Решение по дело №1199/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподател е Д.Х.С., ЕГН:**********, с посочен в жалбата адрес *** 85. Жалбоподателят участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат А.А.от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в РУМВР Приморско. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000070/21.06.2023г. на полицейски инспектор в РУМВР Приморско. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 05.05.2023г. около 11 часа С. управлявал лек автомобил Де У Нексия с рег. № А **** КА, собственост на Д. Станева, като с поведението си, като водач, създал предпоставка за ПТП. От извършената проверка по преписка № 463500-811 от 2023г. и извършена проверка с рег. № 801 от 12.05.2023г. от ЦПЗ Бургас се установило, че С. е с диагноза параноидна шизофрения, поради които обстоятелства органът приел, че жалбоподателят не отговаря на медицинските изисквания за водач на МПС. Разпоредено е със заповедта временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до отпадане на основанието за това.

В жалбата се прави оплакване, че в заповедта не са изложени фактически и правни основания за издаването и. Прави се и оплакване за неправилно приложение на материалния закон и неправилно установена фактическа обстановка. В съдебно заседание се правят доводи и се представят доказателства, че жалбоподателя не е в състояние, непозволяващо му да управлява автомобила на майка си. Правят се доводи, че С. отговаря на медицинските изисквания да управлява МПС. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, против индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът взема предвид и разпоредбата на чл.168 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представено е копие от акта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000070/21.06.2023г. на ответника, от което се установява издаването и. В заповедта е посочено, че фактическата обстановка е установена по преписка рег. № 463500-811/2023г.

Съществена част от фактическата обстановка е безспорна по делото.

Безспорно е, че Д.С. страда от параноидна шизофрения. От представените и приети като доказателства в съдебно заседание три амбулаторни листа, издадени съответно на 03.01.2023г., 03.08.2023г. и на 01.09.2023г. се установи, че болестта е надлежно диагностицирана, като последният регистриран психотичен епизод е бил през 2020г. При извършените прегледи психиатърът установил, че С. приема поддържаща терапия и е клинично здрав. В допълнение към това е и представената от защитата издадена на 05.01.2023г. от транспортна областна лекарска експертна комисия гр.Бургас карта за оценка на физическа годност на водач на МПС, съгласно която С. отговаря на изискванията за физическа годност към водачите на МПС.

Безспорно е приетото за установено от издателя на заповедта, че на 05.05.2023г. около 11 часа С. управлявал лек автомобил Де У Нексия с рег. № А **** КА, собственост на Д. Станева, когато бил спрян от органите на реда за проверка. Следва да се уточни обаче, че проверката е извършена около 15.30 часа, а поведението на жалбоподателя, прието от органа за фактическо основание за издаване на заповедта, е осъществено около 11 часа. Полицаите, извършили проверката, не са били очевидци на процесната ситуация.

Спорно е дали с поведението си, като водач, С. е създал предпоставка за ПТП и дали е обоснован извода на органа, че поведението на жалбоподателя сочи, че последния не отговаря на медицинските изисквания.

Обоснован е извода на органа, че предпоставка за ПТП е била създадена с поведението на С.. В тази връзка по делото са приложени надлежно събрани по преписката подробни писмени сведения от Маргарита Славянова от с.Ясна поляна, както и от други свидетели. Славянова осъществява търговска дейност в качеството си на ЕТ Маргарита 77, като експлоатира кафене в с.Ясна поляна. Познавала Д.С. като съселянин (известен като Десо). Знаела, че е психично болен, тъй като имал такива прояви. На 05.05.2023г. Славянова била в кафенето си заедно със съседката И. Драганова, майка си М. Темелкова и др.. Към 10 часа сутринта при тях пристигнал С. във видимо неадекватно състояние, като около половин час говорил и вършил неадекватни неща. След това Славянова излязла навън, но С. я последвал, разговаряйки с въображаеми хора. Славянова искала да се отдели от С. и затова казала на намиращия се при нея племенник да отиде да се подстриже, а самата тя, заедно с майка си и внука си влезли в двор на съседката, където продължили да наблюдават жалбоподателя. Когато видял, че са се отделили от него, С. се качил на колата си (автомобила на майка му) и потеглил, според описанието на Славянова „с някаква мръсна газ и скорост потегли, гумите му свиреха, едвам влезе в завоя“. Славянова е посочила, че преди три години С. отново е бил в такова състояние (което съответства на посоченото в цитирания по-горе амбулаторен лист) и тогава е пристигнал в кафенето и е удрял и счупил входната врата, след което „го прибрали“ в клиника да се лекува. Данните в сведението на Славянова се потвърждават и от сведението, дадено от М. Темелкова, Р. Славянов (съпруг на Славянова), И. Драганова, Р.Рамадан. Всички дали сведения лица подчертават опасното шофиране на С. при тръгването от кафенето и апелират да се вземат някакви мерки за защита на околните. Самият полицай, спрял С. за проверка при управлението на автомобила в с.Ясна поляна около 15.30 часа сочи, че жалбоподателят е се е държал неадекватно и е говорил несвързано. Чрез извършените тестове се установило, че в кръвта му няма алкохол или наркотични вещества. Първоначално С. заявил, че е предозирал хапчетата, защото се скарал с майка си, но след това променил версията си и отрекъл тези обстоятелства.

При така събраните доказателства съдът прие, че фактическата обстановка по случая е установена така, както е отразена в обстоятелствената част на оспорената заповед. Обоснован е фактическият извод на органа, че видимото състояние на С. при управлението на автомобила е било в несъответствие с медицинските изисквания за управление на МПС.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на ОДМВР Бургас, с която са делегирани правомощия на полицейските инспектори при РУ към ОДМВР Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДП.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Не са допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт.

Оплакванията по същество са неоснователни. Съгласно чл.171 т.1 б.А ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, за когото видимо се установи, че не отговаря на медицинските или психологическите изисквания – до отпадане на основанието за това.

В процесния случай е налице посочената в оспорената заповед хипотеза – при управлението на автомобила С. е бил в психическо състояние, характеризиращо се със силно занижени способности за възприемане и анализ на околната и в частност пътната обстановка, както и способности за своевременна реакция. Това състояние е било видимо, т.е. явно и недвусмислено за околните. Не е необходимо възприелите поведението му лица да са имали специални знания, чрез които да свържат спецификите на поведението с определено заболяване. Законовата предпоставка несъответствието с медицинските изисквания за управление на МПС да е „видимо“ означава, че лицата неспециалисти (т.е. свидетелите на ситуацията), въз основа на нормалния си житейски опит, възприемат поведението на водача като опасно за живота, здравето и имуществото на околните, което в случая е налице.

Без правно значение в случая са причините за специфичното състояние на С. и по-специално наличието или липсата на установени заболявания, засягащи адекватността на реакциите му като водач на МПС. Чрез приложимата норма на чл.171 т.1 б.А от ЗДП се дава временна, но незабавна защита на участниците в движението по пътищата срещу съществуващо фактическо състояние на водач, което от външна страна, независимо от наличието или липсата на вина, го определя като заплаха. При установените обстоятелства органът правилно е приложил закона в съответствие с целта му, като е издал заповедта за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Горните изводи не се променят от обстоятелствата, установени с цитираната по-горе карта за оценка на физическа годност на водача за управление на МПС № 5/05.01.2023г., както и приложените амбулаторни листове. Надлежно издадените документи удостоверяват състоянието на С. към посочените в тях дати, но не и към процесната дата 05.05.2023г.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Д.Х.С., ЕГН:**********, с посочен в жалбата адрес *** 85, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 23-4635-000070/21.06.2023г. на полицейски инспектор в РУМВР Приморско.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Съдия: