МОТИВИ към присъда
№121/13.07.2018г. постановена по НЧХД № 264/2018г. по описа на БРС
Съдебното производство по настоящото
дело е образувано по повод постъпилата в съда тъжба на Р.С.Ч. с ЕГН ********** ***
срещу В.Г.Б. с ЕГН ********** ***, с която са повдигнати обвинения
за това, че на 15.10.2017
година, около 13,30 часа, в град Б. е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч.,
ЕГН **********, пред С. Д., заявявайки й за него и за работата му в
представляваното от него С. „Т. с. т.”
следното: „психопат, манипулатор, мошеник и лъжец..., НПО-то е информационна
сектА..., Искам да спася Т. от неговия контрол. Тя си призна, че той е гаден,
но не може да го напусне, защото е зависима от него в битието. Казвам ти всичко
това, защото искам да те спася от контрола на Р., не му казвай, че сме се
видели, защото може да ти навреди”, за които Ч. е узнал в същия ден, след като
са му били разказани от С. Д. – престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК;
за
това, че 19.10.2017 година, около 00,00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази Фейсбук група, които са и членове на представляваното от
Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е
разпространила обидни и унизителни за честта и достойнството на Ч. твърдения,
като написала следното: „Тъй като Р. прекрачи всички граници и оклевети детето
ми, искам да Ви кажа истинатА...; Защо се занимава с фирмата и с децата ми,
което е толкова долно...; Защо е тази злоба срещу личния ми живот...; Да
клевети мен и семейството ми, както и репутацията ми на честен човек и бизнес
партньор...; Аз не се крия зад завесите от страх, че ще ми направи нещо, защото
открих, че нищо не може да ми направи...” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК;
за
това, че 19.10.2017 година, около 00.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази Фейсбук група, които са и членове на представляваното от
Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е
разпространила позорни обстоятелства за Ч., пишейки следното: „Самият Р. ме
накара да се отделя емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си
към Т., така „прогледнах”, че сме в секта и то много сериозна!; Предвидих три
следващи хода по профила на манипулаторА...; действа подмолно, зад гърба, с
есемеси и заплахи...” – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 147, ал. 1, от НК;
за това, че на 20.10.2017 година, около 11.00
часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”, пред
членовете на тази група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, е публикувала в личния си Фейсбук
профил и във Фейсбук профила на групата позорни обстоятелства, изразяващи се в
написаното: „така „прогледнах”, че сме секта и то много сериозна!” и с
прикачената от нея статия по въпроса за сектите, която статия В.Б. е прикачила
от статуса си в свой личен Фейсбук на същата дата – 20.10.2017 година, за които
Ч. е узнал в същия ден, след като е прочел написаното от нея във Фейсбук и в
групата „К. - Б. - Б.” – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
за това, че на 20.10.2017 година, около
11.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, е публикувала в личния си Фейсбук
профил и във Фейсбук профила на групата и е разгласила обидни и унизителни за
честта и достойнството на Ч. твърдения, а именно: „Прочетете цялата статия и ще
припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру” – престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
В
съдебно заседание от 02.03.2018г. са приети за съвместно разглеждане в
наказателния процес, предявените от частния тъжител Ч. срещу подсъдимата Б. с
тъжбата четири граждански иска–три от по 5 000 лева и един от 10 000
лева представляващи обезщетения за
нанесени неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане –нанесени публични
обиди и клевети.
В съдебно
заседание частният тъжител Ч. чрез поверениците си адв.К. и адв.А. изцяло поддържат
повдигнатите с тъжбата срещу Б. обвинения. Считат ги за доказани по несъмнен
начин, както от обективна, така и от субективна страна, като излага подробни
доводи за съставомерността на описаните в тъжбата думи и изрази по чл.148, ал.2
вр. с ал.1, т.2, вр. чл.146 ал.1 от НК , като и по чл.148 ал.2 вр.ал.1т.2 вр.
чл.147 ал.1 НК и по чл.147 ал.1 от НК. Молят съда да уважи гражданските искове
в предявените им размери, ведно със законните лихви върху тези суми от датата
на увреждането до окончателното изплащане на задълженията и да им присъди
направените по делото разноски.
Подсъдимата Б. се явява лично в съдебно заседание и не
се признава за виновнА. В началото и в края на съдебното следствие дава
обяснения. Счита, че не е извършила престъпленията, за които са й повдигнати
обвинения.
Защитата на
подсъдимата в лицето на адв.Д.И. в съдебно заседание излага подробни доводи, че
обективираните в тъжбата твърдения с автор подсъдимата Б. не съставляват престъпления
по чл.147 ал.1 предложение първо от НК, чл.148,
ал.2 вр. с ал.1, т.2, вр с чл.147, ал.1,предложение първо от НК и по чл.148, ал.1, т.2, вр с чл.146, ал.1 от НК. Посочва, че обвинението не прави разлика между съставите на обида и клевета
и това затруднение е от самото начало още с подаването на частната тъжбА. Според
защитата липсва съставомерност за тези престъпления от обективна странА. Сочи,
че субективното възприемане на оценки и възприятия не могат да бъдат предмет на
наказателно преследване. Моли съда да не уважава приетите граждански искове
поради липсата на деликт и да бъде осъден тъжителя да заплати направените от
подсъдимата съдебно-деловодни разноски.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства , съдът приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимата В.Г.Б. с ЕГН ********** *** е българска
гражданка, неосъждана, работи като психолог в „А. п. е. к.“ ООД със седалище в
гр.Б., омъжена, с висше образование и неосъжданА.
Частният тъжител Р.С.Ч. е български гражданин,
председател на Управителния съвет на С. с нестопанска цел „Т. с. т.“, видно от
удостоверение издадено от Окръжен съд–Ямбол. В същото време бе представен и
приет към доказателствата по делото сертификат (лист 113 от делото), от който е
видно че българска национална асоциация „Феномена“ е издала на тъжителя
сертификат №1844/11.03.2001 г за завършен 20 часов курс за радиестезист. Тъжителят
се занимава с писателска и изследователска дейност. Неправителствената
организация „Т. с. т.“ се занимава с личностно развитие. Във Фейсбук бил
създаден форум http//forum.tisitova.com/, където от 10.08.2012 г подсъдимата имала регистрация
под името „Viki“. С тъжителя се познават от
2013 г , а година по-късно подсъдимата става член на дружеството с нестопанска
цел „Т. с. т.“.
През 2014 г подсъдимата В.Б. става съдружник със
свидетелката А.Г. в „АТ Консулт“ ООД с ЕИК *****. На 14.10.2017г свидетелката Г.
решила да се раздели със съдружника си В.Б. поради възникнали между тях
противоречия във връзка с отчетите от общото счетоводство (лист 162 и 163 от
делото).
На 15.10.2017 г подсъдимата си уговорила среща с
приятелката си С. Д. (лист 165 и 166 от делото) , която се състояла от 13,00 до
14,00 часа в гр.Б.. Казала й, че спешно трябва да се видят. В разговора подсъдимата
казала на Д.: “Аз осъзнах, че съм била пет години в информационно затъмнение, в
сектА.“ Последвал разговор, в който подсъдимата нарекла тъжителят:“психопат,
лъжец, измамник и че Д. била в опасност. Казала също, че иска да спаси свидетелката
А.Г. от контрола на тъжителя, защото се страхувала да го напусне, понеже била
зависима от него в битието. Подсъдимата предупредила свидетелката Д. да мълчи и
да не казва на никой нищо, защото Р. (тъжителят) можел да й навреди. В същия
ден свидетелката Д. се обадила по телефона на тъжителя и му разказала това, което
й казала подсъдимата (лист 166 от делото).
Сред членове на С. то „Т. с. т.“ била създадена
Фейсбук група за споделени пътувания наречена „Китен-Бегликташ-Беланташ“. Групата
били „затворена“. За да може всеки да влезе със собствен профил било необходимо
да се даде разрешение от администратора на групатА. В нея подсъдимата влизала с
Фейсбук профила си „Viktoriya Bogdanova“ (лист 86 от
делото). На 19.10.2017 г, в 00,03 часа подсъдимата посетила тази Фейсбук група
и написала текст подробно описан от изготвената съдебно–техническа експертиза на
лист 76, 77 от делото. От този текст тъжителят узнал, че са разпространени унизителни
за честта и достойнството му думи изразяващи се в следните изречения: “Тъй като Р. прекрачи всички
граници и оклевети детето ми, искам да кажа истината ..; Защо се занимава с
фирмата и децата ми, което е толкова долно…; Защо е тази злоба срещу личния ми
живот …; Да клевети мен и семейството ми, както и репутацията ме на честен
човек и бизнес партньор …Аз не се крия зад завеси от страх, че ще ми направи
нещо, защото открих, че нищо не може да ми направи.„ Освен това тъжителят в
изписаните от подсъдимата в същият текст думи:“ Самият Р. ме накара да се
отделя емоционално преди три месеца от тях , заради поведението си към Т. така
„прогледнах“, предвидих три следващи хода по профила на манипулатора…действа
подмолно, зад гърба, с СМС –и и заплахи“ и намерил, че подсъдимата разпространила за
него позорящи обстоятелства публично.
След като останалите от групата прочели написаното от
подсъдимата започнали да задават въпроси, искали да разберат защо. В отговор на
тези въпроси на 20.10.2017г в 11,07 часа последвал нов пост (лист 77 и 85 от
делото). В текста на този пост подсъдимата предала чужди думи, изрази и съждения
като ги е отграничила с кавички и посочила със свои думи изречението:
„Прочетете цялата статия и ще припознаете до един нашата секта и нашия гуру“. В
представения текст, представляващ компилация от текстове с автори Центъра за
проучвана на нови религиозни движения (ЦПНРД) Никола Антонов, като и сайтове
като „infocultbg.org“ , освен тях подсъдимата не е писала друг текст.
Прочитайки този отговор тъжителят счел, че с написаното от подсъдимата:„Така „прогледнах“,
че сме в секта и то много сериозна!“ е разпространила позорящи обстоятелства,
разпространени чрез интернет, въпреки, че именно на 20.10.2017 г подсъдимата не
е употребила такова изречение (същото се намира в написаното от нея на
19.10.2017 г 00,03 часа (лист 76-77 от делото).
Тъжителят прочитайки написаното от
подсъдимата на 20.10.2017г в 11,07 часа в във Фейсбук групата
„Китен-Бегликташ-Беланташ“, счел че с изречението (лист 76 от делото):
“прочетете цялата статия и ще припознаете до един нашата секта, едно с нашия
гуру“ е разгласила ползвайки интернет, унизителни и за честта и достойнството му
думи. Горната фактология се установи,
по несъмнен и категоричен начини от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства гласни –свидетелските показания, писмени доказателства -приложените
текстове от написаното във Фейсбук групата „Китен-Бегликташ-Беланташ“ изготвени
от съдебно-техническата експертиза и представените удостоверение от ОС-Ямбол,
устава на С. то „Т. с. т.“, справка съдимост на подсъдимата, извадки от
съобщения по месинджър от 14.102107 г за разговор между подсъдимата и свидетелката
Д., както и от съобщение между двете на 15.10.2017 г, копие от съобщението от
месинджър с проведен диалог между свидетеля Г.Б.и тъжителя, разпечатка от запитване
на тъжителя до Дружеството на психолозите в РБългария във Фейсбук относно
описаните във форума http//forum.tisitova.com/ състояния на един от участниците.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Б.-съпруг
на подсъдиматА. Показанията му се допълват и съответстват на събраните по
делото писмени доказателства като например, диалога през месинджър (лист 247 от
делото) между свидетеля Б.и тъжителя,
където тъжителят предлага на свидетеля да заведе подсъдимата на психиатър. В
този диалог свидетелят Б.отговаря на тъжителя, че написаното от съпругата му е
по повод негова публикация. Тази публикация е предоставена под формата на
отговор от тъжителя адресирана и до подсъдимата и до свидетеля Б.(лист 252-255
от делото). В този отговор тъжителят охарактеризира подсъдимата като интригант и
твърди, че след терапията при нея един клиент се самоубил, с което изказва съмнение
в качеството й на специалист психолог. Този отговор завършва със заплахи и
поставяне на диагноза 100% шизофрения на подсъдимата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелката Меранзова и свидетелката Б.. Двете работят съвместно с подсъдимата
от 2016г. Показанията им съответстват на събрание по делото писмени доказателства
каквито са приетата по делото преписка №11368/2017 г по описа на РП-Б.
приключила с постановление на районния прокурор за отказ да се образува
досъдебно производство както и събраните в хода на проверката материали заявление
и сведения. Освен това изнесеното от свидетеля Меранзова в нейните показания
думи казани от тъжителя по повод проведен от него сеанс с болно дете доведено в
кабинета му в легло, напълно съответстват на думите написани от тъжителя за
проведеното от него лечение на сина на подсъдимата М.(лист 249 от делото
последният абзац), в който той твърди, че детето е със загуба на зрението и за
тази болест в света няма лечение. За три месеца и половина и проведени 23 срещи
с М.тъжителят споделя резултата:“Централното зрение се увеличи като в същото
време се възстанови и периферното зрение. В един момент двете (централно и
периферно) се сляха в едно и той (М.) започна да вижда като всички хора Започна
да различава обектите през нощта …нещо , което никога не беше правил преди товА.
