Решение по дело №15073/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 255
Дата: 22 януари 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20185330115073
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №255

 

гр. Пловдив,  22.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,  XII гр. с-в, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

секретар:  Катя Грудева

като разгледа докладваното от съдията гр. дело №  15073 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба от К.А.Х., с ЕГН **********,***, чрез адв. А.Н.Н., служебен адрес: ***, ****, против Г. Д.И., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 232, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, чл. 233, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:

-         677,33 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, която сума се образува както следва: сбор от 653,33 лева, представляващи дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 23.08.2017 г., находящ се в *********************************** за периода 01.04.2018 год. до 08.07.2018 год. и 194,00 лева неустойка за забава за периода от 05.04.2018г. до 08.07.2018г., след извършено прихващане с внесения от страна на Г. Д.И. депозит от 170 лева.

-         39, 17 лева /тридесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ - дължима за консумирана електроенергия, която сума включва: 15,66 лева – консумирана електроенергия за периода от 09.05.2018г. до 08.06.2018г, 0,03 лева – лихва за просрочие по фактура от 23.06.2018г., 16,48 лева консумирана електроенергия за периода от 09.06.2018г. до 08.07.2018г., 7 лева такса за възстановяване на ел. захранване по фактура от 11.07.2018г.

-         13,21 лева /тринадесет лева и двадесет и една стотинки/ - дължима за ползвани ВиК услуги, от която сума включва: 4,39 лева – ползвани ВиК услуги за периода 01.03.2018г. до 03.04.2018г., 0,03 лева – лихва за просрочие от 31.05.2018г., 4,39 лева ползвани ВиК услуги за периода от 03.04.2018г. до 03.05.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 03.05.2018г. до 04.06.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 04.06.2018г. до 02.07.2018г.

-         35 лева /тридесет и пет лева/– разходи за общите части на сградата за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г., по 5 лева месечно за период от 7 месеца.

-         1124 лв. /хиляда сто двадесет и  четири лева/ - обезщетение за вреди, причинени по време на ползването на имота,  в размер на необходимите средства за поправяне на повредените: холна секция, за чието поправяне се претендират 467 лева, вграден гардероб, вреди за  55 лева, Хладилник марка ************* на стойност 165 лева, Пералня марка ********, модел ********, на стойност 185 лева, Печка „********** на стойност 110 лева, липса на кантар на стойност 27 лева, за които повреди е съставен протокол- опис от 08.07.2018г., както и счупена холна маса, за ремонта на която са необходими 115 лева.

 

             В исковата молба се твърди, че с договор за наем на недвижим имот от 23.08.2017 год. ищецът предоставил за възмездно ползване на ответника – недвижим имот- гарсионера № **, на адрес гр. ******************************, състояща се от две стаи, баня, тоалетна, коридор и тераса, с площ от 48,00 кв. метра. Срокът на договора бил 1 година с начална дата 01.09.2017г., а наемната цена била определена в размер от 170 лева, а считано от 01.01.2018г. – 200 лева месечно. Апартаментът бил предаден, ведно с мебелировката, включително и домакинска техника, за което бил съставен приемо-предавателен протокол. Наемателят не заплатил наема за месец април 2018 год., както и този за май и юни 2018 г., поради което договорът бил едностранно прекратен поради неизпълнение от наемателя, тъй като месечните наемни цени за тези три месеца останали неплатени. Договорена била при неизпълнение неустойка в размер на 0,5% за всеки просрочен ден, която се претендира в размер на 53,33 лв. за 8-те дни от месец юли 2018 год., тъй като договорът е прекратен на 08.07.2018 г., 600 лв. от наемните цени, от които са приспаднати получени вече предварително депозитни средства в размер на 170лв. Доколкото останало незаплатено задължението по договора на ответника да заплати консумираната ел. енергия и вода, то се претендират 39,17лв. неплатени консумация и такса за възстановяване за трите месеца, както и лихвите за просрочие, а по отношение на питейната вода сумата е 13,21лв. Начислени били и 35лв.  разходи за общите части по блока. Претендират се и вреди в общ размер на от 1124 лв., изразяващи се в повреждане по време на договора на следното имущество: холна секция в голямата стая и вграден гардероб в същата стая, хладилник марка ******, пералня марка ********, модел *******, печка марка „********“ и равностойността на един битов кантар от 27 лв., който липсва, както и сумата от 115 лв. за разтегателна холна маса.  Моли се за уважаване на иска, както и да бъде ответника да заплати разноските по производството.

        В законоустановеният срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В о.с.з взема становище за неоснователност на исковете.

 

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

 

       Представен е договор за наем на недвижим имот, от който се установява, че на 23.08.2017 г. между страните е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът в качеството на наемодател е предоставил на ответника в качеството на наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот, а именно: гарсониера, с площ от 48 кв.м., находяща се в ***************************** за срок от една година. Страните са определили първоначален месечен наем в размер от 170 лева, а от 01.01.2018г. в размер от 200 лева. Наемателят следвало да заплаща дължимата наеман цена до 5-то число на текущия месец в брой. Съобразно чл. 2, ал. 3 от договора наемателят заплаща депозит в размер на 170 лева – един наем, за получаването на който договорът служи за разписка. Според чл. 2, ал. 4 от договора при забава в плащането на наема с повече от десет дни наемателят се задължава да заплаща неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. В чл. 3, ал. 2 от договора страните са уговорили, че предаването на имота се извършва след изготвяне на двустранен протокол-опис, подписан от двете страни. На осн. чл. 4, ал. 3 от договора наемателят е длъжен да ползва имота по предназначението, за което е нает с грижата на добър стопанин, като отстранява своевременно повредите, които се дължат на обикновеното употребление на имота и виновно причинените вреди. Съгласно чл. 5, ал. 3 от договора наемодателят има право да прекрати договора едностранно с тридневно предизвестие и в случай, че наемателят не заплати наемната цена до 10-то число на месеца на ползване.

            По делото е приложен приемо-предавателен протокол от 23.08.2017г. сългасно който наемодателят е предал на наемателят описаните в протокола вещи, находящи се в отдадения под наем недвижим имот, сред които и пералня „******“, хладилник „******“ 2бр. радиатори,  печка марка „******“.

            Представена е разписка от „Изипей“ АД, съгласно която е заплатена сумата от 39,17 лева в полза на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, която сума включва 15,66 лева – консумирана електроенергия за периода от 09.05.2018г. до 08.06.2018г, 0,03 лева – лихва за просрочие по фактура от 23.06.2018г., 16,48 лева консумирана електроенергия за периода от 09.06.2018г. до 08.07.2018г., 7 лева – такса за възстановяване на ел. захранване по фактура от 11.07.2018г., отнасящи се за обект, с ******, находящ се в гр. **********.

            По делото е приложен фискален бон, издаден от ВиК гр. П., видно от който е заплатена сумата от общо 13,21 лева – от които 4,39 лева по фактура №********** за ползвани ВиК услуги за периода 01.03.2018г. до 02.04.2018г., 0,03 лева – лихва за просрочие от 31.05.2018г., 4,39 лева ползвани ВиК услуги за периода от 03.04.2018г. до 03.05.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 03.05.2018г. до 04.06.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 04.06.2018г. до 02.07.2018г.

            Представена е служебна бележка от домоуправителя на етажната собственост в сграда, находяща се в *************видно от която ответникът, в качеството на наемател на ап. ** в същата сграда дължал сумата от 35 лева.

            Приложен по делото е протокол за опис от 08.07.2018 г., за въвод във владение или прекратяване на наемните отношения, сключен между страните, в който са описани находящите се в отдадения под наем недвижим имот към момента на прекратяване на наемните отношения. Сред тях са описани счупена секция, неработещ хладилник, печка „*******“ със счупено стъкло, развалена пералня, липсващ кантар.

По делото е изготвено и прието заключение на инженерно-техническа експертиза, изготвена от в.л. С.М., съгласно което находящия се в процесния имот Хладилник, марка ****** ** към настоящия момент е в експлоатация 31 години, а цената на работещ хладилник втора употреба в гр. П. е средно 127 лв. + 20 лв. транспортни разходи. Пералнята марка *****, модел  ****** към настоящия момент била в експлоатация 25 години, като цената на работеща пералня втора употреба в гр. П. е средно 65 лв. + 20 лв. транспортни разходи. Печка марка „*******“ модел 01, към настоящия момент била в  експлоатация 21 години, а цената на стъклото била 10 лв. + 20 лв. за монтаж.  За отстраняване на щетите по трите електроуреда е необходима сума общо 262 лв. 

