РЕШЕНИЕ
№ 31.07.2019 г. гр. К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К. районен
съд, І-ви граждански състав
На 17.07. 2019
година,
В открито
съдебно заседание,
в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ТОДОРОВА
при участието на
секретаря Елена Стоилова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдия Валентина Тодорова
гражданско дело
№ 2030 по описа за 2018 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от З.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против „А.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н.Х. И., в качеството му на Изпълнителен
директор. Ищецът твърди, че от 10.05.1993 г. работи по безсрочен трудов договор
в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност била
„ръководител лаборатория“ в цех/отдел *** с таб. № ***, на която длъжност, за
четвърти пореден път, бил възстановен с влязло в сила решение № *** г. на К.
районен съд, постановено по гр.д. № *** г. по описа на съда. Сочи, че със
заповед № 20180900/11.06.2018 г. на Изп. директор на ответното дружество,
трудовото му правоотношение за пети пореден път било прекратено на осн. чл.
325, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от датата на заповедта. Оспорва прекратяването
на трудовото правоотношение като твърди, че то било незаконно. На първо място,
заповедта била немотивирана, тъй като в нея било посочено, че подал заявление
за връщане на работа, но не се сочел началото и края на срока по чл. 345, ал. 1
от КТ, в който работодателят счита, че следвало да започне изпълнение на
трудовите си задължения. Сочи, че това възпрепятствало организирането на
защитата му, а също така и съдебния контрол за законност на уволнението относно
наличието на фактическо основание за прекратяване на трудовия договор. На второ
място, в законоустановения срок по чл. 345, ал.1 от КТ се явил в предприятието,
за да започне изпълнението на трудовите си задължения, но
работодателят-ответник, злоупотребявайки с правата си на работодател за
ограничаване достъпа до територията на предприятието, не го допуснал до работно
място и до изпълнение на трудовите му задължения, което фактически
представлявало неизпълнение на съдебното решение. Сочи, че на 16.04.2018 г.,
при справка по сайта на ВКС, му
станало известно, че касационната жалба на „А.“ АД против потвърдителното
решение на С. окръжен съд по в.гр.д. № *** г. по описа на съда била оставена
без разглеждане. Твърди, че тъй като не му било ясно какво точно означавало
„без разглеждане“ и какви били последиците от това, направил опит да получи
информация по телефона от деловодството на ВКС, откъдето му отговорили, че
имало срок за обжалване, който трябвало да изтече и ако не постъпела жалба,
тогава щели да върнат делото в РС-К. и щял да получи съобщение за
възстановяването му на работа. Въпреки неяснотата по посочения въпрос, и
въпреки че не му бил известен текстът на определението на ВКС от 30.03.2018 г.
по к.гр.дело № *** год., III ГО, имайки
предвид поведението на ответника при предходните четирикратни възстановявания
на работа по съдебен ред, решил да се яви незабавно на работа. Сочи, че при
всяко предходно възстановяване на работа ответникът му създавал всевъзможни
проблеми по допускането му на работното място, целящи пропускането на срока по
чл. 345, ал. 1 от КТ от страна на ищеца и прекратяването на трудовия му договор
по тази причина. При всички предходни случаи изпращал по пощата заявление за
връщане на работа, а ответникът, след получаване на съобщение от РС-К. за
възстановяването на работа, уведомявал писмено кога да се яви на работа,
предвид строгия пропускателен режим в предприятието, като в повечето случаи до
получаване на съобщение за явяване на работа изминавал почти месец. Твърди, че
за достъп до предприятието бил установен строг пропускателен режим за
работещите там, като различните видове пропуски определяли точно района,
сградата и звеното на предприятието с разрешен достъп. За лица, които не били
работници и служители на предприятието, достъпът на територията на завода бил
възможен само след издаване на специален пропуск, в който била отбелязана
датата, времето и мястото, за което се разрешавал достъп на лицето. Сочи, че
този временен пропуск се издавал от изнесеното бюро „Пропуски“ на дружеството
само след изрично нареждане по телефона от упълномощен за това служител на
дружеството, заемащ ръководна длъжност. Обобщено казано, получаването на такъв
временен пропуск можело да отнеме много дни, а освен това му било известно, че
за да получи постоянен пропуск било необходимо изрично нареждане на
изпълнителния директор, което също отнемало много време. Твърди, че затова на
16.04.2018 г., без да разполага с копие от определението на ВКС и без дори да
го бил чел, написал заявление за явяване на работа, тъй като очаквал, че няма
да му издадат пропуск и около 15.00 ч. се явил пред портала на „А.“ АД с
намерение, ако случайно бил допуснат до административната сграда, да депозира
срещу входящ номер в деловодството заявлението, за да имало писмена следа, че
се явил на работа. Твърди, че от телефона на изнесеното бюро „Пропуски“ на
дружеството, намиращо се до портала, правил многократно опити, в продължение на няколко часа, да се свърже
по вътрешния телефон с г-н П. - зам. директор по административните въпроси,
вътр. тел.: 39-90 и г-н С. - началник „Човешки ресурси“, вътр. тел.: 32-10, които
имали правомощия да наредят на служителката от бюро „Пропуски“ издаването на
временен пропуск. Никой не отговорил на телефонните позвънявания във времето от
15.00 до 17.00 часа. Станало му ясно, че няма да успее да влезе на територията
на завода, а освен това работното време вече приключвало и си тръгнал. Сочи, че
написаното заявление за заемане на длъжността изпратил до ответното предприятие
по пощата с препоръчана пратка на 18.04.2018 г. На 26.04.2018 г. получил по
пощата писмо с изх. № 1877/24.04.2018 г. на ответника. На 02.05.2018 г., въз
основа на полученото писмо на „А.“ АД и разрешение на г-н П.П., на ищеца бил издаден
временен пропуск само за тази дата за времето от 7.00 ч. до 17.00 ч., като
целта на достъпа била посочена - „отива при личен състав“. В пропуска изрично
било посочено, че за ищеца важи „Забранен достъп“ до предприятието. Сочи, че се
срещнал с г-н С., който го изпратил при г-жа М. от отдел „Човешки ресурси“,
която прегледала носените документи и ги приела, като уведомила ищеца, че ще
започне изпълнение на трудовите задължения след получаването на съобщението по
чл. 345, ал. 1 от КТ от съда, като за точната дата на явяване на работа щели да
му се обадят допълнително. Твърди, че на 02.05.2018 г. нито му била връчена
заповед на изп. директор за определяне на работно място като помещение, както
ответникът процедирал при предходните му възстановявания на работа, нито пък му
бил издаден постоянен пропуск. Прекарал почти целия работен ден на територията
на завода, като се срещнал с г-н Д. - гл. счетоводител, с който уточнили
плащанията към него по воденото дело и с г-жа В. К. от същия отдел за
изясняване на невнесените му осигуровки. Сочи, че посетил кабинетите на зам.
гл. директор С. и техн. директор С., но поради отсъствието им разговарял само с
техническите им секретарки. Отишъл до помещението, в което било работното му
място преди уволнението, но то било заключено, а преводачките, които случайно
видял в коридора, го информирали, че кабинетът бил свободен - никой не работел
в него. На следващия ден, 03.05.2018 г., г-жа М. му се обадила по телефона и
казала, че трябва да представи още някои документи за владеене на софтуерни
продукти, с които се работи в предприятието и ги представил в изнесения офис на
отдел „Човешки ресурси“. На 29.05.2018 г. получил съобщение по чл. 345, ал. 1
от КТ от РС-К. за възстановяването му на работа. От 25.05.2018 г. не бил правил
опит да влиза на територията на ответното дружество поради липса на пропуск. На
12.06.2018 г., в срока по чл. 345,ал. 1 от КТ, отново се явил в изнесеното бюро
„Пропуски“, за да започне изпълнението на задълженията си, въпреки че не бил
получил никакво съобщение от предприятието за издаване на пропуск. Опитът му да
се свърже с г-н П. по телефона за допускането на територията на завода бил
неуспешен. Успял да се свърже с г-н С., който го уведомил, че заповедта за
уволнението му била издадена и щяла да бъде изпратена по пощата. На 12.06.2018
г. получил по куриерска фирма заповед № 20180900/11.06.2018 г. При горепосочените обстоятелства счита, че
уволнението му със заповед № 20180900/11.06.2018 г. било незаконно, тъй като в
установения по чл. 345, ал. 1 срок от КТ, се явил в предприятието, за да
започне изпълнението на трудовите си задължения, но бил недобросъвестно
възпрепятстван от ответника-работодател да направи това, като било очевидно, че
злоупотребявайки с работодателската си власт, ответникът целял да създаде
условия за прекратяване на трудовото правоотношение за пореден пети път от 2010
г. насам, при това на основание, при което не се бил ползвал със закрилата по
чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от КТ, тъй като с ЕР № 0064 от 13.01.2017
г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „***“ АД, С.З. му била призната трайна
неработоспособност 77% със срок на инвалидност до 01.01.2020 г. и страдал от
онкологично заболяване, за което се водил на отчет в „***“ ЕООД и подлежал на
диспансерно наблюдение, видно от удостоверение № 17/25.06.2010 г. на *** и
карта за диспансерно наблюдение. Твърди, че уволнението му със заповед №
20180900 било незаконно и поради нарушение на императивната разпоредба на чл.
8, ал. 1 от КТ, тъй като ответникът злоупотребил с правото си да забрани и
ограничи достъпа на ищеца на територията на дружеството с цел да го постави в
нарушение на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ и да създаде основание за
прекратяване на трудовия му договор, при което не се прилагала разпоредбата на
чл. 333, ал. 1 от КТ или с други думи да елиминира специалната закрила на ищеца
по чл. 333, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 2 от КТ, осъществявайки непряка
дискриминация спрямо него, което правният ред не допускал. Сочи, че в нарушение
на императивната разпоредба на чл. 8, ал. 1 от КТ, ръководството на работодателя
проявявало трайно тенденциозно и недобросъвестно отношение към ищеца още от
средата на 2010 г., когато му било наложено наказание „дисциплинарно уволнение“
със заповед № *** г., отменено като незаконно с Решение № *** г. на III ГО на
ВКС по к.гр.д. № *** г. по описа на съда - гр.д. № *** г. по описа на РС-К..
Сочи, че настоящото му уволнение било пето поред, като всички предходни били
отменени от съда като незаконни с решения на РС-К. по гр.д. № ***, гр.д. № ***,
гр.д. № *** - всички по описа на РС-К.. Твърди, че след всяка отмяна на
уволнението като незаконно, допускането му до работа било формално - реално не
бил допускан до изпълнение на трудовите си функции по длъжностната
характеристика, фактически бил поставян в изолация - не му били възлагани
никакви конкретни задачи, не му бил осигуряван пълен достъп до вътрешната
информация, касаеща дейността на НПЛ „Б.“. Сочи, че му бил издаван пропуск за
достъп само до административната сграда на дружеството в помещение с площ от 10
кв.м., находящо се на 11-ти етаж на сграда с инв. №***, която сграда се
намирала в централната зона на двора на предприятието, до която имали достъп
външни лица, а НПЛ „Б.“, сега отдел „М.И.“, като материална база и като работни
места на служителите ѝ, се намирала в промишлената зона на предприятието,
достъпът до която се осъществявал със специален пропуск, какъвто на ищеца не
бил издаван от дисциплинарното му уволнение през 2010 г. досега. Сочи, че
възстановяването му на работа траело около месец, а понякога и по-кратко, в
зависимост от времето, необходимо на изп. директор за подписване на следващата
заповед за прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че дори и да се
приемело, че в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ не се явил, като физическо
присъствие на територията на завода, за да започне изпълнение на трудовите си
задължения, то това било по независещи от него причини, който били „уважителни“
по смисъла на посочената разпоредба, а именно умишленото му недопускане на
територията на завода от страна на ответното дружество. Сочи, че поради
незаконното му уволнение със заповед № 20180900 от 11.06.2018 г. останал без
работа, поради което ответникът му дължал обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за периода от 12.06. - 12.12.2018 г., през който бил без работа, общо за
6-месечен период от време в размер на 8523,60 лв., след предприето изменение на
иска на осн. чл. 214, ал. 1 от ГПК в съдебно заседание от 07.11.2018г.. От съда
се иска да признае уволнението му със заповед № 20180900/11.06.2018 г. за
незаконно и да го отмени като такова, да бъде възстановен на преди заеманата
длъжност „ръководител лаборатория“ и да бъде осъден ответника да заплати сумата
от 8523,60 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода
от 12.06.2018 г. до 12.12.2018 г., ведно със законната лихва до окончателното
ѝ изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.
131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Оспорва исковете като
неоснователни. Ищецът узнал за възстановяването си на заеманата преди
уволнението работа на 16.04.2018 г., поради което независимо, че в един
по-късен момент получил нарочно уведомление от съда за това /на 29.05.2018 г./,
това било без значение, тъй като срокът, съобразно правилото на чл. 8 от КТ за
добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, в случая течал от
момента на узнаването и в случая, срокът за явяване на работа на служителя
започнал да тече на 17.04.2018 г. и бил изтекъл на 30.04.2018 г.
/понеделник-работен ден/ и бил последният ден в който ищеца следвало да се яви
на работа. Ищецът не представил никакви доказателства пред работодателя си за
наличието на уважителни причини, поради които бил евентуално в невъзможност, да
се яви физически за започване на работа.
Явяването на територията на дружеството-работодател на 02.05.2018 година,
във времето от 11,27 до 14,00 часа, било и следвало да се третира като явяване
при условия различни от тези, при които ищеца З.Д. бил възстановен, и не
съставлявало явяване на работа по смисъла на чл. 345, ал. 1 от КТ. Като не се е явил на работа в законовия
срок, работникът не можел да претендира обезщетение за недопускане до работа на
основание чл. 225, ал. 3 от КТ основателно, тъй като липсвала една от
кумулативно дадените предпоставки за основателност на този иск. Безспорни били и доказателствата за
това, че ищецът З.Д. още на 16.04.2018 година узнал и се запознал и с тази част
от решението на ВКС, с която било оставено в сила въззивното решение на СтЗОС.Сочи,
че изложените в исковата молба от ищеца съображения относно това, че „не му
било ясно точно какво означава „без разглеждане“ и какви са последиците от
това“, можело да се приемат като житейски аргумента, но не и като правни
такива, доколкото ищецът имал надлежно упълномощен процесуален представител по
делото и доколкото нормите на ГПК, свързани със срокове, съдържание на съдебни
актове и правни последици от неспазването им били императивни и следвало да се
прилагат точно от всички. Единственото, което сторил било да депозира по пощата
до „А.“АД заявление че се явява на работа, с вписана от него дата 16.04.2018
г., получено и заведено в деловодството на дружеството с вх. № 966/19.04.2018
година, без в действителност да стори
това физически и в срок. Твърди, че веднага след получаване на заявлението от
ищеца, с Писмо № 1877/24.04.2018 г., изп. директор на „А.“ АД, го уведомил, че
във връзка с неговото заявление и в изпълнение на посочените в същото съдебни
решения ищецът бил възстановен на работа на длъжност „ръководител лаборатория“,
която можел да заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Работникът следвало да се
яви на работа фактически, т.е. да се яви, за да започне изпълнение на работата
на работното си място в двуседмичен срок след узнаване за решението на ВКС,
което счита, че безспорно се установявало по делото, че за него било станало на
16.04.2018 г.. Практиката установила, че не било необходимо издаването на
нарочна заповед на възстановения работник или служител, защото трудовото му
правоотношение било вече възстановено с влязлото в сила съдебно решение, което
постановявало възстановяването на работа. И ако все пак евентуално такава
заповед била издадена, то нейната цел била не да учреди трудово правоотношение,
защото то вече било възстановено, а единствена ѝ цел била за уреждане на
вътрешните отношения между страните: удостоверяване на датата на явяване и
започване на работа, начисляването на трудовото възнаграждение и други подобни.
В тази връзка, ответното дружество било поставено, единствено и само по вина на
ищеца, в невъзможност да състави такава заповед, с оглед безспорния факт, че
ищецът не се явил физически в законовия срок за заемане на работното си място
на което бил възстановен по силата на съдебен акт. Сочи, че въведените от ищеца
в исковата молба доводи, за недопускане до работа, с оглед установения в
дружеството строг пропускателен режим, чрез отказ да се отговори на мобилни
телефони били несъстоятелни, доколкото не съставлявали твърдения за фактическо
явяване на работа с възможност за изпълнение на трудовите задължения.
Несъстоятелни били и твърденията, че не му била връчена заповед на изп.
директор за определяне на работно място като помещение, когато се явил на
02.05.2018 година в дружеството. Нямало и как да му бъде връчена такава
заповед, предвид няколко факта: Първо, ищецът се явявал в
дружеството-работодател след като за него бил изтекъл визираният в чл. 345, ал.
1 от КТ преклузивен срок, и от тук вече това било явяване при условия различни
от тези, при които бил възстановен, поради което по категоричен начин не
съставлявало явяване на работа по смисъла на чл. 345, ал. 1 от КТ. Второ,
ищецът се явявал, но не за започване на работа, защото регламентирано работния
ден в дружеството, факт който несъмнено бил известен на ищеца, започвал в 07,40
часа, а в този час нямало отразени в системата за контрол на достъпа посещения
от ищеца. Напротив, той влязъл в предприятието едва в 11,27 часа и го напуснал
в 14,00 часа, доста преди края на работния ден, независимо, че издадения му
пропуск бил за времето от 07,00 до 17,00 часа, което категорично оспорвало и
твърденията му изложени в исковата молба, че на 02.05.2018 година първо бил
възпрепятстван да влезе и второ, бил цял ден на територията на дружеството. Трето,
престоят на ищеца в предприятието било единственото и само с цел да посети
„Личен състав“ и г-н Д., за да се уточнят както сам ищеца твърди в исковата си
молба, финансови отношения по воденото от него съдебно дело. Четвърто, от
страна на ищеца по никакъв начин не били представени пред работодателя
доказателства за наличието на уважителни причини за неявяването му на работа.
Независимо от това ответното дружество проявило разбиране, с оглед
информираността за здравословното състояние на ищеца, изчакало го за доста
дълъг период от време /повече от месец/, включително ангажирало служител от отдел „ОЕТ“ (организация за
ефективност на труда) да се свърже с ищеца и да установи причините поради,
които не се явил на работа, и едва тогава били предприети действия за
прекратяване на трудовото му правоотношение. Пето, и не на последно място, установеният в
дружеството контрол на достъп, по никакъв начин не възпрепятствал работниците и
служителите, които имали желание съвестно и отговорно да изпълняват трудовите
си задължения. Предвид горното, неоснователни и неотговарящи на обективната
истина били твърденията на ищеца, изложени в исковата му молба, че уволнителна
Заповед № 20180900 от 11.06.2018 г. на изп. директор на „А.“ АД, *** била
незаконосъобразна, че в нея липсвало фактическо и правно основание за
издаването ѝ, че липсвали мотиви, както и че не било указано началото и
края на срока по чл. 345, ал. 1 от КТ, с което се възпрепятствало
организирането на защитата му. Този срок бил нормативно регламентиран в текста
на закона, а относно правното консултиране на ищеца, това не било ангажимент и
задължение на работодателя и поради това не следвало да му бъде вменявано във
вина за това, че не го сторил. Предвид всичко изложено, счита, че за ищеца
липсвала възможност да претендира заплащане на обезщетение за недопускане до
работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 3 от КТ и
направената от него в тази връзка претенция била неоснователна, тъй като
липсвала една от кумулативно дадените предпоставки за основателност на този
иск, а именно ищецът не се е явил на работа в законовия срок.Оспорва и размерът
на предявения иск за обезщетение за недопускане до работа, както като
неоснователен така и като недоказан.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и чрез процесуалния си
представител поддържа исковата претенция.
В съдебно
заседание ответното дружество, редовно призовано, чрез процесуалния си
представител поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е
безспорно установено, че от 10.05.1993 г. ищецът З.Д. работи по безсрочен
трудов договор в ответното дружество, като последната заемана от него длъжност
била „ръководител лаборатория“ в цех/отдел *** с таб. № ***, на която длъжност,
за четвърти пореден път, бил възстановен с влязло в сила решение № *** г. на К.
районен съд, постановено по гр.д. № *** г. по описа на съда, което е потвърдено
с въззивно решение № *** г., постановено по в. гр. д. № *** г. ОС-С.З.. С
Определение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. на ВКС, съдът е оставил
без разглеждане касационната жалба на „А.“ АД в частта, в която въззивният съд
се е произнесъл по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и е прекратено производството по делото в тази част като ВКС не допуска
касационно обжалване на въззивно решение № *** г. на ОС-С.З., постановено по в.
гр. д. № *** г. в останала обжалвана част.
На 18.04.2018г.
ищецът З.В.Д. е подал до Изпълнителния директор на „А.“ АД заявление, в което е
посочил, че на основание Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** г. по
описа на КРС и Определение на ВКС № *** г. се явява на работа в „А.“ АД.
На 24.04.2018 г.
ответното дружество е изпратило до З.Д. писмо, в което го е уведомило, че
ищецът е възстановен на работа на длъжност „ръководител лаборатория“, която
може да заеме в срока по чл. 345, ал. 1 от КТ. Указано му е, при явяване на
работа и сключване на трудов договор с „А.“ АД, да представи следните
документи: документи, удостоверяващи изискванията за заемане длъжността,
съгласно раздел IX от длъжностната
характеристика; Декларация за наличие или липса на обстоятелства по чл. 333 от КТ и копие на решение на ТЕЛК/НЕЛК; документи, удостоверяващи трудовия стаж на
ищеца – трудова книжка, осигурителна книжка и др. Видно от известие за
доставяне, същото е връчено лично на Д. на 26.04.2018 година.
На 02.05.2018 г.
ответното дружество „А.“ АД, ***, е издало на З.В.Д. пропуск за датата
02.05.2018 г. от 7,00 ч. до 17,00 часа, с основание: отива в/при: личен състав,
като изрично е посочено, че е забранен достъпа.
С писмо с изх. №
2313/25.05.2018 г. РС-К. е изпратил уведомление до З.В.Д., с копие до „А.“ АД, ***,
че на основание чл. 345, ал. 1 от КТ е възстановен на предишната работа с
влязло в законна сила решение на 08.05.2018 г., постановено по гр. д. № *** г.
по описа на КРС. Делото било върнато в районния съд на 25.05.2018 г. Върху
писмото е налице отбелязване, че същото е връчено лично на Д. на 29.05.2018 г.
Със Заповед №
20180900/11.06.2018 г. на Изпълнителния директор на „А.“ АД, ***, трудовото
правоотношение на З.В.Д. от Завод 0, отдел ***, длъжност: „ръководител
лаборатория“ е прекратено за пети пореден път, като този път на основание чл.
325, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 11.06.2018 г. В заповедта като причина за
прекратяване на трудовото правоотношение е записано следното: Възстановен с
Решение № *** г., постановено по гр. д. № *** по описа за *** г. на КРС.
Постъпило заявление от лицето от 16.04.2018 г., получено в „А.“ АД на
19.04.2018 г. с вх. № 996. В законоустановения срок по чл. 345, ал. 1 от КТ,
лицето не се е явило да започне изпълнението на трудовите си задължения.
Със Заповед №
667/18.04.2018 г. на основание чл. 173, ал. 4 от КТ и решение на ръководството
на дружеството, изпълнителният директор на „А.“ АД е разпоредил за 30.04.2018
г., понеделник, всички работници и служители да ползват един ден платен годишен
отпуск. Заявленията за съответния отпуск да бъдат подадени в срок до 20.04.2018
г..
Видно от
Заключение от съдебно-икономическа експертиза и допълнителните заключения по
нея, брутният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ за 6-месечен
период от време, от 12.06.2018 г. до 12.12.2018 г. е в размер на 8523,60 лева. Последното получено
от ищеца брутно трудово възнаграждение
е за месец април ***г.. През този месец Д.
имал отработени 18 дни от общо
20 работни дни. Среднодневният размер на обезщетението по чл. 225, ал. 1
от КТ за този период е в размер на 71,03 лева. Или за пълен отработен месец
1420, 60 лв. Пропусквателният режим в предприятието е организиран чрез
система за контрол на достъпа „SICOND 2007“. Достъпът се
осъществява чрез персонални пропуски (система радиокарта-четец). Пропуските,
които се издават са: 1. в зависимост от срока на валидност: постоянен;
временен; 2. в зависимост от зоната, до която е разрешен достъпа: за централна
зона (административна); за промишлена зона. В „А.“ АД денят 30.04.2018 г. е бил
работен ден за 822 човека, от които по заводи: Завод 0 (администрация) – 175
човека; Завод 1 – 18 човека; Завод 4 – 334 човека; Завод 5 – 281 човека; Завод
12 – 14 човека. На 30.04.2018 г. е бил работен ден за 175 човека от
администрацията, от които по отдели, както следва: цех 240, отдел „Опазване на
околната среда“, брой работили – 6; цех 550, направление „Транспорт“, брой
работили – 3; цех 590, отдел „Охрана“, брой работили – 1; цех 591, звено
„Въоръжена охрана“, брой работили – 49; цех 592, звено „Въоръжена охрана“, брой
работили – 24; цех 593, звено „СОД“, брой работили – 2; цех 596, служба
„Противопожарна защита“, брой работили – 12; цех 740, ОТТК, Завод 4, брой
работили – 4; цех 750, ОТТК, Завод 5, брой работили – 1; цех 784, Изпитателна
станция – М., брой работили – 2; цех 790, ОТТК, Завод 5/600, брой работили
– 71. Вещото лице уточни, че на
30.04.2018 г. Завод 0, звено ***, лаборатория, звеното на ищеца не е работело.
При предходни уволнения на работника и
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност работодателят
винаги му изпращал уведомление. При едно от предходните уволнения на ищеца и
възстановяването му на работа, ответното дружество му е изпратило писмо с изх.
№ 004754/04.12.2015 г., в което му предоставя тридневен срок от получаването да се яви и започне работа в „А.“ АД. В
същия срок да представи документи, удостоверяващи изискванията за заемане на
длъжността, съгласно раздел IX от длъжностната характеристика и в същия срок да
представи и Декларация за наличие или липса на обстоятелства по чл. 333 от КТ.
Със Заповед № 1450/09.12.2015 г. на ищеца е определено работно място, а именно:
„А.“ АД, помещение с площ 10 кв. метра, находящо се на втори етаж на сградата
инв. № *** (червен салон).
Със Заповед № 693/24.04.2018 г. Изпълнителният
директор на „А.“ АД в изпълнение на съдебните решения е възстановил на работа
на длъжност „ръководител лаборатория“ ищеца Д.; определил е работно място за
изпълнение на служебните задължения, а именно: „А.“ АД, помещение с площ 10 кв.
метра, находящо се на втори етаж на сградата инв. № *** (червен салон).
Работното място е оборудвано с бюро, стол, персонален компютър, отоплителен
уред, стелажи и телефон. Указано е настоящата заповед да се сведе до знанието
на съответните длъжностни лица за изпълнение. Уточнено е да се сведе до
знанието на служителите от „Пропуски“ при явяване на лицето да се допусне до
територията на дружеството. В заповедта не е посочен срок, в който Д. да се яви на
работа в предприятието. В съдебно
заседание Д. отрече заповедта, представена от ответното дружество, да му е
свеждана до знанието.
По делото бяха
събрани гласни доказателства.
Свидетелят Х.Г.Х.,
посочен от ищеца по делото заяви, че работел в „А.“ до 01.06.2017 година. Познавал
ищеца З.Д., тъй като работели заедно от 1997-1998 година. В момента ищецът бил
уволнен по незнайни за свидетеля причини. Свидетелят заяви, че е виждал З.Д. в
района на „А.“ в средата на април и по-точно на 16.04.2018 г., след обяд
някъде, не си спомня точно час, но при всички положения след 14,30 часа, след
като излизала първа смяна, тъй като преминаването в района на „А.“ било
затруднено тогава. Имало много автобуси, хора. Свидетелят имал конкретна работа
на гробищния парк, там се забавил около час, час и нещо. На отиване видял З. да
чака пред бюрото, където се издавали пропуски. Според свидетеля ищецът не бил отишъл
конкретно да изпълнява трудовите си задължения. Към 15,30-16,00 часа, когато
свидетелят се прибирал, малко преди свършване на редовна смяна, отново видял З.Д.
там, където го бил видял преди това. Вечерта се чули и ищецът му казал, че не
могъл да влезе в „А.“ и не започнал работа. Практиката била, че лицето трябвало
да отиде в бюро „Пропуски“, което се намирало на изхода в ляво до портала, с
личните си документи и трябвало да каже при кого отива в „А.“ и съответно
директора по режима да се обади, че лицето може да бъде допуснато до „А.“.
Този, който искал да влезе, трябвало да има предварителна договорка с лицето,
или службата, която ще посети и тя да се обади на директора по режима, който да
разреши достъпа до „А.“. Директорът по режима се обаждал на „Пропуски“ и от там
издавали временен пропуск, с който лицето влизало в завода. Временният пропуск
важал до края на работното време. За да започнел работа уволненият работник,
който бил възстановен, трябвало да мине през „Охрана на труда“, след което да
му се издавала заповед за назначаване, трябвало да му се издаде пропуск с възможност
за достъп до завода, за който бил назначен. Пропуските, които се издавали на
работниците се различавали от пропуските на лицата, които се давали за временен
допуск. Най-важната разлика била, че
на редовния пропуск на работника имало снимка, табелен номер и възможност за
отчитане на другите средства за присъствие. Заявява, че в „А.“ имало практика,
докато работел, работни дни по календар да бъдат обявявани за неработни. Това
се случвало по различни поводи. Имало моменти, когато обявявали за неработни
дни и когато нямало работа. Плюс това, когато се сливали почивни дни между два
празника също. В тези случаи се издавала заповед за неработните дни. Въпреки
това имало технологични процеси, които били непрекъсваеми. Имало и хора, които
работят постоянно. Спомнял си датата, 16.04.2018 г. по повод на това, че на
13.04. бил на гробищата. Имало годишнина от смъртта на бащата на съпругата му и
тогава трябвало да поръчат паметна плоча за майка ѝ. Свидетелят решил да
направи проучване за цените и в понеделник - 16.04 сторил това.
Свидетелят В.Н.М.
заяви, работи в „А.“ АД на длъжност „Специалист човешки ресурси“. Познавала
ищеца Д., дотолкова, че той идвал веднъж при нея. Като дата не можела да
отговори кога точно идвал. Смята, че по пропускна система можело да се
установи. През пролетта я посетил. Неговото посещение било свързано с това, да
приеме неговите документи, които установявали квалификацията му. Поводът бил
възстановяването му на работа. Съгласно изискванията, от работниците, преди да
започнат работа, били длъжни да поискат документи за квалификация, трудов стаж,
трудова книжка. Д. отишъл, за да донесе всички документи във връзка с неговата
квалификация, плюс трудова книжка. Донесъл дипломи, документи за квалификация,
като не донесъл трудова книжка. Всички други документи ги представил.
Свидетелката заяви, че не се занимава и не била оторизирана да разучава
отношенията на З.Д. с „А.“. Това бил единичен случай, в който била упълномощена
да приеме документите на лицето. Била упълномощена от С. С.. Не им нареждали
писмено. Като началник на отдела, всяка една задача се поставяла от него.
Свидетелката работела със самите трудови досиета като документация. Трудовото
досие на ищеца не било при нея. Д. не ѝ представил някакво писмо. Приела
документите, които той носел. Не била му връчвала никакви документи. Единствено
Д. казал, че допълнително ще представи трудова книжка. След тази среща се
обаждала на Д. за още допълнителни удостоверения, които бил отбелязал, че има.
След последното му уволнение той имал придобита допълнителна квалификация, за
която поискали да представи документ. От външния офис, в който се приемали
документи им ги предали. Заявява, че техният отдел „Човешки ресурси“ не е работил
на 30.04.2018 година. Бил обявен за почивен ден за фирмата. Имало издадена
заповед на този ден да ползват платен отпуск. Не можела да даде отговор дали
други служби работили на тази дата. При срещата с Д. не говорили за явяването
му за работа. Целта на представените документи било връщане на работа.
Свидетелят Н.Г.Г. работи
в „А.“ АД, на длъжност заместник
ръководител отдел „Охрана“. Познавал доста хора, възможно било да познава и
ищеца. Виждал бил ищеца. На 30.04.2018 г. бил нормален ден, в който в завода
влизали хора, работели, както и свидетелят. За него бил нормален работен ден. Практика
работни дни да се сливат била установена в „А.“ АД с годините, но това не било
в неговата компетентност. Предметът му на дейност бил охрана и организация на
охранителната дейност в „А.“. Дейността на дружеството била непрекъсваем
процес. За дейността на охраната и пропускателния режим имало правилник за
вътрешния ред, който бил неразделна част от колективния трудов договор. Заявява,
че Директор „Административни въпроси“ може да каже как процедира охраната при
искане външни лица да получат допуск към завода, когато даден работен ден е
официално обявен за неработен от ръководството. Съгласно постановление №
181/2009 г., в последствие допълнено през *** г., „А.“ АД бил обявен за обект
от стратегическо значение за националната сигурност, като реда, влизането и
организацията били упоменати в правилник за вътрешния ред, неразделна част от
Колективния трудов договор. Доколкото му било известно от делото, явяването му
тук било във връзка с твърдението на г-н Д., че
видял свидетеля да тегли пари от банкомат. Свидетелят заяви, че не бил виждал г-н Д. на 30.04.2018 г.
Свидетелят С.Л.С.
бил ръководител на направление ТРЗ в „А.“ АД.. Работата му се състояла във
формиране на месечния табел на всички служители и работници и изготвяне на
трудово възнаграждение. Разговарял последно с Д. в края на месец май или
началото на месец юни 2018 г., във връзка с това, да можел да формира месечното
му присъствие, тъй като излизал в програмата както назначен човек, а нямало
вход и изход във фирмата и свидетелят бил длъжен да попита къде бил съответния
човек, тъй като имало хора с непредставени болнични. Д. отговорил по телефона,
че не знаел да бил назначен и че след две седмици щял да дойде в „А.“. Това бил
разговорът. Свидетелят заяви, че не можел да формира заплата без да знае защо
не бил на работа. При тях се представяли документите – болнични, молби за
отпуск, служебни бележки. Не получил такива документи от Д.. Програмата била в
електронен формат, присъствена форма - табел, разделена на работни дни, вход и
изход, дали работникът бил на 7 или 8 часов работен ден. Имали пропускателна
система, която давала информация и към табела, че лицето било влязло в „А.“ и
започнало да извършва трудовите си задължения. В този табел се включвали всички
работници и служители. Името на Д. присъствало, но светело в червено, което
означавало, че няма отбелязване нито на вход, нито на изход. Свидетелят работел
в „А.“ и нямало как да не бил чувал за случая на З.Д.. Към май месец, когато му
се обаждал, не му било известно нищо, относно възстановяването на Д..
Задължението му било да види дали процесният човек светел в табела или не.
Свидетелят разчитал, че този човек бил назначен на работа щом бил отбелязан в
неговия табел от май месец.
От преписа на трудовата книжка на ищеца и
констатациите, направени от съда по
трудовата книжка, представена в оригинал в откритото съдебно
заседание се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е работил по друго трудово
правоотношение.
Видно от експертно решение № ***г. ищецът е с 77%
трайно намалена работоспособност поради общо заболяване: състояние след порезно
нараняване на дясна ръка с частична ампутация на І, ІІ, ІІІ пръсти. Състояние
след остеопластика. Двустранна невросензорна загуба на слуха.
От представеното удостоверение №17/25.06.2010 г.,
издадено от *** и карта за диспансерно
наблюдение, изд. от онкологичен диспансер- С.З. се установява, че ищецът страда от онкологично
заболяване. В международната
класификация на болестите – 10
ревизия е с код С 62.1. Заболяването влиза
в списъка за болестите па
Наредба № 5/1987 г.. Към датата на
уволнението ищецът страда от онкологично заболяване и е диспансеризиран в „Клиничен
Онкологичен Център – С.З. ЕООД, което обстоятелство не се спори от
ответното дружество.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правни основания чл.
344, ал. 1, т. 1, чл. 344, ал. 1, т. 2
и чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл.
225, ал. 1 КТ.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, съдът намира следното:
Трудовото правоотношение на ищеца
е прекратено на основание разпоредбата на чл.
325, ал. 1, т. 2 КТ, съгласно която работодателят може да прекрати трудовия
договор, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за
незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се
яви да я заеме в срока по чл. 345, ал.1 от ГПК.
В тежест на работодателя съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК е да установи, че уволнението
на работника или служителя е признато за незаконно, същият е възстановен на
предишната му работа от съда и че не се явил да я заеме в срока по чл. 345,
ал.1 от ГПК .
Съгласно разпоредбата на чл. 345, ал.1 от КТ при
възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от
работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от
получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този
срок не бъде спазен по уважителни причини.
Срокът на
работника за връщането му на работа тече от получаване на изпратеното от
първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за
възстановяване на работа; ако не е изпратено такова съобщение - от момента, в
който работникът се е явил в предприятието да започне работа; а ако е узнал по
друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът
тече от узнаването. От данните по делото се установи, че ищецът се е явил на
работа в предприятието на 16.04.2018г., а
датата
на получаване на съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ е 29.05.2018 г., поради което и с оглед на гореизложеното
настоящият съдебен състав приема, че срокът по чл. 345, ал. 1 от КТ тече от
16.04.2018 г.. Под явяване на работа на работника, за да я заеме по смисъла на посочения
текст, както и на чл.325, ал.1,т.2 КТ следва да се разбира работникът или
служителят да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да заяви
желанието си да заеме длъжността на която е възстановен от съда, като явяването
може да бъде удостоверено, както с подаване на писмено волеизявление пряко пред
работодателя така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде
доказан при евентуален бъдещ съдебен процес с допустими от процесуалния закон
доказателствени средства. Действията, които следва да извърши работника,
съответно служителя са да се яви лично, фактически в предприятието и изрично да
заяви желанието си да заеме длъжността, на която е възстановен от съда, като
явяването може да бъде удостоверено по посочените начини. Достатъчно е
еднократно явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че е
изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 КТ. / в този смисъл Решение № 46/28.07.2014г.,
постановено по гр. д. № 3406/2013г.
по описа на ВКС, IV г.о./ От събраните по делото писмени и гласни, се установява, че на
16.04.2018 г. ищецът се явил на портала на „А.“ АД, за да започне работа на длъжността, на която
е възстановен, като носел заявление за явяване на работа, което възнамерявал да
депозира в деловодството на дружеството, ако бъде допуснат. При предходните
възстановявания на работа по съдебен ред, работодателят уведомявал писмено
ищеца Д. кога да се яви на работа предвид строгия пропусквателен режим в
предприятието. От заключението на
съдебно – икономическата експертиза се установи, че пропусквателният режим в
предприятието е организиран чрез система за контрол на достъпа „SICOND 2007“. Достъпът се осъществява чрез персонални
пропуски (система радиокарта-четец). Пропуските, които се издават са: в
зависимост от срока на валидност: постоянен; временен; в зависимост от зоната,
до която е разрешен достъпа: за централна зона (административна); за промишлена
зона.
От показанията на свидетеля Х.Х. се установи, че лица, които не са
работници и служители на предприятието, за да влязат на територията на
предприятието трябвало да имат предварителна договорка с лицето, или службата,
която ще посетят и от там да се обадят на директора по режима, който да разреши
достъпа до „А.“. Директорът по режима се обаждал на изнесено бюро „Пропуски“ и
от там издавали временен пропуск, с който лицето влизало в завода. Временният
пропуск важал до края на работното време. Явяването на ищеца пред завода на
16.04.2019 г. се установява категорично от показанията на св. Х., който на
отиване към гробищния парк около 14,30 ч. на посочената дата видял ищеца пред
изнесеното бюро „Пропуски“, а на връщане - около 15,30 – 16,00 ч. отново го видял на същото място. От показанията на
разпитания свидетел се установи, че ищецът се е явил пред предприятието, за да
заяви готовност да започне работа, но не е бил допуснат до административната зона. Същият ден - 16.04.2018
г. Д. написал заявление до Изпълнителния директор на „А.“ АД, в което е
посочил, че на основание съдебните решения се явява на работа в „А.“ АД. Тъй
като на тази дата не бил допуснат в предприятието заявлението подал до
ответното дружество на 18.04.2018г.. Еднократното явяване на ищеца на работа и
заявено желание да заеме длъжността, на която е възстановен от съда в срока по
чл.345, ал.1 КТ е достатъчно, за да се приеме, че същият е изпълнил
задължението си по посочения текст от КТ. Двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1
от КТ, считан от 16.04.2018 г., изтича на 02.05.2018 г. предвид обявяването на
30.04.2018 г. за неработен ден за ответното дружество със заповед №
667/18.04.2018 г.. Установи се по делото, че и на 02.05.2018 г. ищецът се явява в предприятието, но е допуснат само с
временен пропуск за тази дата. При това посещение не му е осигурен постоянен
пропуск, нито пък му е определено работното място, каквито действия са извършвани
от работодателя при предходните му уволнения. Работодателят, чиято е доказателствената
тежест не установи, че Заповед №
693/24.04.2018 г. на изпълнителния
директор на „А.“ АД е връчена на ищеца Д.. С оглед на изложеното
настоящият съдебен състав преценява, че в двуседмичния срок по чл.345, ал.1 КТ ищецът
се е явил лично, фактически на работа при работодателя да заеме длъжността, на
която е възстановен от съда. Дори еднократно
отправеното изявление на работника обвързва работодателя да изпълни
задължението си да допусне възстановения на работа работник до работното му място;
до изпълнение на съответните за длъжността трудови функции. Разбирането, че
изявеното от работника желание да бъде възстановен на заеманата длъжност следва
да е подкрепено с физическото му присъствие на работното място през целия
работен ден и през целия процесен период при спазване на работното време е
неправилно. Добросъвестното упражняване на трудовите права и задължения не
налага работник, който не е започнал изпълнението на трудовите си функции да
бъде на разположение на работодателя. Тъкмо обратното – добросъвестността
налага работодателят, до когото е достигнало волеизявлението на работника за
намерение да заеме длъжността, на която е възстановен да го допусне незабавно
до изпълнението и или да стори това в разумен срок, съобразно спецификата на работата.
/ в този смисъл Решение № 913/26.11.2009г., постановено по гр. д.
№ 4080/2008г. по описа на
ВКС, IV г.о./ Забранявайки и ограничавайки достъпа на ищеца Д. на
територията на дружеството работодателят го
препятствал да изпълнява трудовите си функции. Съгласно чл.8, ал.1 от КТ трудовите
права и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията
на законите. В ал.2 законодателят е предвидил, че добросъвестността при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до установяване на противното.
Събраните по делото доказателства сочат на недобросъвестност на работодателя с
оглед разпоредбата на чл. 8 от КТ. В настоящия случай ищецът Д. е заявил, в
законовия срок, изрично желанието си да
заеме работата, на която е възстановен по силата на влязло в сила съдебно
решение, но работодателят не му е осигурил тази възможност, като е създал
пречки работникът да изпълнява работата
си. Предвид
гореизложеното уволнението на ищеца със заповед № 20180900 е незаконно поради
липса на фактическо основание за прекратяване на договора по чл. 325, т. 2 от КТ, поради което искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ като основателен и
доказан следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.
чл.344, ал.1, т.2 КТ
Предявеният иск е акцесорен по
отношение на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.
При уважаване на главния иск у работника се поражда субективното право да
претендира възстановяване на прекратеното трудово правоотношение. Д. е работил
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор с
ответното дружество с оглед, на което съдът приема, че са налице всички
предпоставки за уважаване на искането за възстановяване заеманата преди
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност „ ръководител лаборатория“.
По иска с правно основание
чл.344, ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал. 1 от КТ
За да бъде уважен иска с
правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ във връзка с чл.225, ал 1 от КТ трябва да
са налице следните три предпоставки: уволнението на работника или служителя трябва
да е признато за незаконно; да е налице вреда, която се съизмерява с
пропуснатото брутно трудово възнаграждение за работника или служителя за
времето след уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от
шест месеца; да е налице причинната връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа. В конкретния
случай прекратяването на трудовото правоотношение е признато за незаконно. Съдът
намира, че в тежест на работника или служителя е да докаже претърпените вреди и
техния размер. Оставането без работа е съществен елемент от фактическия състав
на нормата на чл.225, ал.1 от КТ, който следва да се установи по несъмнен начин
в процеса с допустимите в закона писмени доказателства. Като доказателство за
този факт Д. е представил копие от трудовата си книжка и същата представи в оригинал пред съдебния
състав за констатация. Съдът установи,
че след уволнението ищецът е останал незает по трудово правоотношение. Следователно,
искът следва да се уважи по основание. По
отношение на размера съдът отчита
обстоятелството, че съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
уволнението, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съдът следа да вземе за база
полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месец март *** г. от
1389, 38 лв./по представения фиш за работна заплата/, тъй като това е
последното, получено от него, брутно трудово възнаграждение за календарен
месец, през който е работил през всичките работни дни. / в този смисъл: Решение № 1568 от 21.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
2573/2002 г., III гр. о., докладчик съдията Галина Михайлова; Определение № 1356 от
16.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 466/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Емил Томов/. С оглед на гореизложеното,
искът следва да бъде уважен
за сумата от 8336,28 лв., за периода
12.06.2018г. до 12.12.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като се
отхвърли за разликата до претендирания от ищеца размер от 8523, 60 лв.
С оглед изхода на спора и на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответното дружество следва да заплати на ищеца,
направените по делото разноски в размер на 1260,70 лв. заплатено адвокатско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество разноски за
адвокатско възнаграждение в размер
на 15,71 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска с правно основание чл.344, ал.1,т.3 КТ.
Ответникът следва да заплати
на съда дължимата държавна такса в размер на 433,45 лв. ( по двата неоценяеми
иска -по 50 лв. всеки-чл.3 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по
ГПК и по оценяемия- 333,45 лв.-чл.1) и 244,51 лв. заплатеното от бюджета на
съда възнаграждение за вещо лице съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК, съответно на
уважената част от исковете.
Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК
съдът допуска предварително изпълнение на решението само в частта му, досежно
присъденото обезщетение.
Водим от горното, КРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ УВОЛНЕНИЕТО на З.В.Д., с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, извършено със Заповед № 20180900/11.06.2018
г. на изпълнителния директор на „ А.“ АД *** Н. И., с която е прекратено
трудовото му правоотношение на основание чл. чл. 325,
ал. 1, т. 2 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА З.В.Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** на заеманата преди уволнението длъжност „
ръководител лаборатория“ в „ А.“ АД ***,
на осн. чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА „ А.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на З.В.Д., с
ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, сумата
8336, 28 лв., представляваща
обезщетение по чл. 344,
ал.1,т.3 вр. чл. 225, ал.1 и ал.2 от КТ за периода от 12.06.2018г. до
12.12.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
07.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата над 8336, 28 лв. до
претендираните 8523, 60 лв..
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта му, досежно присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „ А.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на З.В.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***,
направените по делото разноски в размер на 1260,70 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, З.В.Д. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да
заплати на „ А.“ АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:***
направените по делото разноски в размер на 15,71 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска с правно основание чл. чл.344,
ал.1,т.3 КТ.
ОСЪЖДА „ А.“
АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати по сметката
на КРС ДТ и разноски в размер на 433,45 лв. и 244,51 лв. заплатеното от бюджета
на съда възнаграждение за вещо лице съгласно чл. 78, ал.6 от ГПК, съответно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред ОС- С.З. в 2 - седмичен срок, който тече от 31.07.2019г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: