъснение
– 0,4 сек. – обща 1,2 сек., като почти еднак-вите стойности на тези времена
обуславят извод, че водачът на автомобила, движещ се със скорост от 71 км/ч.,
не е имал техническа възможност да намали скоростта си или да спре преди
мястото на удара с мотопеда и с това да предотврати неговото настъпване.
От представеното удостоверение за
наследници № 201/03.09.2012 г. на Населено място К., Община К. е видно, че починалият
на 28.08.2012 г. Н.Ш.Ч. с ЕГН ********** след смъртта си е оставил за негови
наследници по закон лицата: С.М.Ч. с ЕГН ********** – съпруга и Ш.Н.Ш. с ЕГН **********
– син.
За установяване на наведените в
исковата молба обстоятелства във връзка със склю-
чената задължителна
застраховка по риск „Гражданска отговорност” и нейното действие,
ищците са ангажирали справка
от базата данни на Информационния център към Гаранцио-нен фонд от 18.10.2013 г.
и заверено копие от комбинирана застрахователна полица № 0611-********** от
28.12.2011 г. От цитираните доказателства /неоспорени в производството/, се
констатира, че за времето от 00,00 ч на 29.12.2011 г. до 24,00 на 28.12.2012 г.
моторното превозно средство – лек автомобил марка/модел „Рено Лагуна” с рег.№ ******
е било застраховано от собственика му П.С.М., ЕГН ********** в „ДЗИ-О.З.” АД по
риск „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ниво на покритие
“Задължително”, както и че към датата на процесното събитие визираната застраховка
е била в действие.
За доказване на твърденията им
във връзка с търсените неимуществени вреди по искане на ищците са събрани и гласни
доказателства – показанията на З.И. Г. – тяхна съседка от дълги години и бивша
колежка на наследодателя им, както и характеристика на последния от 04.06.2014
г. от управителя на „М.-С.” ООД – Казан-лък М.Б..
Г-жа Г. депозира показания, че с Н.Ш.Ч. се познават от 1977 г., живеят през една улица в с.К. и че 12 години
с него са работели в една и съща фирма, където той е бил настройчик; че Н. е
бил страхотен човек, работлив, отговорен, с хората е бил в много добри
отношения, отговарял е за цялото производство в дърводелската фирма – от детайлите
до настройване на машини. Поддържа и че семейството му е било за показ в
квартала; двамата с жена му са били неразделни; че без никакви средства са се
наели да си построят собствена къща, теглили са кредит, единият е строял,
другият е носил материалите и така са си построили къщата – със заем; живеели
са заедно и имат един син Ш., който също е много отговорен.
При разпита й, проведен на 09.06.2015 г., г-жа Г. сочи и че семейството
много трудно е поело загубата на Н. в резултат на пътния инцидент от м.08.2012
г.; че всички страшно са били потресени от цялата случка; че С., с която са
колежки в момента, почти всеки ден плаче; че има детенце – внуче, за което да
се грижи; че е много трудно, непрекъснато е в някакви такива депресии; че това продължава,
като С. й е казвала, че нейният живот е бил дотук, каквото е било – това е било
с мъжа й.
Свидетелства се и че синът не е преодолял загубата на Н.; че от едно
весело, безгрижно дете се е превърнал в един зрял мъж, който няма нищо общо с
преди, че така го е преодолял това нещо; че Ш. и Н. са живеели в едно
домакинство до момента на съби-тието, в една къща са живеели; че новата къща те
са си построили преди 3 години и са се нанесли в нея, а преди това са живели в
къщата на родителите на Н.; че Ш. със семейството си е живеел при родителите си
– със съпругата и детето си, което е 4-5 годишно.
Настоящият състав на СГС дава вяра на показанията на г-жа Г. с
изключение на частта
им, че ищецът Ш.Ш. от едно весело,
безгрижно дете се е превърна в един зрял мъж, който няма нищо общо с преди, тъй
като към момента на смъртта на баща му пос-ледният не е бил дете, а пълнолетен
човек – на почти 30 години, изграден като личност, же-нен, със свое собствено
дете и отговорности в семейството и обществото.
За
установяване на обстоятелствата във връзка със състоянието на пострадалия мо-топедист
към момента на събитието в производството са приети: талон за медицинско
изследване № 0377708/26.08.2012 г. на РУП-К. – приложение № 1 към чл.3, ал.2; ме-дицинско
направление/искане изх.№ 456/26.08.2012 г. на ФСМП К. и протокол за медицинско
изследване от 26.08.2012 г. за взета кръвна проба в 20,15 ч. от Н.Ш. Чу-мет;
протокол за химическа експертиза № 575/27.08.2012 г. на БНТЛ-ОДМВР Ст.Загора и
справка рег.№ 14430/15.04.2013 г. на РУП гр.К. и е допуснато изслушването на
съдеб-но-медицинска експертиза /СМЕ/ с вещо лице токсиколог, изготвена от д-р В.П..
От приетото заключение на последната, което
съдът кредитира като пълно, обосно-вано и компетентно изготвено, се констатира,
че с оглед установената стойност на етилов алкохол в кръвта на Н.Ш.Ч., взета два
и половина часа след ПТП – 1,14 ‰, използвайки
формулата на Видмарк се определя, че към момента на произшествието
концентрацията на етилов алкохол в кръвта на това лице е била 1,52 ‰; че
концентрацията на алкохол в кръвта от 1,52 ‰ отговаря на средно тежка степен на
алкохолно опиване, при която според общоприетата квалификация е налице сигурно
повлияване от алкохола, проявя-
ващо се с психо-физиологични нарушения: снижени са
самокритичността, вниманието и съ-образителността до състояние на подценяване
на потенциалните и реални опасности, налице е пространствена дезориентираност,
забавяне на реакциите, неправилно /неадекватно/ въз-приемане и преценяване на
обстановката, скоростта и разстоянието. Посочено е и че при тази степен на
алкохолно опиване се нарушават /забавят/ психо-моторните реакции, появяват се
координационни нарушения /движение на „зиг-заг”, каквото в случая е отразено и
в свиде-телските показания/; ограничава се периферното зрение: наличие на
т.нар.”тунелно вижда-не”; повишава се прагът на звуковите възприятия – снижение
на слуха.
По
реда на чл.200, ал.2 ГПК вещото лице д-р П. пояснила, че е приела, че кръвната проба отговаря на изискванията на
Наредба № 30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на ЧПС, на базата на данните по делото, че
пробата е взета след обработка на кожата с риванол, съхранявана е в хладилник
до пренасянето й в специализираната лаборатория, транспортирана е със служе-бен
автомобил и в протокола за химическото изследване е отбелязано, че опаковката
на пробите отговаря на изискванията на наредбата и е пояснила, че ако пробата е
била транс-портирана без хладилна чанта, т.е ако се беше допуснала по-висока
температура, това би до-вело до процеси на разлагане и на допълнително
образуване на алкохол, което би повишило концентрацията на алкохол в промили,
но 1,50 ‰ е достатъчно, за да се докаже и да се свър-же с употребения алкохол,
като на поставения й въпрос дали е възможно при транспортиране без хладилна
чанта, ако е била концентрацията примерно 1,14 ‰ и от този точно транспорт да е
станала 1,52 ‰, е изразила изрично становище, че това би повишило стойността,
но не до такава степен, че да даде такава голяма разлика.
Конкретизирала е и че повлияването на концентрацията е различно при
различните индивиди; че върху различните индивиди една и съща доза и една и
съща концентрация мо-же да има различно въздействие, т.е. няма абсолютна
зависимост между съдържанието на алкохол в кръвта и съответно външните прояви
на опиването; че не може тази концентрация от 1,52 ‰ в кръвта изобщо да не
повлияе и че в заключението специално е изтъкнала, че при тази установена
алкохолна концентрация в кръвта е налице сигурно повлияване от алкохола.
Отразила е и че в нейната практика е наблюдавала и е имала такива случаи
с 1,52 ‰ концентрация на алкохол в кръвта, при които видимите прояви на
опиянение да не са така изразени, като е пояснила, че в случая става въпрос за
алкохол в кръвта при фаза на елимина-ция на алкохола, на излъчване на алкохола;
че при фаза на елиминиране, която основно се установява с урина, но и времето,
също е от значение, предвид дозата, която пострадалият е поел, предвид времето
и предвид това, че в дадената хипотеза нещата вървят след като е има-ло вече
максимално насищане на мозъчната тъкан с алкохол, затова в кръвта може да бъде
по-ниска, но в мозъчните клетки алкохолът и алкохолната концентрация – стои.
Д-р П. е уточнила и че е запозната с протокола за медицинското
изследване, в който е написано, че няма мирис на алкохол; че това е възможно и
то също потвърждава, че измерената концентрация алкохол е остатъчно количество
във фаза на елиминация; че това означава, че пострадалият не е употребил половин
час, един час преди това алкохол, за да се наблюдава и да възприема този мирис
на алкохол; че по делото няма конкретни данни кога той е употребил алкохола; че
според същата г-н Ч. е употребил това количество алкохол по обед, както и че
при установеното количество алкохол трябва да мине интервал от 10 часа и след тези
10 часа пострадалият да пристъпи към управление на мотопеда.
Съгласно данните от писмо-удостоверение на ОДМВР-Стара Загора, МВР,
Сектор „Пътна полиция” от 12.06.2015 г. на Н.Ш.Ч., ЕГН ********** не е издавано
свидетелство за управление на МПС и към м.08.2012 г. същият не е притежавал
валидно СУМПС, съотв. че за мотопед „Пух” с рама № 80480056 не съществува
регистрация в АИС КАТ.
При така приетата фактическа
обстановка, установена от събрания по делото доказа-телствен материал, първоинстанционният
съд намира, че са налице предпоставките за час-тично ангажиране на отговорността
на ответната страна по предявените срещу нея искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, регламентиращ материята относно правото на увре-деното лице,
спрямо което застрахованият по риск „Гражданска отговорност” е задължен по
правилата на непозволеното увреждане, да предяви пряк иск срещу застрахователя
за запла-щане на дължимото му се обезщетение за обезвереда на нанесените му вреди
в границите на застрахователната сума, определена в договора по чл.223, ал.1 КЗ
/отм./.
От приетите в производството писмени
и гласни доказателства, касаещи реализира-нето на събитие и неговите последици,
както и от изслушаната повторна комплексна съдебна експертиза и допълнителната
такава от 30.05.2016 г., бе доказано, че произшествието от 26.08.2012 г. е настъпило
в резултат на виновните действия на П.М. при управ-лението на л.а.”Рено Лагуна”
с ДК № ****** – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в процеса, чието
поведение от друга страна се явява и противоправно, тъй като това лице като
водач на МПС е нарушило правила за движение по пътищата, предвидени в чл.5, ал.1,
т.1 ЗДвП; чл.20, ал.2 ЗДвП и чл.21, ал.2 ЗДвП, установяващи задълженията за водачите
на ППС с поведението си да не поставят в опасност живота и здравето на хората; да
направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното
средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението, както и да
не превишава сигнализираната с пътен знак стойност на скоростта – в случая 60
км/ч. С управлението на л.а.”Рено Лагуна” в нарушение на посочените правила водачът
М. сам се е поставил в невъзможност да предотврати възникналата опасност за
движението и да премине безпроблемно през този пътен участък. Спазването на
ограничението на скоростта и нейното намаляване при възник-налата опасност на
пътя – движещ се на „зиг-заг” мотопедист, респ. предприемането на аварийно
спиране, съгласно данните от цитираните експертизи са осигурявали техническата
възможност да не настъпи удар между двете превозни средства, както ако водачът
на л.а. ”Рено” бе продължил движението си в дясната лента, така и след
навлизането му в средната лента за движение.
Настоящата инстанция не кредитира
заключението на първоначалната комплексна експертиза, че ако водачът се е движел с разрешената скорост от 60
км/ч., водачът не е имал възможност да предотврати удара чрез спиране, тъй като
този извод е направен по реда на чл.200, ал.2 ГПК, без да са извършвани
подробни изчисления и анализи.
Доказано
бе – от визираните в предходния абзац доказателства; показанията на свидетелката З. Г. и събрания доказателствен материал, касаещ леталния изход
на пострадалия мотопедист, и че от смъртта на наследодателя им Н.Ч. двамата
ищци са претърпели неимуществени вреди – неблагоприятни психо-емоционални
изживявания, страдания и душевен дискомфорт, както и че тези им вреди са пряк и
непосредствен резултат от осъщественото на 26.08.2012 г. деяние.
Констатираната кумулативна
даденост на елементите от фактическия състав на нормата на чл.45, ал.1 ЗЗД и на
валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност” към датата на
събитието, отговарящ на повелителните изисквания на Част 4 и 5 от КЗ /отм./,
сключен с ответното дружество относно л.а.”Рено Лагуна” с ДК № ******, обуславят
основателността на предявените от С.Ч. и Ш.Ш. искове по реда на чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за заплащането на обезщетения за възстановяването на причи-нените им от
това събитие нематериални вреди.
По размера на вземанията:
По силата на разпоредбата на
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост, която тъй като не е абстрактно понятие, предпоставя за всеки
отделен случай да се съобразят всички относими към нея обективно съществуващи
обстоятелства /т.11 от ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки от горните изисквания и
вземайки предвид: момента на настъпване
на смъртта на Назим Ч. през м.08.2012 г.; социално-икономическата обстановка в
страната към този период, определяща общественото възприемане на критерия за справедливост
на този етап от нейното развитие; възрастта на починалия – 52 г. и 1 м. и тази на ищците
към същия момент: 46 г. и 8 м., съотв. 29 г. и 8 м.; степента на родствената
връзка между тези лица и вида на съществувалите между тях взаимоотношения на
съпрузи и родител-дете, ха-рактеризиращи се с: близост, подкрепа и обща среда; начина
на приемане на кончината на загиналия от страна на неговите наследници – предвид
показанията на свидетелката Г. в
кредитираната им част, и неблагоприятното отражение на последната върху тяхното емоционално и
душевно състояние; степента и продължителността на търпените вреди и тех-ните
последици; невъзвратимостта на загубата; качествата на починалия; обстоятелството,
че починалият и ищците са самостоятелни, пълнолетни и трудоспособни лица, които
не са били зависими един от друг, съобразно които СГС, І-во ГО, 11 състав
приема, че С.Ч. и Ш. Щ. следва да се определят обезщетения за причинените им
неимуществени вреди от загубата на техния близък вследствие на процесното ПТП в съответствие с
принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД в размери от по 120 000,00 лева, които
се покриват изцяло от лимита по полицата.
На основание чл.51, ал.2 ЗЗД
визираната сума следва да бъде намалена на по 24 000,00 лева за всеки ищец, тъй
като с поведението му наследодателят на същите съществено е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, което съпричиняване съдът приема за 80 %.
Управлявайки мотопеда „Пух“ без да притежава съответните умения и способности
за безопасното му шофиране, г-н Ч. сам се е поставил в ситуация на повишен риск
от ув-реждане, като липсата на тези способности го е лишила в дадения казус от способността
за правилното възприемане на пътната обстановка, както и от субективната
възможност да предприеме необходимите действия за управлението на това превозно
средство в съответст-вие с нормативните изисквания. Движейки се нестабилно и
зигзагообразно след употреба на алкохол, значително надвишаваща установената в
закона стойност, същият сам е създал кри-тична пътна ситуация за движението и е
предизвикал несигурност у останалите участници в същото, което се е отразило
негативно върху техните действия. От друга страна: навлизайки рязко в съседната
пътна лента без да подаде ясен и достатъчен за възприемане от другите участници
в движението сигнал, както и без да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и минават покрай него и да
извърши маневрата, като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както и да пропусне ППС, които се движат в съседната пътна лента, Н.Ч.
е допуснал наруше-ние и на разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.26 ЗДвП,
което е обусловило реализи-рането на процесния инцидент. При тези данни
настоящият състав приема, че поведението на наследодателя на ищците се намира в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилите за него неблагоприятни последици
от произшествието, който принос – в посоченото съотноше-ние, е основание за
намаляване на отговорността на прекия причинител на деликта, както и
функционалната такава на неговия застраховател по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване на
неблагоприятния резултат не е необходимо поведе-нието на пострадалото лице да
бъде задължително виновно и противоправно, а е достатъчно същото да е в
причинна връзка с реализираното увреждане, като обективно е създало пред-поставки
и/или възможност за неговото настъпване, какъвто е и конкретният случай /в
т.см. са и разясненията, дадени в т.7 от ППВС № 17/ 18.11.1963 г. и
постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 159/24.11.2010 г. по
т.д.№ 1 117/2009 г. на ІІ ТО; № 58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на
ІІ ТО; № 153/31.10.2011 г. по т.д.№ 971/2010 г.; № 44/26.03.2013 г. по т.д.№ 1139/ 2011 г. на
ВКС, ІІ ТО и др./.
До посочените суми частичните искове
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да бъдат ува-жени, а в останалата им част до
предявените стойности, съответно от 150 000,00 лева и 130 000,00
лева – последните трябва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.
Съобразно приетия изход на спора ответникът
следва да заплати на ищците и закон-ната лихва върху присъдените суми, считано
от 28.08.2012 г. – датата на увреждането им: датата на смъртта на техния наследодателя
/по аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ - отм. във връзка с
чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното им изплащане, а по реда на чл.38, ал.2 ГПК и
адвокатско възнаграждение на техния пълномощник адв.П.К. в размер на 1 244,57
лева с ДДС, определен в съответствие с изискванията на Наредба № 1/09. 07.2004
г. на Висшия адвокатски съвет, приета на основание чл.36, ал.2 ЗА – в
редакцията, действаща към момента на възникване на процесуалното
представителство през 2013 г.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответното дружество следва да заплати по сметката на СГС сумата 1 920,00
лева – държавна такса по делото, съобразно уважената част от исковете.
На основание чл.78, ал.3 във връзка
с ал.8 от ГПК ищците следва да заплатят на ответника и направените разноски по
производството по компенсация с дължащите се на тях такива на основание чл.78, ал.1 ГПК в размери
от: 16,80 лева и 19,39 лева, както следва: 3 416,70 лева – от ищцата С.Ч. и
2 869,11 лева – от ищеца на Ш.Ш..
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******
да ЗАПЛАТИ на С.М.Ч. ***, ЕГН **********,
сумата 24 000,00 /двадесет и четири хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка със смъртта
на съпруга й Н.Ш.Ч. с ЕГН **********, настъпила на 28.08.2012 г., вследствие на
ПТП от 26.08.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 28.08.2012 г. до
окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен частичен размер от 150 000,00
лева, като НЕОСНО-ВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******
да ЗАПЛАТИ на Ш.Н.Ш. ***, ЕГН **********,
сумата 24 000,00 /двадесет и четири хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени
вреди по иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ във връзка със смъртта
на баща му Н.Ш.Ч. с ЕГН **********, настъпила на 28.08.2012 г., вследствие на
ПТП от 26.08.2012 г., заедно със законната лихва, считано от 28.08.2012 г. до
окончателното заплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част до пълния предявен частичен размер от 130 000,00
лева, като НЕОСНО-ВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.М.Ч. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ******* основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 3 416,70 лева /три хиляди четиристотин
и шестнадесет лева и седемдесет стотинки/ – разноски по делото по компенсация.
ОСЪЖДА Ш.Н.Ш. ***, ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***,
ЕИК ******* основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 869,11 лева /две хиляди осемстотин
шестдесет и девет лева и единадесет стотинки/ – разноски по делото по
компенсация.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *******
да ЗАПЛАТИ на адв.П.Д.К. – САК, с
адрес *** на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата 1 244,57 лева с ДДС /хиляда
двеста четиридесет и четири лева и петдесет и седем стотинки/ – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.” ЕАД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******* да ЗАПЛАТИ
по сметката на Софийски градски съд сумата 1 920,00 /хиляда деветстотин и
двадесет/ лева – държавна такса по делото на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните – с
въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: