Решение по дело №54341/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2914
Дата: 4 април 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110154341
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2914
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110154341 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И.Л. К. – М., чрез адв. М., срещу
„Ф.К.Колект” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в
размер на 66 лв., представляваща незаплатени такси по договор за услуги № *********,
сключен с „Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД), както и
сумата в размер на 83,04 лв., представляваща лихва за забава.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
10.07.2021 г. намерила в пощата си плик със съобщение, с което била информирана, че
имала някакво старо задължение към „Мобилтел“ ЕАД, като й отправяли извънсъдебна
покана за доброволно изпълнение. От съобщението ставало ясно, че с договор за продажба
на вземане ответното дружество изкупило незаплатените задължения на абонати към
„Мобилтел“ ЕАД и „А1“. От същото писмо ищцата научила, че имала сключен договор с
мобилния оператор с № ********* от неизвестна година, както и че по него имала
непогасени задължения в размер на 66 лв. главница и 83,40 лв. лихви за забава. Подобно
задължение било неизвестно за ищцата, като същата не знаела за кой период се касае и за
какви предоставени й услуги. Твърди, че няма задължение към ответника или неговия
цедент и не била с договорни правоотношения с нито един от двамата. Релевира и
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли съда да уважи предявения иск,
като признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 66 лв.,
представляваща незаплатени такси по договор за услуги № *********, сключен с
„Мобилтел“ ЕАД, както и сумата в размер на 83,40 лв., представляваща лихва за забава.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи, намира от
фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК при разпределение на
1
доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да докаже сключен
между ищцата и „Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) договор
за услуги № *********, предоставяне на ищцата на услуги на посочената стойност, както и
валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ищцата за цесията. С оглед
наведеното в исковата молба основание за недължимост на сумите, поради настъпила
погасителна давност, ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В частност, въпреки разпределената с определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК
доказателствена тежест, ответникът не е провел пълно и главно доказване, че между ищцата
и „Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование „А1 България“ ЕАД) е бил сключен договор
за услуги № *********, предоставяне на ищцата на услуги на посочената стойност, както и
валидно сключен договор за цесия и факта на уведомяване на ищцата за цесията. Отделно от
това, ответникът не е доказал, че от настъпване на изискуемостта на процесните вземания в
продължение на три години са се осъществявали факти, които имат за последица спиране и
прекъсване на давността. Ето защо, при приложение на неблагоприятните последици от
разпределението на доказателствената тежест, изложеното предпоставя, че предявеният
отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора ответникът дължи да репарира направените от ищцата
разноски за производството в общ размер на 650 лв., от които: 50 лв. – за заплатена
държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 07.09.2021 г.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И.Л. К. – М., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж.к. “К.С.“, бл. 186, ет. 6, срещу „Ф.К.Колект” ЕООД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление – гр. В., ул. „Д.“ № 33, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че И.Л. К. – М. не дължи на „Ф.К.Колект” ЕООД, чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 66 лв., представляваща незаплатени такси по
договор за услуги № *********, сключен с „Мобилтел“ ЕАД (със сегашно наименование
„А1 България“ ЕАД), както и сумата в размер на 83,04 лв., представляваща лихва за забава.
ОСЪЖДА „Ф.К.Колект” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
– гр. В., ул. „Д.“ № 33, да заплати на И.Л. К. – М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к.
“К.С.“, бл. 186, ет. 6, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 650 лв., представляваща
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2