№ 74
гр. Харманли, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20215630200287 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр.
Гълъбово, кв. *** против наказателно постановление № 21-0271-000704/
08.04.2021г на Началник група към ОД на МВР- Хасково, РУ Харманли, с
което на основание на жалбоподателя за нарушение:
- чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
- чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 20. 00 лева
НП е обжалвано от наказаното физическо лице в срока по чл.59, ал.2
ЗАНН. С нея жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят моли атакуваното
наказателно постановление да бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
и не се представлява.
1
Административнонаказващият орган - РУ на МВР Харманли,
редовно призован, не изпраща представител и не представят становище по
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения
и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84
ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.03.2021 г. в 17:10 часа в гр. Симеоновград на ул***
жалбоподателя управлява собствения си лек автомобил – „Ауди А 4” модел
„Авант” с per № ***** като не носи: свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория; контролния талон към него;
свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управлява; водачът управлява МПС с наложеното наказание "глоба" и/или
електронен фиш незаплатена в срока за доброволно пращане.
С оглед така установените обстоятелства, срещу последния, в негово
присъствие, е съставен от свид. ИВ. Г. К. Акт за установяване на
административно нарушение серия АА, от №704 от 13.03.2021г. 21.10.2016г.
бл. №981195, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Предявен е на
жалбоподателя, който е го е подписал, като в него е вписал, че няма
възражения.
Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително
в рамките на законоустановения срок.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие въз основа
на събраните по делото гласни доказателства – показанията на
актосъставителя ИВ. Г. К., (л.30-31 ), на свидетеля Г. Г. Д. ( л.53 гръб );
заверен препис на Заповед №8121з-825/19.07.2019 г на министър М.М.;
заверен препис на Заповед №8121з-515/14.05.2018 г на министър Валентин
Радев.
Разпитани в съдебното производство свидетелят ИВ. Г. К. и
свидетеля Г. Г. Д. сочат, че са били съвместен наряд. На 13.03.2021 г. в 17:10
часа в гр. Симеоновград на ул. „ *** в посока ул. *** жалбоподателя
управлява собствения си лек автомобил – „Ауди А 4” модел „Авант” с peг. №
***** без свидетелство за правоуправление, с което е нарушил чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДП); без контролен талон, с
което е нарушил чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДП; без свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство,с което е нарушил чл. 183, ал. 1,
т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП); Водачът управлява МПС с
наложеното наказание "глоба" и/или електронен фиш незаплатена в срока за
доброволно пращане, с което е нарушил чл.190, ал.3 от Закона за движението
по пътищата (ЗДП). АУАН бил прочетен, предявен, връчен на
жалбоподателя, който не е направил възражения по него.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият
2
състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от
надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния
срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С
оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение
на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК
вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи; в предвидената от закона писмена форма.
Според съда в АУАН са посочени всички изискващи се реквизити
съгласно чл. 42 от ЗАНН по т.1,т.2 и т.3 от АУАН. АУАН е съставен при
спазване на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Освен това съвсем точно и ясно
е описано нарушението и обстоятелствата при които са извършени, както и
датата и мястото на нарушенията по т.1, т.2 и т.3. Налице според настоящият
състав на съда е и съответствие на описаното нарушение с правната
квалификация по т.1,т.2 и т.3 от АУАН. При издаването на НП са на лице
всички изискващи се реквизити по чл. 57 от ЗАНН и не са на лице съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяната на НП на това основание
по посочените нарушения по т.1, т.2 и т.3 от него. НП е връчено надлежно на
санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не
и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически
предхожда връчването му.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение
обаче не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по
т. 4 от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по
чл.190, ал.3 от ЗДвП. В конкретната хипотеза относно деянието по пункт 4 от
АУАН актосъствителят е вписал, че за водача при справка се установява, че
има неплатени глоби, без да е посочено наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
3
обжалване по които е наложеното наказание "глоба", по което да се дължи
заплащане в едномесечен срок от влизането му в сила. В този смисъл са
необходими изрични твърдения за това, по кое наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване се дължи наложеното наказание "глоба", което не е заплатено след
изтичане на едномесечен срок от влизането му в сила, за да се ангажира
отговорността за деянието по пункт 4 от НП. В обобщение, липсват и в
АУАН, и в НП, твърдения за дължимото поведение на нарушителя да заплати
наложеното наказание "глоба", след изтичане на едномесечен срок от
влизането в сила, като не е посочено нито наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване по което се дължи заплащане, нито е посочена датата на влизане
на съответния акт. Липсата на изложени по- горе факти е допуснато
процесуално нарушение от категорията на съществените при описание на
нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита на лицето,
привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва да знае и да е
наясно за всички факти, от състава на нарушение, което се твърди, че е
извършило, а контролните органи е необходимо да изложат ясни, конкретни и
вътрешно безпротиворечиви твърдения за тяхното осъществяване. Нещо,
което по изложените съображения не е изпълнено и по този начин е налице
основание за отмяна на издаденото НП в същата част - по пункт 4 от НП
относно нарушението по чл. 190, ал.3 от ЗДвП на процесуално основание, без
да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното
впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да
бъдат изследвани от съда в осъществявания контрол за законосъобразност.
По приложението на материалния закон
Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - Чл. 100., ал.
(1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: т. 1. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.)
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1от
ЗДвП - чл. 183. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) Наказва се с глоба 10 лв.
водач, който: 1. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 103 от 2005 г., изм. и
доп., бр. 51 от 2007 г.) не носи определените документи - свидетелство за
управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното
моторно превозно средство. Следователно, деянията, за които е наложена
глоба на жалбоподателя са обявени от закона за наказуеми с административна
санкция.
По пункт 1 и пункт 2 от наказателното постановление :
От доказателствата по делото безспорно се установява, че ЦВ. СТ.
Ц. с ЕГН **********, жалбоподател не е носел СУМПС и контролен талон
4
към него. От събраните по делото безпротиворечиви гласни доказателства –
показанията на свидетеля ИВ. Г. К. и свидетеля Г. Г. Д. се установява, че
жалбоподателят е управлявал МПС на посочената в акта дата, както и
отрицателния факт , че не е носил контролен талон от свидетелството за
управление на МПС и свидетелство за управление на МПС от съответната
категория. Свидетелите, дават преки сведения, както за обективното
обстоятелство, че той не е носил надлежния документ – официално издадено
от съответния орган – МВР- КАТ, контролен талон от свидетелството за
управление на МПС и свидетелство за управление на МПС от съответната
категория.Предвид тези фактически данни, несъмнено осъщественото
изпълнително деяние, изразило в бездействие е в пряк разрез с императивното
изискване на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП задължава водача на МПС
да носи свидетелството за управление на МПС от съответната категория и
контролния талон към него. Т.е. неносенето на който и да е от двата
документа, съставлява административно нарушение, респективно с
неносенето и на двата, се осъществяват съставите на две административни
нарушения. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е
наложил на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател две
административни наказания „Глоба“, всяка в размер на по 10 лв., тъй като
това е императивно предвидено в нормата на чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от
ЗДП.
Поради това съдът намира, че постановлението в пункт 1 и 2 е
правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По пункт 3 от наказателното постановление :
Съдът намира, че правилно административно наказващият орган
е констатирал нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП, като е отнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. От доказателствата по делото по
безспорен и категоричен начин се установява, че ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН
**********, жалбоподател не е носел свидетелството за регистрация на
МПС, като е бил длъжен да стори това в изпълнение на разпоредбата
на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП.
Правилно на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател е била
наложена „Глоба“ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 в императивно
предвидения в закон размер от 10 лв.
Поради това съдът намира, че постановлението и в тази му част е
правилно, обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Следва да се отбележи, че при издаване на постановлението е била
съобразена нормата на чл.18 от ЗАНН, според която когато едно лице
е извършило няколко административни нарушения, наложените наказания се
изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН
**********, жалбоподател е осъществил съставите на три административни
нарушения и следва да му бъдат наложени три отделни административни
5
наказания, като обстоятелството, че същите са включени в разпоредбата на
чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП не води до извод, че въззивникът следва да бъде
санкциониран само с едно наказание „Глоба“. Поради това и възраженията в
тази насока са неоснователни.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че
случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушенията, които
ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН **********, жалбоподател е извършил не се отличават по
своята степен на обществена опасност от останалите нарушения от този вид.
За тяхната съставомерност не е необходимо настъпване на
вредни последници, за да се приеме, че липсата им квалифицира
нарушенията като маловажни. Поради това съдът намира, че не следва да
прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, по отношение на нарушенията по
т.1,т.2,т.3 от НП.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В
случая обаче, нито в представената въззивна жалба от жалбоподателя, нито в
молба № 2649/13.08.2021г. депозирана от адв. С.М. П. от АК – Стара Загора,
пълномощник на жалбоподателя е направено искане за присъждане на
разноски по делото, поради което съдът не дължи произнасяне за разноски.
Съдът приема, че с наложеното наказание по т.1, т.2 и т.3 от НП ще
бъдат изпълнени изискванията на закона за превенция - да се въздейства
предупредително и възпитателно върху дееца, да се поправи и превъзпита
към спазване на законите, а по отношение на т.4 от НП същото следва да се
отмени.
Поради изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
намира, че наказателното постановление следва по т.1,т.2 и т.3 от него следва
да се потвърди, като правилно и законосъобразно, а по т.4 да се отмени.
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0271-000704/
08.04.2021г на Началник група към ОД на МВР- Хасково, РУ Харманли, с
което на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Гълъбово, кв. *** за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева;
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1
пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.
1, т. 1 пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10 лева.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0271-000704/
08.04.2021г на Началник група към ОД на МВР- Хасково, РУ Харманли, с
което на ЦВ. СТ. Ц. с ЕГН ********** с адрес гр. Гълъбово, кв. **** на
основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „ Глоба” в размер на 20 лв.
за нарушение по чл. 190, ал.3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7