Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 11.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и
шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 494/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление №441/13.10.2020г. на директора на РДГ София, с
което на Р.К.Л., ЕГН **********, за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от
Закона за горите е наложена глоба в размер на 200лв.; за нарушение на чл. 213,
ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона за горите е наложена глоба в размер на 200лв.; на
основание чл. 273, ал. 1 от Закона за горите са били отнети в полза на
Държавата вещите, предмет на нарушението- 1,2 пр. куб. м. широколистни дърва за
огрев от дървесен вид зимен дъб, както и вещта, послужила за извършване на
нарушението- МПС марка „Р.“, модел „Е.“, с рег. №. ********.
В
жалбата се твърди, че нарушението не е извършено и са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят
се представлява от адв. Карабонева, която моли за отмяна на НП, тъй като
извършването на нарушението е недоказано и в НП не е посочено, че
жалбоподателят е спрян за проверка от служители на РУ- Ихтиман.
Ответната
страна по жалбата РДГ – София редовно призована, не се представлява. В писмено
становище и писмена защита излага съображения за законосъобразност на
атакуваното НП.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18
от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
На
29.06.2020 г. жалбоподателят Л. *** Каравелов в гр. Ихтиман транспортирал с МПС
марка „Р.“, модел „Е.“, рег. №********, 1,2 пр.куб.м. широколистни дърва за
огрев от дървесен вид зимен дъб, непридружени с превозен билет, доказващ
законния им произход, и немаркирани с контролна горска марка. Жалбоподателят
бил спрян за проверка от служители на РУ- Ихтиман, като последните уведомили
служителите на Регионална дирекция по горите. Срещу жалбоподателя от последните
бил съставен АУАН, като актосъставителят приел, че същият виновно е нарушил
разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т.1 и т. 2 от Закона за горите.
АУАН
бил предявен на нарушителя за запознаване и подписване, при което същият не е
вписал никакви обяснения и възражения.
Въз
основа на събраните по преписката материали и след проверка по реда на чл. 52,
ал. 4 от ЗАНН административно-наказващият орган приел, че са налице основанията
по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на
основание чл. 266, ал. 1, предл. 4 от Закона за горите ангажирал
административно наказателна отговорност на жалбоподателя за две нарушения- по
чл. 213, ал. 1, предл. 4, т. 1 и т. 2 от ЗГ, налагайки на посоченото основание
наказание– глоба в размер на по 150 лв. за всяко от двете нарушения, като на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са били отнети в полза на Държавата вещите,
предмет на нарушението- 1,2 пр. куб. м. широколистни дърва за огрев от дървесен
вид зимен дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението- МПС марка
„Р.“, модел „Е.“, с рег. №. ********.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Ч.
и Й..
Съобразно
установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
При
извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че
съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз
основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията установени
към съдържанието им и не са допуснати съществени процесуални нарушения в
административно наказателната процедура, водещи до извод за незаконосъобразност
на обжалваното постановление.
АУАН
и наказателното постановление са съставени съобразно изискванията на закона, с
достатъчна по обем описателна част относно констатираното нарушение и
обстоятелствата, при които е извършено.
Фактическият
състав на всяко от вменените нарушения е очертан пълно, ясно и разбираемо.
Отразените фактически обстоятелства в съдържанието на акта и постановлението се
припокриват и са достатъчни от гледна точка пълното очертаване на обективните
признаци на деянието вменено във вина на нарушителя.
След
анализ и оценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че формираният по-горе извод от страна на административно наказващия
орган за осъществени от страна на жалбоподателя нарушения по чл. 213, ал. 1,
предложение 4, т. 1 /транспортиране на дървесина, немаркирана с контролна
горска марка/ и т. 2 /транспортиране на дървесина, непридружена с
превозен билет/ от Закона за горите , е законосъобразен и обоснован, тъй
като съответства на установеното по казуса фактическо положение от приетите по
делото гласни и писмени доказателства.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че нарушението е
недоказано и че НП следва да бъде отменено, тъй като не е посочено, че
жалбоподателят е спрян за проверка от служители на РУ- Ихтиман. Действително
управляваният от жалбоподателя автомобил е спрян за проверка от служители на
РУ- Ихтиман, а не от служителите на АНО. Това обстоятелство обаче не води до
недоказаност на вменените му нарушения. От разпитите на свидетелите Ч. и Й. се
установява, че те са били извикани от служителите на РУ- Ихтиман и лично са
възприели жалбоподателя (посочен от един от свидетелите и по време на
проведеното на 26.01.2021г. съдебно заседание), автомобила „Р. Е.“, както и
вида и количеството транспортирана с него дървесина, която лично са измерили и
са констатирали, че е без контролна горска марка и превозен билет. В този
смисъл съдът намира и двете нарушения за доказани.
Въз
основа на изложеното, съдът приема, че формираните от актосъставителя и
наказващия орган изводи от фактическа и правна страна относно наличието на
административно нарушение, правната му квалификация и субекта, който следва да
бъде привлечен към административно наказателна отговорност за тях, са
обосновани и правилни, поради което и законосъобразно
административно-наказващият орган е ангажирал по административен ред
отговорността на жалбоподателя на основанието в чл. 266, ал. 1 от Закона за
горите, като лице, което в нарушение на този закон е извършвало транспортиране
на дървесина.
По
отношение вида и размера на наложените административни наказания:
За
извършеното нарушение приложимата санкционна норма е тази на чл. 266, ал. 1 от
ЗГ. Същата предвижда глоба в размер от 50 до 3000 лв. Съдът намира, че размерът
на глобата от по 200лв. за всяко нарушение е правилно определен, най-вече с
оглед количеството на дървесината.
Нарушенията
не могат да се квалифицират като "маловажен случай" по смисъла на чл.
28 от ЗАНН предвид пазарната цена и характера и тежестта им. Характерът на
обществените отношения, който е засегнат, е значим, при което не може да се
изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За определянето на дадено
нарушение за маловажно определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси и значимостта
на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен случай, доколкото
извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици, нито е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения от
този вид.
Според
разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ:
"Вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите - предмет на
нарушението, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост
са, освен ако се установи, че са използвани независимо или против волята на
собственика им".
По
отношение на предмета на нарушението съдът счита, че с оглед разпоредбата на
чл. 273, ал. 1 от ЗГ дървесината законосъобразно е отнета в полза на държавата.
Съгласно
чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушението, се отнемат
в полза на държавата, независимо от това чия собственост са, освен ако се
установи, че са използвани независимо и против волята на собственика им.
Същевременно, съгласно чл. 20, ал. 1 и 4 от ЗАНН, наред с предвидените в чл. 13
административни наказания наказващият орган постановява отнемане в полза на
държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са послужили за
извършване на умишлено административно нарушение, ако това е предвидено в
съответния закон или указ, като отнемане не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение, освен ако в съответния закон или указ е предвидено друго. Забраната
по чл. 20, ал. 4 от ЗАНН може да отпадне единствено, когато в специалния закон,
респективно указ, е предвидено изрично, че вещите, послужили за извършване на
нарушението, се отнемат независимо от тяхната стойност, т. е. тогава тази
липсваща в ЗГ хипотеза ще бъде специална по отношение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН.
При липса на специален текст в ЗГ, въз основа на който да отпадне
ограничението, визирано в чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, приложима остава последната
норма (Решение № 1274 от 14.12.2018 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
999/2018 г.). Следователно, за да бъде законосъобразно отнемането на вещта,
послужила за извършване на нарушението, следва да се извърши оценка на
стойността на вещта, да се изследва характера и тежестта на нарушението, и при
направена преценка следва да се заключи, че е налице съответствие между тях.
Предвиденото ограничение е израз на принципа за съразмерност между тежестта на
наложеното административно наказание и степента на обществена опасност на
извършеното административно нарушение. В конкретния случай стойността на отнетата
вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение,
което е извършил нарушителят. Стойността на отнетата вещ е многократно
по-висока от стойността на 1,2 пр. куб. м. дървесина. Отделно от
изложеното, нито характера, нито тежестта на извършеното обосновават подобна
санкция, нито личността на нарушителя. Следователно, ако се отнеме автомобила
санкцията би била несъразмерна спрямо административното нарушение (В горния
смисъл Решение № 582 от 22.04.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
290/2019 г.. Решение № 1158 от 3.10.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н.
д. № 832/2019 г., Решение № 796 от 12.06.2019 г. на АдмС - София област по к.
а. н. д. № 358/2019 г.).
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№441/13.10.2020г. на директора на РДГ София, с което на Р.К.Л., ЕГН **********,
за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 1 от Закона за горите е наложена
глоба в размер на 200лв.; за нарушение на чл. 213, ал. 1, пр. 4, т. 2 от Закона
за горите е наложена глоба в размер на 200лв.; на основание чл. 273, ал. 1 от
Закона за горите са били отнети в полза на Държавата вещите, предмет на
нарушението- 1,2 пр. куб. м. широколистни дърва за огрев от дървесен вид зимен
дъб, както и вещта, послужила за извършване на нарушението- МПС марка „Р.“,
модел „Е.“, с рег. №. ********, като:
ОТМЕНЯ наказателното постановление в частта, в която на основание чл. 273,
ал. 1 от ЗГ е ОТНЕТА в полза на
Държавата вещта, послужила за извършване на нарушението- МПС марка „Р.“, модел
„Е.“, с рег. №. ********.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в
останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София област в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: