Решение по дело №28/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260015/10.1.2022г.

гр. Варна, 10.01.2022г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                     Районен съд - Варна, 10-и състав, на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                                                Районен съдия:  П.Т.

 

                     при секретаря Х.Х., като разгледа докладваното от съдията Т.гражданско дело № 28 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

  Образувано по предявена искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, срещу З.Д.Г., с адрес *** 1, с искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 643,82 лв., представляваща главница по сключен договор за заем между „И.А. М.“ АД и З.Д.Г., сумата от 45,00 лв., представляваща такса разходи, сумата от 804,22 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.10.2016г. до 21.03.2017г., както и сумата от 228,24 лв. – обезщетение за забава за периода от 23.10.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.

Излага се в исковата молба следното: На 01.04.2017г. е подписано Приложение 1 към рамков договор за продажна и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., сключен между „И.А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД, по силата на което вземането на „И.А. М.“ АД, произтичащо от договор за потребителски кредит с номер 2643216 от 19.09.2016г., е било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ООД. Сочи се, че на 19.09.2016г. между „И.А. М.“ АД и  З.Д.Г. бил сключен договор за паричен заем с номер 2643216. С подписване на договора заемодателят се задължил да предостави на заемателя кредит в размер на 1200,00 лв.  Договорът за заем имал сила на разписка, че сумата е била предадена. Лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора в размер на 143,82 лв. Заемателят се задължил да върне кредита до 21.03.2017г. Уговорено било заемателят да учреди обезпечение на заема, чрез двама поръчители. Поради неизпълнение била начислена неустойка в размер на 848,22 лв. Начислена била и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.

В срока за отговор на исковата молба ответната страна е взела становище в следния смисъл: Исковата молба е допустима, но неоснователна. Сочи се, че договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Оспорва се представеното Приложение 1 за сключената цесия. Липсва дата на съставяне на документа. Оспорва се твърдението за връчено писмо с обратна разписка – уведомление за цесия. В договора са налице неравноправни клаузи. ГЛП и ГПР са немотивирано високи. Дължимата неустойка е резултат от уговорена неравноправна клауза.

                     С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                     Видно от представения по делото Договор за паричен заем с номер 2643216 от 19.09.2016г., З.Д.Г. и „И.А. М.“ АД се намирали в облигационни правоотношения, по силата на които на З.Г. бил отпуснат кредит в размер на 1200,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 143,82 лв., равняваща се на 47,34 % ГПР. Договорът е бил подписан от ответницата, като подписът не е оспорен в производството. Срокът на договора бил 6 месеца.

                    Установява се от Договор за продажба и прехвърляне на вземания, че на 16.11.2010г. в гр. С.„И.А. М.“ АД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.“ ООД вземането спрямо З.Г., обосновано от Договор за кредит с номер 2643216 от 19.00.2016г.

                    Към приложенията на исковата молба е приложено и съобщение до З.Г., с което същата се уведомява за сключения договор за цесия и прехвърляне на вземането в полза на настоящия ищец.

                    Съдът е допуснал извършването на ССЧЕ, като от заключението на вещото лице с установява следното: Доколкото в договора е посочено, че същият има роля на разписка за получаване на сумата, вещото лице приема, че сумата е реално получена. Уговорената неустойка с фиксиран размер от 848,22 лв. е поради неизпълнение на задължението на длъжника, уредено в чл. 4 от Договора.

                    Към заемодателя „И.А. М.“ АД заемателят З.Г. е погасила само 44 лв. и то на датата, на която е получила заема – 19.09.2016г. Тази сума е отразена като намаление на задължението за неустойка. Ответникът е направил и 7 вноски, всяка от които по 100,00 лв. С тях е погасявано задължението за лихви, а главницата е погасена с общо 556,18 лв. Следователно към момента на изготвяне на заключението на вещото лице дължимите от ответника суми са: - главница – 643,82 лв., - неустойка – 804,22 лв., такси за събира на вземания – 45,00 лв. и 228,24 лв. – лихви за забава.

                    Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                    Ищецът следваше да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване предпоставките, довели до дължимост на претендираните суми, а именно наличието на валидно договорно правоотношение между цедента „И.А. М.” АД и ответника по Договор за паричен заем, настъпването на изискуемост на вземанията, прехвърляне на вземанията спрямо ответника, чрез сключване на договор за цесия, както и размерът на всяко вземане.

                В тежест на ответника бе да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, както и останалите направени правоизключващи възражения.

                Установи се от събраните по делото доказателства, че в действителност е сключен Договор за паричен заем с номер 2643216 от 19.09.2016г., между З.Д.Г. и „И.А. М.“ АД, по силата на който на З.Г. бил отпуснат кредит в размер на 1200,00 лв., главница, при общ размер на фиксирана лихва от 143,82 лв., равняваща се на 47,34 % ГПР. Договорът е бил подписан от ответницата, като подписът не е оспорен в производството. Срокът на договора бил 6 месеца.

         Установи се от договора и от заключението на вещото лице, че сумата е била получена на ръка от ответника.        

                 С оглед на това съдът намира, че ищецът успя да докаже съществуването на валидно сключено облигационно правоотношение между цедента на вземането и ответника.

                 Съгласно клаузата на чл. 4, ал.1 от Договора, заемателят е задължен в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави обезпечение – поръчители, които да отговарят на определени условия или банкова гаранция. Посочената неустойка не обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не е свързано с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на задълженията по кредита. Изложеното налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка излиза извън присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Ето защо съдът счита, че така уговорената неустойка противоречи на добрите нрави и клаузата от договора се явява нищожна.

                  Съобразно правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорката в договора, че при забава на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения има за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. В този смисъл разглежданата уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК.

                  Съдът кредитира изцяло изготвеното по делото заключение от вещото лице по ССЧЕ. Установи се, че към заемодателя „И.А. М.“ АД заемателят З.Г. е погасила 44 лв. и то на датата, на която е получила заема – 19.09.2016г. Тази сума е отразена като намаление на задължението за неустойка. Ответникът е направил и 7 вноски, всяка от които по 100,00 лв. С тях е погасявано задължението за лихви, а главницата е погасена с общо 556,18 лв. Следователно към момента на изготвяне на заключението на вещото лице дължимите от ответника суми са: - главница – 643,82 лв., - неустойка – 804,22 лв., такси за събиране на вземания – 45,00 лв. и 228,24 лв. – лихви за забава.

                  Предвид изложеното по – горе настоящият съдебен състав намира иска за заплащане на такса за събиране на вземания от 45,00 лв. за неоснователен. Искът за заплащане на неустойка също е неоснователен, с оглед нищожността на тази клауза. Установи се, че 44,00 лв. от внесените от ответника суми е погасила задължението за неустойка, което изначално не се е дължало. Предвид това съдът намира, че с тази сума следва да се приспадне задължението по лихва за забава, като искът се явява основателен до размер от 184,24 лв. За разликата над тази сума искът се явява неоснователен. Основателен се явява изцяло искът за заплащане на главница в размер на 643,82 лв., доколкото ответникът не успя да установи погасяването на задължението.

                  По разноските:

                  Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната разноски в настоящото производство и предхождащото го заповедно производство, съобразно уважената част от исковите претенции, а именно сума в размер на  457,02 лв.

                  Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

                  ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** 1, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 643,82 лв., представляваща дължима главница по сключен Договор за паричен заем с номер 2643216 от 19.09.2016г., между З.Д.Г., ЕГН **********, и „И.А. М.“ АД, ЕИК ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда – 03.06.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8511 по описа на ВРС за 2019г., а вземането е прехвърлено с договор за цесия, сключен между „И.А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че З.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** 1, дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 184,24 лв. – лихва за забава, начислена върху дължимата главница за периода от 23.10.2016г. до 03.09.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8511 по описа на ВРС за 2019г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 184,24 лв. до пълния претендиран размер от 228,24 лв.

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу З.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** 1, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 45,00 лв., представляваща начислена такса за събиране на вземания по сключен Договор за паричен заем с номер 2643216 от 19.09.2016г., между З.Д.Г., ЕГН **********, и „И.А. М.“ АД, ЕИК ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8511 по описа на ВРС за 2019г., а вземането е прехвърлено с договор за цесия, сключен между „И.А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

 

                   ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, срещу З.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** 1, иск да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищеца сумата от 804,22 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 22.10.2016г. до 21.03.2017г., дължима по сключен Договор за паричен заем с номер 2643216 от 19.09.2016г., между З.Д.Г., ЕГН **********, и „И.А. М.“ АД, ЕИК ***, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер 8511 по описа на ВРС за 2019г., а вземането е прехвърлено с договор за цесия, сключен между „И.А. М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД.

 

                   ОСЪЖДА З.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** 1, да заплати н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** лв., представляваща сторени от ищцовата страна разноски в настоящото производство и в предхождащото го заповедно производство по ч.гр.д. номер 8511 по описа на ВРС за 2019г., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

                   Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................