Р Е Ш Е Н И Е
№ 861
07.11.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева административно дело №1165 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебноадминистративното производство е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Д.Д., гражданин на А., с посочен по делото адрес: гр.Х., ж.к.„Д.“ №***, РПЦ Х., против Решение №УПХ 463/30.09.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център (РПЦ) – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното решение било незаконосъобразно поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Нарушени били нормите на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените в акта съображения, обосноваващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Решението било постановено при наличие на мотиви, относими само и единствено за общото производство, провеждано по реда на чл.75 от ЗУБ. Оспорващият посочва, че изложил подробно своята история пред административния орган, но последният неправилно приел, че не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, въпреки, че чужденецът изцяло попадал в текста на чл.9, ал.2 и случаят му следвало да бъде разгледан в контекста на лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Въпреки направените съответни действия от ДАБ, принадлежността му към уязвима група не била установена, съгласно механизма на установяване по чл.61, ал.2, ал.5 и ал.6. Оспорващият считал, че изцяло попада в обхвата на лице от особено уязвима група, определена съгласно легалната дефиниция на параграф 1, т.17 в частност, т.3 (в съответствие с легалната дефиниция на параграф 1, т.36 от Закона за здравето) и т.К от ДР на ЗУБ. Заплахата от талибаните била насочена лично срещу него и последствията от това били две години престой на легло и тежка телесна повреда, изразяваща се в пълна загуба на зрението на дясното му око и сериозно увреждане на лявото му око, за което сочи, че представя доказателства. Заплахата за него не можело да бъде пренебрегвана, тъй като поради несигурната обстановка в А. и засиленото присъствие на талибани в района, където живеел, се страхувал за живота си. Нямал друг избор, освен да избяга от А., защото щял да пострада. Не искал и не можел да се завърне в А., поради влошаващата се обстановка с всеки изминал ден. Както заявил и пред ДАБ, причината да избяга от А. била заплахата за неговия живот и свобода, породена от непрекъснатите заплахи от страна на талибаните и влошаващата се икономическа обстановка с всеки изминал ден. Не отговаряли на истината описаните мотиви в административния акт, че не бил заявявал заплаха за живота си. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, нямало да търси убежище в България на хиляди километри от дома си. Това обстоятелство обаче не било обсъдено и не било взето предвид при издаването на обжалвания акт. В този смисъл изводът за липса на основания за предоставяне на закрила бил необоснован и изцяло в противоречие със закона. Не били разгледани поотделно и в тяхната съвкупност изложените от жалбоподателя факти, обосноваващи основателността на искането му за предоставяне на статут на бежанец. Евентуалното завръщане на жалбоподателя в А. щяло да доведе до реална заплаха за живота и сигурността му. Ето защо оспорващият считал, че спрямо него са налице обстоятелствата, визирани в чл.9, ал.1, т.1 от ЗУБ. Вътрешното разселване в случая не било приложимо, тъй като не било препоръчвано от ВКБООН, защото защитата от страна на племето и семейството била ограничена до областите, в които съществували фамилни и племенни връзки. Организацията съветвала да се избягва връщане в райони, в които липсвали такива връзки, включително в урбанизираните части на страната. Твърди се още, че за търсещия закрила бил налице риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне и същият не можел да се завърне в А., поради изложените обстоятелства. За незаконосъобразен се възприема извода на органа относно неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Отбелязва се, че решението било издадено въз основа на официалната справка на ДАБ за актуалното положение в А., в мотивите на решението обаче не били обсъдени никакви източници на информация, с изключение на тези от официалната справка. Административният орган изобщо не взел предвид последните Насоките на ВКБООН, публикувани на 30.08.2018 г. (Насоки на ВКБООН). Твърди се, че според актуалното издание на насоките на ВКБООН, А. понастоящем се намирал в състояние на вътрешен военен конфликт, за което било налице основание за получаване на международна закрила от А. граждани, напуснали страната си. Липсвал коментар за тежкия бомбен атентат в К. от 18.08.2019 г. и значителния брой загинали и ранени цивилни лица. В жалбата се прави обобщен извод, че макар в страната да нямало наличие на „въоръжен конфликт“ в тълкувания от органа смисъл, бил налице „конфликт“, който в значителна степен засягал именно цивилните лица, като той не бил ситуиран само в една област на А. и не било възможно контролирането му от официалните власти. Предвид последното се счита, че ситуацията можела да бъде определена като безогледна по своите последици, доколкото информацията за обстановката в А. в месеците преди и след решението на органа, сочела наличие на непрекъснати самоубийствени атентати, при които основно загивали цивилни лица. Във връзка с горното се навежда довод, че направената от ответника преценка за неприложимостта на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ била извършена едностранно и превратно, без да била обсъдена в пълнота и взаимна връзка наличната информация. Ситуацията в страната достигала степен на безогледно насилие и била на такова ниво, което предполагало предоставянето на хуманитарен статут. Сочи се, че органът допуснал съществено нарушение, като не изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което водело до неправилно приложение на материалния закон.
Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.
Ответникът, Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към ДАБ, чрез процесуалния си представител и в писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира обжалвания административен акт за законосъобразен, съответно оспорването му за неоснователно.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадена чрез Дирекция „Миграция“ – МВР под вх.№105400-1099/02.09.2019 г. и подадена чрез РПЦ – Х. под вх.№1089/16.09.2019 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 15251/16.09.2019 г., Д.Д., гражданин на А., е поискал закрила от Република България.
Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег.№УП 15251/16.09.2019 г., като Д.Д., гражданство А., етническа принадлежност ****, роден на *** г., в А., пр.Н., общ.С., с.Х., професия *****, образование – ****, религия *****, неженен, без документи за самоличност. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родителите, братята и сестрата на чужденеца, всички намиращи се в А..
Под рег.№УП 15251/20.09.2019 г. е заведен Протокол от проведено на същата дата интервю с Д.Д. с ЛНЧ **********.
С Решение №УПХ 463/30.09.2019 г. на Интервюиращ орган при ДАБ – МС на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на Д.Д..
На 02.10.2019 г. решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който владее и това е удостоверено с подпис на преводач. Жалбата срещу решението е депозирана на 03.10.2019 г.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Решението е обективирано в писмена форма и е издадено от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на ДАБ определя интервюиращите органи на Държавната агенция за бежанците, които провеждат ускорена процедура в производство по общия ред, а по делото е представена Заповед №РД 05-421/08.06.2017 г. на Председателя на ДАБ, с която В. Ж. И., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр.Х., е определена за интервюиращ орган.
Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство по общия ред се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. На основание чл.70, ал.1 от ЗУБ, при наличие на основания по чл.13, ал.1, в срок до 10 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорена процедура в производството по общия ред, като вземе решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна. Регистрацията на Д.Д. е извършена на 16.09.2019 г. и към датата на издаване на процесното решение – 30.09.2019 г., предвиденият срок за произнасяне на интервюиращия орган в условията на ускорена процедура се явява спазен.
Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ – гр.Х. при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.
Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е надлежно мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му.
Разпоредбите на чл.13, ал.1 от ЗУБ, на които се е
позовал интервюиращият орган (изм.ДВ бр.80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.)
гласят: Молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля
като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл.8, ал.1 и 9,
съответно по чл.9, ал.1, 6 и 8, и чужденецът: т.1 – се позовава на основания
извън предмета на този закон и т.2 – не посочва никакви причини за основателни
опасения от преследване.
В оспореното решение са изложени фактически
твърдения, както относно наличието на последните две основания, а именно, че
чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване и
изложените от него причини излизат извън предмета на закона, така и съображения
относно наличието на условията по чл.8, ал.1 и ал.9, и чл.9, ал.1, ал.6 и ал.8
от ЗУБ. Доколкото законодателят е заложил изискването за кумулативна преценка
на посочените групи условия, то административният орган е длъжен да посочи
какво приема за установено по всяко релевантно условие, което в случая е
сторено в обжалваното решение. Излагането на подробни съображения относно
хипотезите за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на
чужденеца, не прави решението немотивирано, нито мотивите му – противоречиви.
Изложените в акта фактически обстоятелства са подробни, не са формални и
бланкетни, и по мнение на настоящия съдебен състав надлежно мотивират явната
неоснователност на подадената от чужденеца молба за закрила. Съдът не установи
наличие на твърдяното в жалбата съществено нарушение, поради неизясняване на
всички факти и обстоятелства от значение за случая, поради което приема същото
за неоснователно.
При извършената проверка относно материалната му
законосъобразност, съдът намира оспореното решение за законосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут
на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради
основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност,
политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира
извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се
ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и
основателността на опасенията от преследване следва да бъдат преценени с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут данни.
