П
Р О Т
О К О Л
Гр. София, 27
август 2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 21 състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми
август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
Председател: |
АТАНАС Н. АТАНАСОВ |
|
|
|
|
|
|
Секретар |
Силва Абаджиева |
|
|
Прокурор |
ЕЛКА ВАКЛИНОВА |
|
сложи за разглеждане докладваното
от съдия АТАНАСОВ
НЧД № 2734 по описа за 2019 г.
На
именното повикване в 11.36 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА Д.Д.М. редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на
Съдебна охрана и със своя защитник АДВ. В.Д.,
с представено по делото пълномощно.
За
СГП се явява прокурор ВАКЛИНОВА.
ЗА
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ се явява инспектор М.М., с представено в днешното
съдебно заседание пълномощно.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
СЕ самоличността на лишения от свобода, както следва:
Д.Д.М.
- роден на *** ***, българин, български гражданин, средно-специално образование,
работещ в затвора, неженен, осъждан, ЕГН **********.
СЪДЪТ
разясни на лишения от свобода правата, които има в настоящото производство.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА М.: Разбрах правата, които имам.
Отводи
няма да правя.
СЪДЪТ
разясни на страните правата от по чл.274 НПК и чл.275 НПК.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме възражения, искания и отводи.
СЪДЪТ
докладва делото с прочитане молбата на лишения от свобода Д.Д.М. за условно-предсрочно освобождаване.
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА М.: Поддържам молбата.
АДВ.Д.:
Поддържам молбата.
Нямам
доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания.
ИНСПЕКТОР
М.: Представям актуална справка за изтърпяното и остатъка към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената справка.
АДВ.Д.:
Да се приеме представената справката.
СЪДЪТ
намира, че няма процесуална пречка за приемане
на така представеното в днешното съдебно заседание писмено доказателство, а
именно справка от началника на Затвора град София за изтърпяното
към днешна дата наказание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА
представената справка от началника на Затвора град София.
СТРАНИТЕ
(поотделно): Нямаме други искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, счете делото за изяснено от
фактическа и правна страна, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА
и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ:
Като се запознах с представената на вашето внимание справка съм съгласна, че лишеният
от свобода Д.Д.М. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 15 години.
Запознах
се и с приложения доказателствен материал, който с оглед вижданията на затворната
администрация изцяло оправдава изискванията на чл.439а НПК, аз обаче искам да ви
обърна внимание на няколко неща:
Лишеният
от свобода М. е бил осъден за деяние по чл.152 НК, което е било приведено в
изпълнение на основание чл.68 НК и е било изтърпяно през месец ноември 2012 г.,
след тази дата той е започнал да изтърпява наказание от 15 г. „лишаване от
свобода“, което е общо такова. То е наложено с определение, с което са
групирани наказания по отношение на него по две дела, като по едното дело той е
бил осъден за престъпление по чл.195 НК, а по другото по чл.199 НК.
От
това общо наказание остатъкът към настоящия момент е 4 години, 9 месеца и 13
дни. Аз съобразявам константната практика, която сочи, че не следва единствено
размерът на остатъка да бъде мотив за противопоставяне на молба за условно-предсрочно
освобождаване, но в конкретния случай, като прокурор, аз обръщам внимание на
този висок размер на остатъка от едно определено общо наказание „лишаване от
свобода“.
От
друга страна, прави впечатление, че препланираният план на присъдата е с дата
08.05.2018 г. Този план е стар и вече изтекъл, аз не виждам в доказателствения
материал да е приложен нов препланиран план на присъдата.
Съобразно
нормата на чл.156 ЗИНЗС в рамките на една година планът на присъдата следва
отново да се препланира, с оглед поставяне и изготвяне на нови цели и задачи за
последващия период.
В
стария план на присъдата прави впечатление нещо, което е в противоречие с
всички останали депозирани становища, а именно, че по време на изтърпяване на
наложеното наказание лишеният от свобода до постигане на „лек“ режим до този
момент той е бил и наказван.
Вярно
бил е награждаван, но е бил и наказван. Тези наказания към настоящия момент не са активни, аз съм
съгласна, но така или иначе това са факти за неговото поведение в местата за
лишаване от свобода по време на изтърпяване на наложеното наказание и това поведение
следва да бъде разглеждано цялостно.
Освен
това, за мен 27 точки макар, че тук са посочени като нисък размер на оценката
за риска от рецидив за мен това са средни стойности.
Посочено
е още, че рискът от вреди не е непосредствен и е без значими рискови фактори,
но от това следва да се направи извод, че той все още съществува.
При
това положение, аз се противопоставям на тази молба за условно-предсрочно
освобождаване, като считам, че доказателственият материал е противоречив в своята
същност и не може да обоснове наличие на предпоставките изискуеми съгласно
разпоредбата на чл.439а НПК.
Моля
да оставите без уважение тази молба.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на Затвора град София към момента е положително по
отношение на молбата на лишения от свобода.
Смята,
че са налице и двете предпоставки, както по отношение на изтърпяното повече от
половината от наложеното наказание, така и по отношение на достатъчното
доказателства за поправяне на лицето.
Смята,
че такива са налични в материалите по делото, оценките на риск от рецидив и
вреди за обществото са в ниски стойности, прогресивната система е изпълнена
изцяло, има добра ресоциализация, с оглед на което моля да уважите молбата му,
като постановите през изпитателния период пробационни мерки за максимално
допустимия от закона срок.
АДВ.Д.:
Моля да уважите молбата и да постановите
условно-предсрочно освобождаване на осъдения М..
Съгласно
чл.70, ал.1 НК са необходими две предпоставки за такова освобождаване. Първата
предпоставка е да е изтърпял фактически не по-малко от една втора от
наказанието и безспорно тя е факт, остатъкът е дори по-малък от една трета.
Втората
предпоставка, която прокуратурата счита, че не е налице е осъденият да е дал доказателства
за своето поправяне.
Искам
да подчертая дълбоко, че възможностите за условно-предсрочно освобождаване
законът предвидил включително и за осъдени при условията на опасен рецидив,
какъвто не е настоящият случай.
Считам,
че са налице условията относно поправянето на осъденото лице, в чл.439а НПК са
посочени, аз няма да ги изброявам, те са ви известни. Всичките тези изисквания,
които са поставени от закона едно по едно са изпълнени в хода на изтърпяване на
наказанието. Действително то е голямо
наказание, но действително много голям срок е изтърпян от него.
В
крайна сметка доказателствата за поправяне следва да се установят най-вече от оценката,
която се дава на осъденото лице от администрацията, където той изтърпява това
наказание. За нас това са едни документи и ние сме мимолетно, минават покрай
нас и си заминават, но това са служители, които фактически имат всеки ден контакт
с него, наблюдават поведението му по съответния начин, това са специалисти на
които това им е работата, с това се занимават. Тези доказателства са незаобиколим
фактор, който няма как да бъде игнориран.
Съгласно
установената съдебна практика и в частност постановление на Върховния съд №7 от
1975 г., което е изменено с постановление на Върховния съд №7 от 1987 г. констатацията,
че е показал примерно поведение следва да се основава на данни за активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина.
От
постановлението, а по-късно и от чл.439а, ал.3 НПК изрично е отбелязано, че
размерът на неизтърпяната част не може да бъде единствено основание за отказ от
постановяване на условно-предсрочно освобождаване.
Видно
от приложените по делото доказателства, това е досието на осъденото лице, всички
източници за поведението му, кога е изтърпял наказанието, които са меродавни
следва да бъдат взети под внимание.
Становището
на началника на затвора е положително и днес повторено, а именно, че целите на
наложеното наказание са изпълнени в своята цялост, като са взети предвид
характерът и тежестта на извършеното нарушение, рискът от рецидив и вреди към
обществото, които са сведени до ниски стойности.