През декември на 2016 г М.виждаше като нас. Факт!.Може би е единственият в
света, на който зрението му се възстанови напълно.“(лист 253 от делото първия
абзац). В съдебното следствие подсъдимата на въпрос на съда заяви, че нейният
син М.страда от дегенерация на ретината, което е генетично заболяване. При
посоченото по-горе съдът счита, че следва да даде вяра на показанията на
свидетелката М.за казаното от тъжителя по повод проведения сеанс с детето
доведено при него на легло:“Ако знаете каква гад се е впила в него, толкова време се борих днес,
не успях обаче“.
Съдът
кредитира обясненията дадени от подсъдимата в хода на съдебното следствие като
ги счита за достоверни и подкрепени от писмените доказателства по делото както
и от свидетелските показания на свидетелите Меранзова, Б. и Б.. Характерно за обясненията на подсъдимата е,
че те имат специфична процесуална природа –освен доказателствено средство са и средство за защита, чието упражняване не
е обвързано със задължението за разкриване на обективната истинА. Обясненията на
подсъдимата дават възможност да се оборят други доказателства, така и да се
очертае линията на защитатА. В този смисъл и от обсъдените по-горе
доказателства от вида на писмените съдът кредитира обясненията на подсъдимата,
че е отношенията й с тъжителя са стигнали до тук вследствие на изказаното него
съмнение на 13.10.2017 г , че Б. преди 10 000 години е била заразена с
лоша енергия в минали животи, поради което започнала да вреди на хората около
себе си включително и на децата си и най-вече на клиентите си, които са
започнали да се самоубиват след терапия при нея. Съдът кредитира реакцията й че
се е срещнала със свидетелката Д. и считайки я за близка приятелка й споделила
казаното от Ч.. Споделило й, че казаното от тъжителя и звучи налудничаво
откачено и че не иска да членува в тази организация. Съдът дава вяра на тези
обяснения, тъй като казаното от подсъдимата съвпада и с написаното от тъжителя
в писмо отговор до нея и до свидетеля Б.(лист 252-255 от делото).
Съдът не кредитира показанията на свидетелите С.
Д. и А.Г., тъй като счита същите за пристрастни относно обстоятелствата, които
са описани и тъжбатА. В показанията на тези свидетелки личи стремеж да се запаметят
и преразкажат чужди думи и изрази. Свидетелката Г. живее на съпружески начала с
тъжителя. Свидетелката Д. в стремежа си за пресъздаде написаното в обстоятелствената част на тъжбата, дори и не
успя да запамети всички инкриминирани изрази. Затова, че в показанията е налице
неточност може да се изведе и от думите на свидетеля Г. пред съда, в които тя твърди,
че тъжителят имал дипломна работа по радиестезия (каквато по делото не бе
представена, освен сертификата му за участие в 20 часово обучение лист 113 от
делото).
Съдът не кредитира показанията на свидетеля
Синджирлиев, които са предубедени, освен в частта им, в които твърди, че
влошените отношение между тъжителя и подсъдимата са по повод финансови претенции.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля Б.като отново ги счита за
пристрастни. В тях е налице стремеж към пресъздаване на чужди думи и съждения. Свидетелят
се стреми да преразкаже написаното в тъжбата без дори да е бил свидетел на
изреченото ли поне да твърди, че някой друг свидетел му го е разказал. Съдът
кредитира показанията на свидетеля Г.в частта им, в която призна за публикуваното
от тъжителя писмо от 25.10.2017 г (лист 252-253 от делото) и в частта им, в
която прочете извадка от форума от нейния телефон с въпросите, които са
постъпили на 19.10.2017 г към подсъдимата от членове на Фейсбук групата за
споделени пътувания „Китен-Бегликташ-Беланташ“. В останалата им част ги счита
за пристрастни и стремеж да бъдат преповторени посочените от тъжителя обстоятелства
в тъжбатА.
С оглед изложеното съдът направи следните:
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По обвинението против подсъдимата Б. за
престъплението по чл.147 ал.1 от НК за това, че на 15.10.2017 , около 13,30 часа, в град Б.
е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч., ЕГН **********, пред С. Д.,
заявявайки й за него и за работата му в представляваното от него С. „Т. с. т.” следното: „психопат, манипулатор,
мошеник и лъжец..., НПО-то е информационна сектА..., Искам да спася Т. от
неговия контрол. Тя си призна, че той е гаден, но не може да го напусне, защото
е зависима от него в битието. Казвам ти всичко това, защото искам да те спася
от контрола на Р., не му казвай, че сме се видели, защото може да ти навреди”,
за които Ч. е узнал в същия ден, след като са му били разказани от С. Д., съдът
счита, че не е налице въобще състав на клевета по чл.147 ал.1 предложение първо
от НК.
За да е налице престъпление по
чл. 147 ал.1 НК, от обективна страна следва да е разгласено позорно
обстоятелство за тъжителя. Предмет
на клеветата могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят
информация за точно определено обстоятелство, което е позорно, т.е да е
недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква
еднозначна негативна оценка на обществото. Тези факти трябва да са обективно
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или
други форми на субективна психична дейност. Фактите следва да бъдат конкретизирани
по време и място. Именно в това се състои и една от разликите между престъплението
обида и клевета-при обидата се обективира едно лично оценъчно мнение за
личността на пострадалия и до определени негови качества, което е оскърбително
и унизително, докато при клеветата се разгласява невярна информация за определени
позорни факти и обстоятелства, свързани с личността на пострадалия. За разлика от
обидата, средствата на клеветата не е квалификация, епитет, оценка, твърдение,
а факт (обстоятелство), т.е нещо, което се е случило в действителността и може
да бъде доказано. В случая няма изнесени факти, а само съждения.
Инкриминираните изрази представляват негативна оценка за личността на тъжителя,
от които той се е почувствал засегнат. Инкриминираните изрази могат частично да
се квалифицират като обида, но казани в отсъствието на обидения ги прави
несъставомерни за престъплението обидА. В инкриминираните изрази липсва
конкретика, от която да се приеме, че се съобщават точно определени по време и
място позорни факти, свързани с личността на Ч., например че е мамил, лъгал, че
е психично болен, за какво точно и кога е трябвало да бъде спасена Т. и какъв
контрол е осъществен над нея. Безспорно думите психопат, манипулатор, мошеник и лъжец с оглед обичайното им
съдържание и смисъла в българския език са обидни и унизителни, но не са факти,
за да се приеме, че е извършено престъплението клеветА. Инкриминираните думи са
унизителни за честта и достойнството на лицето, за което се отнасят и изречени
в присъствието на пострадалия биха били съставомерен елемент на престъплението
обида, но в случая има повдигнато обвинение за клеветА. Таково обвинение по
чл.146 ал.1 от НК няма и съдът не може да признае подсъдимата за престъпление,
за което няма повдигнато обвинение и по което тя не се е защитавалА. Аналогично стои въпросът и с инкриминираните
изрази за тъжителя от 19.10.2017 година, около 00.00 часа, във Фейсбук
групата „К. - Б. - Б.”, пред членовете на тази Фейсбук група, които са и
членове на представляваното от Р.С.Ч. С. „Т. с. т.”: „Самият Р. ме накара да се отделя
емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си към Т., така
„прогледнах”, че сме в секта и то много сериозна!; Предвидих три следващи хода
по профила на манипулаторА...; действа подмолно, зад гърба, с есемеси и
заплахи...” Изложеното в тези изрази отново е съждение, мнение, а не факт. Както
вече бе посочено обстоятелството, чието съществуване би могло да бъде доказано
е факт. Следователно субективното изразяване на мнение или съждение не може да
бъде доказано и не съставлява факт. Тук няма изнасяне на информация касаеща
лично някаква дейност на тъжителя относно основаване на религиозна организация.
Тук в тези изрази подсъдимата прави коментар и няма изложени факти описани по
време и място, които от своя страна да са позорящи и едновременно подсъдимата
да знае, че са неистински. Позорността на обстоятелствата следва да е обективна
и да е от такова естество, че да накърнява репутацията и доброто име на дадено
лице. В конкретния случай тъжителят инкриминира субективния си прочит на
изразеното от подсъдимата твърдение, собственото й възприятие и тълкува думите
й, свързвайки го със собствената си личност. Начинът на мислене, обаче не може
да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не подлежат
на доказване, такава е и константата практика на ВКС.
Относно обвинението за това,
че на 20.10.2017 година, около 11.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”, пред членовете на тази група, които
са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, подсъдимата е публикувала в личния
си Фейсбук профил и във Фейсбук профила на групата позорни обстоятелства,
изразяващи се в написаното: „така „прогледнах”, че сме секта и то много
сериозна!” и с прикачената от нея статия по въпроса за сектите, която статия В.Б.
е прикачила от статуса си в свой личен Фейсбук на същата дата – 20.10.2017
година, за които Ч. е узнал в същия ден, след като е прочел написаното от нея
във Фейсбук и в групата „К. - Б. - Б.”, според съда на не представлява престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, тъй като на тази дата
подсъдимата изобщо не е написала посоченото по-горе. Същото е било написано на
19.10.2017 в полунощ е за него е налице обвинение. Ако обаче използваните думи
на подсъдимата от поста й от 19.10.2017 г се ползват за да бъдат свързани с
прикачената от нея на 20.10.2017 г статия по въпросите за сектите, то
прикачената статия отново не може да бъде от обективна страна предмет на престъплението клеветА. В поста подсъдимата е направила компилация
от статии, чиито автори изрично е посочилА. В случая обвинението акцентира на
именно тази публикация, която съдържа статии довели до дискусия Фейсбук групатА.
Но подсъдимата не следва да носи отговорност за написаното от някой друг.
Подсъдимата се е възползвала от своето право на свободно изразяване на мнение.
Съгласно разпоредбата на чл.146 ал.1 от НК,
обидата е деяние, осъществено чрез думи и/или действия, съдържащи нещо
унизително за честта и достойнството на другиго и казани и/или извършени в
негово присъствие (включително и по телефона-както приема съдебната практика,
писмено-чрез писмо, телеграма, телекс, факс, интернет, Фейсбук), т.е. само и
единствено в хода на директно и непосредствено общуване между дееца и
пострадалото лице.
С оглед изложеното по-горе и предвид
безспорното по делото обстоятелство на изписаните изрази: „Прочетете цялата статия и ще припознаете до
един нашата секта едно с нашия гуру” и „Тъй като Р. прекрачи всички граници и оклевети детето ми, искам да Ви
кажа истинатА...; Защо се занимава с фирмата и с децата ми, което е толкова
долно...; Защо е тази злоба срещу личния ми живот...; Да клевети мен и
семейството ми, както и репутацията ми на честен човек и бизнес партньор...; Аз
не се крия зад завесите от страх, че ще ми направи нещо, защото открих, че нищо
не може да ми направи...” които тъжителят
сочи, не могат да са от естество да засегната неговите чест и достойнство. На
първо място в посочените като обидни и унизителни за тъжителя изрази, няма нито
един израз или дума, които да са цинични, обидни и унизителни. Освен това пострадалият от
престъплението обида може да бъде само конкретно физическо лице, а не организация,
ЮЛ или С. какъвто е конкретния случай. Унизителният
характер на казаното при обидата следва винаги да се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми на нормално човешко общуване. В конкретния
случай няма наличие на унизителни от гледна точка на морала епитети, отразяване
на отрицателни качества, унизителни съждения. Няма как да бъде възприето като
обидно понятието „гуру“. Това понятие се свързва като духовен учител, водач, като
не е наложително в него непременно да се влага религиозно значение. Инкриминира се отново субективния прочит на
изразеното от подсъдимата твърдение, собственото й възприятие и тълкуване на
думите й, свързвайки го със собствената си личност. Начинът на мислене, обаче
не може да се криминализира, тъй като резултатите от него са нееднозначни и не
подлежат на доказване
Казано иначе–отговорността на подсъдимата Б.
в случая следва да е за внушението от конкретните инкриминирани изрази,
разгледани сами по себе си и разгледани спрямо общия смисъл на изявлението, от
което всеки от тези изрази е част, а не за това, което тъжителят мисли, че се
внушава с всеки от тези изрази, разгледани в контекста на цялата статия. По изложените
съображения, съдът намира, че изписвайки цитираните изрази, подсъдимата Б. отново
не е осъществила нито от обективна, нито от субективна страна основния състав
на престъплението по чл.146 ал.1 от НК , а оттук –не би могла да осъществи и
квалифицирания състав на чл.148 ал.1 т. 2 вр.
чл.146 ал.1 от НК съгласно повдигнатото обвинение.
Дори и да се приеме, че подсъдимата е
написала цитираните изрази иронично, иронията отново не е факт, подлежащ на
еднозначно установяване, тъй като е в резултат от субективно
възприятие/преценка на всеки отделен индивид с оглед интелектуалното му равнище
и емоционалното му състояние, или казано с други думи–иронията не може да бъде
криминализиранА.
