Решение по дело №3751/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1352
Дата: 29 октомври 2022 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20224520103751
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1352
гр. Русе, 29.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520103751 по описа за 2022 година
Ищцата Р. М. Т. твърди, че по силата на Договор за доброволна делба № 58,
том V, вх. рег. № 3400 от 28.05.1999 г. е собственик на нива с площ от 5,640
дка, ІV категория в местност ********, представляващ имот № 037061 по
плана за земеразделяне на с. *******, община ********, *******, при
граници: имот № 037060, имот № 037022, имот № 037016, имот № 037015,
имот № 037014 и имот № 037004.
Години наред сключвала с ответната кооперация едногодишни
договори за наем на земеделска земя, такива договори имала и за стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г., а за стопанската 2019/2020 г. не били подписали
нов договор за наем, тъй като договора за наем от 2018/2019 г. продължил
своето действие, като била договорена наемна цена от 60 лв. за декар. Счита,
че ответника и дължи сумата от 338,40 лв. – наемна цена за процесния имот
за стопанската 2018/2019 г., както и сумата от 338,40 лв. – наемна цена за
стопанската 2019/2020 г. или в общ размер 679,80 лв.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде осъден
ответника да й заплати общо сумата от 679,80 лв., представляваща пълния
размер на наемната цена за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. за нива с
площ от 5,640 дка, ІV категория, находяща се в местност ********,
1
представляващ имот № 037061 по плана за земеразделяне на с. *******,
община ********, *******, при граници: имот № 037060, имот № 037022,
имот № 037016, имот № 037015, имот № 037014 и имот № 037004, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 15.07.2022 г. до окончателното им
изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът ППК „Надежда – *******“
счита предявения иск за неоснователен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от представените справки от ОСЗ- ********, нива с площ от
5,640 дка, ІV категория в местност ********, представляващ имот № 037061
по плана за земеразделяне на с. ******* е била отдадена под наем на
ответника и той я е декларирал по чл.70, ал.1 от ППЗСППЗЗ за стопанските
2018/2019 г. и 2019/2020 г. Не е спорно, че договореният наем бил в размер на
60 лв. за един декар годишно или в общ размер на 338.40 лв. за година.
Съдът не коментира представените други документи, тъй като са
поискани и представени договори за наем на друг имот №037060, а не на
процесния-№ 037061.
При така установените фактически положения, съдът прави
следните правни изводи:
В чл.79 от ЗЗД е регламентирана правната възможност изправната
страна по договор да претендира реално изпълнение на задължението от
длъжника. За да бъде ангажирана отговорността на ответника на това правно
основание на първо място следва да се установи в процеса наличието на
договорни отношения между страните. С представените по делото писмени
доказателства, се установи, че страните са обвързани от облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът отдавал под наем недвижима
вещ – земеделска земя с площ от 5,640 дка, ІV категория в местност
********, представляващ имот № 037061 по плана за земеразделяне на с.
*******, община ********, *******, при граници: имот № 037060, имот №
037022, имот № 037016, имот № 037015, имот № 037014 и имот № 037004
срещу насрещното задължение от ответника за заплащане на наемна цена от
60 лв. за един декар годишно. Предвид това съдът приема, че исковете са
насочени срещу пасивно материалноправно легитимирано лице.
2
Сключеният между страните договори са неформални, възмездени,
консесуални, срочни и по отношение на тях следва да намерят приложение
чл.228 – 239 от ЗЗД. По неуредените въпроси със субсидиарно приложение са
разпоредбите на общата част на ЗЗД. Законът изисква точно изпълнение на
поетите с договора задължения или престиране на уговореното по вид,
качество, количество и срок. Основно задължение на ищеца е да предаде на
ответника наетата вещ. По делото се релевираха доказателства, установяващи
по категоричен начин факта на изпълнение на договорното задължение от
страна на ищеца, поради което, съдът приема, че е предадено държането на
процесните земеделски земи и той е изправната страна по договора по
смисъла на чл.79 от ЗЗД и следователно има качеството на кредитор.
Съгласно чл.154 от ГПК в тежест на ответната страна е да установи в
процеса факта на изпълнение на задълженията си по заплащане на наемна
цена за претендирания период. По делото не се ангажираха доказателства за
точно изпълнение, поради което съдът приема, че е налице неизпълнение на
договорните задължения, за което ответникът отговаря. По същността си то е
факт, който поражда нови правни възможности. Една от тях, регламентирана
в чл.79 ал.1 от ЗЗД, е претендирането на реално изпълнение от кредитора,
какъвто е процесният случай – за заплащане на наемна цена.
С оглед изложеното предявените искове следва да се уважат за размер
от общо/ 338.4Х2/ 676.80 лв., представляващи наемна цена за ползването на -
земеделска земя нива с площ от 5,640 дка, ІV категория в местност ********,
представляващ имот № 037061 по плана за земеразделяне на с. *******,
община ********, *******, при граници: имот № 037060, имот № 037022,
имот № 037016, имот № 037015, имот № 037014 и имот № 037004 за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г., като над тази сума следва да се
отхвърли претенцията.
Предвид основателността на главниците, следва да се уважи и
акцесорната претенция за законна лихва от датата на завеждане на делото до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца сумата от 353.43
лв.- разноски за настоящото производство съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ППК „Надежда – *******“ , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: село *******, община ********, *******, да заплати на
Р. М. Т., ЕГН**********, от гр. Русе, сумата от 676.80 лв., представляващи
наемна цена за ползването на земеделска земя нива с площ от 5,640 дка, ІV
категория в местност ********, представляващ имот № 037061 по плана за
земеразделяне на с. *******, община ********, *******, при граници: имот
№ 037060, имот № 037022, имот № 037016, имот № 037015, имот № 037014 и
имот № 037004 за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. ведно със законната
лихва върху нея, считано от 15.07.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 353.43 лв.- разноски за настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. М. Т., ЕГН**********, от гр. Русе
срещу „ППК „Надежда – *******“ , ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село ******, община ********, улица ****** искове за
заплащане на сумата над 676.80 лв. до 679.80 лв. наемна цена за ползването
на земеделска земя нива с площ от 5,640 дка, ІV категория в местност
********, представляващ имот № 037061 по плана за земеразделяне на с.
*******, община ********, *******, при граници: имот № 037060, имот №
037022, имот № 037016, имот № 037015, имот № 037014 и имот № 037004 за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. ведно със законната лихва върху нея,
считано от 15.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Р у с е н с к и о к р
ъ же н с ъ д в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4