Всички
цели и задачи заложени в плана на присъдата са изпълнени.
Не
се констатира наличие на проблемни зони, няма такива.
Прогресивната
система е изпълнена с добри възможности за ресоциализация.
Видно
от досието многократно е изменян режимът на изтърпяване на наказанието, в момента
той е „лек“ режим.
Осъденото
лице работи на обект извън територията на ЗО, гласувано му е доверие, фактически
той е без охрана и през деня и през нощта, пускан е в отпуска извън мястото на
изтърпяване на наказанието, т.е. той е бил сред нас, както всички свободни хора,
които се намират на свобода. Не е направил никакви дисциплинарни прояви, т.е. той
е оправдал доверието, което му е гласувано и е материализирал тези твърдения,
че се е поправил с поведение, което е било съобразено със законите и нормите на
обществото, които той не ги е нарушавал през това време, когато е бил напълно
свободен.
На
следващо място, докладът на инспектора за пробацията, където рискът за рецидив
е нисък и понижен от 53 точки на 27 точки.
Не
съм съгласен със становището на представителя на СГП, че това бил среден риск. От
40 точки надолу се счита, че рискът е нисък, това е практиката, това са общи
правила, които са приети и това е техниката на осъществяване на поправителния процес
на лишените от свобода, така, че ние няма как да излезем от тази рамка и да
решим, че този риск е среден или висок и т.н., и че е налице реална опасност.
Изрично
пише, че е без рискови фактори, постигната е положителна промяна, многобройно е
награждаван, включително и с отпуски извън ЗО.
Тук
се говореше за наказания, те са отпреди много, много години назад във времето и
не би трябвало сега те да са пречка някаква, тъй като ние преценяваме нещата,
които са към настоящия момент и които биха могли да бъдат за в бъдеще, а именно
и за това той е бил в това място, защото е имал такова поведение да се поправи,
т.е. след като всички казват, че този процес на поправяне е завършен няма
смисъл той да продължава самоцелно и да се основава на някакви неща, които са
станали много далеч назад в миналото.
Следващото
становище, това е на комисия по чл.73 от ЗИН, експертен доклад на инспектор
социална дейност и възпитателна работа. Становището на тази комисия е, че наказанието
„лишаване от свобода“ е дало своя коригиращ ефект и към момента планът на присъдата
е изпълнен и процесът на поправяне и превъзпитание се счита за завършен, това
го казва съответното длъжностно лице, аз само го цитирам.
Следващото
становище е ВПД, че планът на присъдата е изпълнен изцяло, отношението му към труда
е положително, аз не преповтарям нещата, които се преповтарят в тези становища.
Следващото
становище е доклад ИСДВР, цитирам „…Дал е убедителни доказателства за успешно
проведен и приключил процес на поправяне…“ и изброява какво означава това.
От
януари месец 2019 г. е приложен текущият доклад, който е изцяло положителен.
От
изложеното, което аз буквално цитирах становищата, това са шест различни служители,
които дават положителна оценка, това означава, че целите на наказанието са изпълнени.
Тоест, това не е някакво мимолетно залитане на един или друг човек случайно
заблудил се, това са шест различни служители, които дават своето становище и то
единодушно е едно и също, а именно, че са налице условията за условно-предсрочно
освобождаване.
Накрая
искам да изтъкна следното, тук не става дума за някаква амнистия, за заличаване
на наказание и т.н., това е една законова процедура по начин на изтърпяване на наказанието,
т.е. наказанието дори е след като бъде условно освободено лицето продължава да
бъде изтърпявано. Законът казва, че това е условно освобождаване, т.е. при извършване на ново престъпно деяние всичкия
този остатък от 4 години и 9 месеца подлежи да бъде изтърпян отделно от
следващото ново наказание, което надявам се, че няма да има. През цялото време,
ако постановите такова освобождаване ще има и пробационна мярка.
