№ 138
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100502555 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, образувано е по въззивна жалба от Ц. И. Ж.
против Решение № 260396 от 14.09.2022 година, постановено по гр.дело №
12401/2020 година, по описа на ВРС, с което е било прието за установено в
отношенията между страните по предявения отрицателен установителен иск с
пр.осн.чл.124, ал.1 ГПК от И. Д. К., ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН
**********, П. С. К., ЕГН ********** и Б. А. Д., ЕГН **********, всички със
съдебен адрес ***, чрез пълномощника им адв.П. С. от ВАК, че ответницата
Ц. И. Ж., ЕГН ********** не е собственик на поземлен имот с пл.№ 102,
находящ се в *** с площ 861 кв.м., при граници: имоти №№ 103, 260, 261, 101
и улица, както и с което е бил отменен н.а. № 85, том I, рег.№ 2324/15.04.2019
г. на нотариус Л.Гонова с рег.№ 116 на НК, с район на действие РС Варна,
вписан вх.рег.№ 9123, том XXV, акт №66, дело 5278 на СВ Варна за
удостоверяване право на собственост върху идеална част от недвижим имот, с
който Ц. И. Ж., ЕГН ********** е призната за собственик на 814.30 кв.м.
идеални части от поземлен имот целия с площ с 861 кв.м., с пл.№ 102,
находящ се в ***, при граници и съседи по скица: имоти № 103, № 260, №
261, улица и № 101, на осн.чл.537, ал.2 ГПК
В жалбата си въззивницата, чрез адв.К. /ВАК/ моли съдът да отмени
1
атакуваното решение, като неправилно и противоречащо на наличните по
делото доказателства, и закона; цитира се съдебна практика, според която
съдът е постановил неправилен съдебен акт – сочи се, че реституционното
производство е било завършено и не е необходимо да се изчаква влизане в
сила на ПНИ, от което да се следят давностните срокове.Цитират се и
свидетелските показания на разпитаните пред ВРС свидетели, според които
въззивницата е установила явно и спокойно владение върху процесния имот,
което може да прерасне в собственост.По същество се иска отмяна на
атакувания съдебен акт и отхвърляне на исковата претенция.
По делото е постъпил отговор от страна на адв.П. С. /ВАК/, като
процесуален представител на въззиваемите И. Д. К., ЕГН **********, Д. С.
К., ЕГН **********, П. С. К., ЕГН ********** и Б. А. Д., ЕГН **********.С
него се настоява съдът да потвърди решението.
В съдебно заседание по делото въззивницата е редовно призована, не се
явява, представлява се от адв.К. /ВАК/, която поддържа въззивната жалба и
моли съдът да я уважи.
Въззиваемите страни, редовно призовани, се представляват от адв.С.
/ВАК/, които оспорва жалбата.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд съдебното производство е било образувано по
предявен отрицателен установителен иск за собственост с пр.осн.чл.124 ГПК
от ищците И. К., Д. К., П. К., Б. Д., всички чрез пълномощника им адв.П. С.
от ВАК против въззивницата Ц. И. Ж. с искане съдът да постанови решение с
което приеме за установено в отношенията между страните, че ответницата
не е собственик на поземлен имот с пл.№ 102, находящ се в *** с площ 861
кв.м., при граници: имоти №№ 103, 260, 261, 101 и улица и за отмяна на
нот.акт № 85, том I, рег.№ 2324/15.04.2019 г. на нотариус рег.№ 116 на НК,
вписан вх.рег.№ 9123, том XXV, акт №66 на СВ Варна, на осн.чл.537, ал.2
ГПК.
Според исковата молба ищцовата страна се легитимира с позитивно за
тях Решение № 67 от 17.05.1993 година на ПК - Варна, постановено по
заявление вх.№ 10816/28.05.1992г., на наследниците на К. Г. К..С него е
възстановено правото на собственост върху нива от 6,6 дка, трета категория,
находяща се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в ***, представляващ по КП от
1983г. имоти пл. № № 124, 125, 126, 133, 134, 135, 136 и 137, при граници: от
изток-пл.120,122,132, от запад- път, пл.138, от север - залесителен пояс, от
юг- пл.139, 140.
От материалите по делото - представените УдостовеР.я за наследници с
2
№ 3233 и № 3234 от 20.08.2020 г. на район „Оборище", гр. С. става ясно, че
наследниците на К. Г. К. са четиримата ищци - низходящи от втора степен на
нейни братя и сестри.Също не е спорно, че самата К. Г. К., бивш жител на гр.
С. е починала на 09.11.1954 година.
Не е спорно също така, че собствеността на наследодателката върху
възстановения имот е удостоверена с н.а. № 132 т.Х1 д.№ 4433/67г. на
Варненски нотариус, както и че в границите на възстановения имот попада
изцяло имот пл.№ 102, находящ се в *** с площ 861 кв.м., при граници:
имоти №№ 103, 260, 261, 101 и улица.
Страните не спорят още, че към момента за имота няма влязъл в сила
план на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр.чл.28,
ал.4 ППЗСПЗЗ.
От своя страна въззивницата Ц. И. Ж. се е снабдила с н.а. № 85, том I,
рег.№ 2324/15.04.2019 г. на нотариус рег.№ 116 на НК, вписан вх.рег.№ 9123,
том XXI, акт № 66 на СВ Варна, на осн.чл.537, ал.2 ГПК.
Според ищцовата страна ответницата се е снабдила с нотариален акт за
собственост за 814.30 кв.м. идеални части от имота им и с фактическите си
действия тя оспорва правото им на собственост като издадения нотариален
акт осуетява окончателното завършване на реституционната процедура по
отношение на имот пл.№ 103 по КП на м-ст „П.“ по реда на чл.14, ал.1, т.3
ЗСПЗЗ, вр.пар.4, ал.6 и 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28 ППЗСПЗЗ. Това обосновава
правния им интерес от предявяване на иск за отричане правата на
ответницата.
Пред съда въззиваемата Ж. твърди и поддържа, че е придобила
процесният имот пл.№ 102 на оригинерно основание - давностно владение,
продължило повече от 10 год., считано от 2007 год., когато е установява
фактическа власт върху процесния имот.Тя излага още, че е собственик на
съседен имот № 103, които е бил закупен от бившият й съпруг по време на
брака им, поради което се явява СИО. В последствие при прекратяване на
брака между Ж. В. Ж. и Ц. И. Ж. поради развод ПИ № 103 по плана на СО
„П." е поставен в дял и изключителна собственост на Ц. И. Ж., съгласно
влязло в сила Решение № 3992/29.2010 год. на ВРС, X състав, постановено по
гр.д.№ 13867/2010 год., вписано в СВ-Варна под вх.рег.№ 32497/13.12.2016
год., акт № 155, том XII, дело № 4318/2016 год.
Въззиваемата сочи още, че имот пл.№ 102 – южната граница на имот №
103, е в крайно занемарено състояние. Същият е видимо изоставен от много
години, не е ограден със собствена ограда,обрасъл е с високи треви,
саморасли дървета и храсти, като в него също така е имало и остатъци от
разрушена дървена барака.Тя сочи още, че през 2007 година е установила
фактическа власт върху процесния ПИ пл.№ 102 по плана на СО „П.", като със
собствени сили и средства е организирала, и осъществила почистване на
процесния имот.Наред с горното Ж. е оградила огражда имот пл.№ 102 откъм
пътя, каквато ограда е липсвала до завладяването на процесния имот от
същата през 2007 год. От останалите три страни - изток, север и запад, имотът
е ограден от оградите на съседните му имоти. От този момент до настоящия,
3
единствено и само ответницата и близките й, с които същата живее, ползват
процесния имот пл.№ 102.Заявява, че владее имота като собствен, считано от
2007 год.
От фактическа страна е видно, че с Решение № 67 от 17.05.1993 год. на
ПК-гр.Варна, е възстановено правото на собственост на наследниците на К.
Г. К. върху имот представляващ нива 6,600 дка, трета категория, находяща се
в терен по § 4 в гр.Варна, като възстановеният имот е индивидуализиран по
площ, граници и номера на имотите, попадащи в него, съгласно действащия
към датата на издаване на реституционното решение кадастрален план.
От съдържанието на реституционното решение е видно, че същото е
издадено на основание чл.18ж, ал.1 и чл.18з, ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно
редакцията им действала към 17.05.1993 год.
Пред ВРС е била изслушана и неоспорена Съдебно техническа
експертиза, с която експерта сочи, че имот № 124 по КП на местност П.,
/“Северно от В.“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение № 67/1993 г. на
ПК-Варна, възстановен на наследниците на К. Г. К. е повдигнат с червени
линии на комбинирана скица, изготвена от вещото лице Р. П. към
заключението. Имот № 102 от КП на местност *** и „П.“, одобрен със
заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 г. на МРРБ е повдигнат в черни линии.
От същата комбинирана скица се установява, че имот № 124 по КП на
местност П., /“Северно от В.“/, изготвен през 1983 г. и описан в решение №
67/1993 г. на ПК-Варна съответства на процесния имот №102 от КП на
местност *** и „П.“, одобрен със заповед № РД-02-14-416/06.03.2000 г. на
МРРБ като съответствието се установява по местонахождение и графично
изображение. Процесния имот обхваща изцяло въъзстановения имот с
решение № 67/1993 г. на Поземлена комисия-Варна .Според в.л. ПНИ за
местността, но все още не е одобрен. Действащият план за местността е
кадастрален план от 2000 год., който е одобрен със заповед на Министъра на
МРРБ.
Пред ВРС са били изслушани и свидетели, и те дават следната
информация, както следва:
Свидетелят К. заявява, че познава Ц. Ж. и всички в района знаят, че Ц.
има два имота в местност „П.“. Единият имот е с вила, където живее, а
другият е под мястото, където живее. Двата имота са един под друг. К. е
съсед през едно място. Впечатленията му за това са от седемдесетте години.
На празното място имало лозе, овошки, дървена барака, която в края на
деветдесетте години се срутила и паднала. Лозето и овошките изсъхнали.
Имало два реда бодлива тел отпред. Там хората си изхвърляли отпадъците и
си пасли козите. Знае, че това празно място е на Ц. и цялата махала знаела,
че това място е нейно, защото тя наела фадроми и багери да разчистят
мястото, изхвърлили всички сухи дървета, изкоР.ли сухото лозе, изхвърлили
стари дъски от падналата барака и боклуците, които били изхвърляни там.
Това се е случило към 2005 год. – 2007 год. По тази причина всички
останали с впечатление, че мястото е на Ц.. После за втори път трасирали и
сложили плочи. Преди това мястото се използвало и като паркинг. След като
4
изчистила мястото Ц. направила метална ограда, направена с части от стари
огради. Засипали мястото с нещо, което се слага в асфалт и било закарано с
камиони. След поставянето на оградата не влизали други коли, а само Ц. и
съпруга й си спирали колите. Освен Ц. не е виждал други хора там. През
деведесетте години имало един възрастен човек, който живеел в мястото, но
след това сградата се срутила към 2007 г. – 2010 г. Не знае колко години
след това Ц. разчистила мястото, като сградата била срутена, дърветата и
лозето изсъхнали, а тревата била по-висока от лозите.
Свидетелят П. разказва, че познава Ц. и бившия й съпруг Ж., който
починал. Тъста на свидетеля има имот през две места от процесното място.
През 1983 год. един комшия срещу тъста му продавал мястото си и
свидетелят го купил. Започнал да го обработвам и си построил къщичка, като
от 2000 год. започнах постоянно да живее там. Познава Ж., който бил съпруг
на Ц.. След като купили имота с къщата те започнали да живеят там. Това
място, което купили граничи с процесното място. Преди това имало един
човек, на който по прякор казвали „К.“. Същият имал лозе, дървени колчета,
храсти. След това този човек спрял да идва и съседите започнали да си спират
колите, да си хвърлят боклуци и мястото се затлачило. Като дошли Ж. и Ц.
взели това място да го обработват. Изчистили и трасирали мястото,
направили една пътека за към тях. След смъртта на Ж., Ц. живее там и си
гледа мястото. Това се случило от 1990 год. до момента. Ц. и Ж.
стопанисвали мястото, покрай пътя направили ограда и сложили широка
врата за да не влизат автомобили. Не е виждал табела на която е написано
кой е собственик. В горния край на имота имало барака, която била там и
след 2000 г., но после се срутила.
Свидетелят З. разказва, че е във фактическо съжителство с ищцата П.
К.. Познава Д. и И. К.и и знае, че те имат имот в местност „П.“ над кв. „В.-
4“. Познава процесния имот от 1997-1998 год., същия се намира пътя, преди
имало засадени овошки, дръвчета, лозя. Имало и една стара барака, която е
правена от бащата на Д. К. и на П.. Тогава имота бил ограден. Пролетно
време постоянно ходели там, към 2011-2012 год. Прекарвали ток, а стълбът
за тока се намира в самото място. Смята, че тогава са съборили оградата. До
пролетта на миналата година в имота имало ограда. Когато е ходил през
последните три-четири години, в имота имало спР. по три-четири коли. От
самия път директно се влиза вътре с колите. Сега всичко е орязано,
дърветата, бараката била съборена. До 2015 г.- 2016 г. мястото било оградено
откъм пътя и бараката не била съборена, имало ограда откъм пътя и врата.
Свидетелят е ходил в имота през година, през две. Преди това докато бащата
на приятелката му бил жив, те ходели по – често да си правят барбекю.
Заявява, че до 2015-2016 год. на процесното място имало ограда с мрежа,
която след това била премахната. Когато имало ограда, човек не можел да
влезе в имота. Имало и табели, че е частен имот. Имало и една стара табела с
имената на дядото. Не познава Ц. Ж.. Отскоро знае, че някой е заграбил
имота на К.и.
Свидетелят И. К. - син на ищеца И. К. и има впечатления от най - ранни
детски години - от 35-40 год. В момента няма ПНИ и не са въведени във
5
владение. Площта на имота е около 800 кв.м., същия има правоъгълна форма.
От едната страна граничи с пътя, от дясната страна на пътя има телена
мрежеста ограда, от лявата страна на пътя, като застанеш с лице към имота
има също телена мрежа. Срещу имота има масивна ограда, която е от бетонни
блокчета. Последно е ходил в имота преди 2-3 месеца. Имало бетонни
блокчета с оградни, метални пана. Преди 2 год. имотът откъм пътя бил
разграден, в него имало няколко паркирани коли като предполага, че са на
съседите. Преди пет години около 2016-2017 год. бил по същия начин. През
2010-2011 год. е подменян ел.стълб и при подмяната от Енергото с
техниката, с която са го подменяли е съборена оградата, която била откъм
пътя. От 2011-2012 год. няма ограда откъм пътя. Свидетелят сочи, че ходи
до имота с автомобил и с велосипед. Откъм пътя не е имало ограда от 2011-
2012 год. до преди 5-6 месеца, когато се появили бетонни колове и металните
пана. Когато е подменян стълба, техниката е съборила оградата. Тази
оградата, която била съборена през 2011 год. е слагана от дядо му Д. Я. К..
Счита, че оградите от лявата и дясната страна са поставени от дядо му или
от някой от съседите. В дъното, насреща, където е масивната ограда има
къща, в която се живее. През 2010 - 2011 год. тя не била измазана, най -
вероятно същите съседи са изградили масивната бетонова ограда. Бараката
била строена от дядо му Д., но през зимата на 2012-2013 год. тя паднала. В
имота имало голям орех, череши, бадеми, а сега ги няма, останали са само
две - три дървета. Имало ограда откъм пътя до 2011-2012 год., която била с
колчета и с мрежа, а в единия край била разградена. Ходи в имота два-три
пъти годишно. Ходи и с колелото на разходка до мястото. Оградата към пътя
е съборена от тежка техника при подмяна на ел.стълб. Последно е бил в
имота преди месец - два и е видял, че има паркирани коли. Имало наредени
плочки в права линия нагоре към масивната стена, която е срещу пътя. Тези
плочки свършват срещу плъзгащата врата към съседния имот, където е
масивната ограда. Преди 2-3 месеца мястото било празно и можело да се
влиза. Като малък познавал съседите. Комшията, който е от ляво се казвал В.,
но предполага, че е починал много отдавна. От детството си помни и един
съсед – М,, който бил от горната страна, но го е виждал един-два пъти като
малък. Бараката се срутила през 2012-2013 год. Спомня си защото били на
велопоход с приятели и минали от там, спрели и видели, че е бараката е
паднала.
При тези данни становището на съда е следното:
Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут,
площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при
предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на
съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в
обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към
момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били
кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г.
подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И
двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1
от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици,
6
установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост
и установяват новите им реални граници
Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл.
27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се
индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство
по спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху
административните актове, с които се възстановява право на собственост.
Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на
съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени
изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща
спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и
идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на
собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б
ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и
т.н.Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на
Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в
зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на
съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
собствеността се възстановява след настъпване на множество
законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл.
ППЗСПЗЗ.
Решенията на органа на земеделска реституция, с които се
възстановява собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,
издадени до изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които
имотът е индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и
съседи, са достатъчни за установяване правото на собственост върху
съответните имоти, съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 118/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка
Марева.От изложеното до тук следва, че Решенията на ПК /ОСЗ/ са
необходими правни актове за определяне на реалните граници на
земите и едновременно с това юридически факт с гражданскоправно
действие, като с тези решения възниква правното качество на обекта на
собствеността - индивидуализация и затова те имат конститутивно
действие, което се отнася и за двата вида решения на ПК /ОСЗ/ за
определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по
чл. 18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на ПК
/ОСЗ/ е еднакво независимо от различието в способа за определяне на
7
реалните граници - чрез възстановяване на старите реални граници или
определяне на нови граници с план за земеразделяне.
Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж,
ал. 1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с
ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по
земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от
общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните
територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение,
придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на
констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по
чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр.
34/1992 година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това
решението на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници, в които се описва размера и
категорията на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и
ограниченията на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със
скица. Едва с изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 48/1995 година,
законодателят е предвидил, че за осъществяване на процедурата по
възстановяване собствеността на земеделските земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници, към решението на ПК се прилага скица
на имота, заверена от ПК, а за имоти в строителните граници на населените
места- от техническата служба на общината. Тази редакция с незначително
изменение, е запазена и при изменената редакция на текста с ДВ. бр. 122/1997
година. С измененията на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 година в
разпоредбата на ал. 1 няма изменение, но е изменена разпоредбата на ал. 6 на
чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за
земеразделяне и одобрена Карта със съществуващи и възстановими в стари
реални граници имоти, с който план и карта всеки земеделски имот получава
номер, единствен за територията на страната. Моментът на проявление на
конститутивното действие на административния акт – решение на ПК/ОбСЗ
по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по
възстановяване на собствеността на земеделските имот. Легитимиран
собственик на земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза
е издадено позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от
посочените органи скица, когато изискването за скица като елемент от
задължителната процедура по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително.
Поради липсата на такава скица не може да се приеме, че правото на
собственост върху реално определен имот, е възникнало /Решение №
248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр. дело № 58 /2009 година, постановено
по чл. 290-293 ГПК по въпроса за момента, от който се поражда
конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за момента, в който
следва да се приеме за приключила процедурата по възстановяване на
8
земеделски земи с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл. 18з ал. 1 от
ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната процедура, която
следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.
В конкретния случай, ищцовата страна е навела като твърдение за
придобивно основание наследяване и земеделска реституция с Решение
№ 67 от 17.05.1993 година на Поземлена комисия – Варна, с което в
качеството им на наследници на К. Г. К. и е възстановено правото на
собственост върху земеделски имот, притежаван приживе от техния
наследодател – нива с площ от 6.6 дка в местност "П.“.Решенията на
поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в теР. по
§ 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от
ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези решения
възстановеният имот обикновено се индивидуализира / и в случая е
така/ чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план
или по друг начин. В сравнително малък брой случаи, възстановеният
имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието
на тези решения. Трайно установената съдебна практика приема, че
само когато по никакъв начин не може да се установи кой е
възстановеният имот, решението на Поземлената комисия няма
конститутивно действие и по същество представлява решение, с което
само се признава правото на възстановяване на собствеността. В тези
случаи процедурата по възстановяването на собствеността следва да
приключи със заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в
съдебно производство по установителен или осъдителен иск за
собственост на възстановения имот се установи по недвусмислен
начин кой точно е той, съдът e длъжен да зачете конститутивното
действие на постановеното решение на органа по поземлената
собственост – в този смисъл е Решение № 809/14.01.2011 г. по гр. дело
№ 1889/2009 г. на ВКС на РБ, Първо г. о., ГК.
В случая в Решението на ПК–Варна № 67 от 17.05.1993 година
притежава всички индивидуализиращи белези; има посочени граници и
имоти.В настоящото исково производство на базата на Съдебно
техническата експертиза се установи, че спорния имот № 102 попада с
цялата си площ във възстановения с Решението на ПК.Следователно
основателни са възраженията на въззивницата, в първата част на
9
въззивната жалба, че е налице конститутивен ефект у самото Решение и
че реституционното производство е завършило през 1993 година, когато
то е влязло в сила.
Горното налага да се изследват възраженията на ответната страна
за придобИ.ето на спорния имот по давност. Възражението е
неоснователно. За да се придобие право на собственост по давностно
владение, позоваващият се на него (в случая ответниците) следва да
установят чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Според чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ,
ДВ, бр. 107/18.11.1997 г., изтеклата придобивна давност върху имоти,
собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и
ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на тази разпоредба
(разпоредбата е в сила от 22.11.1997 г., три дни след обнародването й в
Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без значение за
приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски характер
към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска
реституция, т. е., да е бил земеделска земя към момента на
кооперирането му или отнемането му по друг начин. Спорен между
страните е въпросът относно момента, от който в полза на ищцовата
страна е започнала да тече придобивна давност, както и дали е
приложима общата 10-годишна давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97 г./
гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за
възстановяване правото на собственост на граждани върху земеделски
земи при условията на §4 – 4л, в срок до 31.01.1998 г. Този срок отпада
в редакцията на текста, въведена с ДВ бр.88/98 г. Същественото
изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ бр.68/99 г. Според
него ОСЗ (ПК, ОСЗГ) постановява решение за признаване правото на
собственост при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът
и местността, в която са се намирали земите. От своя страна в
действащата към този момент редакция на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е
предвидено, че възстановяването на земите в теР. по §4, съответно –
придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти,
се извършва със заповед на кмета на общината, към която се прилага
скица на имота.От тази законодателна уредба следва, че решенията на
10
поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се възстановяват земи в теР. по
§4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие, ако са издадени преди
изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от 30.07.99 г./. Тези
решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които
следва да бъдат определени в решението.Решението, с което
ответницата се легитимира като собственик на процесния имот, е
поставено преди изменението на чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, т. е., по време,
когато производството по възстановяване на земеделски земи в стари
реални граници е еднофазно, поради което и решението на
административния орган по поземлената собственост е приключващият
реституцията акт, без да е необходимо издаването на заповед по §4к ал.7
ЗСПЗЗ. Съгласно установената съдебна практика, постановеното преди
30.07.1999 г. решение ще има конститутивен ефект, само ако в него
възстановеният имот е надлежно индивидуализиран по стар или
действащ план. В същото време следва да се държи сметка и за това от
кой момент настъпва конститутивния ефект – към датата на влизането
му в сила или в по-късен момент, когато възстановеният имот е
индивидуализиран като конкретна вещ, обект на правото на собственост
в плана по чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ.Т.к.Решението на ПК – Варна е от
1993 година и съдържа всички необходими реквизити
индивидуализиращи имота, ВОС приема, че давностния срок следва да
протича оттогава.
Предвид наведеното възражение от страна на ищцата, че е придобила
процесния имот по давност, считано от 2007 до 2017 година, правилно ВРС го
е разгледал, на база на събраните доказателства и също правилно го е
отхвърлил.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобИ.е
право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години.От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина
„владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя.Следователно е редно
да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „ като своя“. Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намеР.ето за своене на вещта (animus), е въведена
11
в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му качество
тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва осъщественото
владение.Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се
установят по делото при условията на пълно и главно доказване.Няма спор,
че основното доказателство за установяване на придобивна давност са
гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този
процес.Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност.При позоваване
на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е установена
фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и на кого е
противопоставено.Следователно страната, която се домогва да докаже, че е
давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са изключени от
оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобИ.е по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите
З. и К. дават подробна информация за посещенията си на место и за
установеното от тях там.З. например, сочи, че познава имота в местност „П.“
над кв. „В.-4“ и то още от 1998 година.Той го описва и самия имот, и
наличието на засадени овошки, дръвчета, лозя.Също така сочи и старата
барака, която е правена от бащата на Д. К., както и че имота е бил ограден.
Пролетно време постоянно ходели там, към 2011-2012 год. Прекарвали ток, а
стълбът за тока се намира в самото място. Смята, че тогава са съборили
оградата. До пролетта на 2020 година или 2021 година миналата година в
имота имало ограда, но че през последните четири години е установил спР. в
имота по три-четири коли. От самия път директно се влиза вътре с колите.
Свидетеля сочи, че към момента всичко е орязано – лози и овошки, както и че
бараката била съборена.Също свидетеля сочи, че до 2015 г.- 2016 г. мястото
било оградено откъм пътя и бараката не била съборена, имало ограда откъм
пътя и врата. Свидетелят е ходил в имота през година, през две. Преди това
докато бащата на приятелката му бил жив, те ходели по – често да си правят
барбекю. Заявява, че до 2015-2016 год. на процесното място имало ограда с
мрежа, която след това била премахната. Когато имало ограда, човек не
можел да влезе в имота. Имало и табели, че е частен имот. Имало и една стара
табела с имената на дядото. Не познава Ц. Ж.. Отскоро знае, че някой е
заграбил имота на К.и.
Другия свидетел К. – сочи че познава имота и че едната му страна
граничи с пътя, от дясната страна на пътя има телена мрежеста ограда, от
лявата страна на пътя, като застанеш с лице към имота има също телена
мрежа. Срещу имота има масивна ограда, която е от бетонни блокчета.
Последно е ходил в имота преди 2-3 месеца. Имало бетонни блокчета с
оградни, метални пана. Свидетеля излага, че преди 2 години имотът откъм
пътя бил разграден, в него имало няколко паркирани коли като предполага, че
са на съседите. Преди пет години около 2016-2017 год. бил по същия начин.
През 2010-2011 год. е подменян ел.стълб и при подмяната от Енергото с
12
техниката, с която са го подменяли е съборена оградата, която била откъм
пътя, т.е. от 2011-2012 година няма ограда откъм пътя. Свидетелят сочи, че
ходи до имота с автомобил и с велосипед. Откъм пътя не е имало ограда от
2011-2012 год. до преди 5-6 месеца, когато се появили бетонни колове и
металните пана. Когато е подменян стълба, техниката е съборила оградата.
Тази оградата, която била съборена през 2011 год. е слагана от дядо му Д.
Я. К.. Счита, че оградите от лявата и дясната страна са поставени от дядо му
или от някой от съседите. В дъното, насреща, където е масивната ограда има
къща, в която се живее. През 2010 - 2011 год. тя не била измазана, най -
вероятно същите съседи са изградили масивната бетонова ограда. Бараката
била строена от дядо му Д., но през зимата на 2012-2013 год. тя паднала. В
имота имало голям орех, череши, бадеми, а сега ги няма, останали са само
две - три дървета. Имало ограда откъм пътя до 2011-2012 год., която била с
колчета и с мрежа, а в единия край била разградена. Ходи в имота два-три
пъти годишно. Ходи и с колелото на разходка до мястото. Оградата към пътя
е съборена от тежка техника при подмяна на ел.стълб. Последно е бил в
имота преди месец - два и е видял, че има паркирани коли. Имало наредени
плочки в права линия нагоре към масивната стена, която е срещу пътя. Тези
плочки свършват срещу плъзгащата врата към съседния имот, където е
масивната ограда. Преди 2-3 месеца мястото било празно и можело да се
влиза. Като малък познавал съседите. Комшията, който е от ляво се казвал В.,
но предполага, че е починал много отдавна. От детството си помни и един
съсед – М,, който бил от горната страна, но го е виждал един-два пъти като
малък. Бараката се срутила през 2012-2013 год. Спомня си защото били на
велопоход с приятели и минали от там, спрели и видели, че е бараката е
паднала.
За целта през 2020 година, по повод паркирани в имота превозни
средства и отказа на ответницата да ги премести е сигнализирал във РП-Варна
/вж.л.102/.
От своя страна разпитаните за въззивницата Ж. свидетели, в лицето на
К. и П. дават следната информация:
Свидетелят К. заявява, че познава Ц. Ж. и всички в района знаят, че Ц.
има два имота в местност „П.“. Единият имот е с вила, където живее, а
другият е под мястото, където живее. Двата имота са един под друг. К. е
съсед през едно място. Впечатленията му за това са от седемдесетте години.
На празното място имало лозе, овошки, дървена барака, която в края на
деветдесетте години се срутила и паднала. Лозето и овошките изсъхнали.
Имало два реда бодлива тел отпред. Там хората си изхвърляли отпадъците и
си пасли козите. Знае, че това празно място е на Ц. и цялата махала знаела,
че това място е нейно, защото тя наела фадроми и багери да разчистят
мястото, изхвърлили всички сухи дървета, изкоР.ли сухото лозе, изхвърлили
стари дъски от падналата барака и боклуците, които били изхвърляни там.
Това се е случило към 2005 год. – 2007 год. По тази причина всички
останали с впечатление, че мястото е на Ц.. После за втори път трасирали и
13
сложили плочи. Преди това мястото се използвало и като паркинг. След като
изчистила мястото Ц. направила метална ограда, направена с части от стари
огради. Засипали мястото с нещо, което се слага в асфалт и било закарано с
камиони. След поставянето на оградата не влизали други коли, а само Ц. и
съпруга й си спирали колите. Освен Ц. не е виждал други хора там. През
деведесетте години имало един възрастен човек, който живеел в мястото, но
след това сградата се срутила към 2007 г. – 2010 г. Не знае колко години
след това Ц. разчистила мястото, като сградата била срутена, дърветата и
лозето изсъхнали, а тревата била по-висока от лозите.
Свидетелят П. разказва, че познава Ц. и бившия й съпруг Ж., който
починал. Тъста на свидетеля има имот през две места от процесното място.
През 1983 год. един комшия срещу тъста му продавал мястото си и
свидетелят го купил. Започнал да го обработвам и си построил къщичка, като
от 2000 год. започнах постоянно да живее там. Познава Ж., който бил съпруг
на Ц.. След като купили имота с къщата те започнали да живеят там. Това
място, което купили граничи с процесното място. Преди това имало един
човек, на който по прякор казвали „К.“. Същият имал лозе, дървени колчета,
храсти. След това този човек спрял да идва и съседите започнали да си спират
колите, да си хвърлят боклуци и мястото се затлачило. Като дошли Ж. и Ц.
взели това място да го обработват. Изчистили и трасирали мястото,
направили една пътека за към тях. След смъртта на Ж., Ц. живее там и си
гледа мястото. Това се случило от 1990 год. до момента. Ц. и Ж.
стопанисвали мястото, покрай пътя направили ограда и сложили широка
врата за да не влизат автомобили. Не е виждал табела на която е написано
кой е собственик. В горния край на имота имало барака, която била там и
след 2000 г., но после се срутила.
Макар да дават информация, съдът приема, че тези показания са
непълни и повърхностни, най – вече в тях липсва конкретизация на
действията на въззивницата по отношение на фактора време.Така например
свидетеля К. не рамкира времеви период, в които Ж. е осъществила
владението си върху процесния имот.Той описва действията й, но не помни
кога е станало това.На следващо място описаните действия по завладяването
на имота не следва да са абстрактни, т.е. насочени към някого въобще, а
напротив – да сведат до знанието на собствениците, че техния имот се
свои и че това своене почива на явно, несмущавано и необезпокоявано
владение.Последното в този процес не се доказа – от показанията на
свидетелите З. и К. става ясно, че когато при своето посещение в имота са
констатирали чужди, паркирани МПС и са уведомили местното РПУ и
ВРП.Трудно е да се приеме, че от 2020 година до момента са протекли
изискуемите срокове, обуславящи своенето на процесния имот по
давност.Едва от този момент въззивницата е свела до тяхното знание, че има
собственически претенции към процесния имот, а последвала проверка е
показала и изготвянето на КНА от нейна страна.Спорно е и друго
обстоятелство – свидетелите на ищцовата страна излагат, че оградната мрежа
от към улицата е била съборена при поставянето на ел.стълб от страна на
14
Електроразпределителното дружество, докато свидетелите на въззиваемата
сочат, че тя е премахнала тази мрежа.Всички тези обстоятелства не дават
повод и основание на съда да отчете, че се касае за явно, спокойно и
необезпокоявано владение; разнобоя и противоречията не определят този
извод.
Ето защо и при тези данни, съдът приема, че макар и с корекция в
мотивите решението на ВРС се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260396 от 14.09.2022 година,
постановено по гр.дело № 12 401/2020 година, по описа на ВРС,
четиринадесети състав.
ОСЪЖДА Ц. И. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на Б. А. Д.,
ЕГН ********** сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин/, стоР.те от
въззиваемата пред настоящата инстанция съдебно –деловодни разноски –
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Ц. И. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на И. Д. К.,
ЕГН **********, Д. С. К., ЕГН ********** и П. С. К., ЕГН **********
сумата от 1 500 лева /хиляда и петстотин/, стоР.те от въззиваемата пред
настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред състав на
Върховен Касационен Съд на Р България, в едномесечен срок от връчване на
съобщенията до страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15