С оглед
изложеното съдът на основание чл.304 от НПК оправда подсъдимата по повдигнатите
й обвинения
за това, че на 15.10.2017 година, около 13,30 часа, в град
Б. е разгласила позорни обстоятелства за Р.С.Ч., ЕГН **********, пред С. Д.,
заявявайки й за него и за работата му в представляваното от него С. „Т. с. т.” следното: „психопат, манипулатор,
мошеник и лъжец..., НПО-то е информационна сектА..., Искам да спася Т. от
неговия контрол. Тя си призна, че той е гаден, но не може да го напусне, защото
е зависима от него в битието. Казвам ти всичко това, защото искам да те спася
от контрола на Р., не му казвай, че сме се видели, защото може да ти навреди”,
за които Ч. е узнал в същия ден, след като са му били разказани от С. Д. – престъпление
по чл. 147, ал. 1 от НК;
за
това, че 19.10.2017 година, около 00,00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази Фейсбук група, които са и членове на представляваното от
Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е
разпространила обидни и унизителни за честта и достойнството на Ч. твърдения,
като написала следното: „Тъй като Р. прекрачи всички граници и оклевети детето
ми, искам да Ви кажа истинатА...; Защо се занимава с фирмата и с децата ми,
което е толкова долно...; Защо е тази злоба срещу личния ми живот...; Да
клевети мен и семейството ми, както и репутацията ми на честен човек и бизнес
партньор...; Аз не се крия зад завесите от страх, че ще ми направи нещо, защото
открих, че нищо не може да ми направи...” – престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК;
за
това, че 19.10.2017 година, около 00.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази Фейсбук група, които са и членове на представляваното от
Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е
разпространила позорни обстоятелства за Ч., пишейки следното: „Самият Р. ме
накара да се отделя емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си
към Т., така „прогледнах”, че сме в секта и то много сериозна!; Предвидих три
следващи хода по профила на манипулаторА...; действа подмолно, зад гърба, с
есемеси и заплахи...” – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2,
вр. чл. 147, ал. 1, от НК;
за това, че на 20.10.2017 година, около 11.00
часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”, пред
членовете на тази група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, е публикувала в личния си Фейсбук
профил и във Фейсбук профила на групата позорни обстоятелства, изразяващи се в
написаното: „така „прогледнах”, че сме секта и то много сериозна!” и с
прикачената от нея статия по въпроса за сектите, която статия В.Б. е прикачила
от статуса си в свой личен Фейсбук на същата дата – 20.10.2017 година, за които
Ч. е узнал в същия ден, след като е прочел написаното от нея във Фейсбук и в
групата „К. - Б. - Б.” – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.
за това, че на 20.10.2017 година, около
11.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, е публикувала в личния си Фейсбук
профил и във Фейсбук профила на групата и е разгласила обидни и унизителни за
честта и достойнството на Ч. твърдения, а именно: „Прочетете цялата статия и ще
припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру” – престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК
като несъставомерни от
обективна странА.
ОТНОСНО
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Гражданската отговорност за
непозволено увреждане в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е
установена наказателна отговорност на деецА. Случаите на престъпна обективна
или субективна несъставомерност на инкриминираното деяние не изключват наличието
на граждански деликт, за който да се дължи обезщетение. В тази връзка
предявеният от тъжителя граждански иск в размер от 5000 лева за престъплението
по чл.147 ал.1 от НК за изречените по адрес на тъжителя обидни думи „психопат, манипулатор, мошеник и лъжец“ е неоснователен,
защото съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Д., пред която се твърди,
че тези думи са били изречени. Както вече бе посочено в частта „Фактическа обстановка“ съдът не даде
вяра на показанията на свидетелката Д., тъй като счете че са пристрастни и в
тях пролича стремеж към пресъздаване на чужди думи и изрази. Като аргумент за
този извод е и начинът, по който свидетелката е запаметила тези обидни изрази. Тя
ги посочи като: „психопат, манипулатор, лъжец и измамник“ Свидетелката не
споменава за думата „мошеник“, така както се твърди в тъжбатА. Освен това
свидетелката Д. не спомена пред нея подсъдимата да е нерекла тъжителят „гаден“,
като се твърди в тъжбатА. Това идва да
покаже, че уж тези думи са били казани пред нея, а тя дори не можа да ги
пресъздаде в тази последователност, в която са написани от тъжителя в тъжбата,
а за някои от изразите в тъжбата нищо не се казА. Съдът счита, че показанията
на свидетеля Д. са пристрастни и заинтересовани, поради което и не им даде вярА.
Освен това не е налице деликт, тъй като инкриминираните думи не се били казани
в присъствието на пострадалия. По тази причина и отхвърли приетите за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 5000 лева като
неоснователен.
По отношение на гражданския
иск в размер на 5000 лева за престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл.
146, ал. 1 от НК за това, че 19.10.2017 година, около 00,00 часа, във Фейсбук
групата „К. - Б. - Б.”, пред членовете на тази Фейсбук група, които са и
членове на представляваното от Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е разпространила обидни и
унизителни за честта и достойнството на Ч. твърдения, като написала следното:
„Тъй като Р. прекрачи всички граници и оклевети детето ми, искам да Ви кажа
истинатА...; Защо се занимава с фирмата и с децата ми, което е толкова
долно...; Защо е тази злоба срещу личния ми живот...; Да клевети мен и
семейството ми, както и репутацията ми на честен човек и бизнес партньор...; Аз
не се крия зад завесите от страх, че ще ми направи нещо, защото открих, че нищо
не може да ми направи...” съдът го отхвърли отново като неоснователен и то не
само защото от обективна страна е несъставомерно престъплението обида, но и
защото в инкриминираните изрази няма нито една дума, която да е унизителна и
цинична, която да е в състояние да засегне честта и достойнството на тъжителя. Казаното
от подсъдимата представлява свободно изразяване на мнение и с оглед защита на
обществената дискусия и с правото свободно и без страх да се изрази мнение тези
изрази разгледани в негативен смисъл, като негативна личностна критика по
никакъв начин не преминават моралните норми на обществото, не прехвърлят границите
на изразяване на критично отношение, е на са в състояние да унизят личността и
достойнството на тъжителя.
За
приетия граждански иск от 5000 лева за престъплението по 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, от НК за
това, че 19.10.2017 година, около 00.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази Фейсбук група, които са и членове на представляваното от
Р.С.Ч., ЕГН **********, С. „Т. с. т.”, е
разпространила позорни обстоятелства за Ч., пишейки следното: „Самият Р. ме
накара да се отделя емоционално преди три месеца от тях, заради поведението си
към Т., така „прогледнах”, че сме в секта и то много сериозна!; Предвидих три
следващи хода по профила на манипулаторА...; действа подмолно, зад гърба, с
есемеси и заплахи...” съдът
отново отхвърли като неоснователен, не само защото от обективна страна не е налице
престъплението клевета, но и защото в инкриминираните изрази не се съдържат
нито една персонална обида, която да бъде основание за осъществен деликт.
Гражданският иск в размер на
5000 лева за престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1 от НК за това, че на 20.10.2017 година, около 11.00 часа, във Фейсбук
групата „К. - Б. - Б.”, пред членовете на тази
група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, е публикувала в личния си Фейсбук
профил и във Фейсбук профила на групата позорни обстоятелства, изразяващи се в
написаното: „така „прогледнах”, че сме секта и то много сериозна!” и с прикачената
от нея статия по въпроса за сектите, която статия В.Б. е прикачила от статуса
си в свой личен Фейсбук на същата дата – 20.10.2017 година, за които Ч. е узнал
в същия ден, след като е прочел написаното от нея във Фейсбук и в групата „К. -
Б. - Б.” съдът отхвърли като неоснователен, не само защото на посочената дата и
час подсъдимата не написала това изречение, а и защото в инкриминирания израз
няма персонална обида или каквото и да отношение към физическото лице Чорбаджиев.
Гражданският иск в размер от 10 000 лева
за престъплението по чл. 148, ал. 1, т.
2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК за това, че на 20.10.2017 година, около
11.00 часа, във Фейсбук групата „К. - Б. - Б.”,
пред членовете на тази група, които са членове и на представляваното от Ч. С. „Т. с. т.”, подсъдимата е публикувала в личния
си Фейсбук профил и във Фейсбук профила на групата и е разгласила обидни и
унизителни за честта и достойнството на Ч. твърдения, а именно: „Прочетете
цялата статия и ще припознаете до един нашата секта едно с нашия гуру” съдът отхвърли като неоснователен. Икриминираната
дума „гуру“ в изречението не може да се свърже с тъжителя. Пряко посочване от
страна подсъдимата не е направено. Но и в същото време дори и да е било
отъждествена с личността на Ч. думата „гуру“ не е обидна или унизителна,
цинична, която да е в състояние да унизи честта и достойнството на тъжителя. Без
противоречие свидетелите Синджирлиев, Б.и Г.убедително изложиха пред съда, че
нито вярват, че тъжителят може да бъде гуру, нито пък самият той се е почувствал
засегнат от тази думА. Поради изложеното съдът отхвърли приетия граждански иск
от 10 000 лева като неоснователен.
ОТНОСНО
НАПРАВЕНИТЕ РАЗНОСКИ:
На
основание чл.190,ал.1 НПК съдът осъди частния тъжител Р.С.Ч. с ********** *** да
заплати направените по делото разноски от подсъдимата В.Г.Б. с ЕГН ********** ***
в размер на 800 (осемстотин) лева за адвокатски хонорар по адвокатско
пълномощно.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:
ММ