            Изготвено и прието по делото е заключение на стоково-техническа експертиза, изготвена от в.л. Ч.П..  Според заключението на вещото лице към находящата се в апартамента холна секция е застопорена ракла – вертикална /тапицирана/, на която били счупени 2 бр. крака с размер 1.50м/0.30м от ПДЧ. Ремонтирането на тази мебел би струвало 73 лева, в която сума са включени и транспортни разходи в размер на 10 лева. По отношение на разтегателната холна маса било налице частично спукване на фурнира, както и напречните подпори не се задържали в местата си, а в рамката на масичката имали завинтени 4 бр. видии. Цената на холната маса възлизала на 40 лева. Щетата по вградения гардероб в хола се изразявала в това, че се забелязвали драскотини по вратите на процесния гардероб, който имал 5-т бр. врати х 0.60 см., дължина или 3. 00м- повърхност, която била наранена – одраскана- тъмен цвят. За ремонта на гардероба били необходими 135,60 лева. Общата сума, необходима за ремонт на изброените мебели  възлизала на 248,60 лева.

 

            Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото инженерно-техническа и стоково-техническа експертизи като компетентни, обективни, изчерпателни, а и неоспорени от страните.

            С оглед на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска за заплащане на наемна цена, ведно с неустойка за забавено плащане, съдът намира следното: предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл. 232, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за главницата и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за неустойката. От представения по делото договор за наем се установи наличието на наемно правоотношение по силата на което ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване апартамент, находящ се в ************* От приложения по делото приемо-предавателен протокол е видно, че наемодателят е изпълнил задължението си да предаде наетата вещ на насрещната страна по договора. Ето защо за наемателя е възникнало задължение да заплаща дължимата наемна цена, която считано от 01.01.2018г. възлиза на 200 лева месечно съобразно уговореното между страните. Договорът за наем е прекратен на 08.07.2018г., когато е съставен протокол- опис за прекратяване на наемните отношения и имотът е върнат на наемателя. В претендирания период от 01.04.2018г. до 08.07.2018г. процесният договор за наем е бил действащ, поради което наемателят дължи заплащането на наемна цена за наетия недвижим имот в размер на 200 лева за м. април 2018г., 200 лева за м. май 2018г., 200 лева за м. юни 2018г. и 53,33 лева за периода 01.07.2018г. – 08.07.2018г. или общ размер 653,33 лева. По делото не се установи дължимите суми да са заплатени, поради което, считано от падежа на всяко от задълженията за главница, а именно от 5-то число на съответния месец, за който се дължи наемната цена, ответникът е изпаднал в забава и на основание чл. 2, ал. 4 от договора дължи неустойка в размер на 0,5 % от дължимата наемна цена за всеки просрочен ден или в размер на 1 лев дневно. По отношение на просрочието в заплащането на главницата за м. април 2018г. се дължи неустойка за периода от 05.04.2018 год. до 08.07.2018 год. вкл, в размер на 94 лева, за главницата за м. май 2018г се дължи неустойка за периода от 05.05.2018 год. до 08.07.2018 год. вкл. в размер на  64 лева, за главницата за м. юни 2018г. се дължи неустойка за периода от 05.06.2018 год. до 08.07.2018 год. в размер на 33 лв., а за просрочието в заплащането на дължимите суми за м. юли 2018г. се дължи неустойка в размер на 3 лева за периода от 05.07.2018 год. до 08.07.2018 год. Предвид изложеното общият размер на вземането за неустойка възлиза на 194 лева.

Ищецът посочва, че ответникът му е предоставил сума в размер на 170 лева, депозит съобразно чл. 2, ал. 3 от договора за наем, което обстоятелство се установява и от самия договор, доколкото същия има характер на разписка за получената сума. На осн. чл. 103 от ЗЗД ищецът е извършил прихващане на вземането на ответника за връщане на депозита със своите вземания за главница и неустойка, поради което след погасяване на двете парични вземания до размера на по-малкото, ответникът остава да дължи сумата от 677,33 лв., която съвпада и с размера на исковата претенция. По изложените съображения предявените искове за заплащане на главница и неустойка са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.  

            По отношение на иска за заплащане на консумативни разходи за консумирана електроенергия, ВиК услуги, разходи за общите части на сградата, съдът намира следното: предявените искове са с правна квалификация чл. 232, ал. 2, предл. второ ЗЗД, съгласно която разпоредба наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с ползването на вещта. Освен това в чл. 4, ал. 2  от договора за наем страните са постигнали съгласие, че наемателят следва да заплаща всички разходи за ток, телефон, вода, парно, стълбищни такси, както и всички други разходи, свързани с ползването на имота, включително и евентуални такси за поддържане на целия комплекс. За доказване на исковата претенция ищецът е представил разписка от „Изипей“ АД, фискален бон, издаден от ВиК гр. П., както и служебна бележка за задълженията на наемателя за заплащане на разноски свързани с поддръжката на общите части на сградата, които суми съвпадат с размера на исковата претенция. От събраните по доказателства се установи, че консумативните разходи са реализирани по време на действие на наемното правоотношение между страните, поради което същите следва да се възложат в тежест на наемателя. Ето защо съдът намира предявеният иск за доказан по основание и размер, поради което същият следва да бъде изцяло уважен.

            По иска за заплащане на обезщетение за вреди в размер на 1124 лева, от които за поправянето на  холна секция се претендират 467 лева, вграден гардероб- вреди за  55 лева, Хладилник марка ******, фабр. № ******* вреди на стойност 165 лева, Пералня марка *****, модел ******* вреди на стойност 185 лева, Печка „********“ 01 вреди на стойност 110 лева, липса на кантар на стойност 27 лева, счупена холна маса, за ремонта на която са необходими 115 лева, съдът намира следното: Искът е с правна квалификация чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. Също така между страните е постигнато съгласие съобразно чл. 4, ал. 3 от договора, че наемателят е длъжен да ползва имота по предназначението, за което е нает, като отстранява и виновно причинените вреди за своя сметка. Според разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД наемателят дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря.  От тази разпоредба следва извода, че отговорността на наемателя за вреди, които са възникнали по време на ползването на наетия имот, почива на една презумпция за виновно причиняване на вредите от наемателя, която презумпция е оборима. От представения по делото протокол за опис, който е подписан и от двете страни, се установява, че към момента на прекратяване на наемното правоотношение и предаване на имота увредени били следните вещи – секция, хладилник, печка ****** и пералня. Съставеният протокол има характер на частен свидетелстващ документ, подписан от наемателя и материализиращ извънсъдебното му признание, че са осъществени увреждания на описаните движими вещи, находящи се в наетия имот.  От приетите по делото експертизи се установява, че за ремонта процесният Хладилник, марка ******* са необходими 127 лева и 20 лева транспортни разходи или общо 147 лева, за пералнята  *****, модел ******** лв. и 20 лв. транспортни разходи или 85 лева, а за печка марка „******“ модел 01- 10 лв. за резервни части и 20 лв. за монтаж или общо 30 лева. За репарирането на увредената холна секция били необходими 73 лева, както и 10 лева за транспортни разходи или общо 83 лева. Така за обезщетяването на вредите изразяващи се в стойността на ремонта на описаните в съставения при прекратяване на наемните правоотношения между страните протокол вещи са необходими общо 345 лева, от които за ремонта процесният хладилник, марка ********** - 147 лева, за пералнята ****** модел  ******** - 85 лева, а за  печка марка „Раховец“ модел 01- 30 лева, за холна секция - 83 лева, до която сума предявеният иск е доказан по основание и размер.  

По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение в размер на необходимите средства за ремонт на разтегателна холна маса и на надраскани врати на гардероб в хола, ведно с транспортни разходи и разходи за монтаж, съдът намира същата за неоснователна, доколкото при предаването на имота и съставянето на протокола за прекратяване на наемните правоотношения такава щета не е описана. Не са налице и други доказателства, от които да се установява наличието на цитираните увреждания към момента на прекратяване на наемното правоотношение и връщане на наетия недвижим имот, поради което обезщетение за вреди, вследствие на увреждането на тези вещи не следва да се присъжда.

Досежно претенцията на ищеца да бъде присъдена равностойността на липсващ кантар, съдът намира същата за неоснователна, тъй като в приемо-предавателния протокол от 23.08.2017, който е съставен между страните в момента на сключването на договора за наем и предаването на апартамента на наемателя липсва отбелязване такава вещ да е била предадена от наемодателя заедно с държането върху недвижимия имот.

Предвид изложеното предявеният иск по чл. 233, ал. 2, изр. 2 ЗЗД е основателен за сумата от 345 лева, представляваща обезщетение за повредени вещи по време на ползването на имота, от които 147 лева за ремонта на хладилник, марка ******,**** 85 лева за ремонта на пералня ******, модел ********, 30 лева за ремонта на  печка марка „********“ модел ** и 83 лева за ремонта на холна секция,, а за разликата над 345 лева до пълния предявен размер от 1124 лева, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

По отношение на разноските:

 

С оглед частичната основателност на предявените искове, то в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представен е списък по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за направени разноски в размер на 250 лева за държавна такса /л. 27,12,17/, 181,10 лева – депозит за особен представител /л. 52/, 240 лева – депозит за изготвяне на 2бр. съдебни експертизи /л. 66/ 700 лева- адвокатско възнаграждение /л. 16 / или общо 1371,10 лева.  Съразмерно с уважената част от иска в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 805,59 лева. Разноски се дължат и на ответника съразмерно с отхвърлената част на иска на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, но по делото липсват данни такива да са реализирани.

         С оглед изложените мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 ОСЪЖДА Г. Д.И., с ЕГН ********** и с постоянен адрес: ***, да заплати на К.А.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. А.Н.Н., служебен адрес: ***, *******, следните суми:

677,33 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и тридесет и три стотинки/, която сума се образува както следва: сбор от 653,33 лева, представляващи дължима наемна цена по договор за наем на недвижим имот от 23.08.2017 г., находящ се в ***********************************за периода 01.04.2018 год. до 08.07.2018 год. и 194,00 лева неустойка за забава за периода от 05.04.2018г. до 08.07.2018г., след извършено прихващане с внесения от страна на Г. Д.И. депозит от 170 лева;

39,17 лева /тридесет и девет лева и седемнадесет стотинки/ - дължима за консумирана електроенергия, която сума включва: 15,66 лева – консумирана електроенергия за периода от 09.05.2018г. до 08.06.2018г, 0,03 лева – лихва за просрочие по фактура от 23.06.2018г., 16,48 лева консумирана електроенергия за периода от 09.06.2018г. до 08.07.2018г., 7 лева такса за възстановяване на ел. захранване по фактура от 11.07.2018г.;

13,21 лева /тринадесет лева и двадесет и една стотинки/ - дължима за ползвани ВиК услуги, от която сума включва: 4,39 лева – ползвани ВиК услуги за периода 01.03.2018г. до 03.04.2018г., 0,03 лева – лихва за просрочие от 31.05.2018г., 4,39 лева ползвани ВиК услуги за периода от 03.04.2018г. до 03.05.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 03.05.2018г. до 04.06.2018г., 2,20 лева – ползвани ВиК услуги за периода от 04.06.2018г. до 02.07.2018г.;

35 лева /тридесет и пет лева/– разходи за общите части на сградата за периода от 01.12.2017г. до 30.06.2018г., по 5 лева месечно за период от 7 месеца;
           345 лева /триста четиридесет и пет лева/ - обезщетение за повредени вещи по време на ползването на имота, от които 147 лева за ремонта на хладилник, марка ******* ******, 85 лева за ремонта на пералня *******, модел ********, 30 лева за ремонта на  печка марка „*********“, модел 01 и 83 лева за ремонта на холна секция,

ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2018 г., до окончателно изплащане на сумите, както и направените разноски в размер на 805,59 лева /осемстотин и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - дължими по настоящото производство съразмерно с уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени по време на ползването на имота за разликата над присъдения размер от 345 лева до пълния предявен размер от 1124 лева.

 

         РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

СГ