№ 661
гр. Габрово, 15.11.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Васил В. Ставрев
при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева
и прокурора Маруся Василева Димитрова (РП-Габрово)
Сложи за разглеждане докладваното от Васил В. Ставрев Административно
наказателно дело № 20214210200537 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Районна прокуратура - Габрово, редовно уведомена, се явява прокурор М.Д..
ОБВИНЯЕМИЯТ Н. АС. Д., редовно призован, се явява лично, заедно с договорен
защитник адвокат Г.М. от Адвокатска колегия – Габрово и пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛКАТА ХР. Д. В., редовно призована, не се явява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н. Г. Н., редовно призован, се явява лично.
Становище по даване ход на делото.
ПРОКУРОР Д.: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Минков: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличността на вещото лице, както следва:
Н. Г. Н. - 40 години, български гражданин, не осъждан, без родство.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от НК и същото
обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.
На основание чл. 282, ал. 1 от НПК съдът прочита заключението по изготвената
видео-техническа експертиза - л. 78 - 94 от материалите по ДП и пристъпва към разпит на
1
вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Поддържам изготвеното от мен заключение. Нямам какво да
добавя.
ПРОКУРОР Д.: Нямам въпроси.
Въпрос на адвокат Минков: Технически сте писали, че не можете да установите кои
са лицата, каква е причината, какво е попречило?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Записано е в заключителната част на експертизата - т. 9.3. от
настоящия протокол.
АДВОКАТ Минков: Чисто технически да ни обясните?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Това, което съм описал - резолюция на изследваните изображения -
всяко изображение се състои от множество пиксели, които са разположени на еднакво
разстояние един спрямо друг, всяко изображение разполага с определен брой пиксели, които
определят неговата резолюция. В случая резолюцията на изследваните изображения,
отдалечеността и гледната точка на камерата, тяхното положение и нивото на компресия, не
дава възможност за извличане на достатъчен брой устойчиво различими общи и частни
идентификационни признаци. Казано по-разбираемо, разположението на камера спрямо
местоположението на лицата е едно от достатъчните основания, при които няма как да бъдат
идентифицирани. Дори и да се приложи увеличение на даден участък от изображението
пикселите биват интерполирани един спрямо друг, което не дава възможност за
подобряване на качеството, единствено се влошава.
Становище по приемане на заключението:
ПРОКУРОР Д.: Да се приеме заключението.
АДВОКАТ Минков: Предоставям на Вашата преценка.
СЪДЪТ намира, че следва да приеме заключението по изготвената видео-техническа
експертиза, като обосновано и изчерпателно и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на изготвената видео-техническа експертиза, находяща се на
лист 78-94 от материалите по делото.
На вещото лице Н. Г. Н. да се изплатят от бюджета на съда 20.00 лева по сметка на
ОД на МВР Габрово за явяване в съдебно заседание и за изготвяне на видеотехническата
експертиза. (изд. РКО на 15.11.2021 г.).
Становища по приключване на съдебното следствие:
2
ПРОКУРОР Д.: Не държа на разпита на свидетелката Х.В..
АДВОКАТ Минков: Не държим на разпита на свидетелката В.. Водим свидетеля
Ц.Г.Н., който моля да бъде разпитан в качеството му на очевидец. Същият от фитнес залата
е видял случващото се.
ПРОКУРОР Д.: Да бъде разпитан.
Съдът намира, че следва да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел Ц.Г.Н.,
тъй като същият е очевидец на изложеното във внесеното предложение.
Водим от изложеното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел Ц.Г.Н..
Същият поканен в съдебната зала.
СНЕМА самоличността на свидетеля, както следва:
Ц.Г.Н. – 40 години, български гражданин, не осъждан, без родство.
СВИДЕТЕЛЯТ предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК и същият
обещава да говори истината пред съда.
Съдът пристъпва към разпит на свидетеля Н..
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Края на м. юли 2019 г., около 8.30 часа, отидох да потичам във
фитнес зала, който се намира между "Крушата" и "Младост", на главния път, близо е до
магазин "Лидъл" и обръщалото на "Крушата", на втория етаж е фитнес залата, беше.
Отидох, тичах по пътеката и по едно време, защото има пряка видимост срещу прозореца,
на отсрещния тротоар видях, че Д. си спря колата и слязоха с още едно момче, със синьо
БМВ. Познавам го от фитнес залата, Н.Д. се казва. Аз не ходя редовно, но сме се засичали.
След минута-две, може би спря едно такси, след него спря още едно такси. От едното такси
излезе един човек, от другото такси излязоха други двама човека. И едното момче директно
започна да го напада, да ръкомаха срещу него, наплю ли го, но видях, че го изрита в крака.
Сграбчиха се, стана търкал за секунди. В залата извиках: "Ей, долу се сбиха, ако трябва да
слезем". А те: "А, няма нищо" и докато им кажа те се пуснаха. Д. си запали автомобила, с
още едно момче се качиха в колата и тръгнаха. Другите тримата поеха между блоковете. Д.
слезе от колата. Още едно момче имаше с него.
Въпрос на съда: Таксиметровите коли къде спряха?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Таксиметровите коли спряха мисля, че зад неговата кола, но не си
спомням точно. Знам, че много бързо на много малък интервал дойде едно такси и след него
още едно. От едното излезе едно момче, от другото - двама.
3
Въпрос на съда: Кое момче извърши тези действия, опит за наплюване, ритане?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Момчето беше едно високо, виждал съм го в квартала, аз живея в
кв. "Русевци", в по-горен квартал, но съм го виждал.
Въпрос на съда: Кой се спречка с Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не мога да отговоря точно, защото слезе едно момче, после друго
и стана тарапана. Явно оня е чакал кураж и започна да ръкомаха срещу него, но аз не мога
да чуя какво приказват, голям прозорец, но той не е отворен, не мога да чуя. В този момент
Н. си стоеше и леко се дръпна назад. Обаче момчето тръгна срещу него, но след като
дойдоха всички, нещо с глава направи, дали го заплю, не мога точно да видя, след което
видях, че го изрита ниско долу в крака и се сграбчиха. Двамата взаимно се сграбчиха.
Останалите нищо не правиха. Те се сграбчиха и паднаха на земята. Не знам как спря
сграбчването между тях. Стана много бързо, не съм видял, стана търкал набързо,
ръкомахания имаше, но не съм видял някой да има нанесен удар. Сами станаха, не видях на
някой да му има нещо. Имаше едно момче до мен да тича на пътеката в залата и то погледна
и видя.
Въпрос съда: Доколкото си спомняте можете ли да опишете момчето, което се
търкаляше и се сграбчи с Н.?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Високо момче, сигурно около 30 или по-малко, 25 – 30 годишно.
Гърбав нос ли имаше, може би малко по-слаб от Д.. След това с Н. малко преди да затворят
фитнесите се видяхме и го попитах: "Какво стана с този, какво се спречкахте?" А той ме
попита: „Ти видя ли?” Казах му: „Видях, бях на пътеката". И той ме попита "Ако се наложи
може ли да те търся като свидетел." Казах му "Няма проблем, ще кажа каквото съм видял."
Въпрос на съда: Когато станаха двамата търкалящи се, лицата им видяхте ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Бегло, набързо не видях да има на някой нещо, нито съм видял
кръв.Това момче повече не съм го виждал.
Въпрос на прокурора: Казахте, че сте отишли във фитнеса към 8.00 - 8.30 часа?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да.
Въпрос на прокурора: Това е лятото?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Да.
4
Въпрос на прокурора: Фитнесът с какво работно време работи?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не мога да кажа, късно посещавах фитнес залата, не знам
работното време.
Въпрос на прокурора: На какво разстояние се намира пътеката, на която сте тичали
от прозореца, през който сте видели случващото се?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Много близко, не знам дали има метър - метър и половина. От там
се вижда, голям прозорец е.
Въпрос на прокурора: Колко време след като започнахте да тренирате възприехте
какво се случва?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Може би към края на тренировката ги видях.
Въпрос на прокурора: Ориентировъчно да ни кажете обикновено колко ви е
кардиото?
Съдът отклонява въпроса, тъй като няма връзка с предмета на доказване.
ПРОКУРОР Д.: Има връзка с предмета на доказване. Искам да уточня към момента, в
който той е възприел инцидента колко часа е било, за да попитам свидетеля за евентуално
други възприятия във връзка със случая.
Съдът не намира основание да промени становището си.
Въпрос на прокурора: Светеха ли лампите в залата?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Лампите бяха светнати.
Въпрос на прокурора: А уличното осветление работеше ли?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: Не работеше.
Въпрос на прокурора: Какво е разстоянието от прозореца, през който сте видели
мястото, където се случи инцидентът?
СВИДЕТЕЛЯТ Н.: През пътя е около 30 – 35 метра може би, три пътни платна. Под
фитнеса има тротоар и на отсрещния тротоар се случиха тези неща.
Не постъпват повече въпроси към свидетеля.
5
Същият освободен от съдебната зала.
Съдът с оглед заявлението на страните намира, че са налице основанията на чл. 282,
ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 5 от НПК за прочитане показанията на неявилата се днес свидетелка
ХР. Д. В., за което е налице изричното съгласие на всички страни в процеса.
Водим от горното
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА на основание чл. 282, ал. 5 във вр. с ал. 1 т. 5 от НПК показанията на
свидетеля ХР. Д. В., дадени на 18.09.2020 година, находящи се на л. 44 от материалите по
Досъдебното производство.
Становище по приключване на съдебното следствие.
ПРОКУРОР Д.: Да се приключи съдебното следствие.
АДВОКАТ Минков: Да се приключи съдебното следствие.
Съдът дава на подсъдимия Д. възможност за даване на обяснения:
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Не желая да дам обяснения
Съдът на основание чл. 283 от НПК прочита и приема писмените доказателства,
съдържащи се в ДП № 1752ЗМ437/2019 г. по описа на РУ Габрово, именно: Сигнал вх. №
1825/2019, 01.08.2019 г., протокол за доброволно предаване от 02.08.2019 г., справка за
съдимост рег. № 945 от 25.09.2019 г. и справка за съдимост рег. № 510 от 18.05.2021 г., двете
на Н. АС. Д., писмо от Началник на Районен център 112 Русе, лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 31.07.2019 г., Съдебномедицинско удостоверение № Г-90/01.08.2019 г.
ПРОКУРОР Д.: Запозната съм с писмените доказателства.
АДВОКАТ Минков: Запознат съм с писмените доказателства.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Запознат съм с писмените доказателства.
Съдът на основание чл. 284 от НПК пристъпва към предявяване на вещественото
доказателство по делото - 1 бр. оптичен носител, находящ се на задната корица на
Досъдебното производство.
Пристъпва към възпроизвеждане на файловете с видеозапис, съдържащ се на
приложеното веществено доказателство.
6
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОР Д.: Уважаеми господин Съдия, от събраните в хода на настоящото
производство, както в досъдебната, така и в съдебната му фаза, считам, че фактическата
обстановка по делото е установена така както е изложена в обстоятелствената част на
внесения обвинителен акт. Без съмнение е доказано, че подсъдимият Д. е извършил
деянието, за което е бил въвлечен към наказателна отговорност, а именно престъпление по
чл. 325 ал. 1 от НК. Доказателства за това считам, че безспорно представляват показанията
на пострадалия, а също така и на свидетелите А.Ж., Д.А., Ц.Б., С.Я., К.В.. Показанията на
свидетелите К.В. и на пострадалия К.Г. са единни и непротиворечиви от началото на
тяхното депозиране в течение на цялото разследване, така и в хода на съдебната фаза на
наказателния процес. Безспорно по делото подсъдимият и неговата защита се опитват да
оправдаят поведението на същия, като излагат спорни доказателства относно това, че
пострадалият е всъщност този, който е предизвикал нападението и побоят, който му е бил
нанесен от подсъдимия. За целта бяха разпитани свидетелите Б.Ш., Й.Г., отчасти в тази
насока са показанията на свидетелката А., както и свидетелят, който беше допуснат до
разпит в настоящото съдебно заседание. Считам обаче, че при по-внимателен и прецизен
прочит на детайлите на фактическата обстановка, описана от посочените свидетели, се
откриват редица противоречия, което буди съмнение, доколко тези показания са достоверни
и до колко следва да бъдат кредитирани от настоящия съдебен състав. Според показанията
на свидетеля Й.Г., пострадалият два пъти посегнал да удари подсъдимия, но не успял. В
последствие свидетелят Г. казва как е чул, че някой се опитва да се изхрачи, след което
двамата подсъдимият и пострадалият се спречкали. Преди да паднат на земята свидетелят Г.
възприел как пострадалият ритнал по кокалчето обвиняемия Д.. От своя страна свидетелката
А. в показанията, които бяха дадени пред настоящия съдебен състав, твърди, че
пострадалият е отправил реплики към обвиняемия "Удари ме, хайде удари ме." Същата
предполага, че е имало удар от страна на пострадалия към обвиняемия, но в действителност
самата тя заявява, че само предполага такъв, без да е видяла. Освен това, следва да се
отбележи, че се констатират сериозни противоречия в показанията на свидетелите Ш., Г. и
А., които са депозирали пред разследващия полицай в хода на досъдебната фаза на
производството, предвид което считам най-голямо основание за показанията на свидетеля
Ш., че същите не следва да бъдат кредитирани от съда, както между наличието на вътрешни
противоречия между тях, така и поради наличието на противоречие и то съществено,
тяхното съдържание в хода на проведеното наказателно производство. Считам, че предметът
на доказване по настоящото производство, а именно нанесената на пострадалия от
обвиняемия лека телена повреда, е безспорно доказано в хода на разследването. Въпросната
телесна повреда е била нанесена на публично място и е станала достояние, както на преки
7
свидетели - очевидци, така и е могла да бъде възприета от случайно преминаващи покрай
мястото на инцидента хора, тъй като въпросното място е публично такова и достатъчно
оживено да е налице тази възможност. Считам, че действително подсъдимият е действал с
пряк умисъл за нанасяне на телесното увреждане на пострадалия, за което е налице личен
мотив, но същевременно той ясно е съзнавал, че със своето поведение нарушава
обществения ред и предизвиква общественото възмущение. Подсъдимият, макар и да не е
целял пряко извършването на хулиганските действия в този смисъл, е допускал тяхната
проява и се е съгласил с тяхното настъпване, именно в преследването на личния си мотив за
нанасяне на удари на пострадалия. Сигурна съм, че е известно на настоящия съдебен състав
и на защитата, съгласно Постановление № 2 от 1974 г., причиняването на телесно увреждане
по чисто личен мотив може да бъде квалифицирано именно като хулиганство при
евентуален умисъл, когато същото е съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред и
изразява явно неуважение към обществото. Инкриминираното в случая посегателство върху
физическа неприкосновеност на пострадалия, както споменах, е било възприето от редица
свидетели, осъществено на публично място, близост до междублоково пространство и
оживена улица, с което обвиняемият несъмнено е изразил, не само неуважение към
личността на пострадалия, но грубо незачитане на установения в страната правов ред и явно
неуважение към обществото. Нещо повече, следва да добавя, че не без значение е и
обстоятелството, че след извършване на деянието обвиняемият, заедно със свидетеля Й.Г. и
свидетелят В.В. са отишли в Центъра за спешна медицинска помощ, където свидетелят В. е
заявил на пострадалия да не подава сигнал срещу обвиняемия за извършеното от него.
Считам, че това е още една индикация относно това, че обвиняемият ясно е съзнавал
характера и естеството на извършеното от него, поради което и предвид особените правила,
по които се развива настоящото производство, с оглед наличието на предпоставките на чл.
78а от НК, моля настоящият съдебен състав да признае обвиняемия Д. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 325 ал.1 от НК при евентуален умисъл и да го освободи
от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание в размер на 1000
лв. По изложените съображения, моля съдът да произнесе своя краен акт в този смисъл.
АДВОКАТ Минков: Уважаеми районен Съдия, в постановлението, което е внесено за
разглеждане за деяние по чл. 78а от НК, не е ясно прокуратурата в какво обвинява
доверителя ми, дали по чл. 325 ал. 1 или по чл. 131 ал.1 т. 12. Така или иначе моята защита
ще се опре на това, на което прокуратурата твърди, че квалифициращият състав на деянието
е хулиганство по чл. 325 ал.1 от НК. Когато решаващият съд следва да разгледа
доказателствата при обсъждането им, съгласно практиката на ВКС, когато съдът приеме
едни доказателства и отхвърли други, той следва да се произнесе защо го прави. В тази
връзка, максимално обективно ще се опитам да засегна общи положения, които според мен
са безспорно установени, а те са следните: На въпросната дата свидетелят В. и Ш. преди
инцидента, в разговор по телефона между Д. и К., последният се е държал агресивно спрямо
обвиняемия Д.. Агресивното и грубо отношение се заключава в отправени думи към
8
обвиняемия от страна на К.: "Ще дойда и ще ти нагърмя шамарите”. Това, че К. се е обадил
по телефона на Д. твърди и самият той. Той е предложил на Д. да се видят, за да изяснят
отношенията си. На мястото на инцидента, като непосредствени наблюдатели са
присъствали свидетелите Ш., В., Й.Г., а наблюдател е бил и проследил събитието свидетелят
Ц. Н., гледайки от прозореца на фитнес залата. Всички други свидетели са били наоколо, но
не са имали непосредствена видимост за конкретно случилото се. Третото нещо изяснено е,
че при срещата на Д. с К. няма никакво съмнение, че К. се е държал агресивно и отправял
реплики и заплахи, както и обиди към Д.. Защо? Свидетелят Абаджиев, думи от К. към Д.
"Удари ме, хайде удари ме”. Ш. твърди, че К. е обиждал Д., чул отправени псувни от страна
на К. към Д.. Това потвърждава и свидетелят Ж., който чул обидните думи "Ще ти еба
майката”. Никой от свидетелите не твърди, че Д. е обиждал К.. Няма такива показания.
Свидетелят Й.Г. твърди „К. започна да обижда, да подскача, държеше се буйно. Даже на два
пъти посегна да удари Н., но не успя. Посягаше му с ръка. Викаше силно Хайде удари ме.
Удари ме да видиш какво ще стане”. Свидетелят Г. твърди, че е чул изхрачване след
пристигането на К. и Б.. Чул Д. да пита „Какво - ще ме плюеш ли”. След видимо отправените
обиди и заплахи агресивното отношение на К. е прераснало във физическо такова.
Непосредствените свидетели Ш., Й.Г. и Ц. Н. заявиха, че К. е ритнал по крака Д..
Свидетелят Ш. казва "К. тръгна да го рита и го направи”. Свидетелят Й.Г. „Преди да паднат
на земята К. удари по кокалчето Н.. Ритането по кокалчето беше след наплюването”.
Свидетелят Ц. Н., който е наблюдавал случая от прозореца на фитнес залата също потвърди,
че К. е наплюл Д. и го е ритнал по крака, след като К. е отправил псувни и обиди към Д. и
пръв му е посегнал, ритайки го в крака. В този момент Д. очевидно е осъществил действия
на отбрана, на честта и достойнството си, по начин по който законът в такива случаи не
изключва и е предотвратил по-нататъшни неправомерни действия от страна на К.. После сам
е спрял. Христоматиен пример по чл. 12 ал. 1 от НК, когато законодателят изключва такива
действия от кръга на общественоопасните деяния, да нападнеш някого на обществено място
с обидни думи, псувни, с плюене и физически контакт си е хулиганство, каквито действия
несъмнено от събраните на съдебното следствие доказателства е осъществил К.. Да се
защитиш от подобно посегателство чрез действия, свързани с неизбежната ти отбрана
спрямо тях, не е престъпление. Още по-малко хулиганство по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК,
тъй като при физическия си контакт Д. е действал при условията на неизбежна отбрана, като
се е защитил от непосредствено противоправното нападение върху личността си,
причинявайки вреда на нападателя в рамките на необходимите предели, не е осъществил
общественоопасно деяние. Този факт изключва приложението на чл. 9 от НК, където едно
деяние за да е престъпление следва да е налице именно този елемент общественоопасно
деяние, поради което Д. следва да бъде признат за невиновен в извършване на престъпление
по чл. 325 ал. 1 от НК и бъде оправдан. Оставам на Ваша преценка и възможността, ако
решите, че са налице условията по чл. 24 ал.1 т. 1 от НПК да прекратите производството.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д.: Не желая нищо да кажа.
9
На основание чл. 297, ал. 1 от НПК Съдът дава на обвиняемия последна дума
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. : Да бъда оправдан.
На основание чл. 300 от НПК, след като изслуша последната дума на обвиняемия,
съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на съдебния си акт.
На основание чл. 310, ал. 2 от НПК председателят на състава обяви на страните
диспозитива на решението в 15:15 часа и обяви, че същото подлежи на обжалване и протест
пред Окръжен съд – Габрово в 15-дневен срок от днес, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 15 дни от днес, на основание чл. 308, ал.1 от НПК.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.20 часа.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР:
На основание чл. 309, ал. 1 от НПК съдът се поизнесе по мярката за неотклонение на
обвиняемия, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ мярката за неотклонение на обвиняемия Н. АС. Д. - "Подписка".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО относно мярката за неотклонение на подсъдимия подлежи на
обжалване или протестиране пред ОС - Габрово в 7-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
Секретар: _______________________
10