РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 21.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД , трети състав,
в открито заседание на
двадесет и седми септември,
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЯ ГАТЕВА
.............................
Секретар Ваня Маринова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Гатева
АНД № 265 по описа
на ТРС за 2019год., за да се
произнесе – съобрази:
Производство с правно основание чл.59 от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 31-0000093/01.07.2019г. на Началника
на ОО „АА” гр.Ловеч към ИА „АА” гр.София П.В.К.на жалбоподателя ЕТ”С.В.” със седалище и адрес на
управление ************, представлявано
от управителя С.М.В.е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000/три хиляди/лева на
основание чл.96г ал.1 предл.2 от Закона
за автомобилните превози/ЗАП/ за извършено от него нарушение по чл.7а ал.2
предл. последно от същия закон във вр. чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на
МТ.Посоченото наказателно постановление
е обжалвано от едноличния
търговец, чрез управителя му С.М.В., който
в законоустановения срок е подал жалба до Троянски районен съд и като се позовава на
незаконосъобразността му моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление изцяло.В жалбата са изложени
съображения, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се също, че не са изложени аргументи в подкрепа на тезата, че не са били налице предпоставки за
прилагане на чл.28 от ЗАНН. В подкрепа на твърденията са
ангажирани писмени
доказателства.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.И. ***,
който поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които са
подробно доразвити в пледоарията му по
същество.
За въззиваемия ОО „АА”
гр.Ловеч, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание.В придружителното към жалбата
писмо е направено искане жалбата да бъде оставена без последствие, а
наложеното с наказателното постановление наказание да бъде потвърдено.
За Районна прокуратура Троян представител не се явява в с.з.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели М.М.В., Д.П.И. и М.Д.М. и от приложените към делото
писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
На жалбоподателя ЕТ ”С.В.”,
представляван от управителя С.М.В., е
съставен АУАН със сериен номер № 259897
на 20.06.2019г. от М.Д.М.,***, за това, че
на 13.06.2019г. около 10.00 часа при извършена тематична проверка в ***********, *************в офиса на ЕТ”С.В.”, притежаващ лиценз на Общността
№10811 за извършване на международен превоз на товари е констатирано, че превозвачът е допуснал превоз на товар в периода
22.05.2019г. до 12.06.2019г.
от водача С.В., ЕГН **********, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност, видно от СМR – товарителница от 30.05.2019г. и СМR от
12.06.2019г.Констатирано е, че е налице нарушение по чл.7а ал.2
предл.последно от ЗАП във вр. чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. на МТ.АУАН
е връчен на представител на
жалбоподателя в деня, в който е съставен и в графата за възражения
не са вписани такива. Въз основа на акта е издадено Наказателно
постановление №
31-0000093/01.07.2019г. на
Началника на ОО „АА” гр.Ловеч към ИА
„АА” гр.София П.В.К., с което на ЕТ”С.В.” е
наложено посоченото по-горе административно наказание.
Съдът приема от правна страна следното: Жалбата е
подадена от надлежна страна и в
изискуемия съгласно разпоредбата на
чл.59 ал.2 от ЗАНН срок и е процесуално допустима.Разгледана по същество
жалбата е основателна поради следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАП лицензираните превозвачи и лицата,
извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната
категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и
чл. 12б, ал.1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по
пътищата.Разпоредбата на чл.96г ал.1 от
ЗАП сочи, че се наказава с глоба или
имуществена санкция в размер на 3 000 лева, който назначи на работа или допусне
водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство
за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Настоящата инстанция счита, че
твърдяното от АНО нарушение, за което е наказан по административен ред ЕТ”С.В.”,
не се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства. В
АУАН е посочено извършено от едноличния
търговец нарушение по чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАП, което визира
непритежаване от водачите на автомобили, извършващи превози за лицензирани превозвачи, на удостоверение
за психологическа годност.На първо място няма
доказателства по делото, че на посочените в АУАН и НП дати лицето С.М.В.е
извършил международен превоз на товари, въпреки че това обстоятелство не се оспорва.В АУАН и в
НП не е посочено превозното средство, с
което е извършен твърдяния превоз, по какъв маршрут същото се е движило,
ако е осъществен превоз от лицето В. .
От приложените по делото СМR от
30.05.2019г. и СМR от 12.06.2019г. става ясно, че на посочените
в тях дати е извършен международен превоз с превозни средства *************** и *****************, каквито
превозни средства никъде не се сочат в
АУАН и в НП и не могат да се свържат с
твърдяното нарушение.
Въз основа на извършената служебна проверка и по
направените възражения от процесуалния
представител на жалбоподателя съдът
счита, че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати многобройни съществени нарушения, довели до
нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице. Както в АУАН, така и в
НП не е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го
потвърждават,съответно нарушения по чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Както и по-горе е посочено, не става
ясно с какво превозно средство е
извършен международният превоз.Не е посочено и мястото, където е извършено, а
именно ако действително има осъществен международен превоз на товар
от водача Вачевски, до коя държава
и по какъв маршрут е извършен
този превоз.Липсата на описание на нарушението и обстоятелствата , при които е
извършено и непосочването на
законните разпоредби, които са били нарушени виновно в НП
не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона,в НП
следва да се посочат изрично определени реквизити.
В АУАН и НП се твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАП, която както по-горе е
посочено препраща към наредбите по чл.
7, ал. 3 от ЗАвПр и чл. 152, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и в случая не е конкретизиран нарушения подзаконов нормативен акт, тъй
като не и изписано цялото му наименование. Следва да се уточни, че изискванията за психологическа годност са
регламентирани в Наредба № 36 от
15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания, издадена от министъра на транспорта.Друга наредба
по чл.7 ал.3 от ЗАП е Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен
превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията.
Непосочвайки с цялото му наименование подзаконовия нормативен акт, към който
препраща законовата разпоредба на чл.7а ал.2 пр.3 от ЗАП,
административнонаказващият орган е нарушил
разпоредбите на чл.42 т.5 и на
чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. За да се
гарантира в пълнота правото на защита на
жалбоподателя, същият е следвало да научи всички нарушени от
него виновно административни разпоредби, с посочване на конкретния им цифров израз, за да организира
адекватно защитата си и реализира ефективно
правата си.
Посочените нарушения на процесуалните правила са
многобройни и с тези нарушения е ограничено правото на защита на наказаното
лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е
наказано.
Освен това, настоящата инстанция
счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено с разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.При получаване на
АУАН с цялата преписка към него , административно- наказващият орган е бил
длъжен на първо място да провери дали не са налице условията за прилагане
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и едва след това, ако не са налице, да издаде
съответното НП и наложи административно наказание на нарушителя.В конкретния
случай тази последователност не е спазена, тъй като наказващият орган не е изпълнил задължението
си да прецени дали случая не е маловажен. Преценката на наказващият орган за
„маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Тази проверка включва в обсега си обективните и
субективните признаци, касаещи степента на обществена опасност на деянието и дееца
и сравнението й с други сходни и типични за деянието хипотези, съдебното минало
и административните нарушения, извършени от нарушителя, постигане целите на
наказанието, въпреки освобождаването от административнонаказателна отговорност,
отношението на извършителя към извършеното и към последиците от извършеното,
възрастта и имотното състояние на извършителя. В конкретния случай, дори и да
се приеме, че действително съставът на административното нарушение е формално
осъществен, деянието не е общественоопасно по смисъла на чл.10 от НК във вр. с
чл. 11 от ЗАНН. Следва да бъде посочено, че в сравнение с други сходни и
типични за деянието хипотези, степента на обществена опасност на деянието и
дееца е незначителна. Безспорно е установено, че деецът не е с висока степен на
обществена опасност. Жалбоподателят признава вината си, няма данни за налагани
наказания по ЗАП. Безспорно установено е, че
когато е отпътувал В.на
09.05.2019г., същият като водач на
автомобил, с който се извършва международен превоз на товари, е отговарял на изискванията за психологическа годност.Същият е притежавал
валидно Удостоверение за психологическа
годност № 354833/0/, чиито срок на
валидност е изтекъл на
21.05.2019г.От приложената по делото Заповед №5/09.05.2019г. е видно, че
В.е бил командирован за периода от 09.05.2019г. до 31.05.2019г. да извърши международен превозна товари до
Англия – ЕС.Освен това е установено, че след завръщането си в Република България В.на 23.06.2019г. се е снабдил с Удостоверение за
психологическа годност № 594001/23.06.2019г.Съдът приема, че В.е
подновил удостоверинето си веднага, когато е имал възможност да го
направи и това сочи, че същият спазва
българското закононадателство.В случая е
налице минимално негативно засягане на обществените отношения, поради
което и съдът смята, че се касае за маловажен случай, за който наложеното
наказание/глоба в размер на 3000/лева/ е несъзразмерно високо и поради това не
е в състояние да постигне целите на закона. Налагането
на санкция не следва да се приема като самоцел на закона, тъй като справедливо
е регламентирана възможност да не се налага наказание, като се предупреди
нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде
санкциониран.
Съдът счита, че съобразявайки
гореизложеното и въпреки освобождаването от административнонаказателна
отговорност, ще бъдат постигнати целите на индивидуалната и генералната
превенция.
Преценката за „маловажност на случая”
подлежи на съдебен контрол, в чиито
обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката на чл.
28 ЗАНН. Винаги когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В
конкретния случай, не са съобразени фактите относно характера на нарушението,
величината на евентуалните вредни последици от нарушението, макар и те да не са
съставомерни за квалификацията на деянието, то те са правнорелевантни за
окачествяването му като маловажно. Тези факти обуславят маловажността на случая
и съставляват предпоставка за освобождаване от административнонаказателна
отговорност. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от
12.12.2007г. на тълк.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Б.И..
При тези съображения жалбата се
явява основателна и доказана и
Наказателно постановление № 31-0000093/01.07.2019г. на Началника
на ОО „АА” гр.Ловеч към ИА „АА” гр.София П.В.К.следва да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
Отменя Наказателно
постановление № 31-0000093/01.07.2019г. на
Началника на ОО „АА” гр.Ловеч към ИА
„АА” гр.София П.В.К., с което е
наложено на ЕТ”С.В.” със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С.М.В., административно наказание имуществена
санкция в размер на 3 000/три
хиляди/лева на основание чл.96г ал.1 предл.1 от ЗАП за нарушение по чл.7а ал.2 предл.3 от
ЗАП, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва
пред Ловешки административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
Районен съдия: