РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Сандански, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стойка Ил. Янева
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело №
20201250100815 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „О********
**********-Б***** ,с ЕИК ************ ,седалище и адрес на управление
гр.Б**************** , ул.В******* Л******* №**,представлявано от
председателя В. Б. против „Т****“ ЕООД ,седалище и адрес на управление
общ.С******, с.Н****** , представлявано от управителя К. С. С. ,с която е
предявен иск с пр.основание чл.422 във вр . с чл.415,ал.1,т.1 от ГПК и във вр.
с чл.236,ал.2 от ЗЗД , а при условията на евентуалност иск с пр.основание
чл.232,ал.2 от ЗЗД. Допуснато е изменение на предявения установителен иск
в осъдителен такъв с искане да бъде осъдено ответното дружество да
заплати на ищеца сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/ , представляващи
обезщетение за лишаване от ползване на търговски обект, магазин ,находящ
се в с.Никудин, разположен на първи етаж от двуетажна сграда, където на
втория етаж от сградата е разположено Кметството на с.Н********,в
поземлен имот №24 по околовръстния полигон на селото ,при съседи на
обекта: на същия етаж –Клуб на пенсионера ,под обекта –мазе; над
обекта:Кметството на с.Н****** ,с приблизителна площ от 60 кв.м. за месец
1
ноември 2019 год., декември 2019 год. и януари 2020 год. ,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата .
В срока за писмен отговор ответникът депозира такъв и оспорва
предявените искове по изложени в отговора съображения.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявените искове и представя доказателства.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание.
По депозирано заявление от О******* К********** С***** Б*****
против „Т****" ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в
с.Н*******, общ. С*******, област Б**********, представлявано от К. С. С. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
914 от 10.06.2020 год. за сумата от 300 лева (триста лв.) за обезщетение за
лишаване от ползване на недвижим имот (магазин), представляващ
югоизточната част от първи етаж на двуетажна сграда, находяща се в с.
Н*****, общ.С*******, разположена в ПИ № 24, в която сграда на втория
етаж се помещава кметството на с.Н********, за периода от 01.11.2019г. до
31.01.2020г., ведно със законната лихва върху нея от 09.06.2020г. до
изплащането й, както и направените по делото разноски за платена държавна
такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лв.) и адвокатско възнаграждение в
размер на 350 лева (триста и петдесет лв.).
В срок е депозирана възражение от длъжника,на основание чл.414 от
ГПК, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.В
указания срок заявителят депозирал исковата молба по настоящето дело вх.№
4299/17.09.2020 год. ,с която предявил установителен иск в съответствие с
издадената в заповедта за изпълнение на парично задължение сума и
основание. Поради това, че не е представил доказателства за предявяване на
иска пред заповедния съд на основание чл.415,ал.5 от ГПК с определение
№902055/16.10.2020 год. съдът е обезсилил издадената заповед по чл.410 от
ГПК.
С решение №607/10.03.2020 год. ,постановено по гр.дело № 1345/2019
год. по описа на Районен съд-Сандански,влязло в законна сила на 05.06.2020
год. е постановено ответното дружество да опразни и предаде на О*****
к***** с**** –Б**** предоставения му по силата на договор за наем от
2
01.04.2019 год. недвижим имот , представляващ търговски обект-магазин със
застроена площ от около 60 /шестдесет /кв.м.,разположен в дясната част на
първи етаж от двуетажна масивна сграда ,находяща се в центъра на
с.Н********** ,общ.С**********в поземлен имот №24/двадесет и четири/ по
околовръстния полигон на селото ,при съседи на обекта : на същия етаж -
Клуб на пенсионера , под обекта-мазе; над обекта –Кметство с.Н*********.
Срокът на сключения договор за наем е до 30.09.2019 год. ,след който
срок ответникът е продължил да ползва пемещението.
Представеният протокол №1 от 01.10.2019 год. ,представен към
исковата молба в заверено копие не се представи в оригинал ,поради което
съдът не го обсъжда.
С писмо изх.№ 51/02.09.2019 год. ищецът е поканил ответникът да
освободи наетото помещение с изтичане срока на договора.На 19.09.2019
год. представителят на ответното дружество е получил писмо с обратно
разписка от ОКС Б********** .
Преценявайки поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства ,съдът намира,че приетият ,чрез изменението по реда на чл.214
от ГПК иск за разглеждане с пр.основание чл.236, ал.2 от ЗЗД от
установителен в осъдителен такъв е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.236,ал.2 от ЗЗД Ако наемателят продължи
ползуването въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи
обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от
прекратения наемен договор.
За уважаване на иска следва да са налице следните следните
предпоставки: наемно правоотношение с ответника, изтичане на уговорения
срок на наема, продължаване на ползването на вещта от ответника, въпреки
противопоставянето на наемодателя. Конкретният размер на обезщетението,
което дължи бившия наемател за ползуването на вещта не може да бъде по-
нисък от уговорения наем и същото ще бъде съизмеримо със средната пазарна
цена, ако ищецът докаже, че в периода когато е бил лишен от ползуване, тази
цена е надвишавала по размер уговорения наем.
В конкретния случай претенцията на ищеца е за периода от месец
ноември 2019год. до месец януари 2020 год.
3
В съдебно решение №607/10.03.2020 год.,постановено по депозиран иск
с пр.основание чл.233,ал.1изр.1 от ЗЗД е прието ,че договорът за наем е
прекратен на 17.01.2020 год.,когато е подадена исковата молба.Това обуславя
неоснователността на иска с пр.основание чл.236,ал.2 от ЗЗД, поради липсата
на една от предпоставките за уважаването му.
По предявения иск при условията на евентуалност с пр.основание чл.232
,ал.2 от ЗЗД -съгласно посочената разпоредбата наемателят е длъжен да
плаща наемната цена .Не се представиха доказателства, че ответникът е
заплатил дължимата се наема цена ,в съответствие с указаната му
доказателствена тежест .Месечният размер на наема е 60,00 лева -съгласно
чл.2 от договора за наем от 01.04.2019 год. ,поради което искът следва да
бъде уважен в пълен размер от 180,00 лева ,ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба -15.09.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в
размер на 425лв. ,от които държавна такса в размер на 25,00 лева и сумата от
400,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.236, ал.2 от ЗЗД и на основание
чл.232, ал.2 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск от
„О******к****** с*****-Б******* ,с ЕИК ******** ,седалище и адрес на
управление гр.Б*********, ул.“В. Л. „№**,представлявано от председателя
В.Б. против „Т*****“ ЕООД ,седалище и адрес на управление
общ.С*********, с.Н****** , представлявано от управителя К. С. С. ,с
пр.основание чл.236,ал.2 от ЗЗД , с искане да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/ ,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на търговски обект,
магазин ,находящ се в с.Н*******, разположен на първи етаж от двуетажна
сграда, където на втория етаж от сградата е разположено Кметството на
с.Н**********,в поземлен имот №24 по околовръстния полигон на селото
4
,при съседи на обекта: на същия етаж –Клуб на пенсионера ,под обекта –мазе;
над обекта- Кметството на с.Н******** ,с приблизителна площ от 60 кв.м. за
месец ноември 2019 год., декември 2019 год. и януари 2020 год. ,ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата .
ОСЪЖДА „Т********“ ЕООД, седалище и адрес на управление
общ.С*********, с.Н******** , представлявано от управителя К. С. С. ДА
ЗАПЛАТИ на „О****** к******* с*****-Б******* ,с ЕИК ********
,седалище и адрес на управление гр.Б*********** , ул.“В****** Л*******
„№**,представлявано от председателя В. Б. сумата от 180 лева /сто и
осемдесет лева/ , съставляваща наемна цена по договор за наем на недвижим
имот от 01.04.2019г. за месец ноември 2019 год., месец декември 2019 год. и
месец януари 2020 год. , ведно със законната лихва, считано от 15.09.2020г.
до окончателното изплащане на сумата , както и сумата от 425,00 лева
/четиристотин двадесет и пет лв./ за направени по делото разноски пред
първата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5