В настоящия случай, видно от протокола от
проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият не е заявил
като причина за напускане на страната си по произход – А., някоя измежду
изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ.
Интервюираният разказва, че имал само А.
гражданство. Роден бил в А., пр.Н., общ.С., с.Х. и от там напуснал страната си.
Имал начално образование. Работел като земеделец. В началото на 2018 г.
напуснал А. нелегално и отишъл в П., където останал две денонощия, после заминал
за И., където останал четири денонощия, а след това, отново нелегално, отишъл в
Т., където останал около една година в гр.И.. При престоя си там работил в
текстилна фабрика за производство на дънки. От Т., гр.И., чужденецът и още
четиридесет души, с помощта на трафикант тръгнали за Г.. През река, с помощта
на лодки, преминали на гръцка територия. Продължили пътя си пеша две денонощия
и влезли в Република България пеша през гората. Вървели още две денонощия,
стигайки до определената от трафиканта точка, дошла една кола и ги откарала до
българо-сръбската граница. Вървели известно време пеша и били задържани от
полицаите. На въпроса за причините, поради които е напуснал А., интервюираният отговаря,
че по-рано в тяхната община С. било мирно и имало сигурност, но след като дошли
талибаните през 2016 г., нещата станали различни. Талибаните му казали, че
трябва да се присъедини към тях, но той им обяснил, че е единственият човек,
който работи в семейството, защото баща му бил починал и не иска да ходи при
тях, защото нямало кой да храни семейството му. Тогава те го заплашили, че ако
не отиде при тях, ще подпалят дома им. Това се случило през 2016 г. Тогава
споделил това със своя вуйчо и той го посъветвал да напусне А. и да замине за
чужбина. Уточнява, че бил заплашван от талибаните три пъти преди три години
(2016 г.). Когато го виждали по улицата, те го спирали и го питали дали е решил
кога ще отиде при тях, но въпреки че им отказвал, те не му направили нищо. Не
потърсил помощ от властите в страната си от страх, защото смятал, че ако се
обади на полицията, талибаните ще разберат. На изричния въпрос дали е имало
заплаха, отправена лично към него, отговорил, че талибаните дошли при него и му
казали, че е млад човек и трябва да се присъедини към тях, за да участва във
войната. Казали му да си помисли и да вземе решението кога ще отиде при тях, но
нищо не му направили. Също така през 2016 г. хвърлили писмо в джамията, на
което пишело, че всички млади мъже трябва да отидат при тях. Посочил, че семейството
му не е било заплашвано по същия повод. На въпроса дали върху него лично било
оказвано насилие отговорил, че преди три години бил ударен по главата с автомат
от талибаните, но това се случило само веднъж. Мисли, че те го ударили. На
въпроса дали е изложил всички причини, поради които е напуснал страната си и не
желае да се завърне в нея, отговорил, че има проблем с очите си – имал перде и
искал да се излекува. Изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан в А. или
в друга държава. Декларира, че не е имал проблеми заради изповядваната религия
– *****, както и заради етническата си принадлежност – ***, не е членувал в
политическа партия или организация, не е участвал в религиозни организации,
общност, секта. Освен това посочил, че подал молба за закрила в Република България,
защото когато бил задържан от полицаите, те му казали, че ако не подаде молба
за закрила, ще го депортират обратно в А., а той не искал да се върне там,
искал да стигне до Ф.
При анализа на заявените от интервюирания обстоятелства административният орган правилно е преценил, че мотивите, обуславящи желанието на кандидата да получи закрила, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за такива от личен характер. Правилно е констатирано, че изложените от жалбоподателя мотиви не са правно значими, тъй като същият не заявява спрямо него да е осъществена репресия или преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Изследвайки данните от бежанската история на жалбоподателя, административният орган обосновано е преценил, че не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.4 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец се явява правилен и законосъобразен.
Няма обективирани данни жалбоподателят да е член на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, или предоставен хуманитарен статут, нито са заявени други причини от хуманитарен характер, поради което по отношение на него не са налице и условията на чл.8, ал.9 и на чл.9, ал.8 и ал.9 от ЗУБ.
Правилна е и
преценката за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по
чл.9, ал.1 от ЗУБ. В случая не се твърди от оспорващия и не се установява в
държавата си по произход той да е изложен на реална
опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или
изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито
изискват т.1 и т.2 от посочената законова разпоредба.
Във връзка с посоченото от оспорващия в жалбата, че попадал в обхвата на лица от особена уязвима група, както и че заплахата от талибаните била насочена лично срещу него, и последствията от това били две години престой на легло и тежка телесна повреда, изразяваща се в пълна загуба на зрението на дясното му око и сериозно увреждане на лявото му око, следва да се отбележи, че подобни твърдения чужденецът не е заявил при провежданото с него интервю и при липса на заявени пречки за това.
При проведен на 15.09.2019 г. преглед на чужденеца в Медицинска служба при СДВНЧ – гр.С., отразен в Амбулаторен лист, е констатирано добро общо състояние, и миопия, с отбелязване „носи очила“. Първоначален преглед на жалбоподателя е извършен и в РПЦ – Х. на 16.09.2019 г., при който е насочен за дерматологична консултация. По реда на чл.29, ал.4 от ЗУБ не е констатирано чужденецът да спада към уязвима група по смисъла на §1, т.17 от ДР на ЗУТ, като лице с тежки здравословни проблеми, или лице, понесло изтезание. Твърдения за изтезание чужденецът също не е направил пред интервюиращия орган, като е заявил, че веднъж преди три години е бил удрян по главата с автомат, като мисли, че са го ударили талибаните. Сочи и че има проблем с очите – перде, и желае да се лекува, но от тези му изявления не може да се направи извод за заявени твърдения, че е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ, като например изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. От 2016 г., когато твърди да е бил ударен, до момента на напускането на А. през 2018 г., жалбоподателят е продължавал да живее в същото населено място, а твърденията му са, че през този период талибаните го срещали и го питали какво е решил, но въпреки, че им отказвал да се присъедини към тях, те „не му направили нищо“. Здравословният проблем на жалбоподателя с очите е безспорен, данни за него се съдържат и в приложените към жалбата доказателства на чужд език, представляващи медицински изследвания и документация от страната му на произход. Доколкото се разчитат датите в документацията, този проблем е съществувал и през 2012/2013 година. Няма обективирани данни наличието на този проблем със зрението на чужденеца да е свързан с изтезание, респ. същият правилно не е преценен като правно значим за предоставянето на хуманитарен статут.
Жалбоподателят оспорва изводите на ответния административен орган за липса на материалноправни предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като „тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт”. В тази връзка административният орган правилно е изследвал бежанската история на кандидата в светлината на Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква „д” от същата директива.
Съгласно посоченото решение, член 15, буква „в” от Директивата, във връзка с член 2, буква „д” от същата, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
Административният орган е извършил преценката си въз основа на информацията за страната по произход, обективирана в Справка вх.№МД-474/23.08.2019 г., изготвена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно общото положение в Ислямска Република А., като е цитирал една част от изложените в справката данни в акта си. Въз основа на данните в справката е направен извод, че в ситуацията в тази държава не достига до границите на въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не се установяват предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.
Наведените в жалбата доводи за липса на използвана информация от други източници за страната по произход на оспорващия, не може да се счита за пропуск от страна на административния орган, тъй като последният е изследвал достатъчно подробно и детайлно обстановката в А.. Макар да има информация за наличие на проблеми със сигурността в тази страна, същите не биха могли да се определят като такива, даващи основание да се предостави международна закрила в конкретния случай. По делото липсват данни ситуацията в А. да има характера на „вътрешен въоръжен конфликт“ по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност, и за повсеместност, т.е. да обхваща цялата територия на тази държава, както и да застрашава живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия.
Настоящият съдебен състав намира така извършената преценка на ситуацията в страната по произход на заявителя за правилна. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в А. следва да е изключително, каквото не се установява да е, видно от цитираната официална справка на ДАБ за обстановката там. От анализа на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл.15, б.„в” от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз и в съответствие с информацията, съдържаща се в представената по делото Справка вх.№МД-474/23.08.2019 г., както и в допълнително представената актуална Справка относно общото положение в страната и актуалната политическа и икономическа обстановка в Ислямска Република А. с вх.№МД-564/17.10.2019 г., следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход.
Предвид установеното наличие на фактическите предпоставки за издаването му, както и съответствието им с направеното административно разпореждане, оспореният акт не противоречи на материалноправните разпоредби. Решението съответства с целта на закона, не е засегнато от порок, налагащ неговата отмяна и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д., гражданин на А., против Решение №УПХ 463/30.09.2019 г. на Интервюиращ орган при Регистрационно-приемателен център – Харманли към Държавна агенция за бежанците.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
СЪДИЯ: