№ 167
гр. Дупница , 22.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО в закрито заседание на
двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав Р. Саневски
като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Частно гражданско
дело № 20211510101256 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул. „Свети
Георги“ № 22, общ. Рила, обл. Кюстендил, за следните суми: 496.59 лева - главница, 37.76
лева – договорна лихва за периода от 01.02.2020г. до 29.08.2020г., разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 45.00 лв., възнаграждение по гаранционна сделка
(поръчителство), в размер на 268.65 лв., обезщетение за забава в размер на 39.71 лева за
периода от 30.08.2020 г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че вземанията произтичат от
договор за паричен заем с № 3726818 от 30.12.2019 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и М. СЛ. Д., и договор за предоставяне на поръчителство от същата дата,
сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М. СЛ. Д., като с рамков договор за
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и приложение № 1 към същия от
01.12.2020 г. вземанията са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД. В заявлението се излагат твърдения, че длъжникът е уведомен по реда
на чл. 99 ЗЗД за извършената продажба на вземането.
Към заявлението е представен посочения договор за кредит и договора за
поръчителство, съобразно изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК.
Съгласно договора за кредит, кредиторът се е задължил и е предоставил на
кредитополучателя договорена сума под формата на потребителски кредит в размер на
650.00 лева, а длъжникът се е задължил да върне дадената в заем сума съгласно условията на
сключения договор и погасителния план към него, ведно с договорената възнаградителна
1
лихва в размер на 88.16 лв., в срока и условията по договора.
Длъжникът се е задължил, също така, в 3-дневен срок след падежа да предостави на
кредитора обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция. Поради това, на
30.12.2019г. е сключен горепосочения договор за поръчителство, съгласно който
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, по възлагане на М.Д., се задължава да сключи договор
за поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, срещу което потребителят дължи
възнаграждение на поръчителя в размер на 429.84 лв.
Наред с това, подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е съгласил, че
при настъпване на предсрочна изискуемост, дължи на кредитора заплащане на такса в
размер на 45.00 лв., включваща разходите на кредитора за дейността на служител, свързана
с извънсъдебното събиране на задължението на кредитополучателя.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът отказва да издаде заповед за
изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато
същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното
производство, съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.
При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение и предвид
качеството на кредитополучателя - физическо лице и липсата на противни твърдения, съдът
намира, че същото притежава характеристиките на договор за потребителски кредит, при
което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на
кредитополучателя на „потребител“, приложение намират и нормите на Закона за защита на
потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1
ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение
страна.
В този смисъл клаузи, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи
осигуряване на поръчител, респективно в договора за поръчетелство, съгласно която се
дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 429.84 лв., се намират в пряко
противоречие с императивните разпоредби на ЗЗП и ЗПК. На практика подобни уговорки
прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и водят до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По посочения
начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. С посочените клаузи в полза на заявителя се уговаря още едно допълнително
2
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Ето защо, съдът намира, че посочените клаузи са нищожни, като
неравноправни, а от друга страна противоречат на добрите нрави, поради което заявлението
в тази му част е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По отношение сумата от 45.00 лв., представляваща такса за разноски за извънсъдебно
събиране на вземането, съдът намира следното:
Действително съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но съгласно ал. 3 от законовия текст – кредиторът не може да събира
повече от веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие, а съгласно ал. 4 – видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. От съдържанието на договорните
клаузи обаче по никакъв начин не се установява, че са спазени изискванията на чл. 10а, ал. 4
ЗПК, нито пък, че не е нарушен принципът залегнал в чл. 10а, ал. 3 ЗПК. В тази връзка
клаузите, предвиждащи дължимост на такса за експресно разглеждане на документи и такса
за разноски за извънсъдебно събиране на вземането, се явяват нищожни поради
противоречие със закона, като претендираните вземания също не следва да бъдат
присъждани.
В останалата част, заявлението отговаря на изискванията на чл. 410 ГПК, поради
което следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение в полза на
заявителя срещу соченото като длъжник лице.
С оглед частичното уважаване на заявлението, сторените от заявителя в заповедното
производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение следва да
бъдат присъдени съразмерно с уважената част от заявлението, поради което върху соченото
като длъжник лице следва да бъдат възложени разноски в размер на 16.66 лева – държавна
такса и 32.33 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул.
„Свети Георги“ № 22, общ. Рила, обл. Кюстендил, в частта, в която е поискано да бъде
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 45.00
лв. (четиридесет и пет лева), представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането, както и за сумата от 268.65 лв. (двеста шестдесет и осем лева и шестдесет и
3
пет стотинки), представляваща възнаграждение по гаранционна сделка (поръчителство),
които вземания произтичат от договор за паричен заем с № 3726818 от 30.12.2019 г.,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и М. СЛ. Д. и договор за предоставяне на
поръчителство от 30.12.2019г., сключен между „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и М.
СЛ. Д., като с рамков договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2020 г. и
приложение № 1 към същия от 01.12.2020 г. вземанията са прехвърлени в полза на
заявителя.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
полза на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3,
срещу М. СЛ. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Рила, ул. „Свети Георги“ № 22, общ. Рила,
обл. Кюстендил, за следните суми: 496.59 лв. (четиристотин деветдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки) - главница, 37.76 лв. (тридесет и седем лева и седемдесет и
шест стотинки) – договорна лихва за периода от 01.02.2020 г. до 29.08.2020 г., 39.71 лв.
(тридесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода
от 30.08.2020г. до 21.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 18.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата в
размер на 16.66 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) – държавна такса и
32.33 лв. (тридесет и два лева и тридесет и три стотинки)- юрисконсултско
възнаграждение.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля подаденото заявление, подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя, а в останалата му част не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4