РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. ХАСКОВО, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р. З. Т.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско
дело № 20245600500483 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от О..
С Решение № 34/14.03.2024 г. постановено по гр.д. № 447/2023 г.
Районен съд – Харманли е осъдил ответника Община Харманли, Код по
Булстат *********, адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане“ № 1,
представлявана от кмета М. К., на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, да
заплати на ищцата Е. И. Г., ЕГН **********, от ***, сумата от 4 642.27 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка
„Ауди А 4“ с рег. № ***, причинени от непозволено увреждане /паднало
дърво/ от 26.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска на 22.05.2023 г. до окончателното плащане на вземането. С решението
ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебно-деловодни разноски в
размер на 985.70 лв.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът О., която
чрез процесуалния си представител юрк. И. обжалва същото в срок, като го
счита за неправилно и необосновано. Излага довод, че събитието, от което е
настъпило вредата, е от форсмажорен характер – причинено от непреодолима
1
сила (стихиен вятър). Изтъква, че процесното дърво било в добро
фитосанитарно състояние и общината не следвало да извършва действия по
отношение на същото. Добавя, че не е установено бездействие от страна на
служители на последната. Претендира, че автомобилът бил паркиран в
нарушение на ЗДвП и по този начин ищецът е допринесъл за настъпване на
увреждането. Моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното
решение и отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна Е. И. Г., чрез процесуалния и представител адв. Г., която
оспорва подадената въззивна жалба. Излага аргументи за неоснователност на
същата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
ОС – Хасково, като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл. 269 от ГПК,
констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. При служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е
неоснователна.
РС - Харманли е сезиран с иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от
ЗЗД за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, предявен от Е. И. Г.
против Община Харманли. При условията на алтернативност е предявен иск
на основание чл. 50 вр. чл. 45 от ЗЗД между същите страни.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал
всички относими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният иск е
2
основателен и е осъдил ответника да заплати процесната сума. Съдът е
обсъдил всички доводи и възражения на страните. Изложените от
първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят от
настоящата инстанция. Пред въззивния съд не се представиха нови
доказателства, които да обосновават изводи, различни от направените от
първоинстанционния съд.
За дървесната растителност е известно, че съществуват рискове в
дървото да се развият процеси на гниене, които да доведат до пречупване на
клони или на цялото дърво със или без въздействие на допълнителни външни
фактори. Същевременно тези процеси могат да бъдат предвидени и
установени при съответен контрол и проверка от лицата, на които
нормативната уредба възлага това. Тези лица са собствениците на съответните
дървета и други правни субекти, на които нормативната уредба възлага
определени правомощия по отношение опазването и поддържането на
дървесната растителност. Дърветата могат да бъдат обезопасени чрез
фитосанитарна сеч или подрязване.
Поддържането на дървесната растителност в рамките на
населените места е задължение на съответната община съгласно чл. 61 и
сл. от ЗУТ, която, чрез своите служби и длъжностни лица, следва да
вземе мерки състоянието на последната да не застрашава живота и
здравето на гражданите. Не се спори, че улица ** е на територията на
Община Харманли, поради което съобразно § 7, т. 4 Закона за местното
самоуправление и местната администрация е собственост на последната.
Собственост на общината по силата на чл. 92 Закона за собствеността са и
насажденията върху улицата и съгласно чл. 8, ал. 2 Наредба № 1 от 10.03.1993
г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност тя и
нейните служби следва да организират и осъществяват постоянното опазване
на декоративната растителност, каквато е “...цялото декоративно растително
разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи,
в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на
държавата, общината, юридически и физически лица.“ Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 16 за изграждане и опазване на зЕ.та система на територията на
Община Харманли кметът на Община Харманли ръководи, координира
цялостната дейност по опазване, изграждане и поддържане на зЕ.та система
на общината.
3
Безспорно се установява, че настъпилият инцидент се дължи на
паднало дърво, находящо се на ***. В случая съдът счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка едно с друго, се установява, че е налице бездействие на
длъжностните лица от ответната община, които отговарят за
поддържането на дървесната растителност, което с оглед настъпилите
последици следва да се прецени като противоправно.
Неоснователни са доводите на въззивника, че не следва да носи
отговорност за причинените на ищеца вреди от настъпилото събитие, тъй
като същото било причинено от непреодолима сила. Липсват данни за
ветрове на 26.02.2023 г. Макар такова възражение да е наведено от страна на
ответника и въззивник в настоящото производство то доказателства в тази
насока не са представени и същото остава недоказано.
От друга страна съгласно практиката на ВКС по аналогичен казус,
изразена в Решение № 204 от 10.03.2010 г. по гр.д. № 4284/2008 г., ІV г.о.,
случайно събитие ще бъде налице, ако се установи, че са били спазени
всички изисквания относно изпълнението на задълженията за поддържане
на озеленените площи и декоративната растителност, но събитието е
настъпило само и единствено поради въздействието на непреодолима сила.
Вредоносният резултат при непозволено увреждане обаче не може да бъде
следствие от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение,
каквото по делото се установява, както настоящата инстанция вече посочи.
Не се споделя и възражението на въззивника за съпричиняване поради
нарушаване на забраната за спиране и паркиране в посочения участък от пътя.
Забраните за паркиране в населено място се отнасят за паркиране върху
пътното платно – изрично в този смисъл чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Не се установява
механизмът на паркиране на процесния автомобил да е в причинно-следствена
връзка с настъпилото вредоносно събитие, като евентуалното извършване на
административно нарушение по смисъла на ЗДвП не би могло да формира
извод за съпричиняване на вредите от въззиваемата страна.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/14.03.2024 г. постановено по гр.д. №
447/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5