Какво
е положението в настоящия момент, на практика той работи на външен обект с всички
граждани, свободен е и няма охрана, няма нищо, има контакти със съответните
служители в затвора, които следят изтърпяване на наказанието и съответно
неговото поведение. На практика това ще бъде същото, ако той бъде
условно-предсрочно освободен. За разлика от това сега той търпи наказание,
намалява му се остатъка, докато при едно условно-предсрочно освобождаване този
остатък остава за целия този период от време, т.е. това време той ще бъде на
свобода и няма да му се приспадне от наказанието, то е доста голямо и толкова
по-голяма е неговата грижа в никакъв случай да не се допуска привеждането в
изпълнение отделно от следващо бъдещо наказание.
Накрая
ще посоча това, което Пленумът на Върховния съд
от 1975 г. в постановление № 7 изрично е казал, че съдилищата трябва да
оценяват възпитателното значение и да съдействат с цялостната си дейност за
своевременно постановяване спрямо лица, които за първи изтърпяват наказание
„лишаване от свобода“. Действително той има предишни осъждания и на практика
той изтърпява едно условно и останалите групирани наказания които са. Фактически
той за първи път влиза в затвора и до настоящия момент няма прекъсване, не е
излизал навън.
На практика
това му е първо наказание, което той търпи ефективно в затвора.
Накрая
искам да добавя, че освен генералната превенция предсрочното освобождаване е
изключително важно и превантивно значение има и спрямо другите осъдени лица. В
крайна сметка тези хора, които са там следва да имат стимул да се подобряват в
поведението си да виждат, че когато се държат както трябва, когато работят,
когато показват правилно отношение към това, което са извършили и към това,
което смятат занапред да вършат ще имат
някакъв стимул да им се даде възможност да изтърпяват наказанието си, но не и вътре
в затвора, ако са условно освободени.
С
оглед на това, моля да уважите молбата и да се съобразите с всички налични
доказателства по делото, които за мен са еднозначни, а именно, че са налице условията за условно-предсрочно освобождаване
на осъдения.
СЪДЪТ
предостави право на лична защита на лишения от свобода .
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА М.: Поддържам становището на адвоката;
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛИШЕНИЯ ОТ СВОБОДА М..
ЛИШЕНИЯТ
ОТ СВОБОДА М.: През целия период, когато съм бил задържан съм не наказван и съм
дал положителни предпоставки за пускането ми.
СЪДЪТ
се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ,
като взе предвид наличните по делото доказателства и съобрази становищата на страните,
прие за установено следното:
Производството
е по реда на чл.437 НПК.
Инициирано
е по молба на лишения от свобода Д.Д.М. с искане за условно-предсрочно
освобождаване.
Видно
от материалите по делото, съдът констатира, че към настоящия момент осъденият и
лишен от свобода Д.М. изтърпява едно
общо най-тежко наказание в размер на 15 години „лишаване от свобода“, наложено
му по НЧД №559/2011 г. по описа на СГС, с което са били групирани наказания по
две присъди за извършени престъпления по чл.195 НК и по чл.199 НК.
Към
датата на днешното съдебно заседание, видно от представената справка на началника
на Затвора град София, лишеният от свобода М. е изтърпял фактически 7 години, 10
месеца и 10 дни, от работа 2 години и 4 месеца и 7 дни или всичко общо 10 години,
2 месеца и 17 дни, като му остава да изтърпи още 4 години, 9 месеца и 13 дни, с
това съдът счита, че е изпълнена първата предпоставка на закона, а именно
лишеният от свобода да е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
му наказание.
На
следващо място се поставя въпросът доколко в случая са налице доказателства за
поправяне на лицето в рамките на пенитенциарното заведение.
Съдът
счита, че от анализа на доказателствата, включително от оценката на лишения от
свобода, а така също и от плана за изпълнение на неговата присъда може да
се направи несъмненият извод, че лишеният
от свобода М. е имал едно добро поведение в затвора, съобразявал се е изцяло с установените
там правила и норми, не е влизал в конфликтни ситуации, не е бил наказван, дори
напротив бил е многократно награждаван за това своето поведение. Именно в резултат
на неговото поведение му е бил променен и режима за изтърпяване на наказанието,
както и му е дадена възможност да упражнява трудова дейност, включително извън
рамките на затвора.
Съдът
отчита всички тези обстоятелства, като счита, че те са похвални и действително показват,
че процесът на поправяне и превъзпитание на лицето е започнал и е в позитивна
насока.
Значително
е намалял и рискът от рецидив на лицето, като при първоначално установени
средни стойности от 58 точки, към настоящия момент този риск е сведен до ниски
стойности, а именно 27 точки. Рискът от сериозни вреди за обществото пък е
снижен до среден.
Въпреки
така отчетеното намаляване в стойностите на риска от рецидив и вреди обаче съдът
счита, че към настоящия момент все още продължава да е налице макар и минимална
опасност от рецидив, респ. от извършване на ново престъпление, което се
подкрепя от дадените резултати, което несъмнено подсказва, че лишеният от
свобода не се е поправил и превъзпитал в своята цялост.
В
доклада от самото начало до настоящия момент са намерили място три проблемни зони,
по които работата следва да продължи, а именно настоящото правонарушение, отношението
към правонарушението и уменията за мислене на лицето.
По
отношение на тези проблемни зони е отбелязано, че са постигнати известни
положителни промени, като лишеният от свобода е започнал да признава и осъзнава
своята вина, да осъзнава последствията от действията си и е мотивиран да води
законосъобразен начин на живот, което обаче според настоящия съдебен състав не
е достатъчно, за да обоснове автоматично настъпила окончателна и безвъзвратна
промяна в мисленето и отношението на дееца. За да се изпълни това условие съдът
счита, че така дадените позитивни резултати за поправяне следва да намерят
някаква устойчивост и трайност, тоест да бъдат затвърдени, за да може да се
приеме, че лицето действително се е променило, искрено и чистосърдечно, а не
привидно, единствено и само, за да се възползва от възможността за предсрочно
освобождаване. Още повече, че в случая основните проблемни зони са били
свързани именно с отношението към правонарушението и уменията за мислене, все
фактори, които стоят в невидимата, психична, ментална страна на личността,
които не могат да се изведат пряко и с лекота от външните прояви и
демонстрирано добро поведение.
В
този ред на мисли следва да бъде отбелязано, че според настоящият съдебен състав
не са изпълнени основни цели на наказанието, а именно да се поправи и
превъзпита осъдения към спазване на законите и добрите нрави, както и да се препятства
възможността да се извърши ново престъпление. Тези цели биха били изпълнени
неимоверно единствено и само, ако се покаже известна устойчивост и трайност на
настъпилите промени в мисленето и поведението на лицето.
Не
без значение за решението на съда е и остатъкът от изтърпяваното наказание. Видно
е, че към днешна дата същият е в размер на 4 години, 9 месеца и 13 дни, което е
много близко до почти една трета от така определеното общо най-тежко наказание
в размер на 15 години.
Съдът
счита, че с оглед на така констатираните проблемни зони и оставащ за
изтърпяване период от наказанието, работата с лишения от свобода следва да продължи
до постигането на по-добри резултати, респ. снижаване до минимум на оценката за
риск и вреди за обществото, респ. затвърждаване и утвърждаване на постигнатите
положителни резултати.
Всичко
това дава основание на настоящия съдебен състав да откаже уважаване молбата за условно-предсрочно
освобождаване.
Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Д.Д.М. ЕГН ********** за условно-предсрочно
освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
на съда подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
След
изготвяне на протокола препис от същия да бъде предоставен на защитника.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.10 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: