Р
Е Ш Е Н И Е № 29
гр. Хасково, 11.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд - Хасково, НО, I
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
февруари две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
МАРИЯ ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Петя
Делчева и в присъствието на прокурора Делчо Лавчев, като разгледа докладваното
от младши съдия Мария Иванова-Георгиева ВНОХД № 11 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от
НПК.
С
присъда № 33 от 12.11.2019г., постановена по НОХД № 388 по описа за 2019г. на
РС – Харманли
подсъдимият С. Ф.С. е признат за виновен в това, че на
21.01.2019г. в гр. Х. с цел да набави
за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Г. Ф. Ц., ЕГН ********** от гр. С.
(в качеството му на собственик и управител на фирма „Екоагробио“ ЕООД с ЕИК *********) относно обстоятелството, че ще работи
като оператор на четирикрака биологична единица /пастир на родопско късорого
говедо/ във фермата му в с. Ч., община И., с което му причинил имотна вреда в размер на
200,00 лева; 1 брой мобилен телефон марка “Huawei Y6 2018 DS Black mat 25” с ИМЕЙ 1: ***************
и ИМЕЙ 2: ************** на стойност 159,98 лева; 1 брой сим карта
с номер ******************* на мобилен оператор „А1“ на стойност
0,00 лева; 1 брой протектор за мобилен телефон “Huawei Y6 2018 DS Black mat 25“ на стойност 3,00 лева и 1 брой
силиконов калъф за мобилен телефон “Huawei
Y6 2018 DS Black mat 25“
на стойност 5,00 лева или всичко на обща стойност 367,98 лева, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 211, пр. трето
вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК и чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 (четири) години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС е постановено наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален „строг“
режим. Със същата присъда на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК от наложеното
наказание е приспаднато времето, през което осъденият е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 05.06.2019г. С присъдата
подсъдимият С.Ф.С. е осъден да заплати направените разноски в наказателното
производство в размер на 60 (шестдесет) лева.
Срещу
присъдата в срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С.М., служебен защитник
на подсъдимия С.Ф.. Същата е била бланкетна, не отговаряла
на изискванията на чл. 320, ал. 1 от НПК, тъй като с нея се
обжалвала присъдата като
незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, без обаче да са изложени
конкретни обстоятелства и без да е направено
конкретно искане във връзка с твърдените пороци на първоинстанционната
присъда. Ето защо с определение № 387 от 12.12.2019г., постановено по ВНОХД №
666 по описа на Окръжен съд – Хасково образуваното по жалбата дело е
прекратено, а същата е върната за правилно администриране на РС-Харманли. В
изпълнение на указанията на съда в посочения срок е подадено допълнение към
въззивна жалба, в което са наведени твърдения за несправедливост на наложеното
наказание, определено при неправилна преценка на смекчаващите вината
обстоятелства.
В
законоустановения срок срещу постъпилата жалба не са подадени писмени
възражения.
По
повод направено от подсъдимия искане да му бъде назначен
друг служебен защитник, който да осъществява процесуално представителство във
въззивното производство, тъй като била налице несъвместимост в начина, по който
следва да се осъществява правото на защита на подсъдимия в наказателното
производство, адвокат С.М. е заменен с посочения от АК –Х. адвокат К.К. и същият е назначен за служебен защитник
на подсъдимия. В молбата за замяна на служебния защитник подсъдимият прави
доказателствени искания, от които в съдебно заседание се отказва.
В
съдебно заседание подсъдимият С. и служебният му защитник адвокат К. поддържат
подадената от предходния служебен защитник въззивна жалба с искане за
намаляване на размера на наложеното наказание.
Пред въззивния съд представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково оспорва жалбата. Изтъква, че първоинстанционното
производство е преминало по реда на съкратеното съдебно следствие и то при
хипотезата на признание от подсъдимия на всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Същевременно тези факти изцяло
кореспондирали със събрания доказателствен материал. С оглед на това
представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира атакуваната присъда за
правилна, обоснована и справедлива. Пледира за потвърждаването й, съответно за
оставяне без уважение на жалбата като неоснователна.
В съдебно
заседание защитникът на подсъдимия С. Ф.С.
- адвокат К.К., поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Намира,
че са били налице основанията за прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и
налагане на наказание под определения в закона минимум за извършеното
престъпление от 3 години. Неправилно първоинстанционният съд не е отчел
наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства и е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години. Не са взети предвид
направеното самопризнание, критичното отношение към престъплението, мотивите за
извършването му (тежко материално състояние, продължителна безработица), малкият
размер на причинената имуществена вреда, както и личността на подсъдимия –
неграмотен, с ниско интелектуално ниво, без професионална подготовка.
Защитникът посочва, че деяния идентични по вид с извършеното и с такъв размер
на имуществена вреда се приемат за маловажен случай. Изразява несъгласие с
мотивите на първоинстанционния съд за високата степен на обществена опасност на
извършеното престъпление. Наложеното наказание е определено като превес е даден
на съдебното минало на подсъдимия, без да са отчетени в цялост всички
обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието. В
заключение посочва, че определеният размер на наказанието – „Лишаване от
свобода“ за срок от 6 (шест) години, макар и редуциран на 4 (четири) години, е
завишен и явно несправедлив, а едно неправилно индивидуализирано наказание не
би могло да постигне целите, предвидени в чл. 36 от НК. Пледира за изменение на
присъдата и прилагане на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като се наложи наказание под
законовия минимум. Евентуално, ако въззивната инстанция не приеме твърдението
за наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, моли за определяне на
такова в установения минимум, а именно 3 години, поради наличието на превес на
смекчаващите вината обстоятелства.
В своя защита
подсъдимият С.Ф.С. се съгласява с казаното от защитника му. Изразява съжаление
за извършеното престъпление.
В последната
си дума подсъдимият моли за намаляване на размера на наложеното наказание, тъй
като намира същия за завишен.
В хода на
въззивното производство не са искани, допускани и събирани нови доказателства и
доказателствени средства.
Съдът,
като прецени материалите по делото и обсъди доводите в жалбата и допълнението й,
както и тези, изложени в съдебно заседание, и след като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намира, че са налице основания за нейното отменяне и за връщане на делото за
ново разглеждане:
Правото
на справедлив процес е обезпечено, както с предвидените в НПК основните
принципи на наказателния процес, така и от чл. 6 от ЕКПЧ. Една от гаранциите за
осъществяването на справедлив процес е правото на подсъдимия делото да бъде
разглеждано от законен състав. Законността на съдебния състав може да бъде
разгледана в три посоки – нарушаване на числеността на състава (чл. 28 от НПК),
нарушаване на принципа за неизменност (чл. 258 от НПК) и участието на член на
състава, за който е налице основание за отвод (чл. 29 от НПК).
В
настоящия случай е налице процесуално нарушение от третата група, а именно в
съдебния състав при първоинстанционното разглеждане на делото е участвал съдия,
за когото е било налице основание за отвод.
Съгласно
посоченото в атакуваната присъда и протоколите от съдебното производство по
НОХД № 388 по описа за 2019г. се установява, че в съдебния състав разгледал
делото като първа инстанция е включен съдията В. К., председателстващ съдебния
състав. Същевременно същият е взел участие като председател на едноличния
състав на РС-Харманли, който се е произнесъл в производство по чл. 64 от НПК
(л. 101-103 от досието на досъдебното производство) по постъпило искане от
прокурор при РП – Харманли за вземане по отношение на С.Ф.С. на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. С определение № 421 от 06.06.2019г.,
постановено по НЧД № 244 по описа за 2019г. на РС-Харманли искането на
прокуратурата е уважено съответно е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ спрямо С.С.. В така постановения акт в производство по чл. 64 от НПК е
извършен доказателствен анализ, който макар и повърхностен и бегъл, е довел до
извеждане от разглеждащия съд на данни относно деянието и личността на
обвиняемото лице. Направено е заключение в следствие на доказателства за
наличието на висока степен на обществена опасност, както у дееца, така и на
деянието. В заключение в съдебния акт е посочено, че разследваното деяние
обвиняемият е извършил след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление,
което обосновавало квалифицирания състав на престъплението измама.
В
чл. 29, ал. 1, т. 1 от НПК са обективирани основанията за отвод, свързани с
формиране на становище по съществото на делото, поради това, че съдията или
съдебният заседател е постановил акт, с който се е произнесъл относно наличието
на извършено престъпление, авторството му и вината на извършителя. Безспорно е,
че към момента на разглеждане на делото пред първата инстанция разпоредбата на
чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „г“ от НПК, предвиждаща като основание за отвод
постановяването на определение, с което се взема, потвърждава, изменя или
отменя мярка за неотклонение задържане под стража в досъдебното производство, е
била отменена със закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния
кодекс, обнародван в ДВ, бр. 63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г. Следователно
постановеното определение в производството по чл. 64 от НПК не представлява
процесуална пречка за разглеждане от същия съдебен състав на наказателното
производство в неговата съдебна фаза.
Въпреки
изричната отмяна на чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „г“ от НПК и практиката на
Европейски съд по правата на човека, че вземането на решение относно
задържането на обвиняемо лице не е абсолютно условие за пристрастност на съда,
доколкото при решаване на въпросите, свързани с вземането на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, съдът следва да започне своя съдебен акт с
обсъждането на обоснованото предположение, винаги може да се постави въпросът
за наличието на основание за отвод по чл. 29, ал. 2 от НПК (не може да участва в състава на съда съдия или съдебен
заседател, който поради други обстоятелства може да се счита предубеден или
заинтересован пряко или косвено от изхода на делото) и съответно за нарушение
на чл. 6, ал. 1 от ЕКПЧ (всяко
лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при
наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на
справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона).
Това означава, че следва да се извършва конкретна преценка за наличието на
съмнение в безпристрастността на съдебния състав в зависимост от изложеното в
съдебния акт, постановен в производство по вземане или по изменение на мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Когато по повод на обсъждането на
обоснованото предположение е взето отношение по факти и обстоятелства, които са
от значение за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия, или са
обсъждани въпроси по същество на обвинението, по начин, който да поставя
съмнение в безпристрастността на съда, ще е налице основание за отвод по чл.
29, ал. 2 от НПК.
В
съдебната практика на Европейския съд по правата на човека (Kyprianou v.
Cyprus, решение на ЕСПЧ (Голяма камара) от 15.12.2005 г., пар. 118-121) са изведени
основните принципи относно изискването за безпристрастност на съдиите. Съгласно
тях безпристрастността е липса на предубеждение или пристрастност, като са
установени два подхода за извършване на преценка за съществуването й –
субективен и обективен. Чрез първия се определя личното убеждение на съдията
или наличието на личен интерес от крайния изход от правния спор, а вторият е
насочен към наличието на достатъчно гаранции, за да се изключи всякакво
основателно съмнение за пристрастност на съдебния състав.
В
конкретния случай няма никакви съмнения в субективната безпристрастност на
съдебния състав, но участието на един и същия съдия при постановяването на
определение в производство по чл. 64 от НПК по вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ спрямо подсъдимия С.С. и при разглеждането на наказателното
производство пред първа съдебна инстанция създава основателни съмнения относно
обективната безпристрастност на същия.
Същевременно от
съдържанието на определение № 421 от 06.06.2019г., по
НЧД № 244 по описа за 2019г. на РС-Харманли постановено от председателстващия
съдебния състав, разгледал делото и по същество, може да се направи извод, че
същият е формирал убеждение по обосноваността на обвинението, тъй като е
изразил становище, че деянието е извършено от лицето при условията на опасен
рецидив, тоест изказал е категоричност в извършването на престъплението и
неговото авторство. Заедно
с това следва да се отчете обемът от събрания доказателствен материал, с който
съдията, разглеждащ делото по същество, се е запознал предварително в
производството по вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Всъщност видно от досъдебното производство след произнасянето по искането на
прокурора за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по реда на чл. 64 от НПК са извършени единствено повторен разпит на обвиняемия, очна ставка между
него и свидетеля Г. Ф. Ц. и са предявени
материалите по разследването. От това може да се направи извод, че
съдията-докладчик, разглеждащ делото по същество като първа инстанция, се е произнесъл
по искането за вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ в крайната фаза на извършваното
разследване. Следователно изводите направени в определението, постановеното по
реда на чл. 64 от НПК, относно обоснованото предположение са основани на почти
същия като обем доказателствен материал, въз основа на който подсъдимият е
признат за виновен в извършване на повдигнатото му като обвинение престъпление
с атакуваната присъда. Всичко това несъмнено води до основателно
съмнение в безпристрастността на съдията, а именно същият може да се счете за
предубеден поради изложените мотиви в производството по чл. 64 от НПК свързани
с предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния процес.
В допълнение
следва да се посочи, че направените волеизявления от подсъдимия и неговия
защитник, че нямат искания за отводи съгласно чл. 274 от НПК са без значение,
доколкото разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от НПК изрично предвижда задължение на
съдията (съдебния заседател), сам да направи отвод, когато са налице
предпоставките за това. Това задължение на членовете на съдебния състав не
отпада независимо от направените изявления от страните при даване ход на
делото, същото да се разгледа от формирания съдебен състав.
С
оглед изложеното и предвид разпоредбата на чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК настоящата
въззивна инстанция намира,
че установеното процесуално нарушение, допуснато при първоинстанционното
разглеждане на делото, е винаги съществено. Същото не може да бъде отстранено
от въззивната инстанция, доколкото след като присъдата е постановена от
незаконен състав няма валидно формирана воля на първоинстанционния съд по
въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК, която да бъде контролирана. Ето защо се
налага отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на районния съд от стадия на подготвителни действия за разглеждане на
делото в съдебно заседание и разпоредителното заседание.
Така мотивиран
и на основание чл. 334, т. 1 от НПК, вр. чл. 335, ал. 2 от НПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло присъда № 33 от 12.11.2019г., постановена по НОХД № 388 по описа за 2019г.
на Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районен
съд – Харманли за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.